24-та песен на Илиада? [Архив]

chipi_kaoo

01-13-2008, 09:03

Пред прага на Зевс има две големи делви - едната пълна с добри, а другата с лоши дарове.Чрез тях Гръмовержеца определя съдбата на човека,които "ту добре ,ту пък зле си прекарва живота".Делвите стоят отвън, на прага, те са на границата между живота и смъртта , видимото и невидимото , доброто и злото. ВЪпросът е , че човек не може да бръкне в тях, за да избере сам даровете си. Може единствено да подбуди Бога да изпрати добрите дарове на човек.Да се соечели благоразположението на боговете е най-добрият път към благополучието на хората .Ахил изповядва : "Които безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат". Тази философия сте следва Ахил от свадата си с Агамемнон до решението си да върне тялото на Хектор на баща му Прям .Но най силното негово послушание се проявява в последната песен на "Илияда" .Няма друга песен ,в която боговете да имат такава грижа хората да са послушни. Не само Олимп, но и на земята сте бъдат те, за да предотвратят изблиците на ярост у хората . Героите са смирени в скръбта си , възцарява се мир, макар и само дванадесет дни .Кой е прозрял нуждата от покой . от мир и от утешение - боговете или хората?
Ахил продължава в гнева си да позори тялото на Хектор .Идва момент , когато неговата ярост не се приема вече и от безсмъртните : " Жалост обзе боговете блажени, щом всичко видяха".При постоянната си омраза към Ахил бог Аполон обаче не обвинява само героя , а и себеподобните си : " Vii , богове безпощадни жестоки!" чрез обичта си към Хектор Аполон е разрбрал , че своеволните капризи на безсмъртните спрямо хората не могат да бъдат безкрайни. На човеците им е отредена участта да понасят всичко- "дух търпелив отредила съдбата на земните люде". Нима техните грешки не се дължат на това , че боговете непрекъснато подлагат на изпитание търпеливостта ими изчерпвайки търпението им, ги подбуждат винаги към гняв? Равновесието в двадесет и четвърта песен настъпва ,защото всички решават да се предпазят от гнева .Аполон първи изрича това желание на боговете :"Страх ме е ,че сте възбуди гнева ни..." Боговете трябва да намерят решение ,което да ги предпази от гнева и сштевременно да не позволят хората да са подвластни на яростта си .Ако боговете се въздържат, то значи да приемат за себе си това , което е отредено на човеците - търпението , а ако людете намерят решенията за живота си сами, то значи да се приближат до боговете . Справедливостта обаче е в послушанието на хората , а не в тяхната дързост да бъдат равни с безсмъртните .Хера бърза да предупреди Аполон , че той разсъждава като приравнява човека към боговете:

МОжеше вярна да бъде речта ти сега, Сребролъки,
ако Ахила и Хектора тачехте вие еднакво
Хектор обаче е смъртен, от женска гърда е засукал,
а пък Ахил е роден от богиня ,която отхраних,
нейно възпитах и дадох сама за жена на Пелея ...
Не може да има изравняване , нито еднаква почит към двамата , но може да има милост към героя , които от всички смъртни в Троя е най мил на боговете. Решението да се върне тялото на Хектор в божествено , но изпълнението му е човешко . Всевластният Зевс не се разпорежда над всички ахейци и троянци да спазват волята му, а става така, че пренасянето на мъртвия се извършва под прикритието на ноща.Използва се повече хитрос, отколкото воля , а хитростта е дарба на човеците . В милостта си боговете правят най-милия подарък на хората - да ги оставят с усещането , че действията им са подбудени от техните чувства , а не от божествената воля. Знаците на Зевсовата помощ са тайнство , което не бива да бъде разбулено. Орелът сте следва Прям , но повече като вестител за пблагоразположението на Гръмовержецъта.
В подбудите на боговете има и нещо друго . Според Аполон Ахил с действията си, подвластни на гнева , "ни слава, ни полза получи". В скръбта и яроста на този герои няма изход нито спасение. Боговете трябва да намерят решение, което да го изведе от тива емоционално и нравствено сътресение , защото мъката и гневът еднакво го унищожават . Майката също се замисля за него. Тя осъзнава , че от болка той е забравил " храна и легло" , предлага му да се отърси от тъгата чрез любовта на жена , но тя разбира , че той би могъл да бъде спасен единствено , ако намери разрешение на проблема с тялото на Хектор. Героят не може да върне величието си, когато след тежките битки намери утешение при жена . КОлкото по велика е била яростта му , толкова по-велика трябва да бъде милостта му ,за да запази славата си.Затова и връщането на тялото трябва да се приеме като негово решение, като израз на неговата воля.Самият Зевс отрежда чрез тази постъпка Ахил да бъде още по зачитан: " Искам обаче аз слава велика да дам на Ахила". едва ли би могло да има решение на боговете , което би било по угодно за героя .Той се съгласява веднага, без да дава дори най-малък знам за упорство : "Таи да е ! които ми откуп достави трупа сте получи,/ втом като сам Олимпиецът с дух благосклонен нарежда". Нещо повече , той самият се предпазва от гнева , за да не предизвика Боговете . Двата различни свята - този на Ахил и на стария Прям могат да се доближат единствено чрез скръбта . Великият герои се вглъбява в тъжен спомен за баща си и Патрокъл , а Троянският цар оплаква сина си Хектор . Скръбта извършва чудото, защото само чрез нея героите познават какво е жалост , милост към другия , възприеман дотогава само като враг. Този път АХил е велик , защото е милостив. Героят които досега е разчитал на копието , сега се доверява на думито ,омир нарича "крилати", защото за израз на милост към страдащия
Скръбта е благословеното чувство , защото чрез нея хората се спасяват и стават равни . Войната трае десет години , а оплакването на Хектор дванадесет, но като сила на човешкото изживяване тези дни са най великите и не могат да се сравнят.Боговете разбират ,че не могат да си играят произволно с хората, защото са ги дарили с чувствителност , а човеците проумяват, че истинските неща не са на върха на копието.