Теми за класно ;( Моля ви помогнете ми

[lil4etuuu]

Здравейте на всички ! И такааа ... Имам един проблем - вторник имам класно по литература :( обаче ми трябват съчинения разсъждения по 3 теми от разказа "На прощаване" Чела съм произведението .. Невероятно е , но немога да правя съчинения разсъждения моля ви ако някой може или намери някъде точно по тези теми да пише тука или на лично :(:( Не искам да имам двойка .. :( А не могаа .. Опитвах много пъти и госпожата като проверяваше ми казваше строго "Това не е съчинение разъждение! А ако трябва да оценя е за чиста двойка" ;( Охх, а нямаме възможности за частни уроци, нямаме и познати които се занимават слитература .... И сега незнам кво да прая напълно съм объркана :(:(:(:(:(
Темите са :
1.Духовната красота на бунтовникът в поемата !
2.Мотивите за житейския избор на бунтовника в поемата
3. " Пътят е страшен, но славен"

[Sweet__Dream]

Мотивите на бунтовникът да поеме по пътя на борбата
Стихотворението на Христо Ботев “На прощаване” разкрива величавия образ на бореца за свобода .Той впечатлява със своята обич към народа и родината и с готовността за саможертва. Лирическият герой е обзет от драматични чувства в момента на съдбовния избор да поеме по пътя на борбата. Поетът убедително разкрива мотивите за неговото решение.
Идеалът на героя –свободата , определя неговия път.Затова допринасят и контрастните чувства на любов и омраза.Бунтовникът изпитва силна обич към близките и родния дом,която се слива с обичта към народа и родината.Той е проникнат от дълбока омраза към поробителите която го подтиква към съдбовното решение да премине „през тиха бяла Дунава.За това допринасят и личните му качества –смелост,свободолюбие,неп� �корен дух,чувство за чест и достойнство.От съществено значение е съзнанието му,че смъртта за народна свобода е красива и величествена и ще бъде възнаградена с безсмъртие.
Ботев убедително разкрива мотивите на лиричния герой да поеме по пътя на борбата използвайки монологичната форма.Мислите и чувствата на бунтовника са доверени на майката в драматична изповед.Творбата е проникната от синовна обич и привързаност,внушена чрез многократно повтореното обръщение „майко”.Тонът на героя е умолителен ,думите му звучат собич и топлота,създава се усещане за духовна близост.Повелителните глаголни форми „не плачи”,”не тъжи”разкриват неговата съпричастност към майчиното страдание и желанието му да я утеши.
Бунтовникът убеждава майката в правотата на своя избор и необходимостта от борбата.Решението му е мотивирано от контрастните чувства-любов към близките и омраза към поробителите.Ненависта към народните потисници е разкрита чрез думи от народната реч:”кълни,проклиняй”,”че рна прокуда”.Страданията на народа предизвикват силни чувства у лирическия герой и го подтикват да поеме по страшния,но славен път на борбата. Гнетът и жестокистта на поробителите са внушени от етимологичното повторение “черни чернеят” и метафотичен глагол “бесней”.
Обичта на героя към близките се слива с обичта към народа и родината Синекдохата “бащино огнище” внушава връзката на бореца за свобода с родната земя. Стихотворението разкрива родолюбието на бунтовника, изборът му е проява на действен патриотизъм.
Друга причина за съдбовния избор на героя е нерадостната емигранска съдба. Синонимното повторение “немили, клети, недраги” внушава страданието на бунтовниците. Представата за тяхната мъка се създава и от метафоричния епитет “тежка”.
Лирическият герой приема пътя на борбата като единствено достоен човешки избор. Той силно желае да убеди майката в правотата на своето решение и го мотивира с контрастните си чувства.
Личните качества на героя също допринасят за избора му. Той е смел, горд и непримирим към страданието на народа и към робството. Възпитан в свободолюбие и патриотизъм, бунтовника с въодушевление откликва на народния зов за свобода. Той наследява от своите деди чувството за чест и достойнсвто.
Но кажи какво да правя
кат ме си, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко...
Прекрасните качества на героя предизвикват възхищение и определят избора му да се посвети на борбата за свобода.
Бунтовника е обзет от революционен устрем и решителност, готов е на величава саможертва. Решението му е категорично непоколебимо, за което говорят глаголните форми в минало време:”оставих”, “нарамих”. Героят проявява патриотична отзивчивост, откликва на народният зов за свобода. Гласът на народа е символ на единението му с неговите събратя. Ако в стихотворението “Хайдути” героят отива да се бие , за да защити личната чест, то в стихотворението “На прощаване” има един по- висш идеал- народната свобода.
Възвишеният идеал е голямото му вдъхновение да поеме по пътя на борбата. Бунтовника е проникнат от съзнанието, че смъртта за народната свобода е красива и величествена. Това му вдъхва сили и увереност да поеме по страшния, но славен път. Ботев разкрива трагичната красота на смъртта чрез контраста черно-бяло и внушава величието й. Лирическият герой е уверен, че смъртта му ще се превърне във вдъхновяващ революционен пример за младите българи. Заветът му звучи убедително, със завладяваща образност.
Дано ми найдат пушка,
пушка, майко, сабята,
и дето срещнат душманин,
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя да го помилват...
Героят силно желае неговите събратя да продължат делото му до победен край. Той им завещава своята омраза към поробителите и робството, светлия си идеал. Мисълта за смъртта като пример за подражание мотивира героя да поеме по пътя на борбата. Той е готов на саможертва и е уверен, че тя няма да е напразна.
Героят е убеден в красотата на победата и в нейната неизбежност. Това също го мотивира да поеме по пътя на борбата . Свободата е желана и мечтана, свързва се с радостни чувства , с представата за красота и светлина. Картината на победното завръщане излъчва вяра и оптимизъм, които са предпоставка за избора на героя.
Бунтовника е уверен в народната признателност, изразена чрез песента. Безсмъртието е единствената награда и отплата, към която се стреми
Но... стига ми тая награда-
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда ,
за правда и за свобода
Разбирането, че смъртта за свобода е героичен подвиг, който се възнаграждава с безсмъртие, определя избора на героя.
Омразата към робството и родолюбието на бунтовника го подтикват да премине през “ тиха бяла Дунава”. Светлият идеал- народната свобода най- силно мотивира поведението му. За съдбовния избор допринасят личностните му качества и увереността, че смъртта му ще бъда пример за подражание, а подвигът му ще остане безсмъртен в народната памет.


