Inconsolable
01-11-2008, 17:59
Дори ангелите падат,
макар да имат криле…
Но събират сили – стават,
и пак сами продължават…
Дори ангелите плачат,
сърцата им на парчета се разпиляват…
Да намерят доброто дълго време чакат,
троха по троха го събират…
Дори ангелите обичат,
страстно, с цялото сърце!
И те на любимите се вричат,
вплитат своите ръце!
Дори ангелите умират…
Затварят очите си…
Заспиват...
Потъват в мечтите си…
Но, ти недей да се плашиш…
Недей! Дори от живота и смъртта…
Недей в сълзи да се давиш…
Помни, ти си моя ангел…Ти си ЛЮБОВТА!
макар да имат криле…
Но събират сили – стават,
и пак сами продължават…
Дори ангелите плачат,
сърцата им на парчета се разпиляват…
Да намерят доброто дълго време чакат,
троха по троха го събират…
Дори ангелите обичат,
страстно, с цялото сърце!
И те на любимите се вричат,
вплитат своите ръце!
Дори ангелите умират…
Затварят очите си…
Заспиват...
Потъват в мечтите си…
Но, ти недей да се плашиш…
Недей! Дори от живота и смъртта…
Недей в сълзи да се давиш…
Помни, ти си моя ангел…Ти си ЛЮБОВТА!