Мии аз иам доста теми за "Илиада". и на мен предметът м куца :grin:
Виж тези неща ако нещо ти свърши работа ;)
Между другото темите се препокриват и кфото и да напишеш ще има за 3-4 а ако искаш 5и6 тогава тряя се подготвиш по-добре ;) успех :)
Tрагичното в образите на Ахил и Хектор
Една от най-старите литературни паметници на древна Гърция е голямата епическа поема "Илиада".В нея намират отражение събитията от епохата на късното родово общество на VIII век преди новата ера.
Сюжетът на "Илиада" има драматичен заряд.В образите на Ахил и Хектор, Омир показва лицата на човешката природа. Отишъл в крада, за да уреди някой дела на войската Хектор се отбива в дома си, за да види своите близки. Андромаха заедно със слугинята и детето си изтичват обезпокоени към градската стена, чули за незгодите на Троянската война.
Сцената с прощаването на Хектор и Андромаха е наситена с много емоции.Хектор загледан в детето си се усмихва, а Андромаха рони горчиви сълзи.Чувствата им са сдържани.Тя го моли да остани зад градската стена и да пази живота си.Изразена е искрената съпружеска обич, че за нея е по-добре да не живее, ако той загине, че тя е личност чрез неговото достойнство.Хектор страда до болка за съдбата на Андромаха. Мъчи го мисълта, че ако той загине тя ще попадне в плен.Тук се изразява привързаността към прекрасната съпруга и честолюбието на вожда.Трагичното у Хектор е, че го бози за съдбата на Андромаха, която я очаква след поражението на Троя. Преплитат се чувствата към съпругата и честолюбието на вожд. Съвместно Хектор и Андромаха стигат до извода, че щастието на семейството е невъзможно, без щастието на Троя.Любовта на Хектор към Андромаха, към сина му, любовта към Троя, дългът към родината го правят трагичен герой.
Една от най-старите литературни паметници на древна Гърция е голямата епическа поема "Илиада".В нея намират отражение събитията от епохата на късното родово общество на VIII век преди новата ера.
Сюжетът на "Илиада" има драматичен заряд.В образите на Ахил и Хектор, Омир показва лицата на човешката природа. Отишъл в крада, за да уреди някой дела на войската Хектор се отбива в дома си, за да види своите близки. Андромаха заедно със слугинята и детето си изтичват обезпокоени към градската стена, чули за незгодите на Троянската война.
Сцената с прощаването на Хектор и Андромаха е наситена с много емоции.Хектор загледан в детето си се усмихва, а Андромаха рони горчиви сълзи.Чувствата им са сдържани.Тя го моли да остани зад градската стена и да пази живота си.Изразена е искрената съпружеска обич, че за нея е по-добре да не живее, ако той загине, че тя е личност чрез неговото достойнство.Хектор страда до болка за съдбата на Андромаха. Мъчи го мисълта, че ако той загине тя ще попадне в плен.Тук се изразява привързаността към прекрасната съпруга и честолюбието на вожда.Трагичното у Хектор е, че го бози за съдбата на Андромаха, която я очаква след поражението на Троя. Преплитат се чувствата към съпругата и честолюбието на вожд. Съвместно Хектор и Андромаха стигат до извода, че щастието на семейството е невъзможно, без щастието на Троя.Любовта на Хектор към Андромаха, към сина му, любовта към Троя, дългът към родината го правят трагичен герой.
Хектор остава глух към молбата на Приам и Хекуба да се скрие в града, за да запази живота си. Той не действа по инстинкт, а по друг начин, като се изправя пред Ахил без оръжие, да измоли за мир и да сложи край на войната. Хектор действа като разумен и цивилизован човек.Но Ахил търси отмъщение за разлика от Хектор.В този двубой нравствения победил е Хектор.
Образа на Ахил е наситен с енергия на свръхчовек, като разрушителна стихия, човек на крайностите, зъл и безсърдечен. Той мрази или обича, презира или прощава.
Безжалостната битка, в която загива Хектор на победителя Ахил не е донесла успокоение. Убийството не може да върне живота ба скъпия му приател.Трагедията на Ахил настъпва тогава, когато е уверен в своята победа, в своето тържество.