Gledai da izkara6 edna 6.Pojelavam ti go.. :wink: :)

[lil4etuuu]

" Мило мое " благодаря ти безкрайно много :* Аз имам общо за 6 теми да пиша и ти ми даде едната .. Мерси мерси мерсиии .. Незнам как да изразя благодарноста си просто .. Тук съм написала за още две теми ако някой знае и за тях да пише :( А останалите 3 са от " Маминото детенце" но тях най верочтно утре ше ги пусна :( Отново благодаря "Мило мое"

[lil4etuuu]

Леле ами то никоя от темите не е тази .. Ти сигурно си я помислил/а за 2рата - Мотивите за житейския избор на бунтовника в поемата ;( А си писал за съвсем друго .. ;( Ами сега ? Чакам отговори Много ви се моляя .. И пак предварително благодаря на всички които ще помогнат .. На "мило мое" също че се опита :* Пишете :(

[Sweet__Dream]

http://www.zapiski.info/view.php?id=959
Mislq,4e tuk ima za purvata..Nadqvam se da sum ti pomognala.To4no za temite nqma.. :wink: :)

[lil4etuuu]

Мила мерси много .... Имам и за "Маминото детенце"
А там някой може ли да помогне ... Надявам се да не ставам твърде нахална :( Това са последните .. Друго няма :( Пак предварително БЛАГОДАРЯ
Маминото детенце :
1. Истината за тишината и спокойствието в Неновият дом
2. " Ако е живот да бъде живот, ако е дрямка да бъде дрямка ! "
3.Нравствената деградация на чорбаджийте" или само на Николчо

[lil4etuuu]

айде де няма ли да помогнете :(

[Sunrisee]

