View Full Version : До тук
BWald0rf
12-20-2007, 20:16
Свърши , всичко свърши … Mитът за безоблачното щастие се срути точно както хилядите ми по детски наивни мечти .. Загубих те и аз не знам защо.Eдинственото ,което усещам е празнотата и болката .Сега осъзнах,че света който си изградих беше нереален ,неестествен .. Бях се вкопчила така силно за теб ,че не исках да проумея истината за живота .. Никой не можеше да ме извади от моя свят .. моя прекрасен розов свят .. светът който колкото и смешно да звучи предпочитам много повече пред това което виждам сега .. По дяволите аз съм само едно дете .. нима може едно дете да види лошата страна на нещата?? .. Вярвах в онази любов .. чистата и искрената .. без лъжи и лицемерие .. без маски .. само усмивки без сълзи .. като в приказка .. Болката .. сега я видях .. горчивината на сълзите .. сега я опитах .. Може би е правилно че любовта е за големите .. а аз съм малка .. За мен любовта беше като студен душ който ме върна на земята с такъв гръм и трясък че сигурно дълго време няма да се съвзема .. Искам да те изтрия .. точно както триех с гумичка грешките в тетрадките .. Давам си обещание че ще спра да мисля за теб ... и пак се хващам да стоя вперила очи в мрака .. чакаща нещо .. търсеща нещо .. искаща нещо .. Странно е как преди исках много други неща .. някакви дребни предмети .. а сега всички тези неща губят стойността си .. единственото ми желание е да се хвърля в прегръдките ти .. все още имам нужда от теб .. не мога и не искам да свикна с мисълта че повече няма да ме погледнеш с оня поглед .. че повече няма да видя онази усмивка .. Предполагам че съм прекалено голям инат .. сигурно изглеждам много глупава .. опитвам се като малкото дете да си отворя вратата към теб .. само че все още не успявам .. може би няма да успея .. Това е хубавото у децата - тази наивност и непрестанната надежда .. Питам се само какво остава след това .. след поредния шамар от живота дали най-после ще порасна .. дали ще осъзная всичко което останалите ми повтарят за света .. Сълзите ми все още се стичат .. топли .. и горчиви . също като теб .. също като него - живота .. Протягам за пореден път ръцете си в мрака но не достигам нищо .. Този път прекалих .. причиних си прекалено много болка .. Но това ще има край .. От сега нататък забрави малката наивница .. същата онази която ти така и не разбра .. в очите ми пак ще има от звездичките както и преди .. но този път няма да са за теб .. от теб остава само болката която ще отмине .. спомена за щастието .. и нещата които проумях .. Слънцето почти изгря .. свежият утринен полъх ми дойде като дозата енергия от която се нуждаех за да се изправя .. още една сълза .. да тази беше последната .. Тръгвам .. и аз не знам къде .. знам само че няма да се обърна ..
Хъ... Спомням си, че и преди беше писала нещо, толкова доближаващо се до моята същност, че чак ме уплаши. Дежа-вю? Просто хората си приличат.
Аз не пораствам. След десетки, стотици шамари дори...
Усмихвай се. Колко и облаци да те следват по пътя, нека слънцето ги приюти с добрината си.
Спокойно, ще порастнете. Ще дойде ден в който вие ще предизвиквате сълзите. Всичко с времето си и всеки минава през това, не мислете, че сте само вие. И големите страдат, но приемат нещата по малко по друг начин. Но трябва да минете през това, то е неизбежно и е неписан закон. Няма тийнейджър без не споделена любов. Без да е бил нараняван от "момчето на мечтите й". Сигурно си казвате - "всичко свърши, той беше единствения и незаменимия" Е... жестоко грешите. Още колко единствени ще срещнете, докато накрая сърцата ви спират да бъдат толкова чувствително на тема "момчета". Но трябва да си го изживеете това, няма начин. А и то това му е хубавото на тия години. Сега аз си спомням с носталгия за тях. Ееех, весело беше. Радвайте се на живота си и на годините си.
Покойно, ще порастнете. Ще дойде ден в който вие ще предизвиквате сълзите. Всичко с времето си и всеки минава през това, не мислете, че сте само вие. И големите страдат, но приемат нещата по малко по друг начин. Но трябва да минете през това, то е неизбежно и е неписан закон. Няма тийнейджър без не споделена любов. Без да е бил нараняван от "момчето на мечтите й". Сигурно си казвате - "всичко свърши, той беше единствения и незаменимия" Е... жестоко грешите. Още колко единствени ще срещнете, докато накрая сърцата ви спират да бъдат толкова чувствително на тема "момчета". Но трябва да си го изживеете това, няма начин. А и то това му е хубавото на тия години. Сега аз си спомням с носталгия за тях. Ееех, весело беше. Радвайте се на живота си и на годините си.
