PDA

View Full Version : А ти какво избираш?



white_chik
12-19-2007, 20:16
А ти какво избираш?


Искаш,отиваш,купуваш
на модата и етикетити робуваш,
получаваш всичко наготово,
не знаеш какво е ,да се бориш с времето сурово!
Имаш пари и власт в изобилие
не е нужно да полагаш дори минимално усилие
и животът е някак лесен,
не борба,а весела песен.
Живееш в една заблуда голяма,
а истината отдавна я няма,
гледаш на света с други очи
и вече,елеменатрани са твоите мечти.
Имаш богатсво и мислиш,че си щастлив
нима материалното те прави жив?
Нима по-важна е новата дрешка,
а не любовта,типично човешка?
Нима приятелите са вече без значение,
нима ти харсева това поведение?
Да си не личност,а клиширан образ,
да разкриваш ограничеността си напоказ,
да показваш,че си само човече,
че духовното в тебе няма го вече.
Ако по този път решиш да продължиш,
ако приемеш да си нищо и да мълчиш
И да се съобразяваш с хорското мнение,
и да забравиш какво е лично решение,
тотави върви,не поглеждай назад,
радвай се,нали си богат,
нали вярваш,че с пари всичко се постига,
че щом купуваш,реномето ти се вдига.
Ако обаче наистина има надежда,
ако в теб все още доброто проглежда,
тогава виж колоко е синьо небето,
колко голямо и някак загадъчно е морето,
колко щастие носи една целувка,
колко безценна е всяка милувка.
Потърси в себи си тази доброта,
опитай се да различиш заобикалящата те красота,
но не красотата изразяваща се в парите,
а красотата,която носят мечтите.
Е,какво ще избереш
ще позволиш ли пак да се подведеш?
И пак ли златото ще те заслепи,
и пак ли в теб човешкото ще затъмни?
Повече нищо няма да кажа
пристрастие няма да покажа.
Ти избери дали ще бъдеш имитация или оригинал
дали ще зънеш материален успех и духовен провал.
Избери дали ще си личност или жалка пародия
и най-вече,дали ще живуркаш,или ще твориш история!

Дългичко е,но се надявам някой да го прочете и да даде мнение ;-)

x3m4et0_f
12-19-2007, 20:27
Страхотно е.Много ми хареса и съм напълно съгласна с теб. :) :wink:

DisciplineAndOrder
12-20-2007, 09:36
Чудесно е.
Ценностната система на хората е точно такава в днешни времена,а не бива да е така.Стихът ти много ми харесва.