kael_thas_II
01-15-2008, 19:30
имам само това !
дано ти свар6и работа!
мисля 4е последното би трябвало да ти е от помо6т!
Свободата и револцията в поезията на Ботев
В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още преди да са паднали оковите на робството. Христо Ботев.революционерът и родолюбецът, на дело и със слово влезе в борба със „стукиите" онези тъмни сили. които се опитват да угасят светлината, да убият човешкият стремеж към по – добър живот.
Узряването на идеята за борбата, укрепването на свободолюбивия дух у народа е бавен и постепенен процес. Ботев го проследява в лириката си. Самотата и неразбирането на обкръжаващия го свят подсилва драмата у младия поет. Но противоречията и личното страдание се разтварят в народната болка и стон, за да вдъхновят неговият лирически герой за участие в революцията. Сроден с народа, преодолял личната драма, той е неудържим в революционния си устрем.
Красив и възвишен е идеалът за свобода - народна и общочовешка, а действителността, която заобикаля Ботевия герой, е угнетяваща и потискаща поривите на младежа, мечтите му за слава и щастие. Той се чувства самотен и изоставен, защото средата, в която е принуден да живее, не разбира нито любовта, нито омразата му. Младостта не намира удовлетворение на своя идеал: „И срещам това, що душа мрази" . Но изповяданата в „майце си" самотност не се затваря в кръга на личното чувство. Наистина в обръщението към майката се преплитат нежност и болка, синовна обич и тъжни предчуствия. Но чувството за самота не значи примирение. Чрез него Ботевият герой се противопоставя на равнодушието и апатията у своите сънародници, то е вид съпротива срещу робството. Мечтите и мислите измъчват героя, отнемат радостното чувство от живата, разпъват душата му, но и го водят към духовно възмогване. В „Към брата си" тези мечти и мисли придобиват по - конкретно съдържание: „мечти мрачни, мисли бурни". В тази творба научаваме причината за неговата неудовлетвореност:
„Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани;"
Да бъде обкръжен от неразбиращи го хора, хора егоисти - ето изворът на неговите духовни терзания, на драматизма му. Дори призивът към приятеля за „глас искрен, благороден" не намира отзив. Какво друго му остава, освен да заплаче над „народен гроб печален". Но този „народен гроб" ражда в бунтовната му дуй негодуванието от коварството на света, от господството г мъртвите догми над живите истини, намерили реализация „Борба", „...В гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда..." пише поетът - да събудиш от „сън мъртвешки" свестните хора. ю пръв поглед тези стихове са израз на дълбоко отчаяние, песимизъм.
Драмата на лирическия герой се засилва от самотата н любовното чувство. Неговият глас не намира отзвук в душата и любимата. Всъщност Ботев не отрича интимната любов, нежност чувство към любимата. Той не скрива копнежа си по „свиди либе", с „поглед мил" и с „глас чуден". Драматизмът му е в това, че измъчената, озлобена и обезверена личност загрубява за земната проста любов:
„В тез гърди веч любов не грее и не можеш я ти събуди там, де скръб дълбока владее...."
Отрекъл се от младежките любовни пориви, в името на по високи цели, героят иска от любимата да запее неговата революционна песен. „До моето първо либе" е едно търсене на гласа на вярата, на надеждата, без които остава самотен и тъжен. Този глас очаква да чуе той от любимата, но него го няма, затова творбата завършва със страстен, неспокоен въпрос:
„Ах, тез песни и таз усмивка кой глас ще ми викне, запее? „
Това е драмата на появилата се рано личност, която с дълбоките си прозрения принадлежи на бъдещето. Оттук гневният бунт срещу бавния вървеж на историята, нетърпението за осъществяването на мечтите, недоволството от безразличието към положението на народа.
Най-често в поезията на Ботев звучат протестите на разбунтуваната му съвест срещу обществото, в което живее. Гневът намира нова форма на изява - сатирата. Нейната изобличителна сила поетът насочва срещу страха от трудния път на борбата, срещу апатията, обзела съвременниците му. Той призовава личността към разкрепостяване на духа й, към изява на свободолюбивите й пориви. Странникът се завръща в бащиния дом, сред измамното топлина на бащиното огнище, но се завръща като роб, в една робска действителност. Не примирението с установения ред е истинското предназначение на личността. Напротив, това е предателство спрямо близките, родината, спрямо повелите на времето.С пестеливи изразни средства авторът на „Странник" е постигнал точен рисунък. Устремен към еснафския идеал за „добър живот", героят загубва дори човешките си черти, превръща се в скот. Това е етичната оценка на автора за поведението на героя - странник, но има и друга -социална. Плачът е за сиромасите, а той не е „ни гол, ни гладен". Така Ботев очертава два пътя - пътя на борбата, който поемат истинските народни синове, и пътя на страничните наблюдатели на народната неволя.
