Трябва ми есе на 1 от двете теми:"обсъди изучи и обмисли преди да действаш" и "Човек не е нито ангел нито животно но в стремежът си да постъпва като ангел се държи като животно" това са теми за есета по етика и право , но понеже не ме бива в псането на есета реших да потърся помощ от вас.Много ще съм ви благодарен ако ми помогнете.Мерси предварително !
^SeXyTo^^^
01-14-2008, 17:07
Ето какво открих,надявам се да ти е от полза,мисля, че е подходящо,с малко корекция и леки сакращения и малко твои мисли,ще се получи.Успех !
ЗА ЧОВЕКА
Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива, защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато тя няма никаква представа за това. И така цялото ни достойнство се свежда до мисълта ни. (347)
Величието на човека е в мисълта. (346)
Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно защото го съзнава. (397)
Човек не е нито ангел, нито животно, и за нещастие, в стремежа си да постъпва като ангел, той се държи като животно. (358)
...има две еднакво неизменни надеждни истини: първата, че при сътворението или по Божия милост човек се издига над цялата природа, става едва ли не равен Богу, споделя Неговата божественост, и втората, че опорочен и грешен, той е напуснал това състояние и е станал подобен на животните... (434)
Копнеем за истина, а съзираме в себе си само неувереност. Стремим се към щастие, а намираме само горест и смърт. Не можем да не жадуваме за истина и щастие, а сме неспособни както за увереност, така и за щастие. Този копнеж е останал у нас не само за наказание, но и за да осъзнаем колко низко сме паднали. (437)
Самолюбие. – Същността на самолюбието и на човешкото „аз“ е да обича само себе си и да мисли само за себе си. Но какво да стори човек? Не е в негова власт да предпази любимия си обект от недостатъци и страдания: иска да бъде велик, а се вижда нищожен; иска да бъде щастлив, а се вижда нещастен; иска да бъде съвършен, а се вижда съвсем несъвършен; иска да бъде обичан и ценен от хората, а съзнава, че недостатъците му заслужават само отвращение и презрение. Поради това противоречие у него възниква най-несправедливата и възможно най-престъпната страст; той започва да изпитва смъртна омраза към истината, която убедително изобличава слабостите му. Би желал да я унищожи и тъй като не може да посегне на нея самата, руши я, доколкото му се удава, в собственото си съзнание и в съзнанието на околните; с други думи, той старателно скрива недъзите си от другите и от себе си и му е непоносимо не само когато му ги покажат, но и когато ги забележат. (100)
Колкото до мене, признавам, че щом християнската религия разкрие първоначалото, а именно, че човешката природа е покварена след Грехопадението, очите ми могат да видят навсякъде печата на тази истина; природата е такава, че всичко говори за изгубен Бог – и в човека, и извън него, – и за покварена природа. (441)
Да бъдеш до такава степен безчувствен, че да презираш интересните проблеми, и да станеш безразличен към въпроса, който най-живо ни засяга. (197)
Колкото и да е хубаво представлението в първите действия, последното е винаги кърваво: няколко лопати пръст върху главата и край. Навеки! (210)
Само животът, най-уязвимото нещо на света, ни дели от ада или небето. (213)
Развлечение. – Тъй като хората не можели да премахнат смъртта, нищетата, невежеството, те решили изобщо да не мислят за тях, за да се чувстват щастливи. (168)
Ние безгрижно тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме. (183)