АХИЛ - БОГОРАВНИЯТ ЧОВЕК
песен първа
Наглед е много лесно да определим в "Илиада" на омир съдбата и деиствията на човека, тъж като тож е изцяло зависим от боговете. Сложността идва от представата на древните гърци за боговете като хора, с капризи и недостатъци, поради което те са също толкова непридвидими в поведението и решенията си, колкото и смъртните. Ключът за тълкуване на човешките постъпки би следвало да бъде въпросът, поставен още в началото на първа глава:"Кож от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?"Ако знаем волята на боговете, то лесно бихме разбрали последствията от тази воля, отразени в човешката съдба.
В началото на поемата Ахил нее разкрит с омразата си. Тои нее дошъл пред Троя заради враговете си, а захстото има приятели на които трябва да угоди. За него обаче помоща не е напълно безкористна. Тои възприема воината и като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на героя и победителя. Крехко е това приятелство между Агамемнон и Ахил основано на интереси а не на обич. Сякаш в деветгодишната обсада на Троя героите са забравили за истинскита цел на воината. В съзнанието им не е толкова силно желанието за мъст и възвръщане честта на Менелаи, колкото за трупане на "имот и богатство". Именно поради това се обръща и ходът на воината - гневът на Ахил, които носи безброи беди на ахеиците и става причина за смъртта на много хора, е породен от незаслужено отнетия му дар. Богоравният Ахил не е зачетен спрямо заслугите си. Вождовете вече не са равни. - воината ги е разделила. Това, което ги е събирало е вече основание да ги разделя. За най-ощетен се смята Ахил:"Стане ли шватка жестока, победа най-славна печелят/моите силни ръце, но делба ли на плячката почне/ повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден/дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя. " В мисленето си Ахил не е изключение от другите. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достоинство му. За ахеиците даровете омилостивяват както човека, така и боговете. Лишаването от дар във воината е равносилно на безславна смърт.
Ахеици осъзнават правотата на Ахил, но същевременно те го чувстват далечен, захстото е син на богиня. За Ахил произходът от предимств о, се превръща в драма. Тои трябва непрекъснато да доказва, че е велик, славен и силен, не защото маика му е Тетида, а защото тои самият - като човек има качества, които го правят достоен и го извисяват над другите. Агамемно ще го уязви с думите:"Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен"Ахил е обречен да бъде сред хората белязан и колкото и да иска да постига живота си по своя воля, толкова повече се чувства обвързан с боговете. Избранниците на боговете, за какъвто се смята Агамемнон, се чувстват по добре от героите, които са кръвно свързани с безсмъртните. Първите приемат избранничеството като своя заслуга, а вторите като АХил, поемат тежестта на предопределеността. За Ахил това е явна несправедливост, затова се обръща към Тетида с думите :"Щом си ме маико, роди да имам живот кратколетен, /с чест да ме беше увенчал поне далногърмецът мощен... "В този миг богоравният Ахил може би най-силмно осъзнава колко е измамно усещането, че е равен с боговете. И тъкмо това чувство подсилва желанието му да упражни своята воля върху маика си. Ахил не иска само помощ от Тетида, тои я напътства как да постъпи, за да бъде Зевс на негова страна. Всезнаещата трябва да изслуша съветите на сина си, които представя живота на боговете като човешкия със съзнанието, че и всевишния Зевс е уязвим, тои може да бъде жесток, но и милостив и благороден. Ахил влиза в ролята на всезнаещ, а всезнаещата - богиня Тетида в послушанието на смъртна.. Богинята в тои случаи е повече маика, отколкото божество. И това е истинското спасение за Ахил - дарения със силата на боговете, изпитва обичта на маиката, земна обич на жена, която може да приласкае, да утеши и вдъхне надежда. Без тази обич божеството у Ахил би изгубило смисъл. Така първоначалната история за гнева на героя преминава в разказ за обичта на богиня към своя смъртен син.
Тази съдба на Ахил - смъртен с божествена сила и кръв, го обрича на самота сред другарите му. Тои е вож, но в скръбта си е сам. Патрокъл е до него да изпълнява повелите му, но страдащия предпочита да се отдели. "В сълзи отиде Ахил надалеч от другарии седна/ самна брега белопенест, загледан в морето безкраино... " В страданието си тои ще отправя поглед към отвъдното - където е маиката, боговете, а не към хората, които с неблагодарността си подсилват още повече болката му. В момента, в които го остави богиня Тетида в сърцето му отново сте се възкреси "яростна скръб по жената с дивно препасано тяло"
В живота си Ахил трябва да изкупи своята божественост, защото тя го разделя от другите. Същевременно в своята гордост и величавост, в гнева си, тои не иска да се примир, макар да съзнава, че решението мъ ще има гибелни последици. Мисълта, че стои над всички останали, определя неговото поведение. Всеки, които не се саобрази с величието му -другар или враг, заслужава да бъде наказан или да страда, докато осъзнае слата му. Така богоравният престава да мисли за човека, както постъпват и боговете, когато са гневни. В злото Ахил е повече бог, отколкото човек. Тои ще отреди страдание и гибел за ахеици, макар да е обиден само от техния вожд Агамемнон.