Дълбоко в стрелите на поета се таят болка и обида. „В гърди ни любов, ни капка вяра" - казва в „Борба", но цялата творба е пропита с авторовата любов, която търси своя прицел в злото:
„...На душа лежат спомени тежки...
...Свесните у нас считат за луди..."
Ботев подсилва изобличителната сила на перото си, заостря чертите на страхливеца и еснафа - лукав и гъвкав нагаждач, с променлива социална психология. Неговите творби „В механата „ и „Патриот" изобличават вътрешните врагове на народа, Поетът и неговият герой негодуват срещу страданията, които изнася на плещите си работният народ - страдалец. Така се ражда и болката у Ботев, който рисува трагичната картина на робския живот в " Елегия":
„Кръстът е забит във живо тело, ръжда разяде глозгани кости..."
Народното тегло е хиперболизирано, кръстът е символ не само на мъченичество и болка, но и на християнско примирение и подчинение. Картината буди зрителна представа за физическата болка. Робската неволя не щади ни млади, ни стари, ни дори сираците и вдовиците. Непримирим е поетът с теглилата на народа, подложен на „воловски труд", на „безчовечни страдания". Най - характерни черти на народния враг са коварството, лицемерието, жестокостта. В „Борба" авторовата точна и ясна мисъл звучи като присъда над потисника от всяко време. Корените на смирението Ботев открива в основната насоченост на християнката религия, безропотното подчинение. Особена ярост предизвиква у него насаждането на страха, нещо, което прави от човека безпомощна играчка. Той вярва в един бог - бога на разума, на съвестта, който единствено може да вдъхне „любов жива за свобода", който зове и вдъхновява за борба. За Ботев борбата на роба е свещена, справедлива. Свободата е нужна на всеки човек, тя е път към по - добър живот, към прогреса. Той цени свободата, когато зад нея стои съзнание, че тя трябва да бъде извозвана. Ако в ранните му творби борбата е осмислена като отрицание на робството, то в по-късните му стихове тя е революционен зов за действие. Това, което за Ботевия герой е било „усмивката„ на първо либе, после е „усмивката" на борбата, защото само в нея отделната личност може да постигне своите пориви. Така в „До моето първо либе" Ботев превръща бурята в жив, конкретен образ и в прекрасен символ на революцията. Картината е наситена с глаголи, метафори, подредени във възходяща градация. Бурята това е нестихващата стихия, която помита по пътя си всичко гнило и застояло, това е обновяващият се живот, цената на свободата.
Целта, към която се стреми героят, е бъдеще с „правда свобода". Това бъдеще лежи в основата на Ботевия идеал - без потисничество и ограбване на чужд труд, бъдеще на творческия разум. За него борецът е готов да се жертва, на него подчинява и младост, и сили, и любов. В „Моята молитва" подвигът и саможертвата са мечти, видени в бъдещето. В „На прощаване те са осмислени като дар за народната свобода. В завещанието на бореца Ботев влага картината на победното завръщане и на юнашката смърт - двата възможни изхода от борбата.
Слял своя вътрешен духовен мир с бунтовните пориви на народа, борецът се разгръща и слива с вечната природа - земята, Балкана. Умирайки, героят от баладата „Хаджи Димитър" се слива с небето, планината, хората от полето, с цялата ни Земя. Силата на подвига сбира в едно всички загинали за висш идеал, независимо от пространството и времето:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира....."
Пътят на революционера е кървав, той минава през кръста на Апостола, през черното „бесило" на предателството и позора. /"Обесването на Васил Левски"/. Ботев зове към революция, но отрича и заклеймява подлостта и лъжата. Той посочва любовта към отечеството като висша добродетел.
В Ботевата лирика е въплътена върховната борческа същност на човека, свободолюбивият му устрем към бъдещето. В нея оживяват най - съкровените гласове и вълнения на епохата, подвигът на бореца, гневът и болката от покорството, радостното опиянение от трудния път на революционната борба. Тя завладява с мисълта, че човек може да се издигне до вечността само когато с готовност отдаде силите си на един висш идеал.
Борбата за свобода в поезията на Христо Ботев
Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен и разработен в стихотворенията ”Хайдути”, ”На прощаване”, ”Хаджи Димитър” и :Обесването на Васил Левски”. Тези творби са подредени в строг хронологичен ред, защото освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват трите етапа на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите. Това са: хайдутството, почиващо на базата на личното отмъщение; четничеството като борческа тактика и организираното народно въстание.
В поемата ”Хайдути”, Ботев нацяло стъпва върху традицията на българската народна песен, за да предаде живота, подвизите и народното отношение към един от най – популярните български хайдути Чавдар войвода. Композицията на произведението е твърде оригинална – разделено е на три самостойни части, които обаче не спазват историческия ход на събитията.
