sho6olina
12-30-2007, 08:01
здравейте...
не знам как да започна, защото отдавна съм загубила способността наистина да споделям нещо лично :(
чувствам се наистина сама..., което е нормално, защото всичките ми най-близки приятели заминаха нанякъде..., момчето, с което искам да съм си има приятелка и не иска да е с мен..., а най-добрата ми приятелка замина за чужбина..., а това момиче беше единственото пред, което можех да съм наистина аз... да не ми пука от нищо и да се държа така както ми харесва, можех да и кажа абсолиютно всичко и да почувствам, че ме разбират... но сега я няма... и доста рядко се чуваме... наистина ми липсва подкрепана на някой ( ей сега взех че се разплаках хаха) повтарям си, че е нормално да оставаш сам в някакъв етап от живота си, за да се изградиш и за да се научиш да се справяш сам, но в следващия момент осъзнавам, че никак даже не искам да се чувствам празна и унила всеки ден,... едва ли това начинът, за да изтастнеш... :( тъпо ми е ... може да прозвучи глупаво, но дори сънувам някакви гадни сънища, в които ми се случват лоши неща и аз пак съм си сама и няма кой даже да ми подаде ръка... :( не знам... това не е депресия, а някакво състояние, което имам чувството, че никога няма да се промени... повтарям си единствено, че искам нещо хубаво... просто чувство което да те накара да се смееш наистина от сърце ситуация, която малко да ме събуди... никога не съм била такава... по принцип съм супер весел човек и не ми пука от нищо, а в момента всичко и всеки ме подтиска... не знам ... искам си предишното аз .... :(
не знам как да започна, защото отдавна съм загубила способността наистина да споделям нещо лично :(
чувствам се наистина сама..., което е нормално, защото всичките ми най-близки приятели заминаха нанякъде..., момчето, с което искам да съм си има приятелка и не иска да е с мен..., а най-добрата ми приятелка замина за чужбина..., а това момиче беше единственото пред, което можех да съм наистина аз... да не ми пука от нищо и да се държа така както ми харесва, можех да и кажа абсолиютно всичко и да почувствам, че ме разбират... но сега я няма... и доста рядко се чуваме... наистина ми липсва подкрепана на някой ( ей сега взех че се разплаках хаха) повтарям си, че е нормално да оставаш сам в някакъв етап от живота си, за да се изградиш и за да се научиш да се справяш сам, но в следващия момент осъзнавам, че никак даже не искам да се чувствам празна и унила всеки ден,... едва ли това начинът, за да изтастнеш... :( тъпо ми е ... може да прозвучи глупаво, но дори сънувам някакви гадни сънища, в които ми се случват лоши неща и аз пак съм си сама и няма кой даже да ми подаде ръка... :( не знам... това не е депресия, а някакво състояние, което имам чувството, че никога няма да се промени... повтарям си единствено, че искам нещо хубаво... просто чувство което да те накара да се смееш наистина от сърце ситуация, която малко да ме събуди... никога не съм била такава... по принцип съм супер весел човек и не ми пука от нищо, а в момента всичко и всеки ме подтиска... не знам ... искам си предишното аз .... :(