Темата я преписах от книгата: Теми по География на България 2005/2006г. 13 издание. Мисля, че ще ти свърши отлична работа, лично аз смятам да уча от нея темите за матура. :-s ...сори, че има правописни грешки ама...
География на рудодобива и металургията в България
Същност ,значение и особености
Рудодобивът и производството на метали е един от най-важните промишлени отрасли.Той осигурява черни(велязо,манган,хром) и цветни (олово,мед,алуминий) метали и допринася за развитието на ХТП.Без наличието на черни и цветни метали е немислимо развитието на икономиката,развитието на транспорта,селското и горското стопанство,строителството.
Този промишлен отрасъл има основно структуроопределящо значение-от неговото развитие зависят останалите отрасли на национаното стопанство.
Осигурява стратегически суровини за машиностроенето,строителс вото и много други промишлени отрасли.
Поддърва преки производствени и икономически връзки с много развити в промишлени отрасли.
Участва с продукцията си в износа на страната.
Металургията се отличава със следните особености:
1.Изразходства големи количества суровини,горива,материали, лектроенергия и технологична вода.за производството на 1 тон чугун са нужни 2 тона железни руди,1 тон кокс,0,5 тона флюси.
Металургията е силно водоемък отрасъл.Особено много води за технологични нужди се използват при флотацията(обогатяването)н а рудите и при производство на чугун.За получаването на 1 тон чугун се използват средно 150 куб. м вода.
2.За нейното изгравдане са неободими много капитални вложения.
2.Изисква сразвнително голям брой квалифицирана работна сила.
4.Характеризира се с голяма концентрация на производствените мощности,т.е комбинатска форма на производство.
5.Нуждае се от много добре развит транспорт и от добре изградена техническа инфраструктура.
6.Металургията е голям замърсител на околната среда и създава значителни екологични проблеми.
Място на металургията
Рудодобивът и металургията в годините до Втората световна война практически не съществуват.Затова с изграждането на МК"Кремиковци" и фирма "Еврометал"(бивша"Стомана") в Перник продукцията на отасъла нараства чувствителбно в сравнениес 1939г.относителният дял на този важен промишлен отрасъл нарасна от 05% през 1939г. на 133% през 2003г.В него за заети общо 53,3 гил.д. или 7,5% от заетите в промишлеността.Продукцият на металургията през 2003г. намаля в сравнение с 1990г. на 69%.
Условия и фактори за развитие
Рудодобивът и металургията са в единен производстве цикъл: добив на руда,обогатяване на рудите,производство на чугун,стомана,прокат и метални изделия.Всеки етап на този цикъл има свои икономически особености.Върху развитието на териториалното разположение на рудодобива и металургията оказват влияние най-вече суровините ,но също така горивото(кокс),технологичн те води,работната сила,както и пазарите на готовата продукция.Освен технико-икономическите фактори(главно съдържанието на метал в рудата)върху икономическата ефективност оказват влияние метсоразположението на рудните находища,тяхната дълбочина,наличието на други метални примеси от редки(индий,германий,галий) ,цветни(олово,цинк,калай) и благородни метали(злато,сребро,платин ).
Отраслова структура
В зависимост от използваните суровини(руди) и произвежданите метали металургията се поделя на черна и цветна.
Черна металургия.Възникване.В българските зами черни метали са добиванив продължение на много години.Най-голяма известност получава гр.Самоков.За неговото развитие като металургичен център допринасят наличието на магнетитни пясъци,горите (дървени въглища), ангарийният труд на местното население и наличието на технологични води от Искър.По това време в града имало 85 видни(примитивни високи пещи.След Освобождението примитивната металургия в България замира пордаи силната конкуренция от западните държави.Те впоследствие основават у нас рудодобивни предприятия.В навечерието на Втората световна война германският капитал заема господстващо положение.Той организира цяла мрежа от минни рудите ни.Почти цялото количество руди се изнася в Гремания.Единстевеното в Български железни заводи,Перник,се произвеждат малки колчества стомана(6 хил.т)и прокат (4хил.)
