sexa_na_kompleksa
01-05-2008, 09:36
Ето нещо, което може да ти помогне:
Родовият свят и неговите повели
1.Увод: Темата за сблъсъкът между родовите повели и желанията на отделната личност е основа на много произведения.Те разглеждат избора на човека и правото му да има такъв,както е в разказа ”Дервишово семе” и повестта ”Преди да се родя”.
2.Теза:
МТ1: Човекът не е сам на тази планета – с него е семейството му,което го подкрепя и обича,което предстявлява неговия родов свят.от който той е неделима част.
МТ2: Но в родът има правила,които той изисква да бъдат спазвани,защото така е било векове наред,а желанията на отделната личност не се вземат под внимание,защото в стремежът си към оцеляване,родът потъпква личното мнение.Тази тема е разгледана в разказа ”Дервишово семе” и повестта ” Преди да се родя”.
3.Доказателствена част:
МТ1: Човекът не е сам на тази планета – с него е семейството му,което го подкрепя и обича,което предстявлява неговия родов свят.от който той е неделима част.
1.”Аз” формата – израз на достоверност,изповед
2.Хуморът и трагедията – двата начина на разказване
3.Представянето на рода в двете произведения – ирония и подчинение
”стар бубайка и баба”,”крив ли беше дядо – няма да го съдя”,”баба си познаваше дяда - не ме отвърза”,”като мнозина от нашия род,не бе от умните”,”гледаше баща ми с мазни очи и се уригваше на лучена чорба”,”хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия”,”ако бе по-интелигентен”
4.Подготовките за сватбата в двете произведения – кой ги подготвя
”вапцани…или сури?”,”друго питане не ме попита”,”тази зима ще те оженим!”,”баща ми никога нямаше да свърши сам тая работа”,”да почистят цялата къща”,”едно голямо изпитание… - да заколи кокошка”,”точеше баница”
5.Първата среща на младите
”без да смея нито да гъкна,нито булото и да сваля”,”Срам ме е”,”Искаш ли да поиграем на пумпал?”,”лична среща между баща ми и майка ми беше неизбежна”,”не му позволи да обели зъб на майка ми”,”В нейните очи…да му ”даде пътя”,”трябваше да поведе разговор с бъдещия си съпруг”
ИЗВОД: Подчинението на родовия свят и неговата представа за сватбата и семейството,са отхвърлени еднакво силно чрез сарказма и драмата.
Преходно изречение: Двата начина за отричане разкриват егоизма на родовия свят и повелите му – тяхна цел е не щастието на семейството,а продължаването му.
МТ2: Но в родът има правила,които той изисква да бъдат спазвани,защото така е било векове наред,а желанията на отделната личност не се вземат под внимание,защото в стремежът си към оцеляване,родът потъпква личното мнение.Тази тема е разгледана в разказа ”Дервишово семе” и повестта ” Преди да се родя”.
1.Мнението на младите и иска ли се то
”аз още не знам коя ще ми дойде за невеста”,”бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат…и непременно да се харесат”,”бракът им бе предварително решенот техните родители”
2.Продължаването на рода – основна цел на сватбата
”кръв да има”,”заключиха майка ми и баща ми”,”той загуби цели два часа,докато се справи с безкрайните фусти на майка ми”
3.Хората,представени като работна ръка
”шеташе,метеше”,”старата ни къща бе огряла като слънце”,”майка ми ставаше по-рано от другите да опали фурната,да опече хляба и да приготви ядене за нивата”,”Майка ми се задъхваше…но никой не се сещаше,че е бременна”,”ще бъде по-добре,ако майка ми се окоти през зимата,когато няма работа”
ИЗВОД:Според повелите на рода,хората са третирани като работна ръка,а основната им цел е да продължат семейството.
4.Заключение: Нормите,определени от рода,ограничават човешкото мислене,превръщат го не в личност,а в робот,основната задача на който е да работи и да се размножава.
