Здравейте!Търся тема за ЛИС върху "Хамлет". Темата е: "Хамлет" на Уилям Шекспир и проблемът за избора и решимостта. Някой ако я има, моля да ми помогне. Благодаря предварително!
sexa_na_kompleksa
01-01-2008, 15:14
Виж това:
Уилям Шекспир – „Хамлет”
Проблемът за правилния избор в трагедията
Епохата на Ренесанса е епоха на човека, на личността и като нейна рожба, Шекспир създава своите произведения изключително и само за това най-съвършено същество, носител едновременно на силни чувства и висши разум. Именно затова в трагедията „Хамлет” драматургът обрисува своите герои като пълнокръвни образи със собствени възгледи и лични драми. Всеки от тях е господар на съдбата си и търси своето място в света, свят с много въпроси, в който трябва да се направи правилния избор, поставящ на изпитание вечните човешки ценности. Чрез образа на принц Хамлет Шекспир акцентира върху общочовешките проблеми за съвестта, истината, вярата. Емблематичният монолог „ Да бъдеш или не…” синтезира въпроса за смисъла на съществуването на човек както телом, така и духом. Хамлет, заобиколен от безчестие и пороци, е поставен пред сложната дилема дали е по-достойно да се оттеглиш неопитен в безвремието на смъртта. Но за търсещия с свободолюбив ренесансов герой отдръпването от „бойното поле” не е успокоение, а поражение:
О, ето край желан! Умри, заспи…
Заспи или пък може би – сънувай?...
Да , и това е пречката; защото
Какви ми сънища ще ни споходят…
Изборът „да не бъдеш” би бил прост и лесен – една заслужена почивка от живота, изпълнен със сплетни и измами. Но Хамлет се страхува от кошмарите на неизпълнения дълг, на истината, които ще тормозят измъчения му безпомощен дух. А тогава бездействието ще е всевластно и връщане назад за душата няма да има. Хамлет не изпитва страх от смъртта, а от признаците на настоящето, които може да го последват и там. Затова той трябва да се бори с тях тук: „по скоро сме готови да търпим/ сегашните злини, отколкото/ към други неизвестни да се хвърлим”.
Колебанието но Хамлет не би могло да се приеме като нерешителност. Той ясно е определил с/у какво се бори и какво защитава. Остава му да спечели своята битка, да определи ценностите си. Защото зад главния въпрос се крие още един, и то основен – да бъдеш или не човек. Въплъщение на Шекспировите иде за живота, Хамлет е и олицетворение на авторовия хуманизъм. Пропит с дълбока ирония, монологът му за човека показва искрената тъга на принца по човешкото. Трудно е „да бъдеш”, когато всеки друг не е, но все пак, заобиколен от лицемерие, безчестие, коварства, Хамлет не губи представата си за човека такъв, какъвто трябва да бъде – „дивно създание”, „ясен и възхитителен”. Това е ренесансовият оптимизъм. Главният герой се бори със злото, знаейки, че не всичко е безнадеждно. Ако не вярваше в човека, Хамлет не би имал сили за тази битка, не би направил своя избор – да бъде личност. Това е и причината за ретардацията в 3-то действие, 3-та сцена. Моралният избор, който вече е направил, не позволява на датския принц да извърши отмъщението. Мисията му е да се опълчи с/у злото, а не да мъсти по начин, който би го приравнил с убиеца:
О, туй ще бъде не мъст, а награда.
Според Шекспир възмездието не е достатъчно – необходимо е престъпникът да осъзнае грешката си. Само тогава би имало удовлетворение. Затова сцената с молещия се Клавдий е твърде необходима – тя именно дава представата за истинските ценности на ренесанса, на човека и за сложността на избора, водещ до тях. Шекспир не свежда проблема за правилния избор единствено до Хамлет. Той изгражда цялостни и не еднозначни характери, всеки със своята драма, поставен пред своя морален избор, с различни ценности, които предполагат различна нагласа към света, различна съвест дори. Разбираем е изборът на Гертруда и Клавдий – „да бъдеш” щастлив, но цената му е твърде висока не само са останалите, но и за самите тях. Гертруда избира да бъде кралица въпреки покойния си съпруг. Клавдий също се е опитал да постигне щастието, властта на всяка цена. Затова Шекспир едновременно осъжда и съжалява своите герой – изборът се прави веднъж и няма връщане на зад, дори и да си разбрал, че не е правилният:
О, моя смраден грях достига бога!
Проклятие най-древното нося аз –
Братоубийство! Нито мога да
Се моля – искам страстно, но не мога.
Друго въплъщение на идеята за това, че човек сам може да направлява съдбата си, е „да бъдеш или не” личност. Чрез образите на Полоний и Офелия, Шекспир поставя проблема за това, как чистият стремеж към душевната хармония може да обезличи човека. Тези два персонажа са направили противоположния на краля и кралицата избор – предпочели са спокойствието пред това да бъдеш личност.Офелия е безхарактерна и сякаш не може да ръководи живота си, да прави избор, но той се изразява именно в това – тя сама е пожелала да бъде безгласна. Това до известна степен обяснява и отношението но Хамлет към нея. Всички герой, поставени от Шекспир в обкръжението на принца, са предпочели своята съдба. Остава само Хамлет, който да отсъди кое е правилно и кое не и така да изгради своята ценностна система, да открие своя път. Но не еднозначността както на характерите, така и на избора на може да даде ясен и обобщен отговор. За всеки от героите в трагедията са стойностни различни неща – оттук идва и впечатлението, че Хамлет се колебае. Той е преценяващият, търсещият човек. Нужно е да направи правилния избор, защото е лесно да постигнеш целите си, когато си набелязал пътя. Трябва обаче да решиш дали те ще ти донесат морално удовлетворение.