ESE NA TEMA ''JOVOTUT-1 BEZKRAINO 4OVE6KO LUBOPITSTVO''

[ilian4etyYy]

MOLQ VI MOLQ MOLQ MOLQ SPE6NO MI TRQBVA ESE NA TEMA ''JIVOTUT-EDNO BEZKRAINO 4OVE6KO LUBOPITSTVO'' V/U PREDI DA SE RODQ 8-[ 8-[ 8-[

[Enchantress]

otkroveniata.com

[ilian4etyYy]

otkroveniata.com ами търсих тук но нищо не намерих.плс ако можеш ми даи линк щот наистина ми трябва есето :!: 8-[

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

ЖИВОТЪТ - ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧОВЕШКО ЛЮБОПИТСТВО

Да приемем, че когато човек се роди, той е една точка. Нейният кръгозор обхваща не повече от реда в страницата, та дори и само двете обграждащи я думички. Стои си тя като в затвор между двете думички и си мисли: Какво ли има отвъд тези две думички? А всъщност тези две съвкупности от чертички и полуокръжности какво означават?" И така, малката точица стои и си мисли, мисли си и стои, гризе я любопитството, докато не скъса най-после бариерата на незнанието и не погледне отвъд малкия си затвор. Подавайки главичка над главната буква, стояща пред нея, тя вижда цял един такъв ред от точици, думички, запетайки и удивителни.
"Яаа, колко интересно! Цял ред от такива точки като мен, че и думи, на места думища направо! Ах, колко съм любопитна да ги разнищя всичките какво значат и какви мисли им се въртят в мастилените умове."
И така точицата се превърнала в изречение. Водена от любопитството си, разузнала целия параграф, кръстосала листа вертикално, хоризонтално, че и диагонално дори. Свършвайки страницата, подала нос над ръба на листа. И какво да види - листи, листи, строени като войници, стоят и чакат да бъдат прочетени, разузнати и изследвани. Такова любопитство я хванало точицата, станала изречение, в последствие параграф, та накрая цяла страница, че не си отдъхнала, докато не прочете, разнищи и разузнае всичките наредени страници. Прехвърляла части и глави, докато накрая не свършила цялата книга. С всичката тази информация, наблъскана в главата й, точката изречение, та вече цяла глава, станала голяма книга с дебели шарени корици. Поогледала се тя и що да види - цели редове, рафтове, направо рафтовища опасвали стената и всички били наредени с книги. Малки книги, големи книги, с шарени корици, с черни подвързии, със златни букви, стари, нови...
"Брей, колко книги, колко нещо! И всичките различни! А преди едно изречение ми се виждаше километър дълго. Колкото повече неща научавам, толкова повече неща разбирам, че не зная. Но вече нямам търпение, толкова съм любопитна да узная!"
И така, точката-книга се втурнала да изчита, разузнава и разнищва всяка книга, ред по ред, но така и не успяла да разгледа цялата библиотека. С времето страниците й пожълтели, думите избледнели, кориците се разкъсали, докато накрая, след дълго, дълго време, книгата се разпаднала на прах. Духнал вятър и понесъл прашинките й. Така понесена, една от тях летяла насам-натам и случайно попаднала в мастилницата на един поет, а забележете, той тъкмо завършвал изречението си. Топнал перото в мастилото и без да знае, че на него се е залепила малка прашинка, отбелязал една точка на листа. Тогава всичко започнало отначало...

[ilian4etyYy]

da i az go namerih tva oba4e ne mi vur6i rabota. mn e oburkano a i na men mi trqbva eseto da e svurzano s ''predi da se rodq''

ЖИВОТЪТ - ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧОВЕШКО ЛЮБОПИТСТВО

Да приемем, че когато човек се роди, той е една точка. Нейният кръгозор обхваща не повече от реда в страницата, та дори и само двете обграждащи я думички. Стои си тя като в затвор между двете думички и си мисли: Какво ли има отвъд тези две думички? А всъщност тези две съвкупности от чертички и полуокръжности какво означават?" И така, малката точица стои и си мисли, мисли си и стои, гризе я любопитството, докато не скъса най-после бариерата на незнанието и не погледне отвъд малкия си затвор. Подавайки главичка над главната буква, стояща пред нея, тя вижда цял един такъв ред от точици, думички, запетайки и удивителни.
"Яаа, колко интересно! Цял ред от такива точки като мен, че и думи, на места думища направо! Ах, колко съм любопитна да ги разнищя всичките какво значат и какви мисли им се въртят в мастилените умове."
И така точицата се превърнала в изречение. Водена от любопитството си, разузнала целия параграф, кръстосала листа вертикално, хоризонтално, че и диагонално дори. Свършвайки страницата, подала нос над ръба на листа. И какво да види - листи, листи, строени като войници, стоят и чакат да бъдат прочетени, разузнати и изследвани. Такова любопитство я хванало точицата, станала изречение, в последствие параграф, та накрая цяла страница, че не си отдъхнала, докато не прочете, разнищи и разузнае всичките наредени страници. Прехвърляла части и глави, докато накрая не свършила цялата книга. С всичката тази информация, наблъскана в главата й, точката изречение, та вече цяла глава, станала голяма книга с дебели шарени корици. Поогледала се тя и що да види - цели редове, рафтове, направо рафтовища опасвали стената и всички били наредени с книги. Малки книги, големи книги, с шарени корици, с черни подвързии, със златни букви, стари, нови...
"Брей, колко книги, колко нещо! И всичките различни! А преди едно изречение ми се виждаше километър дълго. Колкото повече неща научавам, толкова повече неща разбирам, че не зная. Но вече нямам търпение, толкова съм любопитна да узная!"
И така, точката-книга се втурнала да изчита, разузнава и разнищва всяка книга, ред по ред, но така и не успяла да разгледа цялата библиотека. С времето страниците й пожълтели, думите избледнели, кориците се разкъсали, докато накрая, след дълго, дълго време, книгата се разпаднала на прах. Духнал вятър и понесъл прашинките й. Така понесена, една от тях летяла насам-натам и случайно попаднала в мастилницата на един поет, а забележете, той тъкмо завършвал изречението си. Топнал перото в мастилото и без да знае, че на него се е залепила малка прашинка, отбелязал една точка на листа. Тогава всичко започнало отначало...[/quote]