Дон Кихот е безумец, но е и мъдрец. В мигове, които не са редки, когато умът му е освободен от фантазиите, той говори с опита на мъдростта на човек, който познава живота. Той е прекрасен и благороден, истински рицар без страх и укор. Въпреки, че е смешен от главата до краката, той не само, че не е глупав, но напротив, е доста умен, нещо повече – той е истински мъдрец. Много са случаите, в които се проявяват мъдростта и богатите съкровища на неговото сърце. Незабравими, дълбоко човешки са съветите, които Дон Кихот дава на своя оръженосец , когато посилата на една жестока шега простият селянин става губернатор за кратко време. ”Гордей се, Санчо, със скромността на твоя произход и не се срамувай да казваш, че си селянин. Когато другите видят, че не се червиш от срам, никой няма да те осмее. Гледай да бъдеш по-скоро смирен праведник, отколкото надменен грешник…. Помни, Санчо – ако избереш пътя на добродетелтта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелтта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта.”
Тук говори самият Сервантес, който чрез словата на своя герой изказва отношението си към живота. От думите на рицаря на печалния образ лъха обич към хората и уважение към техните способности. За безумния мъдрец човекът се цени не според неговия произход, а според неговите човешки добродетели.
Много вдъхновени и умни са словата му, които казва под открито небе в кръга на козарите: думи на един ум и едно сърце, които са овладени от велика любов към човека и наситени с омраза към потисниците, злодейците и грабителите.
Дон Кихот е духовно извисена личност. За него свободата е най-висшата човешка ценност и е готов да защитава както своята, така и тази на другите хора. Ето какво говори Дон Кихот на Санчо "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека." Тези обикновени хора тръгват на борба преди всичко за свобода, въпреки, че се раждат в епоха, която е създала светата инквизиция. Оръжията им са жалки, но вярата им и готовността им за саможертва са безгранични.
еволюцията в двойнствената природа на Санчо Панса постепенно довежда до гибелта на санчопансовщината и тържеството на донкихотщината. "По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата." Не "По-добре орел в небесата, отколкото врабче в ръката." И ние виждаме как Санчо Панса моли херцога да му даде кътче от небето. "Да благоволехте, ваша милост, да ми дадете една малка частичка от небето, ако ще да бъде и половин левга, бих я приел с повече удоволствие от най-големия остров на света." Той, Санчо Панса, "утилитаристът", "хедонистът", иска кътче от небето, от царството на орлите — защо му трябват врабчета в ръката!
Тази вътрешна еволюция, чието далечно, но достатъчно основание е съгласието на Санчо Панса да стане оръженосец на Дон Кихот, навлиза в последната си фаза при губернаторството в "остров" Баратария. Санчо Панса губернатор — това е реализираният Дон Кихот, Санчо Панса на острова — това е функциониращият Дон Кихот. Показателно е сравнението между съветите, които Дон Кихот дава на Санчо Панса преди заминаването му, и онези действия и решения, които той осъществява там. Дон Кихот съветва бъдещия губернатор- "Гордей се. . . със скромността на твоя произход и не се срамувай да казваш, че си селянин." Още с пристигането си на острова, където го наричат "сеньор дон Санчо Панса", новият губернатор прави следната декларация: "Запомнете, че нито аз, нито някой друг в моя род е бил някога дон. Казват ме просто Санчо Панса, Санчо се казваше баща ми, Санчо — дядо ми и всички бяха Пансовци без всякакви прибавки "дон" или "доня".
Дон Кихот съветва своя оръженосец: "Бъди като майка за добродетелите и мащеха за пороците." На острова Санчо проявява изключителна находчивост и връща ескудосите на собственика им, изгонва зад пределите на острова безделника от игралния дом, забранява на продавачката на лешници да се явява две седмици на пазара, защото продава стари лешници, премахва препродавачите на хранителни продукти, предвижда смъртно наказание за онзи, който смеси виното с вода, намалява цената на обувките, определя размера на надниците на слугите. Дон Кихот съветва бъдещия губернатор: "Ако някоя хубава жена дойде пред тебе да иска правосъдие, отклони погледа си от сълзите й, не се вслушвай в риданията й, а разгледай грижливо същността на молбата й, ако не желаеш разумът ти да потъне в нейните сълзи, а добродетелта ти — в нейните въздишки." Когато при Санчо идва една жена и се оплаква, че е изнасилена, губернаторът, след като решава делото й със соломоновска мъдрост, й казва: "Ако бихте проявили, драга, в защита на вашето тяло половината само от смелостта и силата, които показахте, за да задържите тая кесия, силите на Херкулес не биха му стигнали да ви изнасили."
