PDA

View Full Version : Тема за класна работа, помогнете ако можете!!!



gub4eto
01-04-2008, 09:31
Имам няколко теми за класно, по който не мога нищо да измисля.
1. Съдбовно определен ли е конфликтът на Хамлет с Клавдий?
2. Как сюжетът на "Хамлет" показва сблъсъка на старите и новите ценности?
3."Тартюф" като класицистична комедия.
4.Дългът към рода и обществото и мястото му в идейния свят на "Тартюф"
5."Дон Кихот" като вечен сюжет.

На някой ако му се занимава, и иска да ми помогне, ще съм му мн благодарна. :wink:

efito_f
01-04-2008, 11:09
Ама теми за есе ли са или за ЛИС?
Eто тука намерих едни теми, която може да ти свършат работа
http://download.pomagalo.com/11032/sblysykyt+na+cennostite+v+tragediyata+hamlet+ot+ui lyam+shekspir/?search=1135767
http://download.pomagalo.com/56458/dylgyt+kym+roda+i+obshtestvoto+i+myastoto+mu+v+ide iiniya+svyat+na+tartyuf/?search=1135951
Ако нямаш регистрация в помагало, ми пиши на ЛС да ти ги пратя по скайп

CSKAFENKA
01-06-2008, 08:32
На мен ми трябва точно тази тема на Тартюф,обаче нямам рег. в Помагало :cry:

sherry
01-06-2008, 08:36
На мен ми трябва точно тази тема на Тартюф,обаче нямам рег. в Помагало :cry:


Тартюф - като класицистична комедия


През 17 век във Франция по времето на Людвик 14 се формира естетиката на класицизма.Тя намира отражение в всички жанрови форми на изкуството, което отразява строгата йерархична подреденост на обществения живот във Франция,изцяло подчинена на абсолютната кралска власт на Краля-Слънце.
Той определя посоката на развитие на обществения и духовния живот.Затова и художествените идеи за нравствения дълг,човешкия и обществен морал ,винаги отстоявани в името на краля и неговата абсолютна власт са водещи.Целта на всяко класицистично произведение е да доведе до такава развръзка ,при която добродетелта ще бъде наградена , а порокът –наказан.В епохата на класицизма тази роля се изпълнява от краля, който знае, може и вижда всичко. С комедията си “Тартюф” Молиер язвително осъжда лицемерието, мнимите добродетели,наивното лековерие и безотговорноста,които са пуснали корени във всички сфери на живота.Тези личности, които са съществували,съществуват и днес,-и срещу тях хората със здрав разум и воля.Хората които се възмущават от коварството, егоизма, лицемерието,които се ширят в древния бит ,но които заливат и съвременото общество.
Класическия еталон на безбожника лицемер-Тартюф-живее в човешкото съзнание, проявява се в нравственото поведение на хората.
Кой е Тартюф? Вмъкнал се коварно в семейството на Оргон, мошеникът Тартюф завладява съзнанието на стопанина с лъжливото си благочестие и го повежда към пропастта на заслепението.Всеки жест на набожност, щедрост,смирение и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника. На показ той излага онова,което бързо впечетлява лековерния Орегон. Привидно се отказва от всички земни блага”връщаше назад всеки мой подарък”. Голямата заблуда на лековерника става благоприятна основа за изявата и налагането на лицемерния набожник. С фалшивото си благоприличие, с надменното си самочувствие на божи представител, със скрити зад тях нахалство, лакомия и безочие, опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел. Целта е добре премислена и постигната блестящо.
Молиер говори за вярата от различни гледни точки – истинскатa човешката вяра в Бога, в доброто и красивото; фалшивата вяра-измама, коварно подвеждаща по пътя на злото. И вярата в нещо, което би трябвало да съществува и да спаси човека – вярата в добрия крал и във възможностите му да помага. Нищо освен справедливостта не може да помогне на този грешен свят.
Постигнал целта си, Тартюф разкрива изтинското си лице. Лицемерът съвсем не е смутен от това. Напротив, разобличен, той се готви да накаже благодетеля си и семейството му за това, че са “прогледнали” и спокойно се надсмива над Оргон, канейки се да се възползва от плодовете на своята измама, като присвои имотите му. Вечният лицемер има огромна социална мощ и е трудно победим. Контрастната полюсност на характера се скрива зад художествена маска и като че ли става задължително обществено поведение. Лицемерието, хищническата страст към присвояване нарушават стилните норми.
“Маската” за Тартюф е религията – тя е база за манипулиране, за обсебване на човека, тя е оръжието му в битката.
Молиер създава своята комедия ,като изобличение на лицемерната набожност,установила се като опасно явление във Франция през17 век.Но комедията се превеъща в безсмъртна творба демаскираща една вечна човешка проява-лицемерието.Само здравият разун може да се опълчи срещу коварството и прикрития егоизъм ,да се издигне над тях и да избегне всички беди ,които пороците неизменно носят.

