Помогнете моля ви,дайте някакви идеи,мисли,анализи за Диалектика на Просвещението:Културната индустрия от Адорно и Хоркхаймер плс
hameleon
01-13-2008, 15:20
ТОВА МОЖАХ ДА НАМЕРЯ,НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ Е ОТ ПОЛЗА :-o
Франкфурската школа. Хорхаймер и Теодор Адорно. Франкфуртската школа е известна още и като критическа теория. Философските школи поначало рядко са планирани като такива, т.е. те са изобретение за усъвършенстване на историческата прегледност. Когато обаче се говори за Франкфуртската школа не трябва да се опасяваме, че имаме работа само с едно историческо направление. Напротив, тя има най-големи основания да бъде наречена школа. В края на 60-те години, по време на Студентските бунтове в Германия, широката аудитория чете произведенията на представителите на тази школа. При това името на Франкфуртската школа за мнозина носи отпечатъка на философското дело на Маркс. Нейните представители се разглеждат като представители на западния неомарксизъм. Става дума за философия, която тематизира съвременните обществени отношения. Анализа на тези отношения трябва да преодолее формите на мислене, в които обществото е такова, каквото е. Той трябва като критическа теория да открие път от силата на господството към обществената еманципация. Ккато и да се разграничават отделните разработки на представителите на Франкфуртската школа школският характер може да се обоснове дори с това, че нейните членове са свързани със собствено изследователско място и това е Института за социални изследвания във Франкфурт. Философията на тази школа не трябва да бъде разбирана само като провеждане програмата на Хорхаймер. Основаването на института за социални изследвание става възможно благодарение на Феликс Вайл, който бил силно впечатлен от Марксиската теория (1923г.). Характерния си профил Института получава едва през 1930г. когато Хорхаймер става негов директор. През 1930г. той открива филиал на Института в Женева. Хорхаймер още от самото начало е нещо повече от координатор на научните проекти. Повечето от членовете на Института се оказват неподходящи за разговор относно проекта на Хорхаймер за една диалектическа логика и поради това много от тях напускат Института. Първоначалната програма за немарксиски научни изследвания е заменена от една философско-историческа концепция, разработена в “Диалектика на просвещението” от Хорхаймер и Адорно през 1944г. От средата на 60-те години образа на Франкфурската школа носи все повече отпечатъка на Юрген Хабермас. Прави впечатление, че имената на Хорхаймер и Адорно, които са индивидуалисти, се свързват във връзка с техния стил на мислене и писане. Хорхаймер е програмистът, който още през 1930г. планира една голяма книга върху диалектическата логика, докато Адорно е многостранен мислител и това може да се види от приноса, който имат те в “Диалектика на Просвещението”, който се дължи на личностни различия. Тези различия се удвояват когато става дума за техния жизнен път. Върху философското развитие на Хорхаймер оказват влияние Кант, Маркс и Шопенхауер. От Маркс той възприема идеята за начина на производство, но не и идеята за революция. Хорхаймер вижда задачата на философията в придържането на човека към природния стремеж за щастие. Докато интереса на Адорно към музиката остава дълбока следа в неговото по нататъшно развитие. Какво представлява критическата теория. Концепция за критическата теория е Марксовия анализ. Той казва, че обществената практика е базата от която израстват теориите. Хорхаймер приема тази концепция, но има и различия. Хорхаймер свежда ролята на философията до критиката. Не можем да се произнесем по целите на обществото защото то ще носи белезите на буржоазното общество. Така както Хорхаймер излага концепцията за критическата теория провокира два въпроса. Това са въпросите свързани с разумността или неразумността на критическата теория. Въпросите откъде тази теория заема мащабите за диагноза на самото общество, тъй като критическото мислене само се оформа в тази теория. Може ли критическото мислене да е самостойно? Хорхаймер развива своето мислини в посока, в която критическата теория се превръща в самокритическа теория. В статията на Хорхаймер “Разум и самосъхранение” е представена перспективата на критика на разума, т.е. той иска да постави под въпрос претенциите на самия разум. Разумът да регулира връзките и отношенията на човека. Различното тук е, че Хорхаймер намира наличното общество като разумно. Фашисткият ред не показва същността на разума. Ако обществото винаги е разумно то на човека остава като налична алтернатива да се самоунищожи.Хорхаймер отговаря отрицателно на въпроса за една специфична разумност на критическото мислене. Той има предвид обективен разум, но го разбира като разум на отминалите философии. Самата действителност води до там, че Хорхаймер се развива като песимист, който мисли как да направи по-силни западните страни. Ако критическото мислене не може повече да съответства на практиката, то не съществува възможност да се образува самостоятелна критическа теория. В студията на Хорхаймер имаме откриване на неразумността на разума. Ако разума в себе си е силен, в него винаги остава нещо, което тази сила е подтиснала и понеже това прави винаги силовото посегателство на разума задачата на критическата мисъл е да напише историята на самосъхраняващия се разум. “Диалектика на просвещението” по същество е сборник на различни текстове. Посветена е на понятието за просвещение. Просвещението не е само способност, с цената на самоовладението, да се изравнят собствените и обществените интереси, а е нещо повече- осъществяване на разума. Просвещението не е само господство на разума, а е самоосъзнато господство на разума. Това е природата. Тя е същността на всичко, от което от просвещението се домогваме да се освободим. За да разработят тази тема Хорхаймер и Адорно изработват предминалото на човека. В просвещението на мястото на историята идват понятията. Като първи образци на просвещението ни се представят теориите. Просвещението никога не ни се е отдавало. Хорхаймер ни изпраща в изначалния свят на митичното мислене. Разказите и митовете се разглеждат като предформа на понятията. Въпросът е начина, по който ще господстваме над природата. Това става чрез напасване. Това нагаждане на природата с цел господство Хорхаймер нар. мимезис. Просвещението е една развита форма на мимезис, то е едно приспособяване на природата. Просвещението е едновременно господство и упадък на природата и именно затова е диалектика