Така в първата част на поемата поетът е разкрил собственото си отношение към герои като Чавдар войвода:
”Блазе му, който за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави, лошия с ножа по глава...”
Тук е заложено чувството на благородна завист към онези героични българи, които с оръжие в ръка са отмъщавали на чуждите поробители и социалните подтисници. Нещо повече – в подредбата на народната песен е представена гордостта на поета от факта, че неговата родина е майка на толкова много героични личности.
Във втората част на творбата Ботев разкрива героизма на Чавдар войвода, същността на неговото дело и широката му известност в циалата поробена България. Няма човек, който да не споменава името на големия български хайдутин с най – дълбоко чувство на преклонение и признателност:
”и страпшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци,
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!”
Чак в третата част Ботев влага основната сюжетна линия – осъзнаването на бъдещия борец, още от най – ранното му детство. Едва дванадесетгодишен юноша, малкия чавдар вече е успял да прецени кои са враговете на народа и в лицето на своя вуйчо да познае чорбаджията – народен подтисник и социален враг. Силни и проницателни са словата му, отправени като укор към майка му:
”Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко, казвам ти –
Не ща при него да седя...”
Най – яркото в образа на Чавдар е фактът, че още дете, той опредея сам своя бъдещ път в живота – да поеме по утъпканата пътека на бащата хайдутин:
”При татка искам да ида,
При татка в Стара планина;
Татко ми да ме научи
Ка к`ъвто иска занаят.”
Освен вълнуващия образ на легендарния Чавдар войвода Ботев разкрива и образа на майката. Тя страстно желае нейният син да се изучи, за да се изтръгне от простотията и мрака на невежеството, в което са живели неговите родители. Така поетът утвърждава българката не само като патриотка, но и като падателка на науката.
В по – нова светлина е представен борецът за свобода в поемата ”На прощаване”. В нея са разкрити чувствата, мислите и вълненията на младия герой в навечерието на предстоящата борба с врага.
В това пламенно писмо – изповед до майката са вложени най – съкрошените изживявания и желания на бореца. Той не иска от нея да плаче за обречения му живот на бунтовник, а посочвайки причините, накарали го да тръгне на борба, ч кара да го разбере и да възприеме неговите идеи:
”Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда...”
Друг мотив за участието му в борбата е неговият висок патриотизъм и ярко мъжество, които му позволяват да гледа спокойно как турците вилнеят в свидната му родина. Влюбен в България до фанатизъм, героят е твърдо решен да влее своита младост, сили и жовот в тази справедлива и свещена народна борба. Нищо, дори и майчините сълзи не са в състояние да го върнат назад от поетия вече път на борбата:” Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
И на глас тичам народен...”
Чрез двойната употреба на наречиео ”вече” Хр. Ботев е разкрил непоклатимото и окончателно, неподлежащо на промяна решение на лирическия герой да участва в националноосвободителната борба. От нея са възможни два изхода. Най – щастливата възможност е той да остане жив и успешно да достигне до родния град. А най – прекрасния миг ще бъде свидната му майка да го посрещне с китка цвете, да го целуне и да го приветства със свещените за всеки борец думи: ”Свобода или смърт юнашка!”. Този момент разкрива възвишения патриотизъм на човека, който желае да види свободна цялата си родина.
Ботевия герой обаче много ясно съзнава, че борбата е жестока и неумолима, че в нея ще паднат хиляди жертви и една от тях може би ще бъде самият той. Но този повод отправя няколко заветни молби към своята майка. Преди всичко иска от нея да посрещне вестта за неговата смърт без плач и с гордо вдигната глава, окриляна от мисълта, че е откърмила такъв герой, който е отдал живота си за народ и родина.
Второто, което изисква от майка си е да възпита неговите братя така, както е възпитала и самия него – в непримиримост към робството и насилието и в страстна любов към народ и отечество. Тогава те ще поемат и продължат неговото дело и може би ще го доведат до победен край:
”Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин,
с куршум да го поздравят,
а пък със саби помилват...”
В тези заветни слова е вложена великата идея за приемственост в борбата, която вече не се измерва с поколенията баща и син, както в ”Хайдути”, а се предава от брат на брата. Тук се крие и оптимизмът на революционера Ботев, че започнатото освободително дело няма да загине, няма да се провали, а въпреки всичко ще успее.
Онова, което най – много извисява лирическия герой е неговата висока нравственост и чист, неопетнен патриотизъм – от борбата той не очаква никакви материални облаги. Най – голямата награда за него:
” Но стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря, сиромах, за правда,
за правда и за свобода...”
