Момиченце
12-20-2007, 10:56
Казвам едно - правя друго.
Той е далеч от мен, искам да е тук.
Той е тук - дразни ме с тъпото си мислене.
Имам усещането, че общуването ни пак е на някакво ниво почти равно на 0.
Не знам какво искам вече.
След 2 часа ще излезнем уж да го почерпя. Мислех си ,че един сериозен разговор ще е добре дошъл. Но не знам дали да говоря с него. Да си поговоря ли с него, а? Моля ви, двоумя се. Страх ме е нещата да не станат по-зле..
Голяма путка е на моменти, хипер много ме изнервя като започне да ми дава акъл и да ме поучава, все едно е живял и видял повече. За всичко ми намира кусури, не издържам на моменти. Не знам какво да очаквам вече. Аз искам СЕРИОЗНА връзка, връзка, в която да получавам уважение и любов, без да се очаква от мен да си ги заслужа. То кучето му е по-мило от мен... , баси..
А връзката ни е дълга. И ако питаш него сигурно всичко е ОК между нас, като изключим караниците за тъпотии..
Все едно изгубих себе си.
Все едно не съм аз.
А го обичам.. и съм готова на всякакви компромиси..
Той е далеч от мен, искам да е тук.
Той е тук - дразни ме с тъпото си мислене.
Имам усещането, че общуването ни пак е на някакво ниво почти равно на 0.
Не знам какво искам вече.
След 2 часа ще излезнем уж да го почерпя. Мислех си ,че един сериозен разговор ще е добре дошъл. Но не знам дали да говоря с него. Да си поговоря ли с него, а? Моля ви, двоумя се. Страх ме е нещата да не станат по-зле..
Голяма путка е на моменти, хипер много ме изнервя като започне да ми дава акъл и да ме поучава, все едно е живял и видял повече. За всичко ми намира кусури, не издържам на моменти. Не знам какво да очаквам вече. Аз искам СЕРИОЗНА връзка, връзка, в която да получавам уважение и любов, без да се очаква от мен да си ги заслужа. То кучето му е по-мило от мен... , баси..
А връзката ни е дълга. И ако питаш него сигурно всичко е ОК между нас, като изключим караниците за тъпотии..
Все едно изгубих себе си.
Все едно не съм аз.
А го обичам.. и съм готова на всякакви компромиси..