Der Sturmer
01-03-2008, 15:50
Хилядолетното ни отечество се превръща в нещо, което няма да е България
Това, което ще прочетете по-долу, можех да го напиша и преди Коледа, но го отложих, за да не съсипя и едно от малкото хубави неща, на които можем още да се радваме. Но времето си върви и трябва да се върнем към живота. Да си кажем истината и да се опитаме да я смелим в цялата й чудовищност. И да видим какво ще правим. Защото време няма. Просто вече време няма. Трябва да мобилизираме всички ресурси на нацията, за да открием някакъв изход. Защото не от днес и не от вчера, а отдавна вече с постоянно ускорение се носим като замаяни към челен удар със съдбата.
Нищо преувеличено няма в това, което казвам.
Потвърждава го и науката. Всички изследвания показват, че българската нация се циганизира с главоломни темпове. Последното потресаващо предупреждение накъде води процесът дойде с публикуваните от социолога Кольо Колев заключения от представителното проучване на „Медиана” - само след 25 години циганите у нас ще се изравнят по численост с българите!
Сигурно и вие ще си дадете сметка какво означава това, но нека и аз ви кажа какво мисля. И защо се опитвам да бия такава тревожна камбана.
Веднаж достигнато, това фифти-фифти също отива в миналото. Защото оттам насетне циганите стават мнозинство, а българите – малцинство. Защото разликата ще расте в полза на първото, и то по законите на прогресията. Но на какво образователно и културно равнище ще е постоянно растящото мнозинство? Ясно се е изразил и г-н Колев - равнището ще е от неграмотни и почти неграмотни, но затова пък млади мъже и жени.
А те ще раждат с обичайните за племето им темпове.
Което пък значи, че ще произвеждат все по-големи тълпи себеподобни. Ние, българите, и сега сме „застаряващи”, и сега умираме повече, отколкото се раждаме, а какво ли ще е след 25 години! Само си помислете какви битови, морални, ценностни и пр. разминавания са съпътствали през годините съжителството ни с циганите, как търканията са преминавали в сблъсъци и са се изостряли правопропорционално на бързината, с която етносът им се е размножавал, и не ще има нужда да гадаете каква ще е картината, когато махалите вече няма да ги побират и те ще се излеят в градове и села. И дали пък не с викове „смърт на българите”, какъвто призив за пръв път в историята на българската столица излезе тази година из устата на млад циганин по време на „протест” в квартал "Красна поляна". Такава ще е реалността в България, когато след 25 години минем оттатък фаталната черта. А какво са 25 години? Не са даже миг. От десетилетия се занимаваме с какви ли не „предпоставки”, „приоритети” и „предизвикателства”, с преходни „макро” и „микро” едикакво си, с политически, идейни, морални и етнически противоборства, докато злокачественото образувание вътре в организма ни коварно е пускало метастази. Как така нито едно управление на страната, дори още от комунистическо време, не е усетило какво става, е истинска загадка. Но дори чак сега, след като вече имаме налице признаци, които не може да се сбъркат, пробудил ли се е „политическият елит” за реалностите, които ни връхлетяват? Уви, нищо подобно не се вижда. Продължава чешенето на езици в спорове, които в сравнение с прокобата над нацията са като бели детски кахъри. Какво трябва още да стане, че да погледнем очи в очи вероятността да изчезнем. Че XXI век може и да не се е преполовил, а за българската държава и култура вече да се говори,
както днес се говори за маите или инките.
Много е интересно мислят ли нещо по въпроса самодоволните и благоденстващите ни партньори от Европейския съюз. Повече от очевидно е, че не. Пък и защо трябва да мислят, след като за тях подобен проблем не съществува. Единственото изключение е Румъния, където циганите като брой са най-много – около 2 милиона, но затова пък румънците са 22 303 552! Пък и територията им е 230 340 кв. км. А на нашата 110 910 кв. км територия с население 7 385 367 души живеят вече към 1 милион цигани, след като само преди по-малко от десетилетие през 1999 г. са били около 500 000. (Забележете, че винаги и навсякъде, когато се говори за численост на циганите, се използват думичките „към” или „около”. Никога и никъде не се знае точно колко са.)
Та ставаше дума за ЕС и изобщо за „международната общност”, представлявана от ООН. Днес всички те се чудят какво да правят с косовските албанци, които искат независимост, защото са 95% от населението на сръбската провинция. И май на никого не му минава през ума (което за жалост важи и за нашите управляващи), че българските цигани просто ще си получат държавата наготово. Напук на хилядолетната ни история. Но що за член на общността ще бъде една България,
грозна и мръсна като "Факултето" или "Столипиново"
с неясно управление и наплашена администрация, с вилнеещи банди и повсеместно беззаконие? Час по-скоро тези, които управляват страната ни (каквито и да са), трябва да се заемат тактично и интелигентно да запознават съответните институции в Брюксел, а и в ООН с тиктакащата циганска бомба. Защото те там са толкова наясно с действителността в нашата част от Европа, колкото навремето бяха наясно с порядките на комунизма. Демократичният свят няма, разбира се, да се запретне да търси територия, за да си направят циганите държава като евреите. (То на 20-те милиона кюрди не им се дава територия, та на циганите ли!) Но пък да сте чули някъде циганите да искат собствена държава? Няма и да чуете. Историческата съдба на това номадско племе векове наред е била да паразитира в чужд дом. А не да изгражда свой. Което пък значи, че и като мнозинство, няма да знаят какво да правят с България. Ще почнат да грабят от себе си ли? Изобщо блестяща е перспективата и за Европа.
http://www.novinar.bg/?act=news&act1=det&sql=MjQ5Njsw&mater=MjQ5NjszNDI=
Това, което ще прочетете по-долу, можех да го напиша и преди Коледа, но го отложих, за да не съсипя и едно от малкото хубави неща, на които можем още да се радваме. Но времето си върви и трябва да се върнем към живота. Да си кажем истината и да се опитаме да я смелим в цялата й чудовищност. И да видим какво ще правим. Защото време няма. Просто вече време няма. Трябва да мобилизираме всички ресурси на нацията, за да открием някакъв изход. Защото не от днес и не от вчера, а отдавна вече с постоянно ускорение се носим като замаяни към челен удар със съдбата.