Затова и Ахил ще бъде послушен повече на боговете, отколкото на хората, но на него му предстои да измине пътя до човека чрез личното страдание. Този път е посипан с толкова жертви, че поражда съмнение в смисъла да бъде извървян. Във всяка една еппоха човечеството е изминавало този път, заедно с Ахил, в търсенена доброто и справедливостта. Всяко следващо поколение има поне свободата да започне отначало, макар че началото както се случва в "Илиада", е гневът. Докато не намерим друго решение, вероятно ще започваме с първи стих : "музо възпеи оня гибелен гняв на Ахила Пелеев"...
Сравнение между Ахил и Хектор
СРАВНИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ - Илиада
Човекът и войнът разкрити в образите на
Ахил и Хектор.
(сравнителна характеристика)
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните човешки черти.
Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той самият е полубог.
Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града Приам и Хакуба.Той е най-храбрият воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.
Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му за дълг към общността на троянците. За него е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец. Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхновява останалите троянски герои.
В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради това, че Агемемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон. Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него, след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил, липсват на ахейците и те губят битка след битка.
Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е любив и справедлив троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Отнася се с разбиране и търпимост към преките виновници за троянската война - красивата Елена и брат му Парис. Непримерим е към безгрижието, изнежеността и ленноста на знатните троянски младежи, за които отбраната на града е повече развлечение, отколкото патриотичен дълг.
Човечност и вродена доброта бликват в сцената при раздялата на Хектор с обичаната Андромаха. Със съзнанието, че отива на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.
Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са сеизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл. За дълбочината на приятелското чувство у и иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл.
И тук мовем да съпоставим благоста и мекотата в поведението на Хектор при раздялата със сина и съпругата, стихийноста и избухливостта на Ахил при вестта за убийството на приятеля му.
В двубоя с Хектор, Ахил се води от личния си дълг към убития приятел Патрокъл, докато троянецът тази битка е битка на честта му като вожд на троянците, макар съдбата на Троя да е вече решена от боговете.
В прочутия двубой Омир описва двамата изключително храбри мъже. И тук той отдава своето възхищение на Ахил и своята симпатия на Хектор. Същевременно с това показва и цивилизованност а и душевното благородство на троянския герой и варварската непримиримост на ахееца. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и ожесточението, превръща се в свиреп звяр. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща си при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам.
Ахил и Хектор носят белега на своята трагичност. Ахил може да избира между дълголетието и славата. Избира краткото, но славно съществуване. Хектор е безпощаден срещу съдбата и волята на боговете. Той остава сам, изоставен от всички. Ахил губи само собствения си живот, Хектор губи всичко - живот, семеиство, близки и роднини.
Двадесета и втора песен
Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор
”Илиада”на Омир е най- високохудожеств ената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в ”Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.
Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най- силен м/у всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага. За да подчертае качествата му, Омир го нарича ”богоравен”, ”богоподобен”,” планински ястреб”,”кучето на Ориона”.
Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал я е в името на вечната слава. Затова и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида е безмерна. Ахил страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от характера му.
Безкрайно честолюбив, в свадата с Агамемнон, Ахил е представен като бранител на реда в късното родово общество, защитник на равенството и разпределението на благата според заслугите а не според по-високото място в обществената стълбица.
Предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в 22ра песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел- Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивост та на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.
Другият образ на ”висок”герой в ”Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката- горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд:”славен”, ”блестящ”, ”снажен”, ”велик” издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският ”шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
За разлика от повечето ахейски воини, Хектор не воюва за богатства и лични облаги- той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.
Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Неговото неучастие в битката означава, че Троя ще бъде победена, а близките му ще се превърнат в роби на ахейците. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя.
Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.
Не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как ”край града на Приама двамината трижди кръжиха”. От решението на боговете ще зависи изходът от битката. Безсърдечността на Ахил, страстното желание за мъст, завладяла сърцето му, го карат да убие или сам да умре. ”Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!” са думите на Хектор, осъзнал своя безнадежден изход.