Добив на руди.Добивът на железни руди е слабо развит,тъй като досега разкритите находища са със запаси около 300 млхн.т.Най-често срещаните руди обаче са най-бедните:хематит,лимонит,си ерит и много малко магнетит. Главните рудодобивни находища се намират в Кремиковци,с.Крумово,ямбол ко,с.Мартиново,обл.Монтана. Рудникът при Крмиковци(200 млн.т запаси)дава най-много руда.Основен недостатък на рудата е ,че е с ниско желязно съдържание(30,2%).Дължисе на обстоятелтво,че 66% от рудата е лимонит,21%-сидерит и 13%-хематит.Липсва магнетит-най-качественият минерл.Същевременно в рудата се съдържат 6,2%манган,18,0% барит,0,14% мед и 0,40% олово.
Находището на жележни руди при с Крумово,Ямболско е с около 230 хил.т запаси и с най-високо метално съдържание (43%).След 1992г. добивът на железни руди е преустановен.При с Мартиново,обл.Монтана,запа ите са 6млн.т при 39% средно метално съдържание.След 1998г.добивът е преустанове.
Манганът и хромът се използват като легирище метали.Манганови руди се добивът при селата Църква и Оброчище,Добричко(запаси 85 млн. т при метално съдържание 29%).Значително по-малки и с по-бедно метално средно метално съдържание са мангановите находища при с.Игнатиево и гр.Бяла,Варненско и при с Пожарево,Софийско.В България има ограничени запаси и с ниско метално съдържабие хромови руди(18%).находищата им са пръснати,нямат компактен характер.По-големи находища има в Крумовградско(с.Аврен,с,Гол ямо Каменяне,с.Добромирци) и в Асеновградско.
В България с разкрити находища на нерудни полезни изкопаеми,свързани с метелургичния процес.От тях най-голямо значение иматдоломитните варовици,които се използват под формата на флюси при производството на чугун.В Кремиковското находище в желязната руда има барит и доломити,които се използват под формата на флюси.
Производството на концентрати или флотацията(обогатяването) на рудта е междинен производствен процес на металургията в България.То се налага по технологични съображебия-поради ниското метално съдържание.Това налага тяхното флотиране.Обогатителните фабрики обикновено се строят в близост до рудниците.По такъв начин се намаляват разходите за превоз на рудите,а оттук и себестойността ба получение метал.Концентрираните имат значително по-високо метално съдържание,флотацията на желязната руда у нас се осъществява в Кремиковци ,след което се преработва в металургични комбинати.
При класически технологичен процес от железни руди се получават като краен продукт чугун,стомана,прокат и метални изделия(метизи).Това налага да има освен обогатени жележни руди,още легиращи метали,флюси,кокс,електрое ергия,технологични води.
Развитие на черната металургия.Началото на черната металургия у нас се поставя през 1953г. с пускането в действие на 2 мартенови пещи от металургиячния завод в Перник за производство на стомана.Същите бяха изградени в гр.Пеник по следните съображения:
1.Град Перник бе най-големият въгледобивен район в страната,който изпращтаме влакови композиции,натоварени с кафяви въглища,към всички краища на страната.От тях 40% се връщаха празни,т.е този недостатък те се връщаха пълни със старо желязо.
2.Имаше евтина електрическа енергия,получавана в града, и технологични води(от яз."Студена" във Витоша).
3.По-пълно задоволяване потребностите на машиностъроителните заводи в Софийско-Пернишкия регион,на транспорта,строителството в тази част на страната.
4.наличие на трудови кадри с нужната квалификация.
С разкриването на запаси на желесни руди през 1955-1958г. бяха построени 2 доменни пещи,в резултат на което в завода започва производството и на чугун,а по-късно и на прокат.По този начин заводът прерасна в комбинат с пълен металургиччен цикъл.
През 1963г.в МК "Кремиковци" бе произведен първият чугун.Комбинатът има доменно,мартеново и прокатно производство.Коксохими1еск ият завод към комбината поризвежда големи количествца кокс,бензол,амоняк и други деривати.
Както МК "Кремиковци",така и фирма "Еврометал" (бивша "Стомана) в Перник изпитват остър недостиг на суровини.Внасят такива от ОНД и алжир.За целта пристанището на Лом работи предимно за нуждите на тези два комбината.
