ЛИС!!!HELP!!!

[crazy_lazy_girl]

Здравейте!Знаете,че ваканцията е време за почивка,но според моята учителка по литература не е. :x Тя ни даде да пишеме 5 литературни интерпретативни съчинения,и едно от тях ще ни се падне на класното! :neutral: Затова ви моля ако можете да ми помогнете да ги напиша,като ми изпратите някакъв сайт или направо готови ЛИС.Ето и темите: "Живота на Рамадан Дервишов-една човешка мъдрост", "Героите на Н.Хайтов между любовта и омразата", "Родовия космос в криво огледало в повестта :Преди да се родя" от И.Петров", "остроумната насмешка на И.Петров срещу идеализираното селско битие в повестта"Преди да се родя" от И.Петров", "Копнежът по родното в елегиите на Димчо Дебелянов ("Скрити вопли" и "Помниш ли,помниш ли")!!!Моля ви помогнете ми,защото мен хич ме няма в писането на такива работи!Ще съм ви много благодарна! =P~

[JivaRana]

Наистина учителката ти не е добре :)
Само това успях да намеря
Носталгичният копнеж в елегиите „Скрити вопли” и „Помниш ли, помниш ли...”

Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена „модерна душа” е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност. Спасението от всичко лошо се крие в светлия спомен за миналото, за родния дом и неговите уют и спокойствие.
Елегиите „Скрити вопли” и „Помниш ли, помниш ли...” са изпълнени с носталгичен копнеж по родното. Идеалът се крие в представата за дома, но този идеал е неосъществим. Миналото не може да бъде върнато. То е само „бягство от скверната действителност”, спасение от света на разрухата. Но е недостижимо и далечно. А героят е трагичен - толкова близо и толкова далече от своите мечти; изпълнен е само с прекрасни спомени, които не могат да бъдат повторени.
Като типичен модернист Димчо Дебелянов е силно отвратен от заобикалящия го свят. Реалността е подложена на разруха, лишена от всякакви основи и в нея няма живот. Поетът не намира своето място в този безморален свят. Има нужда да избяга от тази груба и безприютна действителност. Идеалът, към който се стреми не може да се реализира в тези условия. И Дебелянов го търси в миналото.
Детските години на поета са най-хубавите и безгрижните в неговия живот. Детството е онзи период, в който не се замисляш за сложните житейски въпроси. За Дебелянов щастието е скрито в тези най-съкровени спомени. “Тихия двор в белоцветните вишни...” е онова прекрасно пространство на лично усамотение и духовно извисяване. Там е скрит идеалът и завръщането към него е така жадуван:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Домът се оказва крайната спирка на едно дълго, безрезултатно и безцелно пътуване, донесло само скърби и тъги. Там е святата майка, която винаги е готова да посрещне с отворени обятия любимото дете - да го утеши с „усмивка блага”. Там е и „стаята позната, / последна твоя пристан и заслона”. Достига се и до най-святото. „Старата икона” символизира най-силното оръжие срещу житейските превратности - вярата. Тя е най-съкровеният елемент от картината на родното. И именно в тази прекрасна идилична картина лирическият герой иска да дочака своя „мирен заник” в последните мигове от своя живот.
Но на Димчо Дебелянов не му е отредено щастие. Всеки порив за идеал е грубо прекъснат. Всеки опит за щастие - жестоко потушен. Едва възбуден, споменът е възпрян. Идеалът е толкова близък, но и така далечен. Всичко е прекрасно и опияняващо, но лирическият герой много добре знае, че то е невъзможно. Споменът е болезнен.
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор...
Дебелянов е пленен в „мрачен затвор” - едно скверно и позорно място, лишено от всякакви морални опори. Трагичността е изпълнила всеки стих. Всичко е обречено. Щастието е непостижимо, макар и толкова желано. Този светъл спомен остава само един носталгичен копнеж, към когото винаги можеш да се върнеш, но никога да достигнеш. Тук се крие и човешката драма.
И когато лирическият герой е на крачка от върховния миг на себеосъществяването всичко изчезва в един единствен миг.
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина...
.................................................. ..............................
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Оказва се, че този идиличен свят е само една илюзия. Че това е само моментно бягство от грубата, неприветлива реалност. Защото „модерната душа” на Дебелянов е вечно страдаща. Тя е обречена на непрекъснати мъки, на едно постоянно преследване на щастието. И всичко е само „копнеж”, душевен трепет, който изчезва толкова бързо, колкото се и появява. Лирическият герой страда трагически, но това е неговата съдба в модерното време на сложни превратности. Релаността не може да бъде променена, а само изстрадана.
Елегиите „Скрити вопли” и „Помниш ли, помниш ли...” са върхови творби в Дебеляновото творчество. Те са огледално изражение на бушуващата „модерна душа”, връзката идеал-реалност. И колкото по-навътре се задълбочаваш в тях, толкова по-голямо е и страданието. Затова и силно емоционалните стихове въздействат така дълбоко върху читателя. Такова е времето, такива са хората.

