Ledenata
12-20-2007, 16:44
А ето и моето творение:
Ледената Кралица
Имало едно време едно момиче, което имало всичко за което може да си мечтаеш. Имала добри родители, които й давали всичко което поиска, стига тя да е щастлива. Имала страхотни приятели, които винаги били до нея независимо какво става. Но въпреки всичко тя била безкрайно самотна, защото знаела че и колкото и страхотен живот да има, никой не я разбирал. Никой не знаел как се чувства, никой не знаел какво я тормози, от какво не може да заспи нощем. Всички я виждали винаги усмихната, щастлива, радваща се на живота. Дори когато била сред приятелите си тя била сама.
Ставали толкова много неща, а тя не разбирала защо е така – защо никой не я разбира, защо е толкова самотна. Тя просто си искала стария живот обратно, искала всичко да е както преди – да се радва на живота и да е щастлива заради това, което има и борейки се за това, което иска. Тя можела да има всичко, което си поиска – родителите й й давали всичко само и само тя да е щастлива. До този момент щастието за нея се изразявало в нова модна дрешка, нови хубави обувки, нова лъскава дрънкулка. Тя не оценявала малките неща, нещата които е заобикаляли. И вапреки всичко тя била щастлива. Тя била сляпа за истинския свят.
Един ден тя се събудила, но този ден бил различен. Тя вече не чувала песента на птиците, не виждала слънцето. Светът около нея вече не бил розов, хубав и слънчев както до сега. Навсякаде било тъмно и мрачно. В този момент тя разбрала, че слънцето никога няма да изгрее за нея отново. Знаела, че е загубила истинското щастие и нищо не може да направи за да го върне. Чак сега тя видяла колко коварен, жесток и безчувствен е живота.
Излязла навън и видяла приятелите си – тези, които винаги били до нея, тези които винаги били щастливи, тези които винаги й се усмихвали. Но този път имало нещо странно в тях. Този път те не се усмихвали, те били със много странни изражения. Момичето се зачудило какво става. И изведнъж погледнала надолу. В краката й имало много маски. Маски показващи усмивки. В този момент тя разбрала какви приятели е имала.
Тя отново била сама. Тогава видяла родителите си и ги попитала: „Какво става? Какво трябва да направя за да се върне миналото? За да бъда отново щастлива. Аз искам просто всичко да е както преди.” А те я погледнали и й казали: „Това, което беше преди никога няма да се върна. Време е да се върнеш в реалността.” Момичето не разбирало какво става. Единственото нещо, което разбирало било, че тя отново е сама и че до сега е живяла в една лъжа.
Тя се прибрала и се замислила. Замислила се какво е загубила или какво никога не е имала. За един миг всичко изчезнало – доброто й семейство, верните й приятели. Всичко, което е имала и в което е вярвала.
Тя била много объркана. Тя не харесвала този живот. Искала предишния си – когато всичко било хубаво, когато била щастлива. Тя не искала да живее така, в този жесток и суров свят. За пръв път тя видяла какъв в действителност е света. Тя била ужасена.
Тя заплакала. Плачела за отминалото време, което знаела че няма да се върне, за загубените надежди и потъпканите мечти. Защото знаела, че нищо в което вярвала до сега не е истина.
В този момент на истина момичето разбрало какво трябва да направи. Тя трябвало да се изправи и да продължи въпреки всичко. Станала, избърсала сълзите от лицето си и излязла.
На земята пред вратата й имало маска. Момичето се очудило от къде се е взела тази маска. Но изведнъж разбрала. Тази маска била отредена за нея. Тя я взела и я положила на лицето си. В един единствен миг тя и маската станали едно цяло. Тя знаела много добре какво трябва да направи.
За един единствен миг разбрала, че нейното истинско „Аз” го няма завинаги, разбрала че слънцето никога вече няма да изгрее за нея, че животът е суров, но въпреки всичко тя трябва да продължи.
Стояла с маска на лице, лице показващо усмивка. За нея вече всичко било „Усмивка на лицето, сълзи в сърцето”. Но тя си казала, че е силна и че ще се справи с всичко, на което я подложи живота.
Стояла и се гледала в един прозорец. Виждала как покрай нея минават хора. Хора всякакви. Хора с маски. Тя решила какво ще е най – добре. Тя знаела, че миналото й аз вече е мъртво, но на негово място се родил нов образ. Образ – студен и безсърдечен като самия живот. Момичето решило да нарече този образ „Ледената Кралица”.