Нищо преувеличено няма в това, което казвам.
Потвърждава го и науката. Всички изследвания показват, че българската нация се циганизира с главоломни темпове. Последното потресаващо предупреждение накъде води процесът дойде с публикуваните от социолога Кольо Колев заключения от представителното проучване на „Медиана” - само след 25 години циганите у нас ще се изравнят по численост с българите!
Сигурно и вие ще си дадете сметка какво означава това, но нека и аз ви кажа какво мисля. И защо се опитвам да бия такава тревожна камбана.
Веднаж достигнато, това фифти-фифти също отива в миналото. Защото оттам насетне циганите стават мнозинство, а българите – малцинство. Защото разликата ще расте в полза на първото, и то по законите на прогресията. Но на какво образователно и културно равнище ще е постоянно растящото мнозинство? Ясно се е изразил и г-н Колев - равнището ще е от неграмотни и почти неграмотни, но затова пък млади мъже и жени.
А те ще раждат с обичайните за племето им темпове.
Което пък значи, че ще произвеждат все по-големи тълпи себеподобни. Ние, българите, и сега сме „застаряващи”, и сега умираме повече, отколкото се раждаме, а какво ли ще е след 25 години! Само си помислете какви битови, морални, ценностни и пр. разминавания са съпътствали през годините съжителството ни с циганите, как търканията са преминавали в сблъсъци и са се изостряли правопропорционално на бързината, с която етносът им се е размножавал, и не ще има нужда да гадаете каква ще е картината, когато махалите вече няма да ги побират и те ще се излеят в градове и села. И дали пък не с викове „смърт на българите”, какъвто призив за пръв път в историята на българската столица излезе тази година из устата на млад циганин по време на „протест” в квартал "Красна поляна". Такава ще е реалността в България, когато след 25 години минем оттатък фаталната черта. А какво са 25 години? Не са даже миг. От десетилетия се занимаваме с какви ли не „предпоставки”, „приоритети” и „предизвикателства”, с преходни „макро” и „микро” едикакво си, с политически, идейни, морални и етнически противоборства, докато злокачественото образувание вътре в организма ни коварно е пускало метастази. Как така нито едно управление на страната, дори още от комунистическо време, не е усетило какво става, е истинска загадка. Но дори чак сега, след като вече имаме налице признаци, които не може да се сбъркат, пробудил ли се е „политическият елит” за реалностите, които ни връхлетяват? Уви, нищо подобно не се вижда. Продължава чешенето на езици в спорове, които в сравнение с прокобата над нацията са като бели детски кахъри. Какво трябва още да стане, че да погледнем очи в очи вероятността да изчезнем. Че XXI век може и да не се е преполовил, а за българската държава и култура вече да се говори,
както днес се говори за маите или инките.
Много е интересно мислят ли нещо по въпроса самодоволните и благоденстващите ни партньори от Европейския съюз. Повече от очевидно е, че не. Пък и защо трябва да мислят, след като за тях подобен проблем не съществува. Единственото изключение е Румъния, където циганите като брой са най-много – около 2 милиона, но затова пък румънците са 22 303 552! Пък и територията им е 230 340 кв. км. А на нашата 110 910 кв. км територия с население 7 385 367 души живеят вече към 1 милион цигани, след като само преди по-малко от десетилетие през 1999 г. са били около 500 000. (Забележете, че винаги и навсякъде, когато се говори за численост на циганите, се използват думичките „към” или „около”. Никога и никъде не се знае точно колко са.)
Та ставаше дума за ЕС и изобщо за „международната общност”, представлявана от ООН. Днес всички те се чудят какво да правят с косовските албанци, които искат независимост, защото са 95% от населението на сръбската провинция. И май на никого не му минава през ума (което за жалост важи и за нашите управляващи), че българските цигани просто ще си получат държавата наготово. Напук на хилядолетната ни история. Но що за член на общността ще бъде една България,
грозна и мръсна като "Факултето" или "Столипиново"
с неясно управление и наплашена администрация, с вилнеещи банди и повсеместно беззаконие? Час по-скоро тези, които управляват страната ни (каквито и да са), трябва да се заемат тактично и интелигентно да запознават съответните институции в Брюксел, а и в ООН с тиктакащата циганска бомба. Защото те там са толкова наясно с действителността в нашата част от Европа, колкото навремето бяха наясно с порядките на комунизма. Демократичният свят няма, разбира се, да се запретне да търси територия, за да си направят циганите държава като евреите. (То на 20-те милиона кюрди не им се дава територия, та на циганите ли!) Но пък да сте чули някъде циганите да искат собствена държава? Няма и да чуете. Историческата съдба на това номадско племе векове наред е била да паразитира в чужд дом. А не да изгражда свой. Което пък значи, че и като мнозинство, няма да знаят какво да правят с България. Ще почнат да грабят от себе си ли? Изобщо блестяща е перспективата и за Европа.
http://www.novinar.bg/?act=news&act1=det&sql=MjQ5Njsw&mater=MjQ5NjszNDI=