Трябва ми съчинение разсъждение за "Носталгията по... [Архив]

sexa_na_kompleksa

01-04-2008, 12:52

Виж това:

Мотивът за носталгията по миналото в “Скрити вопли” и “Помниш ли, помниш ли...” на Димчо Дебелянов

“Колко нещастен, самотен и неразбран се чувствам в живота си и колко добре би било, ако можех да се върна там, в миналото си, когато бях дете и светът беше толкова топъл и прекрасен”- това е краткото съдържание на стихотворенията написани от една категория поети, които пишат въпреки историческото време, художествените направления и школи. Поетът Димчо Дебелянов спада към тази група. Доказателство за това са неговите стихотворения “Скрити вопли” и “Помниш ли, помниш ли...”, в които присъства този мотив.
Мотивите и конфликтите в “Скрити вопли” и “Помниш ли, помниш ли..” са едни и същи. Това ни позволява да мислим, че имат една и съща тема и затова можем да ги разглеждаме заедно.
Конфликтът в двете творби на Дебелянов е породен от отделилия се от близките си човек, който е изпаднал в състояние на загубена принадлежност. Липсата на близост кара героя да се завръща към спомена за родния дом и прекрасните мигове прекарани там. Свободата сред другите се превръща в самота, в затвор “, където жалби далечни и спомени лишни” само проблясват.
Мотивът за чуждостта и мотивът за обречеността на копнежа по завръщането се преплитат в думите “печален странник”. Авторът използва това словосъчетание, аз да опише душевното състояние на своя герой.
В тихата печал Дебелянов открива участта на откъсналия се от жизнената си среда човек.
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Родното място и широкия враждебен свят са двата образа, които присъстват силно и в двете произведения. В тях бащината къща “притежава” най-светлите и емоционално наситени символи. Изразът “последна пристан и заслон” се противопоставя на житейската буря и мрачния затвор.
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне...
ах, не проблясвайте в моя затвор
жалби далечни и спомени лишни....
“Мрачният затвор” и липсата на “без утрешни дни” са авторови вариации на носталгията.
Родовият свят се оказва тесен за търсещия себе си човек. Емоционалната основа на нашия живот остава винаги, независимо от това дали го осмиваме като стара и отесняла дреха или непрекъснато живеем с излишни копнежи за едно невъзможно завръщане. Тази основа е нашият живот и без нея едва ли можем да се чувстваме хора. Един от най-важните човешки принципи е принадлежността към бащината къща, към “тихия двор с белоцветните вишни”.

Сред най-характерните стихотворения на Дебелянов са „Скрити вопли” и „Помниш ли,помниш ли”. И двете творби са елегии и основната тема и мотив в тях са носталгията по топлия и светъл свят на миналото.Тази носталгия е в резултат на кризата преживяна от лирическия герой.
Светлият фатализъм на поета го определя по-скоро като романтик ,отколкото като символист.Подобно на романтиците Димчо Дебелянов се приютява в спомена за чистото детство.Спомен и ,блян странно се преплитат в поезията му.Връщането \"назад\" е дълбоко желано ,изживяно като мечта ,бляновете са меланхолично озарени ,интонирани в кротки и сладостно-тъжни гами.Лирическият герой на поета а изцяло обсебен от носталгичния копнеж ,който го потапя в бленуваната хармония.Възкръсването на озарения от човечност и мило безгрижие детски свят ражда изящните елегии от цикъла “Скрити вопли”.Изпълнени с нежен лиризтъм и музикално-словесен финес ,те разкриват в дълбочина копнежа по родното огнище;
\"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни”
/”Скрити вопли\"/
\"Помниш ли,помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни ?\"
/”Помниш ли...?\"/
Лирическото събитие -завръщането в родния дом -преминава през вечерта ,прага ,стаята и достига до иконата /\"Скрити вопли\"/.Хармоничността на спомена ,представен като сън-мечта ,се отразява в отделните елементи на картината -края на деня ,житейския заник ,бащината къща като сетен пристан ,майката като последна възможност да се даде топлота.Стесняването на художественото пространство следва градацията на чувството ,нарастването на желанието за спокойствие и отмора.Развитието на емоционалното състояние е внушено чрез повторението на синтактичните конструкции /\"Да се завърнеш...\",\"Да те посрещне”,\"Да чезнеш... \"/ и смисловия нюанс на отделната дума/”смирено\'\',”приласкае\",”пристан”,”заник” и. др.
Средищно място в условното пространство на спомена заема образът на майката ,застанала на прага.Подобно на Ботев и за Дебелянов майката е изповедник на сина в момента на обезверяване и умора Но Дебеляновата майка е не само опора за сина ,тя е изпълнена с нежност и безсилие едновременно.Нейната \"усмивка блага\" е последен \"пристан и заслона\" ,който връща на героя изгубената топлина.Чрез майката се осъществява влизането в стаята и шепотно-молитвената изповед на лирическия \"аз\" пред иконата.Това движение на изображението от общото към конкретното задълбочава интимно-емоционалния тон ,засилва психологизма и вглъбяването в духовния мир на героя.Така се реализира екзистенциалната тема за разбитата човешка душа ,загубила опора и щастие в живота.
Образът на бездомния странник ни връща към мотива за страданието-самопознание в творчеството на Димчо Дебелянов.Духовна алтернатива е намерената родина -краен пристан за бродницата душа ,символ на спокойствие и духовна цялост.Пътуването на лирическия герой е завръщане -към чувството за родова приобщеност ,към забравената топлина на майчината ласка ,към мъдростта на старата икона.
С предупреждението на ясна графична обособеност идва несъразмерно мъничка поанта ,която драстично оголва фиктивността на една нереална и нереалистична творческа визия\"
0,скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!\"
На повърхността сякаш няма промяна.Взривът е протекъл дълбоко ,на психологическо и дори философско равнище.Няма връщане за героя ,безвъзвратно е пресечен коренът на неговата душевност в отмрелия свят на тиха семейна хармония и нравствена приобщеност.Затваряйки зад себе си двора с белоцветните вишни ,лирическият аз; завинаги затваря пътя към душевното равновесие.
Лирическият герой на Дебелянов -подлага на съмнение света и неговите ценности ,копнее за духовна цялост и вътрешно равновесие-състояния ,оказали се невъзможни за модерната душа.Героят на Дебелянов е изминал сложния път на модерния човек ,отделил се е твърде много от Вазовото \"Здрав съм син на здраво поколение.В такъв смисъл мотивът за пътя е мотив за връщана към родовото начало ,към корена ,но докосването до него е колкото успокоение толкова и болка от осъзнатата невъзможност на миналото.