Доклад по биология

[ludmilned]

Трябва ми доклад по следните теми: атерослероза,инфаркт на миокардата и исхемична болест на сърцето. Това всичкото като 1 доклад.От всичките изброени по малко информация.

Моля инфо :)

[aniezina]

Атеросклерозата /артериосклероза/ представлява общо съдово заболяване на организма, свързано с нарушение на мастната обмяна.

То се характеризира с увреждане на големите и средните артерии: Голямата стена задебелява и по вътрешната й страна се образуват атеросклеротични плаки, които стесняват артериалния лумен /просвет/. Атеросклерозата е едно от най-честите и разпространени заболявания. Нейните усложнения са често причина за смърт и инвалидизиране.

Атеросклерозата е болест предимно на възрастните хора, но през последно време тя все по-често засяга и лица в зряла и млада възраст.

Причините за развитие на болестта са сложни и ненапълно изяснени. Съществува връзка между честотата на атеросклерозата и някои вредни фактори на външната среда /т.н. рискови фактори/. Колкото повече рискови фактори действуват едновременно, толкова вероятността за развитие на атеросклероза е по-голяма.

Рисковите фактори се разделят на три групи - метаболитни, ендогенни и екзогенни. От метаболитните фактори най-голямо значение има увеличеното количество на липидите в кръвта.

Счита се, че това е основен рисков фактор за развитие на атеросклероза. Колкото е по-високо съдържанието на липида холестерол в кръвта, толкова по-често и по-тежко е увреждането на артериалната стена. Към ендогенните фактори се отнасят възрастта и полът - атеросклерозата у жени се развива по-късно в сравнение с мъже. Съществува и наследствена обремененост. Много по-често боледуват лица, чийто родители и близки роднини боледуват от атеросклероза.

Много хронични заболявания способстват и ускоряват развитието на атеросклероза: хипертонична болест, захарен даибет, заболявания на черния дроб и половите жлези, затлъстяване, подагра и други. Към екзогенните фактори спадат хранителният режим с консумация на много мазнини от животински произход, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол. В редица случаи екзогенните фактори остават неизяснени.

Болестната картина е твърде разнообразна. Преобладават оплаквания от нарушено кръвоснабдяване на жизнено важни органи. При атересклерозата предимно на мозъчните артерии болните се оплакват от шум в ушите, намаление на слуха, главоболие,световъртеж, намаление на паметта, треперене, безсъние, нарушено равновесие в покой и при ходене, често развитие на мозъчен инсулт.

При атеросклероза предимно на сърдечните артерии често е налице стенокардия, лесна умора, ритъмно нарушение. Редовно усложнение е настъпване на сърдечен инфаркт. При аортна атеросклероза оплакванията са като при атеросклероза на сърдечните артерии. Твърде често аортната болка е много силна и продължителна. При атеросклероза на бъбречните артерии и тяхните клонове се развива артериална хипертония, понижение на бъбречния кръвоток с настъпване на бъбречна склероза и бъбречна недостатъчност.

Характерно усложнение на атеросклерозата е запушване на съда или разкъсване на артериалната стена с последващ инфаркт, кръвоизлив или гангрена. Разпространената атеросклероза протича с оплаквания, съответствуващи на тези при предимна локализация в мозъка, сърцето, бъбреците и от съпътствуващата артериална хипертония.

Лечението е консервативно. Назначава се диета бедна на мазнини и то от растителен произход. В храната преобладват белтъчини от млечен произход и въглехидрати, зеленчуци и плодове. Употребата на готварска сол силно се ограничава или изключва. Тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол се забраняват. Назначават се лекарства, които понижават нивото на липидите в кръвта и подобряват кръвооросяването /пирамем, цинаризин, фезам, новфилин, еуфелин, прениламин, дузодрил, липостабил, атеропракт, гевилон, леципек и други/. Лечебният ефект е несигурен и краткотраен.