В разказа си ”Дервишово семе” Николай Хайтов разкрива трагичната съдба на Рамаданчо. За разлика от него в повестта си ”Преди да се родя и след това” Ивайло Петров ни описва предисторията на повествователя по един комичен и забавен начин. И в двете произведения родът заема важно място в живота на хората, особено на младите. Той решава кога и за коя да се оженят главните герои и в двата текста. След налагането на мнението на възрастните разказът и повестта променят посоките си – в единия героят тръгва по трагичен, а в другия по комичен път.
Т е з а:
Микротеза 1 – Родовите ценности и повели почти съвпадат и в двата текста – и двете общности искат продължение на рода, но разликата е, че в ”Дервишово семе” не е задължително младоженците да се познават предварително, а в ”Преди да се родя и след това” това е неизбежна стъпка преди сватбата.
Микротеза 2 – Нито Рамадан, нито Петър е съгласен с родовите закони и затова и двамата се опитват да ги прекрачат и нарушат
Микротеза 3 – В ”Дервишово семе” общността пречи на индивида да осъществи това, което му диктува сърцето – противопоставя му се и така го обрича на страдание, мъки и терзания. В ”Преди да се родя и след това” е по същия начин – и тук родът налага мнението си над личността, а тя се съпротивлява, но историята не е представена толкова трагично, както в първия текст.
Доказателствена част:
Микротеза 1 – Родовите закони и повели почти съвпадат и в двата текста – и двете общности искат продължение на рода, но разликата е, че в ”Дервишово семе” не е задължително младоженците да се познават предварително, а в ”Преди да се родя и след това” това е неизбежна стъпка преди сватбата.
Дервишово семе
Разсъждения Доказателства
1. Женитба Годиха ме, жениха ме – това беше всичкото питане ”Вапцани ли потури искам или сури?”
2. Познават ли се младоженците Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная, коя ще ми дойде за невеста
3. Осигуряване на невеста съвсем нормално и легално
4. Първата брачна нощ Ще правиш, ще струваш кръв да има утре на сабахлем; седял съм на половинката от саатчето като вдървен, без да смея нито да гъкна, нито булото й да сваля, докато най-сетне тя самата смъкна покривалото и се показа; Наду се момичето, та лицето й стана мораво и току бликна от носа й кръв. Няма да приказвам тази кръв как и къде сме я размазвали.
5. Отмъщението – задължение на младите, начин за запазване на честта на рода Да изчукам Руфатовите като въшки със чифтето. И ще го направя. Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфатя!;
Рамадане, бубайков, видех кай Дервишово семе, и отивам да занеса на баща ти хаир – хабер, а Руфатя, кай, в твоите ръце оставям.
Преди да се родя и след това
Разсъждения Доказателства
1. Женитба Петре, тази зима ще те оженим
2. Познават ли се младоженците Според тогавашната етикеция бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат; Нещо повече, той предложи да отидат още утре вечер в Могиларово и да се отбият ”пътьом” в бъдещите сватове
3. Осигуряване на невеста Дядо, както казахме, бе скептична натура и не допускаше, че ще се сдобия със снаха чрез кражба
4. Първата брачна нощ Заключиха майка ми и баща ми в собата ... с майка ми една съседка; Тогава баща ми с голям хъс седна ... фустите на майка ми
5. Отмъщението – задължение на младите, начин за запазване на честта на рода Повестта е комична и смешна, в нея не става дума за отмъщение и жестокости
Извод 1: И в двете произведения най-важното за общността е продължаването на рода и то се осъществява с всички възможни средства.
Преходно изречение – Родът може да налага мнението си, но индивидът невинаги го спазва –понякога,но невинаги,се опитва да му се противопостави.
Микротеза 2 – Нито Рамадан, нито Петър е съгласен с родовите закони и затова и двамата се опитват да ги прекрачат и нарушат.