Най – възвишен и логически завършен е образът на бореца за свобода в баладата ”Хаджи Димитър”. Цялата творба е пронизана от една единствена идея – идеята за безсмъртието на бореца за свобода.
Тя се внушава още от първата фраза на произведението – ”Жив е той, жив е!”. В тази творба героят е представен в момент на физическо страдание, смъртно ранен след активно участие в битката с враговете на народа си. Празната, захвърлена пушка и счупената на две сабя говорят за жестоката нерава борба за живот и смърт. От устата на умиращя въстаник се изтръгва проклятие, отправено към съдбата, която толкова рано го отстранява от борбата.
В пълна хармония със състоянието на лирическия герой е и състоянието на природата – ”слънцето спряно сърдито пече”, а с изтичането на последните капки кръв, жетварската песен става все по тъжна и горестна. И в сърцето на поета се надига вълна от мъка и печа, но това е само миг, защото той е твърдо убеден, че физическата смърт е пътят към вечното безсмъртие.
За да изрази всенародното признание и всеобщото преклонение пред подвига на героя, Ботев въвежда баладични елементи – орлицата и хищния вълк кротко са притихнали до тялото на умиращия герой, а побратимяването със сокола е израз на неговата изключителна смелост и волност. Поетът е включил дори митични самодиви, в чието страдание да облекчат болките в предсмъртния му миг. И тук борецът изпъква със своята висока нравственост – в последните минути от живота си той не жали за погубената си младост и ранната си смърт, а иска да управдае съдбата на своите другари по оръжие:
”Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Дее и мойта вярна дружина?”
Пред такава самоотверженост всяко живо същество занемява в благоговейно преклонение. Дори Балканът запява хайдушка песен.
Обобщавайки характерните черти на бореца за свобода и проследявайки силата на народното признаниеи почит, Хр. Ботев племенно възкликва: ”Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”
Тези вдъхновени слова на гениалния български поет и пламенен революционер са придобили класическо значение и се нареждат между най – великите мисли, изказвани в историята на човечеството. Те са били и ще бъдат мощно оръжие и ярък факел за всички народи, борещи се за свобода и правда.
Безсмъртието на бореца за НАЦИОНАЛНА свобода в поезията на Христо Ботев
(Делба, До моето първо либе, На прощаване, Моята молитва, Хаджи Димитър, Обесването на Васил Левски)
В геhttp://www.teenproblem.net/forumниhttp://www.teenproblem.net/forumалhttp://www.teenproblem.net/forumноhttp://www.teenproblem.net/forumто творhttp://www.teenproblem.net/forumчесhttp://www.teenproblem.net/forumтво на Хрисhttp://www.teenproblem.net/forumто Боhttp://www.teenproblem.net/forumтев вижhttp://www.teenproblem.net/forumдаhttp://www.teenproblem.net/forumме прозhttp://www.teenproblem.net/forumреhttp://www.teenproblem.net/forumния и обhttp://www.teenproblem.net/forumраhttp://www.teenproblem.net/forumзи, коиhttp://www.teenproblem.net/forumто вълhttp://www.teenproblem.net/forumнуhttp://www.teenproblem.net/forumват, поhttp://www.teenproblem.net/forumкърhttp://www.teenproblem.net/forumтват съзhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumниhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumто, буhttp://www.teenproblem.net/forumдят съhttp://www.teenproblem.net/forumвесhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumте. Те са наhttp://www.teenproblem.net/forumсоhttp://www.teenproblem.net/forumчеhttp://www.teenproblem.net/forumни към геhttp://www.teenproblem.net/forumроичhttp://www.teenproblem.net/forumниhttp://www.teenproblem.net/forumте и борhttp://www.teenproblem.net/forumчесhttp://www.teenproblem.net/forumки поhttp://www.teenproblem.net/forumриhttp://www.teenproblem.net/forumви, към прекhttp://www.teenproblem.net/forumрасhttp://www.teenproblem.net/forumноhttp://www.teenproblem.net/forumто и възhttp://www.teenproblem.net/forumвиhttp://www.teenproblem.net/forumшеhttp://www.teenproblem.net/forumноhttp://www.teenproblem.net/forumто в стреhttp://www.teenproblem.net/forumмеhttp://www.teenproblem.net/forumжиhttp://www.teenproblem.net/forumте за своhttp://www.teenproblem.net/forumбоhttp://www.teenproblem.net/forumда и учасhttp://www.teenproblem.net/forumтие на наhttp://www.teenproblem.net/forumроhttp://www.teenproblem.net/forumда. Стиhttp://www.teenproblem.net/forumхотhttp://www.teenproblem.net/forumвоhttp://www.teenproblem.net/forumреhttp://www.teenproblem.net/forumния, всяhttp://www.teenproblem.net/forumко от коhttp://www.teenproblem.net/forumиhttp://www.teenproblem.net/forumто е биhttp://www.teenproblem.net/forumсер, взрив, сплав от краhttp://www.teenproblem.net/forumсоhttp://www.teenproblem.net/forumта и мощ. Всяhttp://www.teenproblem.net/forumка едно от творhttp://www.teenproblem.net/forumбите му е един маhttp://www.teenproblem.net/forumлък свят с ориhttp://www.teenproblem.net/forumгиhttp://www.teenproblem.net/forumналhttp://www.teenproblem.net/forumни обhttp://www.teenproblem.net/forumраhttp://www.teenproblem.net/forumзи и виhttp://www.teenproblem.net/forumдеhttp://www.teenproblem.net/forumния, с борhttp://www.teenproblem.net/forumчесhttp://www.teenproblem.net/forumки имhttp://www.teenproblem.net/forumпулhttp://www.teenproblem.net/forumси и възhttp://www.teenproblem.net/forumвиhttp://www.teenproblem.net/forumшеhttp://www.teenproblem.net/forumни идеи, с вълhttp://www.teenproblem.net/forumшебhttp://www.teenproblem.net/forumства на езиhttp://www.teenproblem.net/forumка и стиhttp://www.teenproblem.net/forumха.
Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда, герой, който остава безсмъртен за поколенията. Особено силни са посланията в стихотворенията Делба, До моето първо либе, На прощаване, Моята молитва, Хаджи Димитър и Обесването на Васил Левски. Освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват етапите на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите - четничеството като борческа тактика и организираното народно въстание. Изключваме етапа на хайдутството, представен чрез „Хайдути“, защото там нещата почиват повече на личното отмъщение.Онова, което прави Ботевите герои достойни за преклонение, е готовността за саможертва в името на националната свобода, достойно поведение, което остава да живее в сърцата и умовете на поколенията.
Личността на бореца в стиховете на Ботев претърпява една метаморфоза, която го издига от обикновения хайдутин към осъзнатата необходимост за свобода, до ясния конкретен образ на бореца за свобода и социална правда в “Хаджи Димитър”,”Моята молитва”, “Обесването на Васил Левски”. Миhttp://www.teenproblem.net/forumсълhttp://www.teenproblem.net/forumта, заhttp://www.teenproblem.net/forumлегhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumла в теhttp://www.teenproblem.net/forumзи творhttp://www.teenproblem.net/forumби е насhttp://www.teenproblem.net/forumтойhttp://www.teenproblem.net/forumчиhttp://www.teenproblem.net/forumва: краhttp://www.teenproblem.net/forumсоhttp://www.teenproblem.net/forumтаhttp://www.teenproblem.net/forumта на чоhttp://www.teenproblem.net/forumвеhttp://www.teenproblem.net/forumка се крие в моhttp://www.teenproblem.net/forumралhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumта му споhttp://www.teenproblem.net/forumсобhttp://www.teenproblem.net/forumност да се проhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumвоhttp://www.teenproblem.net/forumпосhttp://www.teenproblem.net/forumтаhttp://www.teenproblem.net/forumви на дребhttp://www.teenproblem.net/forumноhttp://www.teenproblem.net/forumто; във воhttp://www.teenproblem.net/forumляhttp://www.teenproblem.net/forumта му да заhttp://www.teenproblem.net/forumгиhttp://www.teenproblem.net/forumне за правhttp://www.teenproblem.net/forumдаhttp://www.teenproblem.net/forumта и за своhttp://www.teenproblem.net/forumбоhttp://www.teenproblem.net/forumдаhttp://www.teenproblem.net/forumта. Смърhttp://www.teenproblem.net/forumтта е подhttp://www.teenproblem.net/forumвиг, удовhttp://www.teenproblem.net/forumлетhttp://www.teenproblem.net/forumвоhttp://www.teenproblem.net/forumреhttp://www.teenproblem.net/forumние на личhttp://www.teenproblem.net/forumносhttp://www.teenproblem.net/forumтта, наhttp://www.teenproblem.net/forumмеhttp://www.teenproblem.net/forumриhttp://www.teenproblem.net/forumла мясhttp://www.teenproblem.net/forumтоhttp://www.teenproblem.net/forumто си в борhttp://www.teenproblem.net/forumбаhttp://www.teenproblem.net/forumта. Подвигът на бунтовника революционер в стихотворението “На прощаване” е висша проява на националното недоволство. Революционерът е съзнателен борец, който се стреми да постигне освобождението на народа. Готов е да жертвува живота си за народната свобода. Героят е бунтовник, защото не може да търпи насилията и издевателствата над бащиния дом
...затуй, че клетник не трая
пред турци глава не скланя,
сиромашко тегло да гледа
/На прощаване/
Как поетът е неравен в изживяванията си, в които се сменят радост с протест, вяра с бунт и негодуване, орлов подем с драматична покруса. Как силни са негодуващите тонове в стиховете на гнева и отрицанието и как е залюшнат неговият дух в друга крайност, когато проявява нежни чувства, възторжени състояния, родени от мисълта за красотата и подвига на героя.