CSKAFENKA
01-06-2008, 08:55
Имах предвид тази,която е дадена като линк от Помагало - Дългът към рода и обществото и мястото му в идейния свят на "Тартюф"

sexa_na_kompleksa
01-06-2008, 09:48
Имах предвид тази,която е дадена като линк от Помагало - Дългът към рода и обществото и мястото му в идейния свят на "Тартюф"

Ето го:

Дългът към рода и обществото и мястото му в идейния свят на Тартюф-ЛИС

В обществено-политически план през XVII век се налага идеята за единна като народност държава,чието управление се осъщетвява чрез авсолютната власт на нейния върховен глава-монарха . Абсолютизмът който се постига чрез отнемане на аристократичносъсловни привилегии в името на централната власт , представлява исторически шанс за гражданството. Като служи в държавния апарат гражданите получават достъп до политиката. Исторически най-важната характеристика на епохата, в която живее и твори Молиер, е установяването на абсолютичната форма на държавно управление.Този прелом в организационните форми на човешкото съжителство противопоставя интересите на държавността на отделните човешки желания и помисли, независимо дали са свързани с битието на селячеството, на гражданството, на аристокрацията и дори на самия монарх. Близостта на Молиер с Луи 14 прави творбите му агресивно критични към актуалните проблеми на тогавашното общество. Той пише предимно комедии в пет действия, като в центъра на изображението стои герой, който нарушава държавно приетите норми, а на финала за пример и поука той бива наказан.
„Тартюф” е сериозна комедия. В типично класицистичен стил тя анализира религиозното лицемерия като обществен порок и представя пълна картина на опустошенията, причинени от него. Така великият комедиограф проповядва свободомислие.
Сюжетът на “Тартюф” е оригинален, въпреки че типът на религиозния измамник има дълга литературна традиция.В пиесата на Молиер главният герой е с неясен социален произход.Той е успял да се вмъкне в дома на парижкия гражданин Оргон.Последният е глух за разумните аргументи на своя зет, Клеант, и сляп за явно притворното поведение на измамника.Фанатичната връзка на Оргон към онова, което притворно гожори Тартюф, се превръща в семейна тирания, подсилена от госпожа Пернел, майка на Оргон.За да пречупи домашните, бащата решава да ожени своята дъщеря, Мариана, за Тартюф, въпреки че вече е одобрил връзката и с друг – с Валер.
Основният конфликт в пиесата е свързан с действията на измамника Тартюф и на заслепения в доверието си към него Оргон, насочени съзнателно от първия и несъзнателно от втория срещу семейството като междучовешки отношения и като материално притежание.Въз основа не това противопоставяне Молиер представя на своите съвременници една грозяща ги социална опасност и я разобличава по два начина- чрез фолософска обоснована критика в името на разума и човечността и чрез простонародно отхвърляне на религиозното притворство.
В действената реализация на р азобличаването централни фигури за първия критически подход са Елмира и Клеант.И докато Клеант, който се появява със своите разумни коментари в най-драматичните по интригата моменти, е своего рода фигура словесен посредник между автора и публиката, то Елмира е двигател на действието.Със своята умереност и стремеж към предотвратяване на излишен шум, с мярата в думи и дела тя демаскира Тартюф и кара Оргон да прогледне
Образът на измамника преди самото му появяване на сцената се изгражда от другите герои. Той е представен като 2 напълно противоположни същности, а читателят се двоуми точно коя е истинската.Притворният мошеник е описан първоначално през критичния поглед на прислужницата Дорина, а после през сляпо възвеличаващия го поглед на Оргон.След като бащата до натрапва за съпруг на Мариана,той се появява и на сцената. Характерът му не се променя и той не претърпява вътрешен конфликт. Така успява да покаже как постъпва човек с подобен характер в различните ситуации и дава една добра дефиниция за понятието двуличник.
По-нататък главният герой има твърдо, целенасочено и цинично поведение, устремено към богатство и женска плът, но прикриването зад благовидните предлози на бедността и на религиозното смирение.Всъщност Тартюф е индивидуализаран тип на паразитното съществуване.Освен че е лаком, похотлив и жаден за пари, героят става силен поради виртуозния начин, с който запълва очакванията на хората.
Със средствата на класицистичната комедия в “Тартюф” Молиер показва, сътресенията в едно семейство, когато неговият глава загуби разсъдъка си. Макар на преден план да са извадени пороците, които са причина за това- спекулирането с религиозността и лековарието, цялостното внушение за света се опира на разумната вяра във властта на държавата.Клеант като персонаж, представляващ принципите на разума, дори в най-критичния момент предвижда положителен обрат на събитията, защото “Живеем днес в страна, в която има крал,в която друга власт е власт необичайна.”
Внушемието на този светообраз чрез пиесата се постига посредством концентритането на зрителското внимание в единно пространство и време. Действената интрига, макар и на пръв поглед доста обичайна, може да се сведе до следната единна линия – двама влюбени не могат да се оженят поради решението на заслепения баща да избере друг жених, до щастливия брак водят проглеждането на бащата и възстановяването на семейното наследство с намесата на валстта.
Молиер не е имал намерение да показва на сцената съвършено въплъщение на “лицемерната благочестивост” : на него, на неговия театър са му трябвали комични ефекти и той твърде находчиво е постигнал необходимото силно въздействие,създавайки контраст между ролята на лицемерно набожен човек, която разиграва Тартюф, и естествения характер на Тартюф.
Тартюф е шедьовър, който е запечатал не просто състоянието на умовете на своето съвремие, а нещо значително повече – същностните черти на самата човешка природа.Със своите централни теми- за заслепението и за верния поглед към света, който се свързва с представите на разума: за лицемерието, нобожната притворност и опасността от тях както за отделния човек, така и за по-големи елементи на общесвената структура, пиесата оказва силно влияние върху опита на човечеството.Първоначално тя разобличава едно конкретно обществено явление в абсолютистична Франция,породено от липсата на реален политически живот- паразитиране върху привидна милосърдна дейност на християнска основа.С комбинирането на фарсов комизъм и високо размислящо слово, на форма “по правилата” с недопустими според тях елементи Молиер постига максимално широко внушение сред театралната публика от своето време.Това е най-успешната му творба и като финансов приход.

CSKAFENKA
01-06-2008, 12:22
Мерси много :D