Дервишово семе
Разсъждения Доказателства
1. Чувствата преди срещата с невестата Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная, коя ще ми дойде за невеста
2. Опит за противопоставяне на рода Какво ми стана, не мога да ти кажа, ала дядо като ме видя, че ловя ножа, хвана ме и вика на баба: ”Давай въже”
Преди да се родя и след това
Разсъждения Доказателства
1. Чувствата преди срещата с невестата Ако беше по-интелигентен сигурно щеше да заяви, че се чувства като осъден на смърт, когото водят към лобното място
2. Опит за противопоставяне на рода Всеки случай, когато наближиха Могиларово, той на два пъти обърна кобилата за да препусне назад, но Патладжана бе неумолим, хващаше повода на кобилата и го влачеше на буксир; Претърсиха под дърво и камък и най-после го намериха под яслата на кравата
Извод 2: И Рамадан, и Петър се опитват да отстоят мненията и желанията си, въпреки всичко.
Преходно изречение – В миналото общността е била главна пречка за осъществяването на мечтите на младите.
Микротеза 3 – В ”Дервишово семе” общността пречи на индивида да осъществи това, което му диктува сърцето – противопоставя му се и така го обрича на страдание, мъки и терзания. В ”Преди да се родя и след това” е по същия начин – и тук родът налага мнението си над личността, а тя се съпротивлява, но историята не е представена толкова трагично, както в първия текст.
РОД И ЛИЧНОСТ
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ИВАЙЛО ПЕТРОВ
„ДЕРВИШОВО СЕМЕ” - „ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ И СЛЕД ТОВА”
Навярно е показателен фактът, че разказът „Дервишово семе” на Николай Хайтов и по¬вестта „Преди да се родя” на Ивайло Петров излизат по едно и също време -1967-1968 г. И двете творби са поглед към миналото, към пат¬риархалните ценности и устойчивостта на ро¬довите традиции. Дистанцията на времето, от която са видени събитията, е голяма, защото носи смисъла не само на отминалите години, а разделя две епохи - на патриархалното село и на новото време, което ражда нови нравстве¬ни норми. Това води до многозначност на авторовия поглед върху събитията и моралните ценности. Иронично гледа Ивайло Петров на отминалото време и търси „една историческа дата, която да служи за сигурна мярка във всич¬ки области на живота". Двамата автори по раз¬личен начин виждат миналото. Хайтов подхож¬да драматично-романтично към своите герои, като разкрива силата и целостта на техните ха¬рактери. Ивайло Петров, със своето парадоксално-пародийно отношение към света на ми¬налото, кара читателя да се замисли за истин¬ността на ценностите, които притежава патри¬архалният бит и които са опоетизирани в лите¬ратурната ни класика чрез творбите на Елин Пелин и Йордан Йовков.
И двете творби поставят в центъра на по¬вествованието силата и устойчивостта на ро¬довата традиция и отстояването на личността в нея. В патриархалния свят от значение е общ¬ността. Затова .продължението на рода и тру¬довата дейност се оказват първостепенни (Рамадан трябва да бъде оженен, защото е нужна работна ръка: „...ала на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да вър¬ши...”). Но има и по-важна причина - да се продължи Дервишовият род. Старейшината, „стар бубайка”, казва:
Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш! Тука искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи да се трепеш, където-искаш!
