RQ:Картинки за 1 проект и презентация [Архив]

HiM_AnGeL

01-05-2008, 10:54

http://www.protobulgarians.com/Kniga%20na%20Aleksandaar%20Bayar/BAJAR-KNIGA-CHAST-5.htm
тука има горе долу некой неща но по-добре ползвай картинките

http://bgrod.org/Letopis2/index.php тука има инфо за второто българско царство

Второ българско царство

Цар Калоян управлява десет години (1197http://www.teenproblem.net/forum 1207 г.), като проявява забележителни качества на пълководец и дипломат. Със силата на оръжието през 1201 г. той принуждава византийския император да сключи мир, който потвърждава вкючването в границите на България на черноморското крайбрежие и голяма част от Македония. За да гарантира независимостта си от Византия и да спечели благоразположението на минаващите през страната рицари от Четвъртия кръстоносен поход, през 1204 г. цар Калоян сключва уния с римския папа. Българският владетел получава титлата крал, а търновският архиепископ като глава на българската църква http://www.teenproblem.net/forum титлата примас.

Кръстоносците обаче предоставят на други лаврите на освободители на Божия гроб и предпочитат да останат при блясъка и богатствата на византийската столица, която превземат с щурм въпреки окачените по крепостните стени икони и църковни хоругви. Те създават нова държава на Балканите http://www.teenproblem.net/forum Латинската империя, със столица Константинопол. Византия продължава съществуването си, но се разпада на две части http://www.teenproblem.net/forum Никейска империя в Мала Азия и Епирско деспотство в днешна Гърция.

Калоян се стреми да живее в мир със своя нов съсед, но получава в отговор надменност и безгранични териториални претенции. През пролетта на 1205 г. латинският император Балдуин подготвя голям поход за съкрушаване на България. Калоян обаче се оказва напълно подготвен и пръв прекрачва латинската граница. На 14 април 1205 г. близо до Одрин става решителното сражение между двете войски. Познавайки добре силните и слабите страни на тежковъоръжената рицарска армия, Калоян започва битката с мълниеносни набези на наетата от него куманска конница. Обкованите в желязо трудноподвижни рицари се втурват да преследват куманите и попадат в клопката, която Калоян им е подготвил. Смятаните за непобедими западноевропейски рицари претърпяват страшно поражение. "Загина цветът на латинското рицарство" http://www.teenproblem.net/forum възкликва с горест участникът в сражението Роберт дьо Клари. Самият Балдуин е пленен и завършва живота си в една от кулите на българската столица. Това е една от най-големите победи на на българското оръжие през средновековието, победа, която издига на изключителна висота престижа на българския владетел и на българската държава.

Калоян бърза да използва победата си при Одрин, за да освободи цяла Тракия. През 1207 г. българите обсаждат Солун, но тук Калоян е подло убит от наемен убиец. Престолът е зает от цар Борил, който се прославя не толкова с битките на бойното поле, колкото с жестоките гонения срещу богомилите. През 1218 г. той е свален и короната е поставена върху главата на нейния законен притежател http://www.teenproblem.net/forum Иван Асен II, син на създателя на Второто българско царство Асен I.

Цар Иван Асен II се оказва достоен за паметта на своя баща и при неговото царуване България достига прежното си величие. Най-забележителното е, че подобно на княз Борис Иван Асен II постига своите удивителни успехи предимно с мирни средства. Той става настойник на малолетния латински император Балдуин II, сключва съюз с епирския владетел Теодор Комнин и чрез добре пресметнати династични бракове установява трайни мирни отношения с Унгария и Сърбия.

Единствената по-сериозна война, която българите водят при царуването на Иван Асен II, е с Епирското деспотство. Поставил си за цел да възвърне миналото величие на Византийската империя, през 1230 г. Теодор Комнин вероломно нарушава договора си с българския владетел и нахлува с голяма войска в Южна България. Вероломството обаче е справедливо наказано. В завързалата се кръвопролитна битка при село Клокотница (близо до днешния град Хасково) нашествениците са напълно разгромени. В плен падат Теодор Комнин и цялата му свита. Българите не са забравили нечовешката жестокост, проявена от Василий II Българоубиец, но техният владетел проявява великодушието на действително силния и мъдрия. Той освобождава всички пленници, включително и Комнин, без косъм да падне от главите им. Към българската държава са присъединени нови обширни територии и отново, както при цар Симеон, тя опира на три морета http://www.teenproblem.net/forum Черно, Егейско и Адриатическо.