Понастоящем не съществува специфична профилактика.Профилактичн� � значение имат диетичен режим с повече зеленчуци и плодове, белтъчини от млечен произход, умерена употреба на въглехидрати и малко количество мазнини от растителен произход, ограничена употреба на готварска сол. Превантивно значение се отдава на умереното физическо натоварване, климатолечението, забрана на тютюнопушенето и отбягване на злоупотреба с алкохол.

[aniezina]

Инфарктът на миокарда представлява исхемична некроза, т.е. - загиване на част от тъканта на сърдечния мускул поради недостатъчното му снабдяване с кръв и кислород. Миокардният инфаркт е една от най-тежките форми на исхемичната болест на сърцето. Той има голямо социално значение поради високата инвалидност и смъртност, които причинява.

Обикновено инфарктът се наблюдава в активната зряла възраст /40-65 г./, но през последното десетилетие в рамките на нарастване на честотата му се установява и зачестява в по-млада възраст. До около 55-60-годишна възраст мъжете боледуват много по-често от инфаркт в сравнение с жените. След 65-годишна възраст заболеваемостта от сърдечен инфаркт у мъжете и жените започва да се изравнява.

Съществуват редица рискови фактори, които самостоятелно или в съчетание един с друг причиняват миокарден инфаркт. Поважни от тях са:

1. Възраст. Установено е, че атеросклрозата, исхемичната болест на сърцето и миокардният инфаркт се срещат много по-често в по-напреднала възраст;
2. Психоемоционален стрес, т.е. често психическо и нервно пренапрежение в семейната, битовата и професионалната среда;
3. Артериална хипертония. Нелекуваната артериална хипертония представлява много висок рисков фактор. Почти 34% от инфарктно болните се установява просъществувала артериална хипертония;
4. Захарен диабет. Почти 52% от диабетиците в късните стадии на болестта страдат от исхемична болест на сърцето и сърдечен инфаркт с висока смъртност;
5. Затлъстяване, наднормено тегло, особено в по-младата възраст;
6. Продължително тютюнопушене, особено консумация над 10 цигари дневно в продължение на повече от 20 години;
7. Обездвижване или заседнал начин на живот;
8. Наследствена /фамилна/ обремененост. Съществуват много семейства и фамилии, в които честотата на сърдечния инфаркт е много висока - достига до 68%.

Най-характерният болестен признак е силната и продължителна пристъпна стенокардна болка. Тя се локализира зад гръдната кост и е стягаща, притискаща, режеща, разкъсваща, нетърпима. Тя продължава повече от 15 минути и не преминава след прием на нитроглицерин. Най-често болката настъпва в ранните сутрешни часове, но може да се появи по всяко време на денонощието. Тя се разпространява в лявото рамо, по лявата ръка, към лявата плешка, долната челюст. В някои случаи болката се появява в горната част на корема както при остро коремно заболяване, напр. пробив на стомашна или дуоденална язва или остър панкреатит. Макар и по-рядко сърдечният инфаркт може да е безболков /т.н. безболкова форма, която е по-честа у диабетиците/. Типичната инфарктна болка в много случаи е съпроводена от гадене, повръщане, възбуда, уплаха, общо неспокойствие. Артериалното налягане се понижава, а телесната температура слабо се повишава.

В хода на миокардния инфаркт настъпват усложнения:

1. Кардиогенен шок със рязко спадане на артериалното налягане и колапс;

2. Остра лявокамерна сърдечна недостатъчност с белодробен оток;

3. Руптура /разкъсване/ на сърдечния мускул в областта на засегнатия участък;

4. Тромбоемболия на белодробната артерия, на аортата и артериите на долните крайници. Тези усложнения са причина за високата инвалидност и смъртност на болните.

Лечението на инфаркта се провежда в специализирано интензивно кардиологично заведение. Прилагат се медикаменти за продължително обезболяване, кардиотоници, диуретици, антиаритмични лекарства, кислород. След преминаване на острия период на болестта се провежда рехабилитация в санитарна обстановка.

