tzvety_falky
01-10-2008, 17:55
Доклада е за "Индивидуалното поведение на животните",мн ще съм благодарна,ако някой ми помогне,понеже абсолютно нищо не намерих :(((
Интересно е поведението на птиците, които притежават безпогрешна вродена ориентация в пространството, усещане за посока, необходима им при миграциите, както и точното време кога да ги извършат. С това се обяснява подготовката за далечните междуконтинентални прелети точно в определен период от годината и завръщането на птиците (щъркели, лястовици и много други) през пролетта по едно и също време на същото място. Годишният календар, „компасът“ и биологичния часовник са наследствени и при много бозайници.
В природата при животните може да се наблюдава индивидуално и групово поведение. Индивидуалното поведение е характерно за животни, които водят самостоятелен начин на живот или живеят на двойки. Обикновено самостоятелно живеещите животни се чифтосват само през размножителния период (с цел продължаване на рода). Всяка обособена брачна двойка бозайници или птици завладява определена територия, която грижливо охранява. Така например мъжкият славей, на чиято песен се възхищаваме, всъщност пее с особено настървение през брачния период, като чрез песента си съобщава, че неговата територия е ангажирана и всеки неканен гост от същия вид ще бъде прогонен безмилостно. Бозайниците пък бележат територията си чрез миризливи секрети (вълците и кучетата — чрез урината си, някои видове антилопи — чрез секрети от слъзните си жлези, поровете — чрез секрети от мускусните си миризливи жлези, мечките — чрез кожни секрети и пр.).
Интересно поведение показват и животните, водещи групов начин на живот — стада от бозайници (например антилопи, зебри, биволи, бизони, вълци, маймуни), ята от птици (например папагали, врани, гарги), пасажи от риби и др. При тях по-лесно се отглеждат и възпитават подрастващите, които по пътя на подражаване на старите и опитни животни бързо опознават природната обстановка и се научават да ловуват и да намират храната си, да се пазят от опасности. Много характерен белег при животните, водещи групов начин на живот, е съществуването на рангово разпределение — изграждането на строга йерархична стълбица, извоювана чрез многобройни борби за елиминиране. Подобни двубои между животните са много характерни и особено силно са изразени през размножителния период. Но тогава борбите се изразяват в сложни брачни ритуали за извоюване но желаната женска. Особено ожесточени битки водят зубрите, бизоните, елените и други животни.
Всеки животински вид притежава средства за общуване и сигнализация, които се изразяват в звукови, химични и електрични сигнали, мимики, изражения и пр. Най-широко разпространени са звуковите сигнали, чрез които животните си сигнализират за опасност или за наличност на храна, за приближаваща природна угроза (ураган, земетресение, гръмотевици и други). Разнообразните поведенчески прояви на животните винаги са представлявали обект за изучаване, тъй като са един от загадъчните явления на живата природа. Днес учените вече са доказали, че поведенските прояви са отражение на обективната действителност, т.е. имат материална основа (физиологични механизми, които ги обуславят). Всички животни без изключение показват поведение, чиито характер и сложност зависят от мястото, което те заемат във филогенетичната йерархия на живота. Тъй като е известно, че психиката е свойство само на високоорганизираната материя, приема се, че тя е присъща на по-висшите животни. Следователно изводът, който правят учените, е, че поведението е по-общо свойство и обхваща всички външни поведенчески прояви (най-вече двигателната активност), насочени към задоволяване на жизненоважни потребности на организма.
Поведението на животните винаги е заемало централно място в историята на тяхното опитомяване. Днес при съвременните методи за промишленото отглеждане на животните човекът още повече трябва да се съобразява с мотивите, които определят поведението им при тези условия. С бързото нарастване на населението на нашата планета проблемът за осигуряване на животински продукти все повече ще тласка човечеството към масово промишлено отглеждане на селскостопански животни. А увеличаването на числеността на стадото води до изменения както в индивидуалното, така и в груповото поведение на животните. Ето защо вмешателството на човека, непознаващ поведенските прояви на животните, може да доведе до сериозни неудачи. Обратно, ако човекът е запознат с техните етологични особености, може да открие нови пътища за повишаване продуктивността в животновъдството.
Проблемът на съвременната етология са тясно свързани с проблемите на защитата на околната среда. Техническият прогрес, който съпътства нашето космическо време, създава реална опасност за замърсяване на околната среда. Това води до дълбоки депресии в природата, до нарушаване на екологичното равновесие в нея.
С необичайното си поведение често животните предсказват началния момент на зараждащата се за човека опасност. За някои природни промени във времето те притежават значително по-чувствителни рецептори от човека и могат да предусетят много по-рано настъпването на природни бедствия (земетресения, вулканични изригвания и урагани). Така е могат да окажат неоценима помощ на хората. Ето защо опознаването поведението на животните е много полезно. Учените са единодушни, че в никакъв случай на животните не трябва да се приписват свойства и качества, които са присъщи само на човека (например разумно мислене, втора сигнална система), но в същото време много от тях са на мнение, че не трябва да се изключва възможността за търсене на при висшите животни на елементарни зачатъци „дочовешки“ интелектуални реакции. Да не забравяме афоризъма на известната американска писателка етоложка Сали Каригар: „Работата не е в това, че животните приличат на нас, а че ние приличаме на тях“, защото именно ние сме произлезли от тях, а не те от нас.
Българския Зоопортал