В “На прощаване” поетът изгражда нов образ на борец на хъша патриот, на емигранта революционер, който не прекланя глава пред националния поробител и има една цел: борбата за правда и за свобода и един път: свобода или смърт юнашка.
В стихотворението се разкриват напълно душевното състояние, характерът, дълбокият патриотизъм на лирическият герой. Образът му се изгражда постепенно, всеки момент от композицията го обогатява, все повече ни облъхва и завладява богатството на душевния му живот, красотата на жизненият му подвиг. Появяват се онези стихове, в които радостта и възторгът не погасват, но в които драматичната идея за страшното по пътя на героя е ясно изявена. Ала това светло, вдъхновено видение бързо отлита. Появява се и онзи удивителен край на жертвено удовлетворение, наградено с преценката на народа:
“ Но...стига ми тая награда
да каже нявга народът
умря сиромах за правда
за правда и за свобода...”
Мисълта непрекъснато лети към героичното битие, към голямата заветна цел-борбата или смъртта като последна проява на изпълнен дълг пред народа.
В “До моhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumто пърhttp://www.teenproblem.net/forumво лиhttp://www.teenproblem.net/forumбе” геhttp://www.teenproblem.net/forumроhttp://www.teenproblem.net/forumят е гоhttp://www.teenproblem.net/forumтов на висhttp://www.teenproblem.net/forumше сеhttp://www.teenproblem.net/forumбеhttp://www.teenproblem.net/forumотhttp://www.teenproblem.net/forumриhttp://www.teenproblem.net/forumцаhttp://www.teenproblem.net/forumние, на саhttp://www.teenproblem.net/forumмоhttp://www.teenproblem.net/forumжерhttp://www.teenproblem.net/forumтвен отhttp://www.teenproblem.net/forumказ от всичhttp://www.teenproblem.net/forumко, коhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumто не е свърhttp://www.teenproblem.net/forumзаhttp://www.teenproblem.net/forumно с наhttp://www.teenproblem.net/forumродhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumта съдhttp://www.teenproblem.net/forumба:
Чуйш ли как плаhttp://www.teenproblem.net/forumчат сиhttp://www.teenproblem.net/forumроhttp://www.teenproblem.net/forumмаhttp://www.teenproblem.net/forumси?
За тоз глас ми копhttp://www.teenproblem.net/forumней дуhttp://www.teenproblem.net/forumшаhttp://www.teenproblem.net/forumта,
и там тегhttp://www.teenproblem.net/forumли сърhttp://www.teenproblem.net/forumце раhttp://www.teenproblem.net/forumнеhttp://www.teenproblem.net/forumно
там де е се с кърhttp://www.teenproblem.net/forumви обhttp://www.teenproblem.net/forumлеhttp://www.teenproblem.net/forumно!
Роhttp://www.teenproblem.net/forumманhttp://www.teenproblem.net/forumтичhttp://www.teenproblem.net/forumно идеhttp://www.teenproblem.net/forumаhttp://www.teenproblem.net/forumлиhttp://www.teenproblem.net/forumзиhttp://www.teenproblem.net/forumраhttp://www.teenproblem.net/forumна, опоhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumзиhttp://www.teenproblem.net/forumраhttp://www.teenproblem.net/forumна и есhttp://www.teenproblem.net/forumтеhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumзиhttp://www.teenproblem.net/forumраhttp://www.teenproblem.net/forumна е предhttp://www.teenproblem.net/forumстаhttp://www.teenproblem.net/forumваhttp://www.teenproblem.net/forumта за смърhttp://www.teenproblem.net/forumтта в съзhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumниhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumто на лиhttp://www.teenproblem.net/forumриhttp://www.teenproblem.net/forumчесhttp://www.teenproblem.net/forumкия геhttp://www.teenproblem.net/forumрой:
Там … там буhttp://www.teenproblem.net/forumря кърhttp://www.teenproblem.net/forumши клоhttp://www.teenproblem.net/forumноhttp://www.teenproblem.net/forumве,
а сабhttp://www.teenproblem.net/forumля ги свиhttp://www.teenproblem.net/forumва на веhttp://www.teenproblem.net/forumнец;
зиhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumли са страшhttp://www.teenproblem.net/forumни доhttp://www.teenproblem.net/forumлоhttp://www.teenproblem.net/forumве
и пиhttp://www.teenproblem.net/forumщи в тях зърhttp://www.teenproblem.net/forumно от свиhttp://www.teenproblem.net/forumнец,
и смърhttp://www.teenproblem.net/forumтта й там миhttp://www.teenproblem.net/forumла усhttp://www.teenproblem.net/forumмивhttp://www.teenproblem.net/forumка,
а хлаhttp://www.teenproblem.net/forumден гроб сладhttp://www.teenproblem.net/forumка поhttp://www.teenproblem.net/forumчивhttp://www.teenproblem.net/forumка!