Освен с възстановяването на политическото могъщество на България управлението на Иван Асен II е забележително с постигнатия стопански и културен разцвет. Възникват оживени занаятчийски и градски центрове, строят се усилено търговски пътища и обществени сгради. Иван Асен II е първият български владетел, който започва да сече собствени монети.

След 1235 г. Иван Асен II оказва военна помощ на никейския владетел, за да прогони латинците от Константинопол и да възстанови Византийската империя. Това довежда до скъсване на унията с Рим и връщане на България в лоното на източното православие. Както при Симеон, българският църковен глава отново получава титлата патриарх. Достигнал и дори надминал всичко постигнато от неговите най-велики предшественици, Иван Асен II умира през 1241 г. По нещастно стечение на обстоятелствата неговото царуване е и край на постигнатото политическо равновесие на Балканите, край на продължителния и плодоносен мир за българите. :arrow: това пак е инфо

Втора българска държава
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Втората българска държава е феодално царство, възникнало след въстанието на Асен и Петър против византийската власт през 1185 г., и престанало да съществува след превземането му от Османската империя през 1396 г.
Съдържание
[скриване]

* 1 Византия в края на ХII век
* 2 Въстанието на Асен и Петър
* 3 Цар Калоян
* 4 Цар Иван Асен II
* 5 България в периода 1241-1300
* 6 България в периода 1300-1371
* 7 Падането на България под турско робство
* 8 Вижте още
* 9 Външни препратки

Византия в края на ХII век [редактиране]

Въпреки несъмнените успехи на управлението на Мануил I Комнин, Византия започнала да упада. Михаил I Комнин се опитал да възвърне Южна Италия в границите на империята и да прочисти от селджукските турци Мала Азия но при битката при Мириокефалон селджукските турци разгромили войските му, затвърждавайки се в Мала Азия. В самата Византия започнало разцепление и се появили феодали, които все повече подкопавали корените на централната власт, в страната се ширела корупция и социално недоволство. По-бедните семейства се принуждавали да продават децата си в робство, за да има с какво да живеят. Към 1183 г. в северната част на страната нахлули маджарите, които плячкосали районите на Ниш и Средец и откраднали мощите на свети Иван Рилски. Две години по-късно норманите нападнали Драч и Солун, превземайки ги, те извършили масови кланета над населението. Норманите се насочили съм Константинопол, но благодарение на главния военачалник на Византийската армия Алексий Врана са били отблъснати. В същото време в Константинопол бил извършен преврат и на трона се възкачил Исак II Ангел (1185-1195) който сключил династичен брак с дъщерята на маджарския крал Бела III.

Въстанието на Асен и Петър [редактиране]