Един тъжен акорд от тази безжалостна битка са последните стихове на песента. Оплаквайки своята участ, погубила сила и младост, душата на Хектор слиза към Хадес. Победата обаче не донася успокоение на Ахил. Отнемайки живота на Хектор той не връща живота на своя другар.
Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на ”Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.
Tрагичното
в образите на Ахил и Хектор
Една от най-старите литературни паметници на древна Гърция е голямата епическа поема "Илиада".В нея намират отражение събитията от епохата на късното родово общество на VIII век преди новата ера.
Сюжетът на "Илиада" има драматичен заряд.В образите на Ахил и Хектор, Омир показва лицата на човешката природа. Отишъл в крада, за да уреди някой дела на войската Хектор се отбива в дома си, за да види своите близки. Андромаха заедно със слугинята и детето си изтичват обезпокоени към градската стена, чули за незгодите на Троянската война.
Сцената с прощаването на Хектор и Андромаха е наситена с много емоции.Хектор загледан в детето си се усмихва, а Андромаха рони горчиви сълзи.Чувствата им са сдържани.Тя го моли да остани зад градската стена и да пази живота си.Изразена е искрената съпружеска обич, че за нея е по-добре да не живее, ако той загине, че тя е личност чрез неговото достойнство.Хек тор страда до болка за съдбата на Андромаха. Мъчи го мисълта, че ако той загине тя ще попадне в плен.Тук се изразява привързаността към прекрасната съпруга и честолюбието на вожда.Трагичнот о у Хектор е, че го бози за съдбата на Андромаха, която я очаква след поражението на Троя. Преплитат се чувствата към съпругата и честолюбието на вожд. Съвместно Хектор и Андромаха стигат до извода, че щастието на семейството е невъзможно, без щастието на Троя.Любовта на Хектор към Андромаха, към сина му, любовта към Троя, дългът към родината го правят трагичен герой.
Хектор остава глух към молбата на Приам и Хекуба да се скрие в града, за да запази живота си. Той не действа по инстинкт, а по друг начин, като се изправя пред Ахил без оръжие, да измоли за мир и да сложи край на войната. Хектор действа като разумен и цивилизован човек.Но Ахил търси отмъщение за разлика от Хектор.В този двубой нравствения победил е Хектор.
Образа на Ахил е наситен с енергия на свръхчовек, като разрушителна стихия, човек на крайностите, зъл и безсърдечен. Той мрази или обича, презира или прощава.
Безжалостната битка, в която загива Хектор на победителя Ахил не е донесла успокоение. Убийството не може да върне живота ба скъпия му приател.Трагеди ята на Ахил настъпва тогава, когато е уверен в своята победа, в своето тържество.
*************** *************** *************** *************** *
АХИЛ И ТЕРСИТ - ГЕРОИ АНТИПОДИ
(I и II песен)
Сюжетът на I и II песен съдържа много сходства, които се свеждат до следното: Агамемнон постъпва несправедливо и срещу него е изразен протест. И в двата случая поводът не е маловажен: в I песен става въпрос за живота на войниците, наказани от бог Аполон заради неподчинението на Агамемнон на волята му, а във II песен —.за подигравка с войската чрез обявен недействителен край на войната- Обвиненията срещу Агамемнон са идентични: използва войната за лично обогатяване, не се грижи за подчинените си, проявява алчност и егоизъм. И в двата случая недоволният герой изразява мнение, че ако Ахил не е така отстъпчив, Агамемнон за последен път би обиждал. И двамата протестиращи герои — Ахил в I песен и Терсит във II песен, се оттеглят от свадата безкрайно обидени, но в I песен мнозинството и водачите мъдреци са обезпокоени и се опитват да примирят спорещите, а във II песен протестиращият Терсит е обект на всеобща подигравка, свит под ударите на царския жезъл на Одисеи. Мнозинството сякаш не се вслушва в справедливите думи, а оценява тяхната стойност според това кой ги изрича.
Защо е толкова различно отношението към Ахил и Терсит?
