Fallen`Angel
12-19-2007, 12:39
Замислям се от няколко дни насам и се питам - какво е това странно нещо, което чувствам в себе си ? Отговора го разбрах днес - най накрая постигнах това с чувствата ми - безчувствен. След толкова много болка, страдание и мъка от моя страна реших, че е крайно време да продължа напред. Разбрах много за любовта, както и много за страданието. Разбрах, че при нея всичко може да рухне за момент на слабост (ревност), също така разбрах и колко много страдаш заради една единствена грешка (смучка..да смучка.. :-x ). Разбрах също така, че от върха на щастието, може да паднеш в дълбоката земя на страданието..да искаш да умреш, за да не чувстваш. И сега се питам - възможно ли е всичко това, всичко това да го постигнах, чрез желание и борба за самостоятелност? Обичах, обичам и продължавам да обичам, защото ми харесва да обичам. Няма нищо по красиво от това да обичаш и да бъдеш обичан, но толкова, ама толкова трудно се постига.. ;-) Красиво е да обичаш - виждаш света по много по различен начин. Имаш чувството, че всичко е направено с любов, виждаш всичко много по различно. Сезоните, цветята, слънцето - всичко това ти прави впечатление, което преди макар и да го е имало, ти не си го забелязал..красиво е просто..Но периода, през който трябва да забравиш е също толкова труден, колкото и е било красиво докато си бил влюбен..отначало ти се струва НЕВЪЗМОЖНО.. Трябва много желание и най-вече увереност, че искаш да забравиш тези чувства и мисли за даден човек, защото хората са казали - ' внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне '. Явно е, че толкова много съм го искал, че съм го постигнал и се е сбъднало.. Сега искам да се нарадвам на това чувство, след време дано да намеря момиче, с което да бъда така щастлив, както бях и преди.. но за по-дълго.. ;-) Исках просто да споделя :-o