PDA

View Full Version : СПЕШНОООООО!!!!!!!



sisi2606
01-06-2008, 19:18
Спешно ми трябва есе!Свободата- Дон кихот !!!! МоЛя ВИ!!! :-#

sexa_na_kompleksa
01-07-2008, 14:47
Виж това:

За свободата, както и за честа, може и трябва да се жертва живота
(Из Дон Кихот)

есе

Дълг, доблест, чест, достойнство, благородство, свобода – всичко това са човешки ценности и чувства, съпровождащи ни от самото начало до безславния край . Това са усещания, ценности, познати на хората още от миналото и оцелели през вековете. Ценности оцелели от кървави битки, природни бетствия, страх и самота.
Човекът е една от най-сложните загадки на природата. Мислите, чувствата, дълбините на душата му са забулени в мистерия и никой не е могъл напълно да ги разгадае. Свободата на въображението, щастието от любовта не могат да бъдат заменени от всичките пари на света. Понякога не осъзнаваме, но без свободатата се губим в мрака на ежедневието, оставяме страха и огорчението да надделеят и оставаме сами в огромния свят.
Свободата често е била блян, недостижима мечта за почти всеки народ. Но винаги е имало доблестни, храбри и изпълнени с чест мъже, които са защитавали родината. Не оставили надеждата да изчезне, те вярвали, че свободата и честта някога отново ще се завърнат по родните им места.
Но не винаги да си свободен физически е достатъчно. Душата на човек може да остане поробена дори и той да не бъде роб. Дон Кихот е типичен пример за това. Алфонсо Кихана е беден благородник, живеещ скромнно със своята племенница и икономката си. Свободен е физически, но неговата душа намира единствен отдушник в рицарските романи , които той чете от изгрев до здрач. Четеейки за странстващи герои, за дами на сърцето и битки за чест и доблест той се отърсва от тежкото ежедневие и се пренася в нереалния свят на рицарите. Вярвайки си , че е един от тях тръгва на пътешествие, в което свободата и честта са на първо място в ценностната му система. Преминавайки през всички перипети неговата душа се овобождава, благородството взима превес над благородника в него, честта е всичко за него. Вече няма огрнечения. Възможностите са безкрайни. Духът му е свободен.
Най – драматичния момент в романа е предсмъртното слово на идалгото. Вече осъзнал ,че всичко е било една измислица, една лъжа съжалява за всичко сторено, но преживявайки това се извисява нравствено над всичко и всички като става пример за идните поколения. Пример за доблест, чест и достойнство. Пример за свобода на духа. Пример как за да постигнеш свободата трябва да си готов на всичко дори да загубиш разсъдъка си.
В своята лудост идалгото Алфонсо Кихана се чувства свободен, а честта и благородсвото, за които се бори през цялото време са неразривна част от него. Във всеки се крие по един дон Кихот, който би се жертвал за свободата, за честта и не би се поколебал дори за секунда дори да му струва живота. Може и да умре, но ще бъде свободен.









Какво е свободата? Има ли начин да я обясним, можем ли да я измерим и съществува ли изобщо детерминирана свобода? Не е ли тя уникална за различните хора, общности, времена?
Още от първите години, в които човекът е започнал да мисли не само за оцеляването си, но и за смисъла и целта на своя земен път, той е поставил пред погледа си въпроса за свободата. Неоспоримо е че през различните векове свободата е приемала различни значения, но едно нейно качество се е запазило и винаги е било знаково- свободата, тя никога не е преставала да бъде мечтана и трудно- достижима.
Героите на почти всяко време са били именно борците за свобода. Онези забележително смели и мъдри хора рискували живота си, по един или друг начин, в името на това изконно човешко право. Това право обаче носи със себе си и много отговорности, да лелееш свободата и да си готов да я получиш са две много различни неща. Не всеки е в състояние да живее свободно, макар и отхвърлил външните окови. Свободата не е просто факт от човешкия живот. Тя трябва да се защити и изстрада както в историята, така и в личния живот на всеки човек. Някои твърдят, че свободата е въпрос на лична сила и нищо извън нас не може да ни я отнеме, а други, че човек се ражда свободен, но цял живот трябва да разкъсва веригите на обстоятелствата, на статуквото, на съдбата.
“Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови.”
Със свободата започва моралът. Със свободата започва и човешкото съществуване. Но дали можем да пожелаем не-свободата? Психологът Ерих Фром е забелязал, че хората сами могат да се откажат от свободата и без да се връщат към робството.
Свободни ли сме или не? Можем ли да бъдем напълно свободни и желаем ли го наистина? Нима дилемата на нашето време не е – свобода или удобно робско съществуване? Привидно заглавието “ Неудобната свобода и удобната не-свобода” е неоспоримо вярно, но не бива да забравяме, че има хора, за които няма нищо по-неудобно от мълчаливото примиряване и нищо по-истинско и “удобно” от възможността сами да отговарят за действията си и да зажадуват истинската свобода, а не слободията. С надежда очаквам деня, в който гордо ще заявя: “Аз съм такъв човек”!

HBogdanova
11-09-2014, 10:46
Zdraveite speshno mi trqbva da ese na nqkoq ot temite , a te sa
1 - Prazna rabota i zagubeno vreme li e da skitash po sveta , za da tursish ne blagata mu , a strumninite , po koito dobrite se izkachva na prestola na bezsmurtieto ?
2 - Svobodata na vurha na kopieto
3 - Svobodata e edno ot nai-cennite blaga , s koito nebesata darqvat hoara
4 - za svobodata , kakto i za chesta , moje i trqbva da se jertva jivotut
5- idealistite dnes , sa utreshnite realisti
6 - ima li nujda ot ricarsko povedenie v nasheto suvremie
7- svestnite u nas schitat za ludi
8 - kak razbiram Donkihotovshtinata
poneje mi e mnogo trudno da pisha vsqkakvi eseta i mnogo shte sum vi blagodarna ako mi pomognete :))) mnogo blagodarq predvaritelno