Недостигът на суровини,главно железни рдуи,се отази отрицателно върху развитието на черната металургия.Наложи се МК в Перник да се откаже от доменно производство(производство на чугун).През 1999 г. фирмата бе приватизираба от гръцката фирма "Синедер" и българската "Еврометал".Фирмата ,пбурудвана с електропещи,се ориентира към прозиводство на стомана,като използва старо желязо,легиращи въглища и чугун.Стоманата се обработва в легиращи метали,които намират приложение в машиностоенето и строителството.
Недостигът на суровини и горива и трудната им превозимост налагат да се задържи по-нататъшното концентриране на производствени мощности в Софийско-Пернишкия район.Затова за дообработването на произвеждания в МК"Кремиковци" чугун бе изграден чугунолеярен завод край гр.Ихтиман(при с.Живково),на прокат-в завода на метални изделия(главно телени въжета)в гр.Роман,стоманолеярните в Перник и Раковски.По този начинб намаляха ежедневните трудови миграции към София.
Превозът на суровини и горива се отразява и върху крайните икономи1ески резлутати.При това Софийско-Пернишкият регион е с голяма наситеност на предприятияна черната металургия и оказва отрицателно влияние върху опазването на околната среда.Разположението на заводите е причина за замърсяване на атмосферата с прах и метални аерозоли,а водите на р.Струма-с твърди отпадъци.Концентрацията на черната металургия предизвика и някои социлано-икономически проблеми .
Черната металургия у нас се разви сравнително бързо,но прюз периода на преход от централно планиране към паззарно стопанство продукцията и намалява.През 2002г. са прозиведени 1,5млн. т валцувани черни метали.
През 90-те години започна изграждането с италианска техника на Трета металургична база-Прокатни мощности за дребносортова стомана,на Черноморското крайбрежие.В момента изграждането и е преустановено.Предвиждаше се същата да използва внасяни от ОНД блуми и сляби(стомана).От нея трябваше да се поризвеждат поркатнби изделия.От икономогеографска гледна точка разположението и е празвилно избрано.Площадката на базата е около 20 км от морето,а това ще улесни доставката на суровини и горива,както и износа на готова продукция.Бе замислено изграждането на втора фериботна връзка Бургас-Мариупол.
В резултат на окономическата крза понастояшем е изграден само "Стан 300".Същият е съоръжен с модерна техника,но по финансови причини работи само с 10% от капацитета мси.
Нуждите на страната налагат черната металургия да произвежда не чугун и стомана,а конструктивни материали,легитирани стомани,топло и студено валцувани черни метали,полицинковани ламарини,шевни и безшевни тръби,бяло тенеке и ламарини с пластмасово покртитие.По този начин ще се разшири асортиментър и ще се повиши качеството на металните изделия.
Териториална огранизация.В Софийско -Пернишкия район са разположени двата металургични комбоната-в Кремиковци и Перник.Това предизвиква не само екологични,но и социално-икономически последици,свъзани с икономическата ефективност на мощностите,реализацията на продукцията,с изграждането на техническата и социална инфракструктура.
Цветна Металургия.Същност и особености.Историческите данни свидетелстват,че при Чипровци са експлоатиранби оловни руди главно заради среброто.През Средните векове цветната металургия се развива благодарение на увеличаването на броя на специалистите по прокарване на галерии,по експлоатация и извличане на метала от рудите.През ХIХ в. добивът на цветни метали запада,а след Освобождението напълно се преустнановява.едва през 1903г. една френска фирма получава консесия за експлоатация на медните и оловно-цинковите руди в района на мина "Плакалница".
През годините между двете световни войни в страната ни няма в истинския смисъл на думата цветна металургия.Единствено при Курило под закрилата на държавата е построено предприятие за производство на олово.Малки количества черна мед се произвеждат и в завода при Гара Елисейна.изградени са няколко малки предприятия заобогатяване на рудите при Средногорци и Кърджали(с цел по лесното им транспортиране).
Цветната металургия в сравнение с черната се отличава с някои особености:
1.Ниското метално съдържание на цветни метали в рудите(1,2 до 3%) налага да се извършва флотация(обогатяване) на рудите.технологични процеси на флотацията налагат флотационните фабрики да се изграждат неподсредствено до рудниците с оглед на снижаване себестойността на продукцията.В резултат на флотацията се олучава концентрат,който е с много по-високо метално съдържание-20% меден ,52% цинков и 70% оловен концентрат.