Братята Асен и Теодор били от мизийската аристокрация и били загрижени за състоянието на българите като внимателно следели битките в Тракия и настроенията в Мизия. Двамата братя се явили при Исак II Ангел и му поискали да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде даден имот, от който да прибират печалбата. Исак II им отказал и те го заплашили, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор само са търсели повод, за да разбунят още повече духовете на българите. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано прераснали в бунт, който Асеневци използвали, за да обявят въстание. Тъй като по това време Солун е бил нападнат от норманите се е носело слух че св. Димитър се е отказал от това да бъде покровител на града и е станал закрилник на българите като доказателство за това твърдение била икона на светеца незнайно как изчезнала от Солун и попаднала в Търново. В края на месец октомври се чествал празникът на св. Димитър и при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор обявили начало на бунта против Византийската власт. Теодор бил провъзгласен за цар, тъй като бил по-старият от двамата братя и приел името Петър в чест на св. цар Петър I. Скоро въстанието прераснало в цяла Северна България като единственият незасегнат град бил Варна. Византийската власт не успяла да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време са се водили битки между Исак II Ангел и претендента за трона Исак Комнин. Чак след като бунтовниците минали Стара Планина била изпратена войска срещу тях, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решил да предвожда войската срещу въстанниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успяла да премине през Стара Планина без да бъде засечена и успяла да прогони Асен и Петър отвъд Дунав при куманите. Византийската войска опожарила няколко ниви за назидание и се оттеглили, докато през това време Асеневци преговаряли с куманите за общи действия против Византия. През есента на 1186 г. българо-куманската армия преминала през Стара Планина и се разделила на два отряда - единият се отправил към Македония, а другият останал да действа в Източна Тракия. Войната се водила с променлив успех, което накарало Исак II да събере всички способни войници от южните райони. По време на престоя си в Средец Исак II убедил Бела III да възвърне мощите на св. Иван Рилски, който ги върнал, но без едната ръка, която останала в Грац. През пролетта на 1187 г. византийците преминали през Стара Планина и обсадили Ловешката крепост. Обсадата продължила по-дълго от колкото Исак II мислел и той решил да проведе мирни преговори. В тях Исак II признал властта на Асеневци над Мизия като в замяна взел братът на Асен и Петър - Калоян-Йоаница. Въпреки премирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия въпросът за легитимността на тази власт не бил разрешен. Веднага след примирието Асеневци се заели да възстановяват държавната власт, да съграждат нови крепости и да поставят войски в тях. Като столица се утвърдил град Търново заради много добрата си естествена защитеност и недостъпност. Търново се издигнал като голям културно-политически и религиозен център на българските земи. Малко след преминаването на кръстоносците през българските и през византийските земи Исак II организирал поход срещу Търново. Градът обаче бил добре защитен и византийците не успели да го превземат. Фалшив беглец от града пък казал на Исак II че многолюдни кумански войски били тръгнали в помощ на българите при което византийският император се изплашил и заповядал незабавно изтегляне. При преминаването на войската през Тревненския проход тя била почти напълно разгромена от българите. От този момент Асеневци поели инициативата и се водели военни действия по цяла Тракия. При едно от сраженията бил извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно бил покосен и цар Иван Асен от заговорника Иванко, който бил прогонен от българските територии, а на престола се възкачил отново цар Петър.

Цар Калоян [редактиране]

Калоян се възкачил на престола по време когато държавата била нестабилна заради болярската опозиция. Отделни феодали искали да се отцепят от централната власт. През 1202 г. Католическата църква организирала Четвъртия кръстоносен поход. По предложение на Венеция рицарите нападнали пристанището Зара, като го плячкосали. След това предложение Венеция сключила съюз с Алексий Ангел, който бил в затвора заедно с баща си бившия имератор Исак II Ангел. Рицарите се отправили към Константинопол. Византийският император Алексий III Ангел сключил мир с цар Калоян, като в договора било включено, че под властта на Калоян попаднала цяла Северна България, Браничевската и Белградската Област, част от Северна Тракия и Македония. По това време Унгария окупирала Белградската и Браничевската област под претекст, че България ги притежава незаконно. Цар Калоян обаче събрал кумански наемници и изгонил унгарците от земите си. Още през 1199 г. папа Инокентий III предложил на Калоян да признае неговата власт над българските земи при положение че Калоян признае върховенството на Католическата църква. В продължение на 5 години Калоян и Инокентий III уточнявали условията на унията. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убедил унгарския крал да се откаже от Белградската и Браничевската област. За да успее да договори това което иска Калоян симулирал преговори с Византия за признаването му като цар (равностойна на император титла по онова време) и даването му на автокефална църква. На 13 април 1204 г. кръстоносците превзели Константинопол и унищожили Византийската империя. На 8 ноември била сключена унията като папата дал на Калоян титлата крал (по-нисша титла от цар) и титлата примас на българския духовен глава, които според папата отговаряли на цар и патриарх. Цар Калоян подписал клетва-договор в която той се задължавал да признае върховенството на Римската църква и да се подчинява на папските решения. С превземането на Константинопол от кръстоносците веднага се разбрало че те не желаят да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпратил писмо на латинския император Балдуин Фландърски с предложение да сключат мирен договор. Императорът обаче отхвърлил искането и проявил претенции към българските земи. В началото на 1205 г. Калоян сключил договор с византийската аристокрация за общи действия срещу Латините. По предварително даден знак всички по-големи тракийски крепости въстанали срещу Латините, а българската войска им се притекла на помощ. При Одрин Калоян изпратил куманската конница, която повлякла след себе си рицарите, увлечени в преследването те попаднали на българска засада като голям брой от рицарите били избити. В боя бил пленен император Балдуин Фландърски, който бил заключен в кула в Търново. След битката при Одрин българската армия напреднала към Тракия и Македония което стреснало византийската аристокрация, която се отказала от договора си с цар Калоян. Разгневен от това, Калоян навлязал в Пловдив и изклал заговорниците. През 1207 г. войната се разгоряла с пълна сила, а цар Калоян сключил договор с Никея за съвместна атака срещу Константинопол. Българската войска обсадила Одрин, а конницата достигнала до Константинопол. Обсадата продължила дълго време и куманите се оттеглили. Калоян снел обсадата и преминал с войската си Тракия за да обсади Солун. В навечерието на решителния щурм обаче Калоян бил убит от болярски заговор начело на който били племенникът му Борил и куманският войвода Манастър.

