За или против идолите?

[Blestq6ta]

Трябва ми есе, съчинение някакъв вид текст с разсъждения "за" и "против" идолите и примерите за подражание на днешните младежи. Но не мама или тати, ами някоя звезда. :) Ох, айде помагайте моля, че даже и на немски трябва да превеждам после... :-|

[sexa_na_kompleksa]

Виж това, може да ти помогне, ако защитаваш позицията "против" идолите, само малко трябва да го промениш.

Моят идол


Нямам идол.Не искам да имам идол.Защо ли? "Идол"-това е понятие, което означава статуя на човек или животно, която се почита като божество.Преносният смисъл, разбира се, е прекланяне пред човек, от когото се възхищаваме.
Наистина,аз харесвам много и най-различни хора,възхищавам се от тях, иска ми се да съм на тяхно място в определени моменти.Но напълно съзнавам, че идолопоклонничеството е страшния път към което собствено обезличаване. Това е заблуждаващата илюзия, която ще пренасочи потенциала ми в погрешната посока, в посоката на "обслужването" на някакъв чужд авторитет, колкото и той да го заслужава.А ако след години се окаже, че това е бил фалшив кумир.Трябва ли да минат години да загубиш значителна част от живота си, за да "откриеш", че си имал за идол човек, който не заслужава това?
Следването/особено ако това е спонтанно, стихийно,безкритично/ на някакъв идол погубва човешката идентичност. То е загуба на време, през което ти трябва да правиш непрекъснати усилия за самоопазването си, за себеоткриването си-за да разбереш в каква посока да вървиш и каква цел да преследваш. Вярно е, че това движение може да има и "пътепоказатели"-не толкова идоли, колкото примери на висока човешка нравственост, на талант, на трудолюбие, на оригиналност, на творчески открития, които да са мои "спътници", а не мои наставници, мои приятели,а не мои диктатори. В това отношение има стотици достойни примери в различни области на живота ни-наука,култура,икономика,по� �итика,спорт. За да направя своя избор, ми трябва още време-за да науча и за да разбера повече.Защото неукостта е най-доброто условие да се уловиш за някакъв идол. Това е най-лекото и най-коварното решение. Защото то ти предлага готов поведенчески модел-трябва само да го следваш:прилежно,постоянно ,неостъпно.
Това не е за мене. Не искам идоли, искам себе си.Ще продължа да се търся. Възможно е в това мое търсене да мине целият ми живот. Нищо.Няма да е напразно.Животът ми ще е бил смислен,защото аз съм търсил себе си пред това милиардно море от човеци. А търсенето е винаги по достойно от готовата находка-дори и тя да е идол.