2.Технологията на флотирането и на производството на метали е свързано с използването на огромни количества електрическа енергия.
3.Цветната металургия е водоемък отрасъл.Много технологични води се използват при обогатяването на рудите.
Добива на руди. В България има сравнително благорпиятени условия за развитие на цветната металургия.Основните находища на оловно-цинкови руди са Иточните и Западните Родопи(гр.Мадан,Ерман река,гр.Рудозем,гр.Лъки,гр.М аджарово,с.Звездец и пр.)Тук се нбамират общо 55 млн.т запаси и се добиват около 70 % от оковно-цинковите руди на стараната.При с.Устрем,Тополовградско,се добиват полиметални руди,а в Осогово-оловни-цинкови руди.Малки находища на метал в рудите е от 3 до 5%.
Медните руди са знбачително по бедни-на метал - от 0,5 до 0,2%“.Основните находища на медни руди са в Същинска Средна Гора-в "Медет","Асарел",мина "Радка",Панагюрските колони и в Етрополския балкан.Медни руди се добиват също в Бургаско(мини "Росен",Медни рид,Върли бряг-с общи запаси 15млн.т.),край Малко Търново(запаси 8 млн.т),мина "Плакалница"(запаси от 1 млн.т),Брачанско.
Райониране на цветната металургия. У нас са формирани два разйона на цветната металургия:Родопски и Средногорски.В първия се поризвежда олово,цинк и голям брой цветни,редки,благородни метали и полиметали.Оформен е на базата на големите количества оловно-цинкови руди,електроенергия и води за технологични нужди.Средногорският район включва освен МДК Златица-Пирдоп и МОК "Челопеч" и МОК "Елаците".Специализиран е в поризвцодството на елекртолитна мед,сярна киселина,син камък,купроцин и др.
ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ
Металургията е един от най-важните отрасли на промишлеността.Затова и в бъдеще е наложително нейното развитие,при условие че се постигне по-рентабилно металургино производство.Очаква се процесъ на приватизация да допринесе за повишаване на икономическата и екологичната ефективност при металургиното прозиводство.Например белгийската фирма "Юнион Миниет",закупила 56% от акциите в МДК Пирдоп се задължи ,освен да увеличи производството ,да подобри и екологичната обстановка около комбината.Подобни задължения има и ирландската фирма "Наван Рисърс",закупила МОК"Челопеч".Съгласно приетата от правителството Програма за пресртуктуриране на стоманодобива е взето решение 70% от акциите на "Кремиковци" АД да бъдат предложени на външни ионвеститори.
Очаква се чат от остарелите производствени мощности на бъдат закрити.особено на флотационните фабрики,които са екологично неиздържани.Сериозно е замърсяването на много поречия.не по-добро е екологичното състояние около металургичните комбинати.КЦМ край Пловдив бе модернизиран,в резултат на което в него се прозивеждат не 12,а 18 вида метали,и то редки мнетали като индий,галий,германий,цирко ,както и благородни метали.
Екологичният проблем е един от важните проблеми на рудодобива и металургията.Отрасълът замърсява както атмосферния въздух,така и повърхностно течащите води и почвите.Обикновено при обогатяване на рудите на черни и цветни метали във флотационните фабрики се допуска голямо замърсяване на речните води в страната.
Доменните пещи замърсяват атмосферния въздух с прах,серен двуокис,азотни окиси и вредни хгимически вещества.Рудодобивът и металургията е вторият стопански отрасъл(след енергетиката),на който се дължат 16,5% от замърсяването на атмосферния въздух.
В доменните пещи се оползотвар металът от обогатените руди и се произвежда чугун.Останалите количества от рудите под формата на твърдки отпадъци се депонират в насипища.От общото сумарно замърсяване ,предизвикано от отраслите на промишлеността,най-силно е проявено замърсяващото влияние в района на гр.Пловдив(36%),Златица-Пирдоп(27%)Кремиковци(26%),Бур ас(2,2) и Кърджали(0,75%).
Основните проблеми ,сточщи пред металургията,са технико-технологически,социални и екологични.От технико-технологичните важно място заема обновлението на производствените мощности.Наложително е по-широкото използване на вторични суровини от черни и цветни метали,оползотворяването на отпадъците чрез комплексно използване и дълбочинно извличане на всички полезни компоненти от рудите.