Мотивите за женитбата на бащата от „Пре¬ди да се родя” са същите: „ Баба и дядо решиха да се сдобият с още две работни ръце”. И ма¬кар в творбата да не се отделя толкова внима¬ние на продължението на рода, то се възприе¬ма като нещо естествено и разбиращо се от само себе си. Поколението също се възприе¬ма като полезна работна ръка, затова ражда¬нето на мъжко чедо се посреща с голяма ра¬дост. Пъдарят Доко казва на бъдещата майка: „ Тези дни ще имаш момче, значи! Ще има кой да ви пасе добитъка. ”
За да се подсигури правилното функциони¬ране на рода, и двамата герои са оженени твър¬де млади. Рамадан в „Дервишово семе” из¬повядва: „Бях тогава на четиринайсет ненавършени години”, а бащата от „Преди да се родя” извършва „първата значителна глупост ... едва на шестнайсет години и два месеца”. Показателно е, че и двамата не са достигнали нито физическа, нито духовна зрялост. Но от това никой не се интересува, защото пробле¬мът за женитбите и продължението на рода е проблем на старейшината или на главата на семейството, а не на момъка. Бъдещият младоженец трябва да се подчинява и да изпълня¬ва вековните повели на родовата традиция. Той не играе главна роля в решаването на соб¬ствената си съдба. Изборът - дали да се оже¬ни, или не и за кого - е на друг: „Според тога¬вашната етикеция бъдещите съпрузи трябва¬ше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители” („Преди да се родя”). Още по-драстично звучи това незачитане на личната воля в „Дервишово семе". Героят вижда не¬вестата си едва след венчавката:
Ала коя? Каква? - нито баба да ми каже, ни¬то аз имах кураж да попитам. Коя? Каква? - ве¬черта се разбра.
И в двете творби женитбата е свързана с материалния интерес. Освен още една работ¬на ръка, снахите носят и зестра, а женихът тряб¬ва да притежава повече имане, за да му бъде дадена добра жена. Само за два брадати пръ¬ча с големи чанове на вратовете Силвинините братя я препродават за втори път на Руфат, който е „хайлазин”, пие ракия, зъби се и про¬дава салтанати. В „Преди да се родя” един от най-любопитните.епизоди е пазаренето по вре¬ме на годежа, когато сватовете и годежарите наддават и се надлъгват кой струва повече и кой е по-богат. Не без значение за разкриване на родовите обичаи и водещия материален ин¬терес е описанието на открадването по греш¬ка на майката, която няма нищо против да ос¬тане в богатата къща:
Майка ми погледна през прозореца към широ¬кия двор, изпъстрен с кръстчета от кокоши крака, и тихо заплака за този двор, за голямата къща, за градината и за цялото село, в което можеше да живее отсега нататък.
Женитбата е сделка. Мислите и чувствата на младите изобщо нямат значение. Изпълнена е родовата повеля - създаване на семейство. Оттук нататък нещата трябва да вървят от са¬мо себе си, както е било винаги през вековете - мъжът ще върши мъжката работа, а жената ще гледа семейното огнище и ще осигурява уют. След женитбата героите възмъжават. Те постигат физическа зрялост, нещо естествено и неминуемо. В „Дервишово семе” е нужно известно време за това:
Така и стана от горчилаците ли, от години¬те ли, не минаха няколко месеца, смъглиха се по лицето ми и мустаци, и брада...
По подобен начин е описано физическото съзряване на бащата от „Преди да се родя” : „ Той стана вече на шестнадесет години и осем месеца, под носа му набодоха мустачки, а уши¬те му светнаха като книжни фенерчета. ”
И в двете творби със специално внимание е описан моментът, когато младоженците оста¬ват сами и трябва да поставят началото на про¬дължението на рода. Това е ключов момент за съдбата и на мъжете, и на жените, защото те се прощават с детството и невинността и поемат бремето на живота с всичките му отговорнос¬ти и изненади. Гледната точка в двете произве¬дения е еднаква - обществото (селото) трябва да се убеди в мъжествеността на момъка и в невинността на девойката. Този поглед отвън, зад заключената врата, е свързан отново с ве¬ковната родова традиция. С ритуала - бялата риза и кръвта по нея, символ на моминската девственост, се доказва честта и достойнство¬то и на младите, и на старите от рода. Изпълнен както трябва, този ритуал е отворената врата към обществото. В случая, личните вълнения, тревогите на душата, колебанията и съмнени¬ята, най-съкровените чувства на младоженци¬те не вълнуват никого.
Физическото съзряване няма нищо общо с духовния мир, с желанията и мечтите. Автори¬те бегло се спират на вътрешния свят на геро¬ите си, защото това е нещо чуждо и нетипично за времето, което изобразяват. Разкривайки случките и събитията от живота им, те само щрихират проблемите на личността. За съхра¬няване на родовата традиция нямат значение приятелството, любовта, духовното единение. И все пак, те присъстват, защото личността же¬лае да изрази и да докаже себе си.
