Лични произведения..породени от любов :)

[JivaRana]

Понеже прочетох няколко такива стихотворения и ми харесаха реших да направя тази тема и който иска да ги слага тук.Ако имате такива написани стихове,есета,разкази,рису� �ки дори,които са породени от любов към даден човек,любовно разочарование,несподелена любов или каквото и да е,свързано с любов ги споделете тук. ;-)

[JivaRana]

Понеже виждам,че никои още не е пуснал нищо :( ще пусна аз едно стихче :)
Може да е малко глупаво..но не съм кой знае колко добра,просто пиша,каквото ми идва от вътре :::

Обичам те,знаеш ли?
И само тебе искам,чуваш ли?
Нима не си прочел в очите ми,
колко много си ми нужен.

Но ти обичаш нея,нали?
Кажи ми,няма да ме заболи.
Аз вече нямам сърце
и нищо неможе да ме нарани.

Ти мълчиш,вече разбирам,
не съм ти нужна аз сега.
Е,тръгвам,няма да ти преча,
завинаги изгубих любовта...

[Inconsolable]

Всяка вечер, на ъгъла на блока,
две души се срещаха тайно…
Те бяха влюбени до болка,
обичащи се безкрайно!

Всяка вечер в прегръдки потъваха,
унесени от любовта…
Сякаш едновременно и двамата сънуваха,
миг отронен красота…
(Бягайки от реалността.)

Целуваха се те, тъй страстно,
но не като другите...
Целуваха се не само с любов,
а и със сърце..
(Така както майка целува своето дете!)

Посрещаха залеза и зората,
на тяхното място, с вплетени ръце…
Откъснати от онази лошата – самотата,
врекли се сърце в сърце!

Така те останаха,
заедно, но вледенени…
Борейки се, оцеляха,
макар да бяха камъни студени…

[Inconsolable]

Понеже виждам,че никои още не е пуснал нищо :( ще пусна аз едно стихче :)
Може да е малко глупаво..но не съм кой знае колко добра,просто пиша,каквото ми идва от вътре :::

Обичам те,знаеш ли?
И само тебе искам,чуваш ли?
Нима не си прочел в очите ми,
колко много си ми нужен.

Но ти обичаш нея,нали?
Кажи ми,няма да ме заболи.
Аз вече нямам сърце
и нищо неможе да ме нарани.

Ти мълчиш,вече разбирам,
не съм ти нужна аз сега.
Е,тръгвам,няма да ти преча,
завинаги изгубих любовта...

Добро е :)

[JivaRana]

Всяка вечер, на ъгъла на блока,
две души се срещаха тайно…
Те бяха влюбени до болка,
обичащи се безкрайно!

Всяка вечер в прегръдки потъваха,
унесени от любовта…
Сякаш едновременно и двамата сънуваха,
миг отронен красота…
(Бягайки от реалността.)

Целуваха се те, тъй страстно,
но не като другите...
Целуваха се не само с любов,
а и със сърце..
(Така както майка целува своето дете!)

Посрещаха залеза и зората,
на тяхното място, с вплетени ръце…
Откъснати от онази лошата – самотата,
врекли се сърце в сърце!

Така те останаха,
заедно, но вледенени…
Борейки се, оцеляха,
макар да бяха камъни студени…

Личи си,че можеш да пишеш ;-) Много е хубаво,изпълнено с любов,и същевременно тъга.. :( Ако имаш и други ще се радвам да ги видя (ако не ставам малко нахална де :-k )

[Inconsolable]

Еми да имам :)
Ето :

Страх ли е?
Не знам!
Обич ли е?
Едва ли…
Лъжа ли е?
Дано не е…
Сън ли е?
Будна съм!
Мечта ли е ?
Ако е, недостижима е…
Блян ли е?
Май да…
…………
Часовникът тиктака...
Бавно минава минута!
Онази тръпка пак...
По моето тяло...
Седя...
Чертая чрез мечти...
Грешни мисли...
Като криви линии...
Размишлявам...
Вече знам какво е...
Попитай ме!!!
……………………
ЛЮБОВ ли е?
Да, ЛЮБОВ Е!!!

