Монологът на Аз-ът и Разумът в мен.

[akademika]

Мечтаейки за любимото момиче, която може би не ме харесва - реших да попиша малко. За утеха.А може някой да се вдъхнови.
Монологът на Аз-ът и Разумът в мен.

А: Отново?

Р: Този път няма да има болка.

А: Защо?

Р: Спомняш ли си, когато си мечтаеше „няма значение, дали ме обича или мрази, защото единствено мисли за мен” – всичко беше нормално с изключение на Теб, защото Ти бе сляп. Имаш ли въпрос? Какъвто и да е?

А: Каквото си поискам ли?

Р: Всичко.

А: Случва се, дори не мисля, но се случва. Какво си се случва?

Р: Тя.

А: Тя !? - Искрата, спусъкът? Неволно запален фитил и хиляди тонове, нищо неподозиращ, тротил очакват ...

Р: Миналото е непоправимо, само глупаците се връщат там.

А: Тя съществува ли?

Р: Разбира се, че съществува. Тя съществува. Тя е въплъщението на Душата.

А: Тя съществува ли така, както аз съществувам?

Р: Ти не съществуваш.

А: Аз мисля, че съществувам? Аз осъзнавам съществуването си. Аз съм се родил и ще умра. Аз заемам точка от пространството, две тела не могат да съществуват едновременно в една и съща точка на пространството.

Р: Няма значение, Тя съществува.

А: Тя ще изчезне ли... някога?

Р: Разбира се, че не. Как може тя да изчезне? Следващия въпрос.

А: Съществувахме ли с Нея?

Р: Това е, Ти, никога няма да разбереш. Дори когато всичко свърши и си на 90 години, все още няма да знаеш да ли отговора може да е бил „да” или „не” и това ще бъде нерешена загатка за ума ти, която ще продължава да те измъва.

по мотиви от Оруел-1984.
http://www.orwelltoday.com/how.shtml

[kael]

абе да си говоиш сам не е проблем но като почнеш да си отговаряш тогава вече .... препоръчвам ти някой добър психиатър и много успокоителни че не дай си боже тея 2мата се збият

[JuS7^YourS]

не знам дали звучи утешително, но поне мислейки какво точно е имал предвид авторът, човек забравя за проблема, който го тормози Кофтито е, че като спреш и всичко пак си е същото. Бтв, от коя книга са тези мотиви?

[babity]

абе да си говоиш сам не е проблем но като почнеш да си отговаряш тогава вече .... препоръчвам ти някой добър психиатър и много успокоителни че не дай си боже тея 2мата се збият

:razz: :razz: :razz: :razz: :razz:

[akademika]

не знам дали звучи утешително, но поне мислейки какво точно е имал предвид авторът, човек забравя за проблема, който го тормози Кофтито е, че като спреш и всичко пак си е същото. Бтв, от коя книга са тези мотиви?

Книгата се казва 1984 и е много тъжна и подтискаща книга, става дума за едно общество където са подтиснати всякакви свободи - ако сте гледала 'В като Вендета' нещо подобно, но още по ограничено общество. Главния герой е преследван защото е извършил "престъпмисъл" - мисли против партията, партията забранява чувствата, а главния герой е влюбен... в края на романа вижда любимата си отново, но той и тя са така променени, че нищо не е останало от някогашната им любов, нищо не е останало от самите тях, след това той и тя бяха разтреляни. Аз се чувствах по подобен начин затова взех мотиви за диалога от тази книга.

[akademika]

Струва ми се че като съм в гадно настроение, и почна да чета подобно нещо ми се иска да продължи вечно, защото както каза докато го четеш изключваш от проблема.

[AliceSw]

тези диалози са страшни и странни...не твърдя, че всеки ги има, но при мен се случва...нищо, че е налудничево...така де, всичко се случва, а колкото повече мислиш нещо, толкова повече то не се получава...иначе е странно, особено ако почнеш да разсъждаваш на глас пред някои, а той ти каже, че не си луд, че това е действителност и се случва с повечето хора...уотевър...чувствам се по-напушена отколкото някога съм била...а тази вечер само съм пила....при това малко