Рамадан от „Дервишово семе” изпитва дъл¬бока привързаност към Силвина. Това чувство с годините се превръща в любов и обсебва сърцето му: „Докато се развивахме със Силви¬на и побивахме, докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се набивало, набивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена. ”
Родовият корен отскубва емоционалния. Човекът остава с ограбено сърце. Изпълнил ро¬довата повеля, като създава и отглежда деца и внуци, Рамадан търси своето загубено щастие и е готов да наруши родовата традиция: „Же¬на, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида.” Подчиняването личната воля на родовата поражда драматизма на творба¬та. Героят, носещ бремето на дълга и традици¬ята, се разминава с любовта, но не загубва надежда, Той е примирен, но не съкрушен.
Личността напира да изяви себе си и да се освободи от родовите традиции и в „Преди да се родя”. Бащата остава в рамките на рода, живее според патриархалните повели, но си¬нът, героят-разказвач - следващото поколение, скъсва с рода, за да живее в модерния свят, далеч от родното село, в града, където патри¬архалните нрави са безвъзвратно загубени, а търсенето на духовните устои е в центъра на самоутвърждаването и отстояването на собственото АЗ.
Героите от двете творби извървяват разли¬чен път към себе си, но стигат до истината, че чувствата направляват човека, а времето без¬възвратно разрушава ценностите на едно об¬щество, което си отива. Родът повелява свои закони, но личността има право на избор, за да живее в мир със себе си и със света.
Не само мъжете се чувстват зависими от ро¬довата традиция. Жените също живеят с огра¬бена индивидуалност и желаят да докажат сво¬ята личност. Жената е тази, която продължава биологически рода. В патриархалното общест¬во й е отредена незначителната роля на къщовница, която трябва да се подчинява на всички. Тя може да бъде продавана като стока (братята преотстъпват Силвина на Руфат в „Дервишово семе”, а за майката от „Преди да се родя” се води непристоен пазарлък и се организира кра¬денето й). Девойката е лишена от право на избор, но тя намира начин да изрази личността си чрез трудолюбие, грижовност, нежност и женс¬твеност. След идването на Силвина („Дервишово семе”) къщата се преобразява: „Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше по три пъти на ден и в него сутрин се оглеждаше и коса¬та си разресваше.” По подобен начин изразява личността си и майката от „Преди да се родя”: „Особено поетични бяха утрините преди изг¬рев слънце, когато майка ми ставаше по-рано от другите да опали фурната, да опече хляба и да приготви ядене за нивата. ” И двете героини носят красота и очарование, изразени чрез вън¬шната им хубост. За Силвина от „Дервишово семе” героят разказва: „Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш - руси! Ако се поместиш малко - видят ти се червеникави, като че греят. ~~ Още като се поместиш - жълто злато като живо заиграваше по тях. ”
В „Преди да се родя” майката носи своята кротост и свенливост, които са задължителни за традицията, но и своята женственост: „Май¬ка ми се бе разхубавила за две жени... ” Тя ще предава най-хубавото от традицията и от себе си на детето, което трябва да ги наследи и ко¬ето с носталгия произнася: „Върнете ми моето детство, върнете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страш¬ните пъдари, с тъмните нощи, пълни с караконджули и конекрадци! ”
В двете произведения, разказващи сходни събития, присъства ярко аз-повествователят. Но гледната точка на разказвача е много раз¬лична, а оттам - и звученето на творбите. До¬като „Дервишово семе” запленява със своя романтично драматичен разказ и съмнението дали възелът на съдбата, завързан „много отда¬лече", ще се развърже, то „Преди да се родя” провокира читателя и го кара да гледа иро¬нично на света, на себе си, на другите и да се замисли струва ли си да приеме насериозно всичко това.