Ахил е митологичен герой, единствен син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей. Този неравен брак е сключен по волята на Зевс, на който Прометей про-рицава да не се жени за Тетида, защото нейният син ще бъде по-велик от баща си. Така Зевс запазва трона си, но остава длъжен към Тетида. Синът й Ахил е лишен от божествено безсмъртие, но е най-велик между земните герои. Тетида се опитва да го направи безсмъртен, като натрива тялото му с амброзия и го държи над огън. Уплашеният Пелей й попречва да доведе делото си докрай. По тялото на Ахил остава само едно уязвимо място — петата, за която майка му го държи над огъня (ахилесова пета!).
За разлика от Ахил Терсит е герой на „Илиада”, но не е митологичен герой. Той е оригинално творение на Омир, въплъщаващо определена художествена идея. Ня ма славно потекло, но поради факта, че така дръзко спори с царете, му се приписва родство с царска фамилия. . Той е един от многото завоеватели под стените на Троя, Ходът на войната по никакъв начин не зависи от него, докато без участието на Ахил победа над Троя не може да бъде постигната.
Преди да започне войната, Ахил има избор: да участва в нея и добивайки необикновена слава, да загине млад, или да остане в родината си Фтия и да живее дълго и безславно. Изборът му е въпрос на чест, ето защо избира войната и героичната смърт. Ахил е важна фигура в тази война, от него зависят множество човешки съдби, докато Терсит воюва с традиционния за всеки обикновен войник мотив — задължение и печалба. Омир не крие отрицателното си отношение към този герой. То се усеща още при представянето му във II песен. Авторът нарича Терсит „най-грозен41 от всички; „с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите. Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми." Външността на героя е тенденциозно уродлива. , Критериите на Омировото време издигат в култ красотата и физическата сила. Терсит обаче не е нито красив, нито силен. Като събира в образа му толкова много физически недъзи, Омир предполага и недостоен характер. Освен това на външността на героя съответства и името му. „Терсит" е производно от старогръцко съществително със значение „нахалство", „наглост", „дързост".
Подробно описание на външния вид на Ахил не откриваме в „Илиада". Изразните средства, чрез които Омир изгражда портретната характеристика на този герой, са най-вече постоянните епитети: „божествен", „богоравен", „бързоног", „богоподобен". ВI песен откриваме още един щрих — руси коси. Това описание само привидно е непълно, защото в него се съдържат най-важните елементи от представата на древните гърци за идеален епически герой — Ахил е прекрасен със своята красота и физическа сила. Той е част от света на боговете. Те бдят над него и му помагат, макар че са решили и смъртта му. Всяко негово желание изпълнява майка му Тетида; Зевс не отказва да изпълни молбата му (I песен), макар че е неоправдано от обида да иска смъртта на другарите си; Хефест изко-вава за него най-прекрасния щит (XVIII песен) и запалва реката Ксанти (XXI песен); Атина му помага да победи Хектор (XXII песен). Красотата и физическата сила на Ахил са съчетани с висока нравственост. Той се включва в Троянската война, за да спази клетвата, дадена пред бащата на хубавата Елена. В сърцето му няма омраза към троянците (1,152-157), а уважение като към достоен враг. Ахил е воин с достойнство. Неговата стихия са битките. В продължение на години наблюдава несправедливост ите на Агамемнон, но го почита така, както е прието да се почита царят водач. Терсит — напротив. Той е вечно недоволният, вечно мърморещият, „най-лютият враг на Ахила и цар Одисеи" (II, 220). Споровете му с царете, дръзките му и непристойни думи, съпроводени с чести гневни изблици, са добре познати и обикновено се посрещат несериозно.
Гневът на двамата герои изглежда напълно справедлив. Те изричат думи с еднакъв смисъл, но ситуациите са различни. Ахил единствен измежду вождовете е загрижен за войниците. Иска всички да чуят волята на бог Аполон и Агамемнон да я удовлетвори. До този момент е имал и други поводи да се противопостави на Агамемнон (1,163-168), но не го прави, за да не уронва престижа на колективно избрания водач. Протестира точно в този момент, защото животът на войниците за него е по-голяма ценност, отколкото разбирателствот о с Агамемнон. Ахил носи осъзната отговорност за живота на подчинените си, макар че главна заслуга за проявата й има безспорно богиня Хера. Терсит протестира, когато е прекъснат неговият устрем към родината- Той се чувства измамен и дава воля на чувствата си. Първоначалната радост (II, 144-154) и последвалото безмълвие (II, 211) на ахейците показват същото желание за по-бързо завръщане в родината, но мнозинството безропотно изпълнява волята на цар Агамем-нон. Мисълта за противопоставян е не съществува .в колективното съзнание. Това е типична черта на родовото общество. Фактът, че има протестиращ (Терсит), говори за късен етап в това общество и за разпадащи се порядки. Поведението на Терсит би могло да организира войската в бунт, но в едно по-късно историческо време.