НИКОЛЧО ПО ПЪТЯ НА НРАВСТВЕНОТО ПАДЕНИЕ
Бележитият възрожденски писател Любен Каравелов в богатото си белетристично творчество засяга патриотични, социално-битови и нравствени проблеми. В популярната повест „Маминото детенце” той изобличава някои от най-съществените недостатъци във възпитанието на подрастващото поколение. На прицел поставя едно чорбаджийско семейство, чието материално състояние, придобито главно чрез експлоатация на слуги и ратаи и стремеж за трупане на все повече.богатство. са го лишили от духовен живот и нравствени добродетели. Писателят проследява живота на неговия син Николчо, който от раждането до смъртта си се движи по пътя на моралното падение. Голяма вина за това имат родителите му, неговият учител и безнравствените му приятели.
Погрешното разбиране и неединомислие на Не-но и Неновица за възпитанието на детето им се отразява много лошо още в ранната му възраст. Те не могат да му дадат добър пример, защото водят паразитен живот, лишен от възвишени цели и духовни интереси - мислят само за пари, храна, спокойствие и по цял ден се излежават под гъстите сенки на дърветата в градината си. Обездвижени и затънели, те са физически и духовно деформирани. Авторът изгражда техния образ със средствата на иронията и карикатурата. Той внушава мисълта, че тези хора не са в състояние да дадат правилно възпитание на сина си.
Николчо от малък е на мнение, че чорбаджиите получават всичко наготово - без да се трудят. Възприел грубото и непочтително отношение на родителите си към слугите и ратаите, той също се държи непристойно с тях („Иван кован, цигански тъпан... Иване бре, магаре бре... В твоята глава, каза татко, мътят яребици...”)
Под ласките и прекалената майчина обич на Неновица, чорбаджийският син израства като разглезено и капризно дете, което започва да командва не само слугата, но и своите родители. Баща му няма авторитет, защото много пъти го е лъгал. Той изцяло е поверил Николчо на жена си, която, според него, е по-умна. Нено бяга от отговорност и родителски грижи, а Неновица, трепереща над синчето си, никога не приема, че то може да бъде виновно за нещо.
Оформил се като невъзпитано дете, на седемгодишна възраст Николчо е заведен от родителите си при „знаменития” казанлъшки педагог даскал Славе. В епитета „знаменит” се долавя иронията на Каравелов, който не може да приеме за нормално един учител да възпитава с бой „цървуланковците”, а да покровителства чорбаджийските деца.
Нено и Неновица знаят, че думата им тежи пред даскала. Затова те му поставят своите изисквания - да не се кара на Николчо и да не го бие. Като се намесват в работата на учителя, те не му позволяват да изиграе положителна роля във възпитанието и обучението на сина им.
Николчо осъзнава своето привилегировано положение сред съучениците си, не се труди и за четири години научава само две молитви, а практическите му занимания са свързани с ловене на врабчета и скубене на чуждите гъски. И в училището Николчо е копие на своите родители -държи главата си високо и говори повелително. Неговото държание е високомерно. То е резултат от внушеното му чорбаджийско самочувствие.
Рано приключил с обучението си, Николчо продължава да се развива в напълно бездуховна среда, която не може да допринесе за неговото изграждане като ценностна личност. Свикнал родителите му да задоволяват всичките му прищевки, той се държи непочтително с тях. За да изпълни желание на баща си, Николчо трябва да бъде примамен с някакво обещание (че ще получи ново грошче или че за него е хванато пиле).
Чорбаджийският син твърде рано посяга към чашата с ракия, защото ежедневно получава този пример от баща си. Един ден без свян му заявява, че иска да стане като него и нахално го пита: „А нима малките чапкьни са по-лошави от големите?” Възхитен от остроумието на своя син, Нено разрешава на жена си да му налее малко ракийка. А Неновица я насилва във „виньова” чаша и още повече го насърчава, като му казва: „Пини си, сине, пини си, мами!... Ако ти тегли сърцето, то си попивай по малко. Нашата ракия не е като другите. И цариците могат да я пият.” По този начин тя спомага за пристрастяването му към гюловицата и разпалва самочувствието му на чорбаджийски син.