Прогнозата на миокардния инфаркт е сериозна. Въпреки подобрената лекарствена помощ и интензивното ранно лечение смъртността през последните години у нас и в света показва тенденция към нарастване. Това се дължи на по-голямата честота на настъпилите тежки усложнения и по-голямото съчетано дйствие на рискови фактори.

Профилактиката се състои в отстраняване на най-важните рискови фактори - емоционален стрес, тютюнопушене. Важна профилактична цел е нормализиране на наднорменото телесно тегло, активното лечение на захарния диабет и артериалната хипертония, повишаване на физическата активност. Преболедувалите от миокарден инфаркт подлежат на системен диспансерен контрол и инструктаж за хигиенно-диетичен режим и домашно-амбулаторно лечение.

[aniezina]

Исхемичната болест на сърцето представлява увреждане на сърдечния мускул в резултат на недостатъчно кръвооросяване, което причинява кислороден недостиг в миокарда.

Исхемичната болест на сърцето се изявява в следните основни форми:

1. Стабилна стенокардия /ангина пекторис, гръдна жаба/;

2. Нестабилна стенокардия;

3. Инфаркт на миокарда;

4. Миокардиосклероза. ИБС е широко разпространена болест.

Основна причина за развитието й е атеросклерозата на сърдечните /коронарните/ артерии. Атеросклерозата се установява при почти 90% от болните със стенокардия и инфаркт на миокарда.

Към рисковите фактори за развитие на ИСБ се отнасят повишеното съдържание на холестерол в кръвта, артериална хипертония, тютюнопушенето, наднормено телесно тегло, обездвижването, захарен диабет и други. Особено опасно е съчетаването на два и повече рискови фактори едновременно - тогава вероятността и възможността за развитие на ИБС нарастват повече от четирикратно.

Твърде често стенокардията се провокира от студ, влага, вятър, газирани напитки, емоционален стрес. Главният признак е стенокардната болка, предизвикана от остър или подостър кислороден недоимък в сърдечния мускул.

Болката е локализирана в сърдечната област, зад гръдната кост, като често се излъчва в лявото рамо, ляватa плешка, лявата ръка, или е разпространена в целия гръден кош. Понякога тя има притискащ и парещ характер. При раздвижване болката се усилва. Болката продължава няколко минути /до 12-15 минути/ и бавно преминава. Рядко болковия пристъп е придружен от гадене и повръщане. През болковия период болният е блед и уплашен.

Лечението е медикаментозно. Упортебяват се лекарства, които предизвикват бързо разширяване на коронарните артерии, подобряват кръвооросяването на сърдечния мускул и нормализират кислородното съдържание и кислородния достъп в миокарда /нитроглицерин, нитрет, антистенокардин, нитроминт, нитролонг, сегонтин и други/.

Прогнозата при своевременна лекарствена намеса е добра. При състояние на затегнато протичане /стенокарден статус/ прогнозата е сериозна и се покрива с прогнозата на сърдечния инфаркт.

Профилактиката се състои в своевременно и активно лечение на всички състояния и заболявания, които представляват рискови, предизвикващи и предразполагащи фактори за развитие на исхемична болест на сърцето и стенокардия /атеросклероза, захарен диабет, затлъстяване, артериална хипертония и други. Отстраняване на вредни екзогенни фактори /тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, консумация на големи количества мазнини, студ, влага, вятър, емоционален стрес и други/.

[aniezina]

Айде сега започвай да четеш и систематизираш, и следващия път, преди да пуснеш 3 еднакви теми първо най-малкото преодолей малко мързела и попитай поне чичо гугъл. :wink:

[ludmilned]

мерси много. трябваше да правя поправка на класна работа и да уча едно стихотворебие на изуст.за тва не съм търсил.
а тва с трите теми стана по по грешка.нета нещо зацепи и затова така стана