И тоhttp://www.teenproblem.net/forumва е наhttp://www.teenproblem.net/forumпълhttp://www.teenproblem.net/forumно есhttp://www.teenproblem.net/forumтесhttp://www.teenproblem.net/forumтвеhttp://www.teenproblem.net/forumно, заhttp://www.teenproblem.net/forumщоhttp://www.teenproblem.net/forumто възhttp://www.teenproblem.net/forumприhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumмаhttp://www.teenproblem.net/forumнеhttp://www.teenproblem.net/forumто на борhttp://www.teenproblem.net/forumбаhttp://www.teenproblem.net/forumта каhttp://www.teenproblem.net/forumто моhttp://www.teenproblem.net/forumгъhttp://www.teenproblem.net/forumща и разhttp://www.teenproblem.net/forumруhttp://www.teenproblem.net/forumшиhttp://www.teenproblem.net/forumтелhttp://www.teenproblem.net/forumна стиhttp://www.teenproblem.net/forumхийhttp://www.teenproblem.net/forumна сиhttp://www.teenproblem.net/forumла, поhttp://www.teenproblem.net/forumмиhttp://www.teenproblem.net/forumтаhttp://www.teenproblem.net/forumща страhttp://www.teenproblem.net/forumдаhttp://www.teenproblem.net/forumниhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumто и робhttp://www.teenproblem.net/forumствоhttp://www.teenproblem.net/forumто, приhttp://www.teenproblem.net/forumдаhttp://www.teenproblem.net/forumва осоhttp://www.teenproblem.net/forumбен, геhttp://www.teenproblem.net/forumроhttp://www.teenproblem.net/forumичhttp://www.teenproblem.net/forumно веhttp://www.teenproblem.net/forumлиhttp://www.teenproblem.net/forumчав и обhttp://www.teenproblem.net/forumщесhttp://www.teenproblem.net/forumтвеhttp://www.teenproblem.net/forumно знаhttp://www.teenproblem.net/forumчим смиhttp://www.teenproblem.net/forumсъл на личhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumта саhttp://www.teenproblem.net/forumмоhttp://www.teenproblem.net/forumжерhttp://www.teenproblem.net/forumтва.
Известно е, че за Ботев е изключително важно наличието на близост, на съмишленичество. Така в стихотворението "Делба" човекът - лирическият субект, разказва историята на споделянето, на едното сърце, на общата упътеност към смъртта:
По чувства сме братя ний с тебе
и мисли еднакви ний таим,
Идентичността на чувствата и мислите определя високата степен на свързаност - на откриване на брата, на еднаквия с мене като душевност човек. За лирическия говорител и в началото, и в края на текста остава водещо чувството, след което идва мисълта. "Делба" говори и за ценностното разполагане на човека в света, тъй като ключови позиции наред с чувството и мисълта, в началото на текста, имат вярата и покаянието:
и вярвам, че в светът за нищо
ний няма с теб да се разкаем.
Вярата в случая е вяра в себе си (в нас), в правотата на избора и уместността на действията.
И глава ний няма да сложим
пред страсти и светски кумири:
сърцето си вече казахме
с печалните наши две лири...
Ние сме двама, но сме една мисъл, един дух, една песен – една глава, едно сърце. Непреклонността в отнасянето към света е обобщена във фигурата на гордата, несклонена глава. В "Делба" финалната строфа сплита изречени в първата и втората думи: "напред", "сега", "чувства", "мисли", "делба", като към тях се добавят: "дума заветна", "смърт". Има устрем към бъдещето, към дефинирания в съзнанието дълг, към изпълнение на клетвата, към смъртта, тъй като последната делба е последно сливане, последно съединяване на чувства и мисли. Разбира се, този стремеж към смъртта, всъщонст е стремеж към друг живот, живот във вечността.
Най-висша проява на духовните сили на човека е борбата за всеобща свобода на нашия народ и на цялото човечество. До създаването на такъв образ Ботев достига в стихотворения като “Хаджи Димитър”, “Обесването на Васил Левски”, “Моята молитва”.