[twix_91]

Оооооооооо спокойно аз имам да пиша 10 теми върху "Илияда" и съм се видяла и аз в чудо.Да не би да се познават наще даскалки? И сега ша почвам да пиша поне една от 10-те теми

Е приятно писане от мен ::: ::: :::

[crazy_lazy_girl]

10x за ЛИС! =P~ =P~ =P~ много съм ви благодарна!

[kahn]

e аз какво да кажа ,имам да науча 10 урока по история на България 8)

[FeelTheBeat]

Аз пък имам да пиша 72 задачи по математика с няколко подточки :D.

[ZAROSLAVA_babYyYY]

аз пък съм free през ваканцията :grin: апак за ЛИС ми разрожи се малко из нета няма ние да ти пишем домашното я :::

[sweet_isabel]

nadqvam se tova da ti pomogne
Патриархалният космос в криво огледало

(План – конспект за ЛИС)

1. Уводни думи за автора и неговата творба

Ивайло Петров е сред изявените български съвременници писатели. Творчеството му е интересно и жанроово разнообразно. То обогатява нашата литература с нови теми и нетрадиционен поглед върху познати проблеми. Ивайло Петров създава различни по жанр творби , но особен интерес представляват произведенията наситени с хумор и автобиографизъм (“Преди да се родя и след това , “Объркани Записки”)
1.1 Темата за промените в българското село и психологията на българина.
Една от лщбимите теми в разказите и повестите на Ивайло Петров е свързана с живота и народопсихологията на българина . В това отношение учители на писателя майстори разказвачи като Йордан Йовков и Елин Пелин.
1.2 Отношението между миналото и съвременността в повестта “Преди да се родя и след това ”
Популярната повест “Преди да се родя и след това” представя по необичаен начин събития от миналото и настоящето на героя. Показан е в детайли животът на няколко поколения добруджанци.


2. Теза
Повествованието в “Преди да се родя и след това “ разкрива преобърнатия , отразен образ на света в съзнанието на героя. “Преобърнатия’’ са времената , хората разместват своето място в хронологията на поколенията , преобърнат е родовия космос . Тревожно е зададен въпросът за оцеляването на националното ни съзнание , след като представите за родови ценности и нравственост са различни във времето . Иронията и пародията се превръщат в основно средство за изразяване на събитията и характеристиката на персонажите , които изглеждат смешни в ироничен хаос на времето и безкрайно тъжни в своята осъзната безпомощност.


3. Аргументация

3.1 Ролята на двуделното заглавие. Противопоставят се представите за преди и след.
Смисълът на това противопоставяне е да се възприеме раждането на новия човек като събитие в живота на рода, както и да се съпоставят битът и моралът нна два свята. С раждането на детето животът на рода се разделя на две : маловажен (преди) и важен (след)

3.2 Запознанството на читателя с рода и героя
От първата до тринадесетата част на повестта разказвачът ни запонава с двата рода. Бабите и дядовците се суетят около годежа и сватбата на децата си
- традиционното битоописание при представянето на външността ,езика и начина на живот на село.
- Схващането за добродетелност на момчето и на момичето (Чувството за свян помага или пречи на общуването?)
- Съревнование между двата рода по имотност и по хубост, Създава се усещането за пазарлък при избора на булката.
4. Колоритните образи на сватовниците – Патладжана и Каракачанката . И двамата са неповторимо сладкодумни , а Каракачанката има запомнящ се вид.
- Авторовия полед върху лъжата като неизменна част от живота на човека . Двата рода се надлъгват за имотното си състояние, за да “градят авторитета си”. Авторът използва пародията ,за да изрази отношението си към тези “традиции’ в сватосването.
- Остроумието и чувството за хумор на разказвача (разузнаването и представлението на Каракачанката) . Образите , които представя, са изградени с умиление и любов , с носталгия по отминалото време.Това са хора , надарени с природен интелект и талант да общуват (пословиците и поговорките,с които патладжана уговаря сватовете).
- Размислите за човешкото достойнство и чест (преговорите между двата рода в пета част).Фаталното разваляне на преговорите: ” ..Ако трябва да сравняваме ползата за човечеството от един годеж и една поема,да речем, ще видим ,че едното е къде къде по-полезно. Човечеството може да живее векове без една поема , но без годеж и брак ще се обрече на самоунищожение ...” Ето защо проваления годеж е най – голям срам, както за рода на момчето , така и за сватовника. Това е събитие,за което ще говори цялото село.
- Злополучната кражба на момата . Възможност на рода да излезе “с чест” от създалата се ситуация , като открадне момичето. Иронията в представянето на любовното чувство придава ново измерение на традиционните ценности (сцената с разменените булки; моментът , в който момичето безропотно приема новия си дом, доволно от това , че ще живее заможно).
- Ироничното представяне на сватбения ритуал (образът на селския поп;брачната нощ;авторовият коментар а важносттс нс петела и кокошката). Със своя свеж , остроумен и ироничен поглед върху събитието разказвачът отрича една остаряла традиция в ритуала. В същото време чрез дистанцирания поглед на все още “нероден” човек героят не дава присъди ,а се опитва да вникне във философията на живота , в борбата за надмощие между половете.

