BOTEVPLOVDIV
01-12-2008, 13:11
Дълги
години отричах любовта и все още смятам,че няма такова 'нещо' а всичко
е въпрос на самовнушение. Никога не съм си позволявала да се привържа
към някой толкова силно,че чак да мога да му кажа 'ти си ми всичко'
(както напоследък всички повтарят дори на гаджетата си от 1 месец) ...
Но ето че един ден и аз бях привлечена от един индивид от мъжки
род от моята гимназия... За съжаление,абсолютно не подходящ. Той е от
типа момчета,които имат дарена красота и я използват на 100 процента.
Вярно е,че е и умен и много хитър,но външният му вид така да се каже
обира точките.. Той е от 'богаташ-четата' които ходят с момичетата
докато им е кеф,карат ги да се влюбват в тях и после най-безмилостно ги
изоставят. На мен външният му вид много не ми направи впечатление,по
скоро начина по който караше всички да остава без думи докато той
говори,сякаш просто ги омагьосваше...
Явно нещо и в мен му хареса и реши аз да съм следващата му
жертва. Опита се да 'омагьоса' и мен с външният си вид,с шегите си дори
и със скъпи подаръци.. Но аз просто не обръщах специално внимание на
тези него 'забивки' и си мислех,че след няколко неуспешни опити той ще
се откаже и ще 'пробва следващата в списъка му' Но не стана така..
Ухажването му (ако може така да се каже) продължи дълго време при което
един ден аз реших,че може би се е променил и че може би е мой ред да се
позабавлявам малко... Излизахме веднъж,два-па ти.. За мен всичко беше на
шега... Но тази шега продължава почти половин година.. Имаше моменти
когато той ми връзваше т.нар. тенекии' но винаги с някакво оправдание
(което после се оказваше истината) Имаше моменти когато се държеше
студено,но след разговор всичко си продължаваше да бъде нормално...
НО напоследък нещата се промениха. Сякаш сме се отчуждили. Може
би понеже около празниците проведохме разговор в който аз му обясних,че
не го обичам,а просто държа на него и ми е хубаво с него... Може би
защото и той призна същото... А преди сякаш играехме театър че си
вярваме,че се 'обичаме'.. За всички бяхме най-перфектна двойка защото
скандалите ни бяха рядкост... Но напоследък те са по-чести и от
хубавите мигове... Всеки път когато се уговорим да излезем той все
намира причина да откаже,а последният път когато го помолих да излезем
и той се съгласи така и не дойде... Виждам го,че започва да обръща
внимание и на другите момичета.. Не съм от ревнивите,но ме дразни как
отрича пред мен... А и най-добрата му приятелка ме ненавижда понеже
преди той е уважавал само нея (като представителка на женския пол) а
сега не е единствена... Постоянно му говори глупости против мен и го
убеждава как не си заслужава да си губи времето с мен... Сега съм пред
въпрос какво да правя ...
Дали да се разделим и така да оставя всичко.
Дали да продължавам да се правя,че всичко ни е нормално и дори да не му вдигна скандал,че за пореден път ме 'върза' ...
Или пък.. и аз не знам...
Не ме разбирайте погрешно.Много ми е хубаво с него.А знам че и на
него му е хубаво с мен... НО само когато той знае какво иска.. Понеже е
имало случеi когато сам си е признавал 'и аз не знам какво искам вече'
... което е нормално за тази възраст когато не сме напълно съзрели...
Моля ви дайте ми някакъв съвет какво бихте направили на мое място....
Съжалявам,че се получи малко дълго..
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО !!! :smt007
години отричах любовта и все още смятам,че няма такова 'нещо' а всичко
е въпрос на самовнушение. Никога не съм си позволявала да се привържа
към някой толкова силно,че чак да мога да му кажа 'ти си ми всичко'
(както напоследък всички повтарят дори на гаджетата си от 1 месец) ...
Но ето че един ден и аз бях привлечена от един индивид от мъжки
род от моята гимназия... За съжаление,абсолютно не подходящ. Той е от
типа момчета,които имат дарена красота и я използват на 100 процента.
Вярно е,че е и умен и много хитър,но външният му вид така да се каже
обира точките.. Той е от 'богаташ-четата' които ходят с момичетата
докато им е кеф,карат ги да се влюбват в тях и после най-безмилостно ги
изоставят. На мен външният му вид много не ми направи впечатление,по
скоро начина по който караше всички да остава без думи докато той
говори,сякаш просто ги омагьосваше...
Явно нещо и в мен му хареса и реши аз да съм следващата му
жертва. Опита се да 'омагьоса' и мен с външният си вид,с шегите си дори
и със скъпи подаръци.. Но аз просто не обръщах специално внимание на
тези него 'забивки' и си мислех,че след няколко неуспешни опити той ще
се откаже и ще 'пробва следващата в списъка му' Но не стана така..
Ухажването му (ако може така да се каже) продължи дълго време при което
един ден аз реших,че може би се е променил и че може би е мой ред да се
позабавлявам малко... Излизахме веднъж,два-па ти.. За мен всичко беше на
шега... Но тази шега продължава почти половин година.. Имаше моменти
когато той ми връзваше т.нар. тенекии' но винаги с някакво оправдание
(което после се оказваше истината) Имаше моменти когато се държеше
студено,но след разговор всичко си продължаваше да бъде нормално...
НО напоследък нещата се промениха. Сякаш сме се отчуждили. Може
би понеже около празниците проведохме разговор в който аз му обясних,че
не го обичам,а просто държа на него и ми е хубаво с него... Може би
защото и той призна същото... А преди сякаш играехме театър че си
вярваме,че се 'обичаме'.. За всички бяхме най-перфектна двойка защото
скандалите ни бяха рядкост... Но напоследък те са по-чести и от
хубавите мигове... Всеки път когато се уговорим да излезем той все
намира причина да откаже,а последният път когато го помолих да излезем
и той се съгласи така и не дойде... Виждам го,че започва да обръща
внимание и на другите момичета.. Не съм от ревнивите,но ме дразни как
отрича пред мен... А и най-добрата му приятелка ме ненавижда понеже
преди той е уважавал само нея (като представителка на женския пол) а
сега не е единствена... Постоянно му говори глупости против мен и го
убеждава как не си заслужава да си губи времето с мен... Сега съм пред
въпрос какво да правя ...
Дали да се разделим и така да оставя всичко.
Дали да продължавам да се правя,че всичко ни е нормално и дори да не му вдигна скандал,че за пореден път ме 'върза' ...
Или пък.. и аз не знам...
Не ме разбирайте погрешно.Много ми е хубаво с него.А знам че и на
него му е хубаво с мен... НО само когато той знае какво иска.. Понеже е
имало случеi когато сам си е признавал 'и аз не знам какво искам вече'
... което е нормално за тази възраст когато не сме напълно съзрели...
Моля ви дайте ми някакъв съвет какво бихте направили на мое място....
Съжалявам,че се получи малко дълго..
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО !!! :smt007