Николчо свиква да си „попива”. Той проявява „Воля да продължи захванатото дело с особена енергия и да докаже на своите родители, че техните спестени капитали няма да му преседнат...”
Но казанлъшката гюлова ракийка изисква весели компании и Николчо се постарава да си намери подходящи за целта другари. Това не му се отдава лесно, защото чорбаджийското високомерие му пречи. Затова се задоволява с полудругари, разпуснати и покварени момчета, от които се научава да пие ракията с локмаруху1, „да зяпа по прозорците и да се занимава с Евините дъщери”.
Приятелството на Николчо със сина на Хюсеин Налбантина обогатява опита му във водене на безцелен живот, защото този младеж дружи „само с ония казанлъшки „мамини чедица”, които спали да пият, яли да пият и живели да пият”. Пияни, започват да кръстосват заедно улиците, да прескачат манастирската ограда, да посещават калугерките, да им правят подаръци и др. Безпътното им поведение скандализира казанлъчани. Те се безпокоят, че примерът им може да зарази и други младежи. Възмущават се не само от техните „зяфети” с печени агнета, музика и пиянство, но и от незаинтересоваността на Нено чорбаджи, който нехае за това, че синът му е тръгнал по пътя на моралното падение. Не остава безразличен и представителят на турската власт в града. Според него, „за убиване са такива бащи.”
Неновица, която има най-голям дял във възпитанието на Николчо и която винаги го защитава, е на мнение, че „на чорбаджийските синове трябва да се прощават множество прегрешения”. Нейната вина за нравственото падение на сина и е най-голяма. С неправилните си възгледи тя най-много допринася за покълване на пороците в душата му. Тях тя не може да прозре дори тогава, когато е ограбена. Николчо, който се ръководи от мисълта: „Щото се печели лесно, то се харчи и лесно”, за нуждите на своята весела компания безсрамно посяга на скритите й в зимника пари, а после поддържа нейното мнение, че слугите са ги откраднали. Майка и син стават причина за страданието на невинни хора.
Николчо се проявява като неморален и тогава, когато е принуден от родителите си да се ожени, за да влезе в правия път. Той е младеж, който няма отношение към брака, харесва всички момичета и счита, че жененият мъж има още по-голяма свобода на действия - може да посещава не само калугерките, но дори игумениците. Николчо не може да оцени качествата на бъдещата си съпруга и да осъзнае какво нещастие ще бъде за Пенка този брак. На него му стига това, че ще може да докаже неограничените си възможности („Аз трябва да отрия устните на Стояна...”).
Тръгнал по пътя на нравственото падение, чорбаджийският син извършва ново голямо престъпление - открадва от баща си една кесия със злато и става причина за смъртта му.
Покварената душа на Николчо не познава граници и непрестанно го тласка към нови безчестия.
За четири години чорбаджийският наследник пропилява цялото бащино имане. Лишен от синовни и съпружески чувства, той проявява безотговорност и спрямо собствените си деца. Пак заради пиенето иска да продаде къщата и гюловата градина-да остави семейството си без покрив и средства за препитание. Но не успява, защото съгражданите му и турските власти се противопоставят.
След като е освободен от пловдивския затвор, Никола избягва в Гюргево и се приютява в един цигански вертеп - свърталище на най-деградирали хора. Неприучен на труд, сам не може да се грижи за прехраната си. Затова за него се грижи една циганка, която продава по улиците варена царевица и пере хорските дрехи.
Затънал в блатото на безнравствеността, непрокопсаният чорбаджийски син достига дъното му. Той умира далеч от дом, семейство и родина. Неговият край е логичен завършек на един пропилян живот.
В повестта „Маминото детенце” Любен Каравелов се изявява като писател с високо гражданско съзнание. Той поставя проблема за възпитанието на младото поколение, който не се ограничава само в неговото (на автора) време. Това придава на творбата му още по-голяма стойност и значение.