5. Раждането на новия човек (тринадесета част)
- Подготовката на мъжа и жената за събитието.Разпределянето на ролите . Младият мъж не е готов да поеме новата роля на баща. Общността не му помага да осъзнае бащинството ,защото тя го държи настрана от събитието. То е пазено в тайна. Иронията в ситуацията е ,че мъжът преживява по – емоционално раждането на теленцето , отколкото на детето си . С много хумор героят разказва за “съревнонанието” между него и телето. В този контекст обеснява своя “опак характер” .
- Фолклорната емблематичност на текста (обесняненията на баба трена за раждането на детето “...ще дойда от някакав горен свят и трябва да кацна на меко,за да не си строша коленете...”; дъждът е знак , че ше му върви леко , а пък появата му с краката напред е повод на бабата да каже: “С краката ще си изкарва хляба!”). Знаците и наричанията съпътстват всички важни събития в живота на българина, и раждането ,и женитбата , и смъртта. Погледът на писателя върху тях е философски , той ги приема като неизбежна част от живота ни, която ни определя като българи . Авторът представя мотива за живота кръговрат , в който събитията се редуват , подобно на сезоните в природата.
- Родът през погледа на новороденото. От раждането на героя нататък текстът губи точната ориентация във форума . Миналоот и настоящето сменят местата си . Необичаен е сериозният коментар на живота;направен от едно бебе с некоколчасов житейски опит . Героят изгражда хумористичен автопортрет и пародира хората около себе си. Не щади и най-близките.Сякаш между другото се коментира темата за личната и колективната отговорност, за пороците на съвременното общество за неговата бездуховност и скука.
- Превръщане на човека в личност . Ивайло Петров ясно внушава идеята ,че раждането на човека не значи раждане на личността. Човекът става личност , едва когато изгради свой морал на базата на положителния опит на рода , на самостоятелното мислене и желанието да се самоусъвършенства . Човешкото любопитство към живота е полезно за превръщането на индивида в личност.
- Определение за живот: ” А какво най-после ще стане с мене ,ще се зъбя ли на живота ,ще му чистя циганското лице или ще подвия опашка и ще стоя мирно пред него?... Едва когато успея да разкажа всички тези истории,ще мога, струва ми се , да заявя съвсем определено,че животът ,това е едно безкрайно човешко любопитство.”



4.Заключение

Събитията представени в автобиографичната повест на Ивайло Петров “Преди да се родя и след това “ с чистисърдечен хумор , с открита ирония , представят традиционния бит на българина. Авторът утвърдава идеята,че самопознанието и себезразяването необходимост за всеки човек .Ценното , моралното,красивото в отношенията между хората писателя извежда като непреходни във времето .

[sweet_isabel]

eto ti o6e edna temi4ka
Любов и омраза в разказа на Н.Хайтов „Дервишово семе”



