LedenaStrast
12-30-2007, 23:29
След броени часове си отива годината... в това времи всеки се обръща и поглежда какво е оставил след себе си... прави равносметка на живота си...
И аз обръщайки се така... виждам една почти 23 годишна жена пренебрегвала толкова много себе си, прекарала безброй нощи пропити с мъка и удавени в сълзи.... нервни кризи докарали я до пълно изтощение и 1 седмица на системи....
И всичко това заради човек, който досега почти не и доказал, че я заслужава! Човек предпочитащ да бъде златен пред "приятелите си", отколкото да бъде с нея в най-трудния момент от живота и! А казва, че ме Обича.... Каква обич е това????
Ще ме наречете глупачка, нали???
Аз също бих се нарекла така... и дори сега да съжалявам за всяка една секунда в която съм страдала и да си казвам, че е можело да го променя... продължавам да търпя същото.... но вече не боли така!
Вече знам, че ще бъда по-щастлива сама!
Никой не заслужава подобно отношение.... не знам с какво ли го заслужих и аз... но ми се иска то да свърши по-скоро... защото надеждата вече изчезна... а както знаете тя умира последна :(
И защо търпя всичко това ли??? Заради проклетата любов... която дори не знам дали още я има...
Поглеждайки назад виждам съсипана жена... без мечти... без желание за веселби и усмивки...
1 пропиляна година от живота, който и без това е толкова кратък...
Пожелавам на себе си и останалите, които нямат са в задънена улица... през новата година да покажем на света колко силни сме всъщност и да бъдем по-щастливи от всички години взети заедно!
[-o<
И аз обръщайки се така... виждам една почти 23 годишна жена пренебрегвала толкова много себе си, прекарала безброй нощи пропити с мъка и удавени в сълзи.... нервни кризи докарали я до пълно изтощение и 1 седмица на системи....
И всичко това заради човек, който досега почти не и доказал, че я заслужава! Човек предпочитащ да бъде златен пред "приятелите си", отколкото да бъде с нея в най-трудния момент от живота и! А казва, че ме Обича.... Каква обич е това????
Ще ме наречете глупачка, нали???
Аз също бих се нарекла така... и дори сега да съжалявам за всяка една секунда в която съм страдала и да си казвам, че е можело да го променя... продължавам да търпя същото.... но вече не боли така!
Вече знам, че ще бъда по-щастлива сама!
Никой не заслужава подобно отношение.... не знам с какво ли го заслужих и аз... но ми се иска то да свърши по-скоро... защото надеждата вече изчезна... а както знаете тя умира последна :(
И защо търпя всичко това ли??? Заради проклетата любов... която дори не знам дали още я има...
Поглеждайки назад виждам съсипана жена... без мечти... без желание за веселби и усмивки...
1 пропиляна година от живота, който и без това е толкова кратък...
Пожелавам на себе си и останалите, които нямат са в задънена улица... през новата година да покажем на света колко силни сме всъщност и да бъдем по-щастливи от всички години взети заедно!
[-o<