Пфф... точно т'ва е, че не пораствам, чисто емоционално, а на години и акъл не съм дете! Просто съм романтична душа. Да, още има такива хора. Истински.
Пфф... точно т'ва е, че не пораствам, чисто емоционално, а на години и акъл не съм дете! Просто съм романтична душа. Да, още има такива хора. Истински.
Ами да, знам, че има. А това което казвам аз не се отнася за не романтични хора. Ти пак можеш да си останеш емоционална и романтична, но не така по детски наивна. Просто си по-чувствителна и ранима. Което не е лошо, но само ти страдаш от това. И незнам на колко години си, но значение има и средата в която си и хората с които се срещаш и които си срещала до сега. Те също много допринасят за изграждането на характера, щото той все пак не се предава по наследство, ти го изграждаш и доизграждаш с годините. Така , че и възрастта има голямо значение. По един начин приемаш едни същи неща на 15, по друг начин на 20, на 24 , на 30.... и т.н. Особено от 13-годишна до към 30.... След тва вече става трудно да промениш възгледите си и ценностната си система.
Иначе на колко години си , че ми стана интересно :)
Наивна и невинна, колко тънка е разликата.
Обществената ти среда играе роля, разбира се, но ако си изградена личност не ти влияят особено. "С какъвто се събереш, такъв ставаш." не е валидно винаги.
Не съм добра актриса и не нося маски. Такава съм.
18.
ПП:Съжалявам, че съсипахме темата на момичето.
Наивна и невинна, колко тънка е разликата.
Обществената ти среда играе роля, разбира се, но ако си изградена личност не ти влияят особено. "С какъвто се събереш, такъв ставаш." не е валидно винаги.
Не съм добра актриса и не нося маски. Такава съм.
18.
ПП:Съжалявам, че съсипахме темата на момичето.
И на 18 мислиш, че си изградена личност? Че ти тепърва почваш да се изграждаш,бе миличка. Много искам след 5,6 години, а дори и след 3, да прочетеш пак това, което си писала. Щото и аз така си мислех на 18 , че няма кво повече да ми се случи и че квото съм се променяла - тва е. Говоря ти съвсем приятелски, да не си помислиш, че тона ми е лош или заядлив. И още нещо - бъди каквато си, щото няма да е за дълго ... :)
И що да сме развалили на момичето темата, тя нали я е написала за да и отговаряме след тва. А не мисля, че сме се отклконили от темата й кой знае колко.
Аа и само тва да допълня "Наивна и невинна, колко тънка е разликата." Разликата е ОГРОМНА.
Правилно, човек се променя не с години, а с дни, часове...
Всеки има своите моменти на унилост, не може постоянно да си "залепил" усмивката. Днес ми е такъв ден. И се жалвам.
И да, имам се за изградена личност - със свои принципи и виждания, достойнства и недостатъци, цели и страхове, мечти и разочарования...
Хиляди неща ми предстоят, наясно съм. Но душата на човек не подлежи на моделиране, тя е съвършена в чистата си форма.
Правилно, човек се променя не с години, а с дни, часове...
Всеки има своите моменти на унилост, не може постоянно да си "залепил" усмивката. Днес ми е такъв ден. И се жалвам.
И да, имам се за изградена личност - със свои принципи и виждания, достойнства и недостатъци, цели и страхове, мечти и разочарования...
Хиляди неща ми предстоят, наясно съм. Но душата на човек не подлежи на моделиране, тя е съвършена в чистата си форма.
Първо , сори, че ти е кофти ден.
И да , притежаваш всички тия качества на 18, ти ги притежаваш и на 10 само, че под друга форма - Имаш принципи - не искаш да облечеш синята рокля, щото не ти харесва и тва е. Имаш и виждания - казваш, че предпочиташ да ходиш на гимнастика, а не на карате, щото тя е по-интересна. Имаш достойнства - съученичката от съседния чин те е обидила и ти не искаш да и проговориш до края на учебната година. Имаш и недостатъци - на пук на майка ти, днес няма да си напишеш домашното. Имаш и цели - новия модел кукла Барби. И страхове - от тъмното.
Сега целите ти са други, страховете ти са други, недостатъците. А какви ли ще бъдат те на 25? Няма да повярваш, ако някой ти каже, както аз сега, колко много ще се промениш.... и душата ти няма да бъде толкова чиста, колкото е била на 10 и колкото си мислиш, че е сега. И колко няма да бъде такава след няколко години.
А и ти сама каза , че "душата е съвършенна в най-чистата си форма" Само, че, тя е в най-чистата си форма до едно време. След това няма да има и помен от тази толкова чиста и съвършенна душа. Което не означава, че ще станеш лош човек, ако сега не си.
Което не означава, че ще станеш лош човек, ако сега не си.
Колко сте оптимистична, госпожице. :)
Странно, но малката ни дискусия спомогна за оправяне на настроението ми. Благодаря, за което. Лека нощ ти желая.
И дано промените са за добро. :-$