[Saymon90]

Не е сред най-добрите ми, но в момента само то ми е под ръка ...

Онази есен, с теб

Помниш ли онази есен, когато ти до мене беше?
Преди всичко да залезе и огънят гореше.
Помниш ли листата пепеляви със вятъра играха?
А дърветата сякаш от мъка заболяха.

Аз помня, не усещах как от вътре нещо май умира,
мислех, че любов от сърцата ни извира.
Аз помня, гледахме се с обич и тъга,
знаехме, че никога няма да е както сега.

Помниш ли, когато в мене вярваше за всичко?
Когато живот живяхме с теб един.
Помниш ли, когато между нас не стоеше нищо?
И мечти красиви посмяхме да градим.

Аз помня онази есен, когато на листата си лежахме,
за нас всички бяха малки, само себе си желахме.
Аз помня теб и колко те обичах със сърце горещо,
надявам се и от мен, във твоето сърце да има нещо.

[LordOfLight]

Аз да се разпиша ли?!

Айде от мен да мине:

Кратък миг,
а сякаш вечност!
Усмихнат лик,
пълен с човечност!

Любов с шепи
гребем от морето!
Усмивки леки
сгряват сърцето!

Звезди в небето
греят за влюбени!
Сълзи по лицето,
в щастие изгубени!

Ръце слети,
в просторен безкрай!
Щастливци "проклети"-
земен рай!

[n_ef_er_ti_ti_]

:) Ето нещичко от мен.

Млади
и зелени
ни завари любовта.
В свойте лапи
сграбчи
нашите сърца.
Живот ни раздели
и в окови
страдаме от таз съдба.
Но идат светли дни
и като в летни
неразделни ще сме на таз Земя.
Надежда не губи
работи
и го вярвай с душа,
че заедно ще сме на света.

[n_ef_er_ti_ti_]

:) Ето нещичко от мен.

Млади
и зелени
ни завари любовта.
В свойте лапи
сграбчи
нашите сърца.
Живот ни раздели
и в окови
страдаме от таз съдба.
Но идат светли дни
и като в летни
неразделни ще сме на таз Земя.
Надежда не губи
работи
и го вярвай с душа,
че заедно ще сме на света.

[ScionOfStorm]

Не е породено от любов, а от липсата на такава в даден етап от живота ми, малко е старичко, ама се връзва като тематика :)

Булото нощно неумолимо пада
Възцаряват се ярките звезди
Търсещ, смъртният леса прекосява
Вълчият зов около него ехти

Колона от светлина поляна озарява
Фигура в бяло в средата й стои

Черни очи, езера в безкрайността
Алени устни, плахо усмихващи се уста
Бели ръце, търсещи любимия
Страстно желание, тъй жадувана милувка

"Както винаги красива,
Мистична моя самодива"

"Както винаги - скитащ без покой,
Скъпоценни пазителю мой"

Ненужни напълно са словата
Всичко усеща се, чрез сетивата
Някак тъжно гали я по лицето той
Знаещ, че никога не ще бъдат заедно

"Що смъртта за теб е,
Потайна сянка в тъмнината?"

"Капризна прищявка на съдбата"
отговаря милващ я той

"Поне в гибелта си сетна
Редом ли ще лежим?
Или насила отново разделени
В неземна агония ще скърбим?"

"Нищо не ще смути вечният ни покой,
Мила моя
Душата ми отдавна обещана е -
Да бъде вечно твоя"

Прегърнати в мрака и тъмнината свещена
Намира всеки в другия утеха тъй потребна
Времето постепенно избледнява
И скоро да тръгва той трябва

"Обещай, че ще се върнеш ти за мен"
плахо вдигната глава

"Нали сърцето ми е плен"
усмихва се той,
взрян в красиви езера
"Не мога да не се, кралице моя на нощта
Очаквай ме щом отново падне
Благословената пелена на вечерта."

Силуетът му бавно от взор изгубва се
А сърцето нейно отново заридава...

[LaDy_DaQnA]

Ми ето и не6ти4уф от мен но не съм много добра

Ти си тръгваш,
аз мълча.
Ти си тръгваш,
аз оставам пак сама.
Ти си тръгваш,
сълзите не пестя.
Ти си тръгваш,
аз наум крещя.
Ти си тръгваш,
пак потъвам в самота.
Ти си тръгваш,
но аз немога да те спра!