Цар Иван Асен II [редактиране]

По време на управлението си Борил загубил Пловдив, Белград, Браничево и Ниш. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих бил сключен мирен договор с Латинската империя. Династичен брак бил сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал Бела IV с което били оправени отношенията с Унгария.

През 1217 г. в България се завърнали синовете на цар Иван Асен I, които били посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се затворил в Търново, но бил изоставен от съюзниците си и пленен. На българския престол се възкачил Иван II Асен.

Иван Асен II разбрал ползата от династичните бракове и при връщането на унгарския крал Андраш II бил договорен брак между българския цар и дъщерята на Андраш II - Ана. Като зестра Иван Асен II получил Белград и Браничево.

В южната част от полуострова Епирското деспотство набирало сила като неговият владетел Теодор Комнин превзел Солунското княжество. Иван Асен II уредил династичен брак между една от своите дъщери и Теодор Комнин.

През 1228 г. починал латинският император Робер дьо Куртене, а на престола се възкачил малолетният му син Балдуин II. Бил сключен договор между латинските барони и Иван Асен II за това регент на Балдуин II да стане българският цар. Договорът бил скрепен с годежа на малолетната дъщеря на българския цар - Елена - с Балдуин II. Като клауза българите се задължавали да помогнат на Латинската Империя във войните ѝ с Епир, а Пловдив бил върнат отново в български ръце. Латинците обаче се стреснали от Иван Асен II и зад гърба му сключили договор с бившия Йерусалимски крал Жан дьо Бриен, като го приели за настойник и обещали Балдуин II да се сгоди с дъщеря му.

През 1230 г. Теодор Комнин нападнал България. Двете армии се срещнали в битка на 9 март край Клоконтица. Българската войска надделяла над тази на Теодор Комнин. Самият Комнин бил пленен заедно със семейството си, а пленените войници били освободени.

След битката при Клокотница Епирското деспотство се разпаднало, като само в Солун продължил да управлява като васал на България братът на Теодор Комнин - Мануил.

Действията на латинците станали явни за Иван Асен II чак през 1231 година, когато Жан дьо Бриен бил коронясан официално и бил обявен за настойник на Балдуин II. Иван Асен II скъсал унията с Римската църква и премахнал търновския архиепископ Василий, който бил проримски настроен. Папа Григорий IX убедил унгарския крал Андраш II да нападне България. Унгарците окупирали Белград и Браничево, но били бързо разбити от българската войска. България влязла в съюз с новия сръбски крал Владислав, като бил сключен династичен брак между дъщеря на Иван Асен II и Владислав. България и Никея започнали да водят превогори за съвместни действия срещу Латинската Империя. От страна на Иван Асен било търсено разрешаване на въпроса за независима българска патриаршия. Никейският император Йоан II Дука Ватаци пък гледал на съюза с България като възможност за обсаждането на Константинопол от две му страни. С династичен брак между дъщерята на Иван Асен II Елена (която била сгодена преди това за Балдуин II) и никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис бил скрепен договорът между България и Никея. На събор в Лампсак (тогава в Никея) архиепископ Йоаким I бил провъзгласен за патриарх. През 1235 г. бил обсаден Константинопол, но обсадата не дала резултат. Иван Асен II развалил договора с Никея заради смъртта на Жан дьо Бриен и надеждата на Иван Асен II за заемане на мястото му. Българи и латинци сключили договор срещу Никея. Била обсадена крепостта Цурулум, но по време на обсадата Иван Асен II узнал, че жена му, най-малкото му дете и патриархът са починали от чума. Иван Асен II видял в това "божие наказание" и отново сключил договор с Никея. Няколко години преди смъртта си Иван Асен II се оженил за племеницата на Теодор Комнин - Ирина Комнина. Българският цар умрял през 1241 г. :arrow: тва е от гоогал :-P