Срещу Терсит с целия си авторитет застава почитаният от всички цар Одисеи. Той се нахвърля с обидни думи и го нарича най-долен от всички край Троя (II, 245-249), защото говори със злост за царете, а стремежа му към дома смята за признак на страх. Одисеи разговаря с Терсит като с виновно дете, горд със своето превъзходство. В този дух е и последвалата закана (II, 257-265), че ще го съблече пред всички.
Моментът на противопоставян ето на Ахил срещу Ага-мемнон е само началото на неговия неизмерим гняв. Той е натрупван дълго и когато избухва, се превръща в неуправляема стихия. Цялата „Илиада" е посветена на този гняв. Това не е обикновен гняв на земен човек, а на свръхчовек, от който зависи общото дело. Последствията от този гняв мнозина усещат по-късно, пред лицето на смъртта в образа на „мъжеубиеца Хектор". Идва момент, в който самият Ахил проклина тази демонична сила, която го владее изцяло и му отнема най-близкия приятел Патрокъл. Гневът на Ахил е респектиращ. За да не отмъсти веднага, го спират и боговете, и хората. Атина задържа ръката му върху меча с щедри обещания (II, 259-260, 274-284).
На фона на Ахиловия гняв гневът на Терсит представлява жалка пародия. Често другарите му го виждат разгневен, но гневът му е краткотраен и без последствия. Изразявайки недоволство срещу Агамемнон, той казва една истина за него. Тъжният вид на войниците (П, 270) подсказва, че и те не са доволни, следователно Терсит изразява общото настроение, макар и по краен начин. Жезълът и жестоките думи на Одисеи, както и присмехът на войската, бързо задушават бунта му.Изцяло подвластен на чувствата си, Ахил не може да смири гнева си. Увещанията на Нестор не достигат до него. Тъй като е героична личност, крайните състояния са му присъщи. Той не познава колебанието и взема решение да се оттегли от битките. Никой не го осъжда за протеста му. Превръща се в главен положителен герой в поемата, а Терсит в единствен отрицателен персонаж. Различната емоционална реакция спрямо двамата се дължи на факта, че са представители на различни прослойки в обществото. Никой не би могъл да помисли за посегателство над Ахил, защото той е племенен вожд. Колективът свързва своите надежди за победа с него, докато протестът на Терсит го поставя вън от обществото. Терсит е наказан, защото нарушава единството на безгласните маси, като дръзва да съди висшестоящите в обществената йерархия.
Двамата герои посрещат обидата по сходен начин — плачат, но и в тази реакция те са различни. Ахил пролива сълзи далеч от чужди погледи и е толкова отдаден на чувството си, че го утешава само мисълта за отмъщение. Неговият плач е белег за героичност. Плачът на Терсит сам по себе си е недостоен и унизителен за герой, защото е породен от физическа болка.
Според Омир и представите на неговото време физическата външност на човека винаги е в съответствие с неговия характер. Ахил и Терсит отговарят на тази представа, Ахил е красив и героичен, а Терсит — грозен, отрицание на всичко героично. Терсит вижда само лошото у героите, защото за него героичното е недостижимо. Той никога не може да бъде носител на тази добродетел, затова се докосва до нея чрез отрицанието, без да е в състояние да затьмни ореола й.
Преклонението на Омировото време пред героите с преклонение пред съвършенството, изразено не само чрез силата и красотата, но и чрез готовността за саможертва. Този, който не е в състояние да оцени тези качества, се наказва с презрение от колектива. В такова положение се намира Терсит — единственият отрицателен герой в „Илиада", Според проф. С, М, Радциг той „не е реален образ, а карикатура14. Художествената функция на този образ е да служи за фон на героичното, като „антигерой", който дава възможност за извисяване на образа на идеалния епически герой.
- Оценяван от позицията на нашето време, Терсит изглежда бунтар, но за времето на Омир подобно разбиране на образа е невъзможно, защото обществото не познава социалния бунт.
Obrazyt na:
Ahil: http://www.zapiski.info/view.php?id=257&mark=%E8%EB%E8%E0%E4%E0
Hektor: http://www.zapiski.info/view.php?id=258&mark=%E8%EB%E8%E0%E4%E0