Ледената Кралица
Имало едно време едно момиче, което имало всичко за което може да си мечтаеш. Имала добри родители, които й давали всичко което поиска, стига тя да е щастлива. Имала страхотни приятели, които винаги били до нея независимо какво става. Но въпреки всичко тя била безкрайно самотна, защото знаела че и колкото и страхотен живот да има, никой не я разбирал. Никой не знаел как се чувства, никой не знаел какво я тормози, от какво не може да заспи нощем. Всички я виждали винаги усмихната, щастлива, радваща се на живота. Дори когато била сред приятелите си тя била сама.
Ставали толкова много неща, а тя не разбирала защо е така – защо никой не я разбира, защо е толкова самотна. Тя просто си искала стария живот обратно, искала всичко да е както преди – да се радва на живота и да е щастлива заради това, което има и борейки се за това, което иска. Тя можела да има всичко, което си поиска – родителите й й давали всичко само и само тя да е щастлива. До този момент щастието за нея се изразявало в нова модна дрешка, нови хубави обувки, нова лъскава дрънкулка. Тя не оценявала малките неща, нещата които е заобикаляли. И вапреки всичко тя била щастлива. Тя била сляпа за истинския свят.
Един ден тя се събудила, но този ден бил различен. Тя вече не чувала песента на птиците, не виждала слънцето. Светът около нея вече не бил розов, хубав и слънчев както до сега. Навсякаде било тъмно и мрачно. В този момент тя разбрала, че слънцето никога няма да изгрее за нея отново. Знаела, че е загубила истинското щастие и нищо не може да направи за да го върне. Чак сега тя видяла колко коварен, жесток и безчувствен е живота.
Излязла навън и видяла приятелите си – тези, които винаги били до нея, тези които винаги били щастливи, тези които винаги й се усмихвали. Но този път имало нещо странно в тях. Този път те не се усмихвали, те били със много странни изражения. Момичето се зачудило какво става. И изведнъж погледнала надолу. В краката й имало много маски. Маски показващи усмивки. В този момент тя разбрала какви приятели е имала.
Тя отново била сама. Тогава видяла родителите си и ги попитала: „Какво става? Какво трябва да направя за да се върне миналото? За да бъда отново щастлива. Аз искам просто всичко да е както преди.” А те я погледнали и й казали: „Това, което беше преди никога няма да се върна. Време е да се върнеш в реалността.” Момичето не разбирало какво става. Единственото нещо, което разбирало било, че тя отново е сама и че до сега е живяла в една лъжа.
Тя се прибрала и се замислила. Замислила се какво е загубила или какво никога не е имала. За един миг всичко изчезнало – доброто й семейство, верните й приятели. Всичко, което е имала и в което е вярвала.
Тя била много объркана. Тя не харесвала този живот. Искала предишния си – когато всичко било хубаво, когато била щастлива. Тя не искала да живее така, в този жесток и суров свят. За пръв път тя видяла какъв в действителност е света. Тя била ужасена.
Тя заплакала. Плачела за отминалото време, което знаела че няма да се върне, за загубените надежди и потъпканите мечти. Защото знаела, че нищо в което вярвала до сега не е истина.
В този момент на истина момичето разбрало какво трябва да направи. Тя трябвало да се изправи и да продължи въпреки всичко. Станала, избърсала сълзите от лицето си и излязла.
На земята пред вратата й имало маска. Момичето се очудило от къде се е взела тази маска. Но изведнъж разбрала. Тази маска била отредена за нея. Тя я взела и я положила на лицето си. В един единствен миг тя и маската станали едно цяло. Тя знаела много добре какво трябва да направи.
За един единствен миг разбрала, че нейното истинско „Аз” го няма завинаги, разбрала че слънцето никога вече няма да изгрее за нея, че животът е суров, но въпреки всичко тя трябва да продължи.
Стояла с маска на лице, лице показващо усмивка. За нея вече всичко било „Усмивка на лицето, сълзи в сърцето”. Но тя си казала, че е силна и че ще се справи с всичко, на което я подложи живота.
Стояла и се гледала в един прозорец. Виждала как покрай нея минават хора. Хора всякакви. Хора с маски. Тя решила какво ще е най – добре. Тя знаела, че миналото й аз вече е мъртво, но на негово място се родил нов образ. Образ – студен и безсърдечен като самия живот. Момичето решило да нарече този образ „Ледената Кралица”.