Сама...
напред аз ще вървя.
Сама...
дори от болка да умра.
Сама...
пак аз ще се съживя.
И когато...
любовта почука пак на входната врата,
напред с усмивка аз ще продължа!

емии :) не е много добро ноо :)

[sladkish_14]

LaDy^DaQnA много ми харесва =D>

Амиии и аз подготвих едно сега,докато говорех по телефона и искам да се похваля,че го написах за около 10мин :grin: :grin: :grin:
Та....заглавието не е подходящо ама айде :-D

:!: Обичам те :!:
Знаеш ли колко ми липсват старите дни?
Знаеш ли как чакам да ми ги върнеш ти?
Копнея за това,мечтая за деня в който
всичко ще е минало и мъката ще е изтинала!

Чакам те,чакам те натъжена,
чакам те разорена,за тебе живота
си давам,за да съм с теб самата
себе си предавам!

Обичам те до болка,искам да съм с теб
и ти да спреш да нараняваш моето сърце!
Не знам дали изобщо още ме обичаш,
но не се отказвам от теб..без теб не мога дори да дишам!

Моля те върни се и над сърцето ми смили се.
Не ме оставяй сама-обичам те,
колко пъти да ти го кажа?
КОлко пъти да ти кажа,че ще те обичам
дори и след смъртта!

Почакай...Спри се...не тръгвай-върни се! :-#
Обичам те запомни го,
Обичам те и никоя друга не ще те обича така...
остани при мен-СПАСИ МЕ,
остани при мен-не ме оставяй сама! :smt007 :smt007 :smt007

[ANTIHUMAN]

Ето нещо от мен! Момче съм .Може би ви е странно че момче пише стихове ,че даже отваря и книги! Ето го моето разказче имам още много но това ми харесва. Приятно четене:

ВОДКА С УТЕХА

-Искаш ли още?-попита момчето.
-Да , благодаря!-отвърна красавицата до него , и подаде чашата си.Той наля още водка.Какво ли целеше това беше 4 -тата чаша? Нищо. Васко не беше такова момче.
-Какво смяташ да правиш тази вечер Мими?
-Имам планове , Васко.Защо питаш?- учуди се момичето.
-Еми така.Плановете са това да се развалят.- усмихна се ,макар и незабелижимо симпатягата до момичето. Макар ,че не се забеляза в дискотеката ,защото беше тъмна и навсякъде беше мъгла от пушек.
-Защо толкова настояваш да излезем след дискотеката, запознахме се преди няколко часа.Не съм толкова лесна! - каза тя решително със студен поглед като на айсберг.
-Ще излезем нали?- настояваше момчето.
-Ако излезем ще ме оставиш ли?
-Да обещавам ти!-отвърна момчето макар и огорчено от тази студенина след всички питиета който изпиха двамата и след всички мили думички.Казаха си толкова много неща.Ако минете до тях ще решите ,че се познаваха от години и са най-добри приятели ,дори и гаджета.
Той стана и и тръгна към изхода на дискотеката.Този дим от цигарите беше навсякъде!Дрехите му за хиляди левове и скъпия парфюм които преди няколко часа се бе напръскал нямаше и следа.Момчето беше богато.Тати правеше всичко имаше милиони пари в различни банки.Дори и момчето се чудеше откъде баща му изкарваше толкова пари и дали са чисти?Какво му пукаше всъщност?Имаше всичко за което може да мечтае ,можеше да си позволи всяко едно момиче .............. освен Мария.Тази от дискотеката.Най-накрая стигна до изхода и излезе.Запали цигара и мислеше.Минаха 20 минути и влеза отново дискотеката да я види запоследно .............. нея Мимито. Неделя заминаваше за Варна на училище.Всяка сутрин ставаше в 7:00 от Добрич. Водеха го с Порше на даскало всеки ден!То беше частно, там учеха едни от най-богатите наследници.Там учеха бъдещи наркопласьори, мафиоти , частни убийци и депутати :)Накратко там се развиваха хората който пресата всеки ден пише за тях.
-Ей търсех те навсякъде ,къде се изгуби?-попита брюнетката с черни очи и големите ................. желания.
-Пушех цигара ,защо?- учуди се богаташчето.-Защо ми обръщаш толкова внимание?Преди малко небеше такава. Беше студена със мен.
-Еми питам.А защо не? Сладък си , мил и симпатичен.Ти сам каза ,че хората се променят-отговори тя с усмивка на хищна хиена.
-Ем ......-нещата му се губеха повечето.Опитваше си да си спомни тези думи , върна се в случилото се преди няколко часа.Не си спомняше такова нещо.- .......... Да казах ,но те се променят с години ,а не със минути!-Бих казал ,че тук той я заби.Сладураната неуспя да каже нищо в своя защита.Че какво можеше да каже.Всичко би изглеждало толкова глупаво.
-Ще танцуваш ли с мен?-попита Мария.
-Да с удоволствие.-отговори Васко.Изчерви се ,но момичето неразбра ,беше оскъдно осветлението в дискотеката.Винаги се изчервяваше.
Той я хвана под кръста.Сърцето му щеше да излезе.Разбра ,че е влюбен лудо.Танцуваше най-красивото момиче в света.Баладата беше хубава.Той я претисна силно до себе си.Неискаше ноща да свършва.Беше толкова великолепна и истинска.Всичко беше както в мечтите му.
Богаташчето в този момент му беше дошла наум, припев от една песен: ,,Дявол да те вземе какво направи със мене ,мълчиш а не е честно, така не ми харесва. Страх те е да се влюбиш незнаеш колко губиш.Сърцето ми тиктака да ме целунеш чакам ,защо не се решаваш, кога ще го направиш треперя като струна май първо аз ще те целуна.'' Желаеше я силно. Неусетно песента свърши и се наложи да я пусне .Чустваше се така ,че нещо от него си отива така болезнено.Макар ,че Мария беше на някакви си 50 см от него.
-Ам ....... танцуваш найстина хубаво. Да не си учила някъде танци?
- Хахаха ........ не. Идва ми отвътре ,от кръвта ми.- засмя се красавицата .
Махнаха се от дансинга и отидаха на сепарето.
- Още водка?-попита симпатягата.Наля си до половината чаша с водка ,а другото беше в лед.- Реши ли?
- Да реших.Искам малко.- каза момичето от мечтите.Видя чашата на Васко и реши да попита.-Защо имаш толкова лед в чашата ,толкова ли ти е топло или ти е много горещо?
-Хахаха ...- засмя се момчето- Просто обичам лед водка и кока-кола.Обичам чашата ми да е пълна с водка.
- С утеха ли?- каза закачливо тя.
- Знам ли?!?
-Стига де. Погледни се от какво може да страдаш ти?Готин си магнит за момичетата.
- И за тебе ли?
-Мож би.-отвърна тя и го целуна по устата. Той усети нейните устни.Усети гланца с вкус на ягода.Усети нейните така меки устни ,дишането й.Усети какво е да те целуне момичето на мечтите ти.
Дискотеката свърши всички заминаваха.Това значеше само едно. Край с Мария.Той знаеше ,че повече няма да я види.Това го пронизваше като нож.
-Васко нали искаше да излезем след дискотеката?-чу глас отзад него.Какъв ангелски глас.Обърна се и я видя.Отново.
-Да.Защо си тук?-попита той.
-Защото аз ти обещах нали така?-тя му намигна.Симпатягата разбра намека и й отвори вратата на Поршето.
Колата потегли с мръсна газ към ВИП-къщтите.Пристигнаха.
-Тук ли живееш?-попита момичето.Пред нея се откри гледка която небеше виждала досега.Триетажна вила с басейн и всички екстри.
-Да тук живея-отговори Васко.
Влязаха вътре и отидаха в спалнята. Симпатягата каза на персонала да донесът ягоди и сметана.Те го направиха.
-Готина къща имаш.- тя се обърна към момчето и почна да го съблича и целува.Легнаха на леглото и той, взе една ягодка и я прекара през корема бавно. Последваха гърдите на момичето и накрая в устата я даде.
-Вкусна е ягодката.Искаш ли?-попита Мария.Защо за въпрос.Според мен беше излишен!
-Да разбира се.
Тя взе ягода и я прекара навсякъде по тялото на Васко и му я даде в устата.Почнаха страстните целувки.Оказаха се голи. Той навлезе в нея и тя изстена от екстаз.Беше й толкова приятно.Усещането беше сякаш си на 7-мото небе и си с най-красивия ангел и правите такива дяволски неща.
-Много ли ти е горещо-попита тя.-Съблечи си и гащите неискам да има нищо по теб искам да си само със Мен.
Момчето изстена последваха толкова неща ,той беше найстина щастлив от много време насам.
Мария си замина. Обещаха да си звънят и да се чуват и да си казват ,че се обичат. Помежду им имаше толкова Лъжи ,че тази нямаше да навреди поне на Мария.
.......... Васко разбра ,че е използван , но защо?Парите ли му изиграха лош номер. Той би дал всичко за нея само да се върне онази нощ.Искаше я пак и пак. Не го напускаше мисълта за Нея.Сърцето му беше разбито.
Каза си : ,, Любовта несъществува тя е във въобръжението на ЧОВЕКА!'' Дали наистина беше така?!?