Любовта е свещено право на всеки човек.Да обичаш и да бъдеш обичан-това е смисълът и красотата на живота.В днешно време любовта има силата да сближава хората и да топли техните души в този жесток свят.В света на героите от „Дервишово семе” доминират редът и отношенията между хората в един род.Любовта и омразата са двете полюсни чувства,които мотивират техния живот.
Още пещерните рисунки на първобитните хора разкриват двете основни чувства,определящи тяхното ежедневие.Под влияние на любовта обаче човек разбира,че е възможен и друг свят,в който неговите желания да са най-важни.Любовта става синоним на правото му да живее по свой начин и да прави всичко по свой собствен избор.Естествено заедно с това красиво чувство да върви и омразата.
Разказът на Хайтов е пример за мястото на любовта и омразата не само в рода,но и в обществото.Много често,както е и това произведение,младоженците не се познават.За любов не може и да става дума.Но никой не казва,че след като това стане,пламъкът на това чувство не може да лумне изведнъж,съвсем неочаквано.така се случва с Рамадан и Силвина,но след егоистичното държание на братята на момичето,Рамадан е изправен пред вратите на ада.Толкова много омраза се събира в неговото сърце заради си към Силвина.Рамадан преминава през ада на човешките изживявания и от невинно 14-годишно момче,се превръща в зрелия мъж,надживял омразата.Любовта е вълшебство,което му вдъхва сили да изживее сложната промяна.
Житейската драма,в която главни герой са любовта и омразата изгражда характерите на Силвина,Рамадан и Руфат-любовният триъгълник,в който третият е излишен.Любовта се превръща в изпитание за Рамадан и Силвина,ь пътят към осъществяването й е мисълта за престъпление.Една любов никога неможе да запази своятя красота и сила,ако е минала през злодеяние,а престъплението и злодеянието са предизвикани от омраза.Това осъзнава ньй-напред Силвина.Авторът ни показва духовното й развитие.То личи в опрощението й,в грижата й за Руфат.При нея няма ожесточение или злоба и тя не изпитва омраза към никой.Тя копнее да изпита чувството,за което всеки копнее,наречено любов.Основополагаща е тази между мъжът и жената,от която се ражда човекът,а лично за мен най-силна е майчината обшч,защото тя е изградена от много чувства,едно от които е любовта към нейния партньор.В такива случай омразата е напълно изключена и непотребна.
Ако Рамадан е емблема за почтеност,то Руфат е символ на най-дребнавите човешки изисквания.Силвина има образ на обичана жена,независимо,че тази обич й носи много нещастия,защото е съчетана с омразата.
Невъзможната любов е изпитание на главните герои от разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе”.От една страна е тяхната красива,вечна обич,която не угасва в продължение на години,а от друга-законите на родовата общност и наказаниятя,налагани от нея.В нашето съзнание, като символ на любовта и омразата са тези,същите герои на Хайтов.

[crazy_lazy_girl]

10x за ЛИС!Свршиха ми работа!Но ще ви помоля ако можете да ми изпратите някое на тема "Остроумните насмешки на Ивайло Петров срещу несправедливо идеализираното селско битие в повестта "Преди да се родя"!Трсих навсякъде,но нищо не намерих! :x Моля Ви ако можете пратете ми нещо свързано с тази тема!

[sweet_isabel]

samo tova namerih dano da sum ti pomognala
В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя” заема особено място сред творбите в българската литература. Тя се стреми сякаш да преобърне утвърдените представи за подреденост и хармония в семейството, за изконни родови ценности и морал. Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене. Затова и животът е изобразен разнолик ,с разколебани вече ценности и неустановени нравствени опори. Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Светът на селото не е носител на високи идеали и нравственост, а е развенчан кумир, изпълнен с примитивност, с глупави и хитри хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост. На мястото на чистата любов откриваме пресметливото търсене на богатичък съпруг, вместо красотата на сватбата- унизителни пазарлъци за зестра и откуп. Оказва се, че това е свят на преобърнатите морални ценности. В своята повест Ивайло Петров съпоставя два свята -светът на рода и на модерния нов живот. А другият свет –на тоталитаризма и градските нрави, е също един свят на преобърнатите ценности. Писателят създава картината на света в своята повест, за да покаже, че миналото е една отесняла и изтъркана вече дреха, но новият свят също не предлага истински морални и социални стойности. В своята творба Ивайло Петров използва аз -формата на повествование. Така той постига по-голяма обективизация в изображението. Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го потиква към детайлизация на изображението. Картината на патриархалния космос е изградена чрез непрекъснато „скачане” от света на миналото към бъдещия модерен свят и обратно. Това условно преминаване от минало в бъдеще дава възможност за непрекъсната съпоставка между двата свята. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. На безжалостна ирония авторът подлага опоетизираното и в песни, и в литературата ни открадване на невестата. Да пристанеш на любимия момък, значи силна и отчаяна любов. Краденето на невести е стара патриархална традиция, изразяваща силата на любовта. Но в повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Патриархалното село се оказва един развенчан кумир. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. Тоталитарното общество също се оказва един преобърнат свят. В сравнение с новия свят патриархалното село изглежда като една отесняла и овехтяла дреха, но новото време също не предлага истински ценности. Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. Иронията му показва относителността на ценностите, несигурността на човека, изправен между два свята, никой от които не може да послужи за нравствен пример. Затова авторовата ирония се превръща и в търсене на ценности чрез развенчаване на обичайните представи за доброто. Повестта „Преди да се родя” извървява пътя от нелицеприятното минало с неговото невежество до модерния нов живот с неговия фалш и прикрито насилие. Творбата рисува един свят на объркани ценности и представи. Ето защо повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал. С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село. Без да предлага нов модел за доброто, писателят оставя читателя сам да преоцени своите ценности и да намери сам пътя към истинските морални стойности.

[adizitk1]

В интернет всичко можеш да намериш.Аз така си изкарах 6 за един доклад :D .