PDA

View Full Version : Скрити вопли



patarok
01-09-2008, 21:10
molqvi pomognete mi

Azzzzzz
01-10-2008, 08:10
Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неhttp://www.teenproblem.net/forumголямо по обем творчество, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания.
Лирическият герой на Димчо Дебеhttp://www.teenproblem.net/forumлянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието. Нежната душа на поета се стреми към мечтани светове, копhttp://www.teenproblem.net/forumнее за хармония и равновесие. Непреhttp://www.teenproblem.net/forumодолимата жажда за душевен мир и покой неизбежно го връща към родния дом, превърнат в скъп спомен.
Това е щастливо завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина, с безброй възможности. Невъзвратимо отминали, преживените години са романтичен спомен - свят на покой и душевна чистота, който причинява безутешна тъга и носталгия.
Угнетената душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се завръща в своя тих и уютен пристан:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Мигът на завръщането е целебно потапяне в романтичната действиhttp://www.teenproblem.net/forumтелност на спомена. Самотният, неhttp://www.teenproblem.net/forumщастен и лутащ се лирически герой на Димчо Дебелянов, отблъснат от враждебния и студен град, търси моhttp://www.teenproblem.net/forumрална опора и сигурност. Прекачването на родния праг го изпълва с вълhttp://www.teenproblem.net/forumнение и тъга. Повторението на епиhttp://www.teenproblem.net/forumтетите: „тиха”, „скръбни и нещастhttp://www.teenproblem.net/forumни”, създава усещане за невъзвратиhttp://www.teenproblem.net/forumма загуба. Тихият пристан на дома изhttp://www.teenproblem.net/forumплува в приглушената лирична светhttp://www.teenproblem.net/forumлина на поетичната мисъл. Вечерта „гасне”, но образът на „бащината къща”се „завръща”светъл и реално зрим в изповедите на душата. Тя също се „завръща” в своя „дом”. В символното пространство на родното поетът се докосва до образа на бащината къhttp://www.teenproblem.net/forumща и нейния праг, двора, „стаята позhttp://www.teenproblem.net/forumната" и „старата икона”.
Метонимичните образи: къща -двор - стая, чертаят духовните граhttp://www.teenproblem.net/forumници на три пространствени среди, превърнати в символи на завръщанеhttp://www.teenproblem.net/forumто, разгърнато от Дебелянов като драма на спомена. Героят, отделил се от родната стряха, се завръща със съкровения трепет на синовната обич към „бащината къща”. Поетичната дистанция между блян и действителност се „топи”. Родният дом –едновременно спомен и художествена реалност - е романтична цел на мечтано „пътуване” към света на „дните предишни”. „Вечерта гасне”, споhttp://www.teenproblem.net/forumмените плахо шепнат и оживяват светли настроения, дошли от минаhttp://www.teenproblem.net/forumлото. „Гостенин очакван” „разговаря” с възкръсналия спомен за преживяна раhttp://www.teenproblem.net/forumдост. За миг болката отстъпва. „Кат бреме хвърлил черната умора”, духовно просветлен, героят отново се „завhttp://www.teenproblem.net/forumръща” в реалния свят на страдащата душевност. Елегично е вътрешното изживяване на споменното действие. Носталгията е елегичен вопъл на дуhttp://www.teenproblem.net/forumшата.
Лирическият герой, който е изживял много красиви спомени и много разочарования, който е летял към даhttp://www.teenproblem.net/forumлечни небеса и е падал наранен, за да се изправи отново с нов пламък в гърhttp://www.teenproblem.net/forumдите си, е един от многото, търсеhttp://www.teenproblem.net/forumщи нежността и спокойствието в майчината прегръдка:
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
В този миг, превърнат във вечност, спира движението, спира дъхът и споменът става осезаем. Задъханото повторение: „мамо, мамо”, е миг на раhttp://www.teenproblem.net/forumдост в споменната драма на завръhttp://www.teenproblem.net/forumщането, изтръгнато от най-съкровената дълбина на родовата памет. Съзнанието е пречистено, „завърнало” се със спомена в „бащината къща”. А в „стаята позната” го „чака” майчинаhttp://www.teenproblem.net/forumта „усмивка блага”. Нов спомен просветлява тъгата и лирическият АЗ продължава своето „пътуване” към родното.
Глаголната форма „чезнеш” символhttp://www.teenproblem.net/forumно разкрива интимната тайна на дуhttp://www.teenproblem.net/forumшата, закопняла за майчина ласка и обич. Това е блаженият миг, когато „сложил чело на безсилно рамо", умореhttp://www.teenproblem.net/forumният от житейски грижи и несгоди син се изпълва с нови сили. Святата майчина обич го преобhttp://www.teenproblem.net/forumразява, а животворната „усмивка блаhttp://www.teenproblem.net/forumга" му връща вярата в доброто.
Лирическият герой примирен ще влезе в „стаята позната", за да се докосне до вътрешната си дълбока същност, да се доближи още повече до себе си, за да търси начин да се освободи от конфликтното раздвоhttp://www.teenproblem.net/forumение на личността си. Изминал дълhttp://www.teenproblem.net/forumгия път на завръщането към духовhttp://www.teenproblem.net/forumните опори на своя живот, той отhttp://www.teenproblem.net/forumправя жаден за опрощение поглед в „старата икона”.
„Пътуването” към родното в краhttp://www.teenproblem.net/forumсивия свят на спомена завършва:
Аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина.
Миналото е единствен „пристан”за скръбната душа, простила се с мечтата за бъдещето: „че мойто слънhttp://www.teenproblem.net/forumце своя път измина” (минало свършено време на глагола).
За Димчо Дебелянов е невъзможно да усети задълго покой в родния присhttp://www.teenproblem.net/forumтан. Мисълта за завръщането е един светъл копнеж, но напълно неосъщесhttp://www.teenproblem.net/forumтвим, безвъзвратно изгубен. Това поражда елегичния тон на творбата. Мислено се борят два свята - на миhttp://www.teenproblem.net/forumналото, свързан с радостта и блиhttp://www.teenproblem.net/forumзостта, топлината и безгрижието, и на настоящето, изпълнен с отдаhttp://www.teenproblem.net/forumлечаването и мъката, със студенина и безнадеждност. Надделява усещаhttp://www.teenproblem.net/forumнето за обреченост, защото той -„печален странник”, остава чужденец в света на родното, а унесът в сладкия спомен му помага още по-жестоко да осъзнае настоящето:
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Скритият вопъл на скръбно „завърhttp://www.teenproblem.net/forumналия” се в реалността „странник” от красивото „пътуване” в миналото е най-искрено изповяданата тъга на Димчо Дебелянов в елегията „Да се завърнеш...”. Това е спотаената болка на поета, „напразно спомнил майка и родина” - духовен пристан на скръбния блян за щастие. „Да се завърнеш” в „дома” на родното, без да забравиш скръбта на сърцето, е най-красивото „носталгично пътуване" в лириката на Димчо Дебелянов.