Дон Кихот съветва бъдещия губернатор: "Ако някога жезълът на правосъдието се огъне в ръцете ти, нека това не става под бремето на даровете, а под тежестта на състраданието." Когато Санчо трябва да реши един казус, при който еднакво тежат основанията за осъждането и оправдаването, той си спомня за наставлението на своя господар и издава оправдателна присъда, защото "винаги е по-похвално да правиш добро, отколкото зло". Осемте дни на Санчовото губернаторство показват какво значи да се мине през школата на Дон Кихот. Санчо, който толкова мечтаеше за пари, който дори искаше да продава негри, ако островът се окаже в Африка, напуща властта гладен и бит, без да е влязъл в джоба му нито един петак. "Кажете на моя сеньор, херцога, че гол се родих и гол оставам, ни губя, ни печеля, с други думи, без петак влязох в това губернаторство и без петак си отивам, макар че съвсем иначе постъпват губернаторите на други острови. Дръпнете се настрана и ми сторете път . ."
Губернаторството на Санчо Панса завършва така, както и всички странствувания на Дон Кихот, само с тази разлика, че сега Санчо Панса би могъл да замести своя господар. И скоро му се удава такъв случай. Когато Самсон Караско побеждава Дон Кихот и рицарят трябва да се оттегли най-малко за една година в своето село, оръженосецът е този, който го подкрепя в бедата, Санчо окуражава Дон Кихот. Ако някога Дон Кихот поучаваше Санчо: "Постарай се като мене да извлечеш сили от самата си слабост", идва редът на Санчо да поучава странствуващия рицар в духа на странствуващото рицарство. "На мъжествените сърца подобава, сеньор, да бъдат търпеливи в несретите, както и радостни в сполуките. " Сега вече в Испания и в света има двама души — Дон Кихот и Санчо Панса. . .
А когато светът се лишава от Дон Кихот, за да остане само добрият Алонсо Кихано, духът на Дон Кихот продължава да живее в Санчо Панса.
Пред смъртното легло на Алонсо Добрия отново проговаря гласът на Дон Кихот: "Ах, господарю, не умирайте, ваша милост, а чуйте съвета ми и живейте още много години. Защото най-голямата лудост, която може да направи човек в този живот, е да се остави да умре ей тъй за нищо, без някой да го убие, без чужди ръце да му скъсят живота, а само от тъга. Хайде, не се измързелявайте, станете от леглото и елате да излезем на полето, облечени като овчари, както бяхме решили. Може би ще намерим зад някой шумак сеньора доня Дулсинея отмагьосана и тогава няма да има какво повече да желаем. А ако умирате от мъка, чеса ви победили, хвърлете на мене вината и кажете, че сте паднали, защото не стегнах добре ремъка на седлото на Росинант. При това, ваша милост, знаете от рицарските книги, че е нещо обикновено един рицар да събори другия, а победеният днес ще бъде утре победител."
Такава е единствената награда на самотника. След Дон Кихот остана Санчо Панса, а след него дойдоха и добрите духове, Просперо и Ариел, всесилни само във фантастичното и приказното, и великият наивник Кандид, когото никакви тояги не могат да вразумят, и Макс Пиколомини, който за нищо на света не ще отстъпи от убежденията си, и Френхофер, който няма сили да повярва на своето изкуство и своето рицарство, и Адриан Леверкюн, който стопи живота си в самотата на своя гений. Всички те носеха в себе си по едно късче от доспехите на най-разумния безумец.
Дон Кихот е знаел, че принадлежи към тези, които "ще запечатат името си в храма на безсмъртието". Но той едва ли е предвиждал колко безсмъртно може да бъде безсмъртието. . .
favichka, само да ти кажа, че последният текст(най-дългият) е най-добър и на високо литературно ниво е писан. Прочети го, не само се прави анализ на съветите, дадени от Дон Кихот на Санчо, но и се разсъждава в перспектива как се променят героите и в този ред на мисли е доста ценно да го прочетеш и осмислиш...Е, трябва да си измислиш свой увод, защото както виждаш началото липсва. Но според мен последният текст е най-стойностен.