1 Локмаруху - Лекарство от спирт и етер за стомашни и др. болки.

[Sunrisee]

ИСТИНАТА ЗА ТИШИНАТА И СПОКОЙСТВИЕТО В НЕНОВИЯ ДОМ
(4 ГЛАВА)
Възрожденският дух на Любен Каравелов предопределя критичното му отношение към епохата, хората и техните нрави. Повестта „Маминото детенце” третира актуални проблеми, свързани с възпитанието на детето и факторите, които влияят върху него. Обект на изображение, но и на изобличение е домът на Нено и Неновица. Те са представители на онази бездуховна и лишена от ценности прослойка на обществото, която авторът истински презира. Животът на Неновото семейство е скучен, монотонен, безцелен и без духовни интереси. Материалното благополучие и телесното им блаженство са единствените амбиции, които имат. Всичко това противоречи на Каравеловото разбиране за живота, дома и семейството.
Четвърта глава на повестта представя очаквания резултат от Възпитателните „уроци” на родителите чорбаджии. Тогава, когато е трябвало да научат единственото си дете - Николчо, на трудолюбие и морално поведение, на уважение към родителите и към другите, те предпочитат сянката на кичестата круша и тишината и спокойствието на монотонното си съществуване. Нехайството им към съдбата на Николчо, поверен на човек, наречен Нищото, не може да даде положителни резултати. Истината за тишината и спокойствието - единствените привилегии в този дом, се появява точно в този момент - синът се е превърнал в крадец на семейното наследство. Тази жестока, но закономерно последвала истина е кулминацията в деградирането на Николчо. Вече е късно обаче да се поправи стореното, защото „дървото трябва да се изправя, дорде е младо.”
Повлиян от общественото мнение, от слуховете, които се носят из града, и от първото предупреждение на Али ага, Нено решава да окаже възпитателно въздействие върху своя син. Нравоучителният урок съвсем естествено започва с любимата тема за този дом - парите. Но вече е късно да се внушава на Николчо, че парите се печелят трудно. Не думите на бащата, а делата му, житейските уроци, които е давал на детето си, са му внушили,че „щото се печели лесно, то се и харчи лесно”. Ролята, която заема бащата, суровото и сериозно изражение на лицето му, говорят за загрижеността към неморалното поведение на сина: „Жив ще те одера. Ако бъдеш такъв, то хич да те няма.” Нено изпитва срам и гняв от непристойното поведение на своя син. Тук личи ирония, защото родителят с нищо не е помогнал детето му да е по-различно, напротив, всичко - Животът под дебелата сянка, експлоатирането на чужд труд, мързелът, себелюбието, страстта към материалното, егоизмът - всичко това вече е формирало характера на „маминото детенце”. А бащата не може да повярва, че „синът на Нено чорбаджи ходи по кръчмите”. Николчо е пораснал и е престанал да гони врабчетата, но понеже е свикнал да прави „нищо”, сега пилее времето си „по кръчмите, по жени”, по среднощни гуляи. Дълбоко в себе си Нено усеща невъзвратимостта на деморализиращия процес у сина си, затова е силно разтревожен. Тревогата му е показана чрез множеството възклицателни и въпросителни изречения, изпълващи нравоучителната му реч. Но повечето Въпроси не намират отговорите си, защото не достигат до адресата, за когото са предназначени.
Надеждите на чорбаджията, че разговорът на четири очи между баща и син ще повлияе на Николчо, са напразни, защото той няма респект от родителите си. Не са го научили на това от малък, когато са го Викали при себе си с примамливото обещание да получи пари: „ Баща ти те вика да ти даде ново гроше”. Не е достатъчно само това, че баща му го вика. „Грошето” го респектира повече от родителя. И сега, когато чорбаджи Нено се опитва да го отучи от разсипничество и от порочния начин на живот, Николчо не чува и дума. Отново, както някога, врабчетата, „които се борели на крушата”, предизвикват по-голям интерес за сина, отколкото „вълнуващите” слова на притеснения родител.
За човек, който прекарва дните си в безделие, парите се превръщат в самоцел. Те са необходими, за да си осигури охолен живот. Обсебен от желанието да разполага с тях, Николчо разбира за скритото имане на майка си. И макар че е учил вероучение при даскал Славе, не е разбрал смисъла на Божите закони. „ Не кради ” и „ Почитай майка си и баща си” не са му познати като нравствени категории, затова с лека ръка посяга на спестяванията и завещаните от предците й пари. Обирът поставя Неновица на изпитание. За нея това е най-голямата трагедия в живота й, защото е свързано с трите жизнени начала, които тя стриктно следва по всяко време. „Осиромашахме, пропаднахме, изгубихме се... Отидоха ми паричките.” Неновица е крила „татовите жълтици” и „мамините парици” от всички в семейството. Дори и Нено не е знаел за тях. Това говори, че в този дом има тайни, че сплотеността и доверието не са познати добродетели. Още една причина, обясняваща пагубния ефект върху възпитанието на детето им.
Спокойствието и тишината най-после са нарушени, заменени са с тревогата, разочарованието, гнева, обидата и престъплението. Това е закономерна развръзка на поведението на героите дотук. Тъжно е обаче, че чорбаджийката скърби повече за откраднатите жълтици, отколкото за пропадащия син. „Пропаднахме, изгубихме се” би звучало правдиво, ако се отнася до Николчо, защото в този момент те „изгубват” сина си. Той окончателно деградира, дори по-късно си позволява да вдигне ръка над собствената си майка. Заслепена в родителската си обич към детето, Неновица и сега не допуска или се прави, че не допуска, че кражбата е негово дело. Тя обвинява несправедливо наемните работници, които може да са бедни, но не са престъпници, защото изкарват прехраната си с труд, а не са свикнали да получават всичко наготово като чорбаджиите. Освен това тя е поощрявала разгулния живот на Николчо, като дълго му е давала пари за това, както сама признава. Както някога му е позволявала да пие от гюловата ракия, след като го тегли сърцето, така и сега тя продължава пагубното възпитание. Крадецът приема думите на майка си като спасение и лъже, че „измекярите” са откраднали скритото имане. Това добавя още вини и грехове към Николчо и родителите му. Детето им е свикнало да бъде ненаказано, да обвинява другите за своите грешки, да бъде оневинявано и защитавано Но колкото по-голям става, толкова по-големи са и грешките му. Затова те се превръщат в грехове.
Случилото се в дома на чорбаджиите събужда съвестта на самодоволните родители. Общественото мнение също ги подсеща за ново отношение към порасналия Никола. Загрижеността им майсторски е внушена от писателя, който често рисува променливото изражение на лицата им. В блажените часове под сянката лицата им са били спокойни и доволни. Сега са „бледни и безпокойни”, навъсени и сериозни. Безспорно спокойствието и тишината са отстъпили своето място на тревогата и предчувствието за несъзнателно допуснат грях спрямо собственото дете.
Най-сетне диалогът, който водят Не-но и Неновица, съдържа нещо смислено. Липсват празните реплики, с които обсъждат дебелината на сянката и изстудяването на ракията. Сега те говорят за настоящето и бъдещето на сина си: да го трепят или по-добре да го оженят? Не Николчо е за убиване, а тези, които са го превърнали в паразит и безделник. Правилно Али ага казва: „За убиване са такива бащи.” Затова решението бързо е избрано: „...да го ожениме.” Но това няма да изправи дървото, а ще погуби един невинен човешки живот, защото „маминото детенце” е твърде голямо, за да се сдобие с нов характер, с ново отношение към живота.
Писателят представя Нено и Неновица В четвърта глава на повестта променени, различни от първоначалните им образи. Напрежение и тревога раздвижват статичния им живот. Загрижени и притеснени, ленивите им тела забравят предишното блаженство и спокойствие. Но Каравелов не им съчувства, защото единствената и главна причина за горчивия миг, който им поднася съдбата, са самите те. Затова заслужават страданието си.