[Cerealkiller]

Понеже виждам,че никои още не е пуснал нищо :( ще пусна аз едно стихче :)
Може да е малко глупаво..но не съм кой знае колко добра,просто пиша,каквото ми идва от вътре :::

Обичам те,знаеш ли?
И само тебе искам,чуваш ли?
Нима не си прочел в очите ми,
колко много нужен си ми.

Но ти обичаш нея,нали?
Кажи ми,няма да ме заболи.
Аз вече нямам сърце
и нищо неможе да ме нарани.

Ти мълчиш,вече разбирам,
не съм ти нужна аз сега.
Е,тръгвам,няма да ти преча,
завинаги изгубих любовта...

O защо, много ми харесва особено първия куплет.Не искам да те карам нищо да променяш или да критикувам просто се замислих няма ли да е по добре да обърнеш последните три думи.
:)

[ghostwisper]

Искам да върна вчерашния ден,
защото постоянно ми повтаряше колко си влюбен в мен,
пък днес никакъв те няма,
а мен ме обхваща параноя голяма!

Бебе моля те вдигни,
или на смс-а ми отговори,
знам,че доста тъпо се държа,
но ме е страх по-сериозно да се обвържа!

За теб бих отишла и на край света,
за теб изцяло ще се променя,
ако мога с въже за теб ще се завържа,
за да мога по-близо да те държа!

Как не виждаш колко много те обичам,
и как като те видя цялата се разтичам,
умирам си да бъда с теб сега,
моля те никога не ме оставяй сама!

П.С. май не се получи много добре,ама само това ми дойде като муза на момента :oops: дано на някой да му хареса :oops: :oops: :-)

[LaDy_DaQnA]

Ето ви и още нещо от мен...

Лице на ангел ,
създадено да покорява.
Сърце на дявол ,
създадено да изпепелява.
Ти живота ми разруши
и сърцето ми разби ,
дори за миг не се смили,
и въпрекиче ме боли ,
теб обичам разбери!

Защото в мислите си само ти,
душата ми за теб шепти,
устните за твоите изгарят,
ръцете ми за твоите мечтаят.
Но ела и пак ме нарани ,
но пред себе си кажи ,
че и тебе те боли , нали?

[xXxScreamxXx]

Понеже виждам,че никои още не е пуснал нищо :( ще пусна аз едно стихче :)
Може да е малко глупаво..но не съм кой знае колко добра,просто пиша,каквото ми идва от вътре :::

Обичам те,знаеш ли?
И само тебе искам,чуваш ли?
Нима не си прочел в очите ми,
колко много си ми нужен.

Но ти обичаш нея,нали?
Кажи ми,няма да ме заболи.
Аз вече нямам сърце
и нищо неможе да ме нарани.

Ти мълчиш,вече разбирам,
не съм ти нужна аз сега.
Е,тръгвам,няма да ти преча,
завинаги изгубих любовта...

Добро е :)

+1 :grin: :grin: :-D :-D :-) :-)