[ZaI4I]

Хорааа хелпкайте имам същите теми ;( ;( начи до ся съм написала...Пътят е страшен,но славе..Истината за тишината и спокойствието в Неновия дом,и Нравствената деградация на Николчо0о0...Хелп хора плс ;(

[lil4etuuu]

ox , 4 и 10 сутринта и се мъча с тея теми ... ужас кокошче мерси ... мерси и на вс останали :) темата може да бъде заключена а някой ако знае за останалите ми теми да пише на лично :(

[sherry]

Леле ами то никоя от темите не е тази .. Ти сигурно си я помислил/а за 2рата - Мотивите за житейския избор на бунтовника в поемата ;( А си писал за съвсем друго .. ;( Ами сега ? Чакам отговори Много ви се моляя .. И пак предварително благодаря на всички които ще помогнат .. На "мило мое" също че се опита :* Пишете :(
Лилче, ти подиграваш ли се с момичето? Темата, която ти е дала, е точно за бунтовника от "На прощаване", даже е добре написана, защото се прави съпоставка с друго стихотворение, а именно "Хайдути".
Точно по темата си, защо й казваш, че не било за втората тема? Минала съм отдавна тея автори и знам, че пасва темата с твоята.

[sherry]

http://www.zapiski.info/view.php?id=1029 - "Пътят е страшен, но славен"
http://ggbit.info/forum/index.php?showtopic=33827 - Още едно на тема "Пътят е страшен, но славен"