Един поет с голямо сърце и с големи чувства написва призивна песен към всички борци за човешка свобода и щастие, внушавайки ни идеята за безсмъртието, на онзи, който се бори и загива за родината си. В стихотворението “Хаджи Димитър” са въплътени безсмъртните революционни стремежи на епохата. Героят тук се издига решително над личността на хайдутина и личността на бунтовника със своят общочовешки идеал. Ботев подплатява безсмъртието на героичния подвиг чрез магията на поезията. Той е прозрял голямата висша истина:
Тоз, койhttp://www.teenproblem.net/forumто падhttp://www.teenproblem.net/forumне в бой за своhttp://www.teenproblem.net/forumбоhttp://www.teenproblem.net/forumда,
той не умиhttp://www.teenproblem.net/forumра: неhttp://www.teenproblem.net/forumго жаhttp://www.teenproblem.net/forumлеhttp://www.teenproblem.net/forumят
зеhttp://www.teenproblem.net/forumмя и неhttp://www.teenproblem.net/forumбо, звяр и приhttp://www.teenproblem.net/forumроhttp://www.teenproblem.net/forumда,
и певhttp://www.teenproblem.net/forumци песhttp://www.teenproblem.net/forumни за неhttp://www.teenproblem.net/forumго пеhttp://www.teenproblem.net/forumят…
Чрез клюhttp://www.teenproblem.net/forumчоhttp://www.teenproblem.net/forumваhttp://www.teenproblem.net/forumта обhttp://www.teenproblem.net/forumразhttp://www.teenproblem.net/forumност на “пеhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumщаhttp://www.teenproblem.net/forumта всеhttp://www.teenproblem.net/forumлеhttp://www.teenproblem.net/forumна” се утhttp://www.teenproblem.net/forumвърhttp://www.teenproblem.net/forumждаhttp://www.teenproblem.net/forumва предhttp://www.teenproblem.net/forumстаhttp://www.teenproblem.net/forumваhttp://www.teenproblem.net/forumта за непhttp://www.teenproblem.net/forumреhttp://www.teenproblem.net/forumсекhttp://www.teenproblem.net/forumваhttp://www.teenproblem.net/forumщия жиhttp://www.teenproblem.net/forumвот, за посhttp://www.teenproblem.net/forumтигhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumтаhttp://www.teenproblem.net/forumта дуhttp://www.teenproblem.net/forumховhttp://www.teenproblem.net/forumна вечhttp://www.teenproblem.net/forumност на личhttp://www.teenproblem.net/forumносhttp://www.teenproblem.net/forumтта.
В “Хаджи Димитър” Ботев създава най-яркия образ в нашата доосвобожденска поезия-образа на революционера, отдал всичко на род и родина. Ботев е нарисувал героя не в разгара на битката, а след нейния край. Борецът проклина не защото умира, а защото не може да продължи борбата. И до последния си миг продължава да бъде борец. Свободата е условие за достоен човешки живот. И безсмъртието на подвига в борбата за свобода е един от основните мотиви в поезията на Ботев. В последните минути от живота си героят не жали за погубената си младост и ранната си смърт, а за своите другари по оръжие:
“Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Дее и мойта вярна дружина?”
Пред такава самоотверженост всяко живо същество занемява в благоговейно преклонение. Дори Балканът запява хайдушка песен.
Ботев, възпял подвига на Хаджи Димитър в забележителната си балада, пише “Обесването на Васил Левски”, за да възпее подвига и на другия велик син на България. Елегията е не само трагичен вопъл-израз на всенародна скръб за Апостола, но и възхвала на неговата личност, на неговия подвиг и дело, и своеобразен символ - образът на героя се превръща в символ на борбата за свобода. Апостолът е неделим от своята Родина, от съдбата на България. Той е символ на свободата на своят народ. Боhttp://www.teenproblem.net/forumтев е наhttp://www.teenproblem.net/forumпиhttp://www.teenproblem.net/forumсал своhttp://www.teenproblem.net/forumяhttp://www.teenproblem.net/forumта безhttp://www.teenproblem.net/forumсмърhttp://www.teenproblem.net/forumтна творhttp://www.teenproblem.net/forumба таhttp://www.teenproblem.net/forumка, сяhttp://www.teenproblem.net/forumкаш кръв е каhttp://www.teenproblem.net/forumпеhttp://www.teenproblem.net/forumла от сърhttp://www.teenproblem.net/forumцеhttp://www.teenproblem.net/forumто му. Всяhttp://www.teenproblem.net/forumка дуhttp://www.teenproblem.net/forumма в тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи рекhttp://www.teenproblem.net/forumвиhttp://www.teenproblem.net/forumем е поhttp://www.teenproblem.net/forumроhttp://www.teenproblem.net/forumдеhttp://www.teenproblem.net/forumна от черhttp://www.teenproblem.net/forumна мъhttp://www.teenproblem.net/forumка и предhttp://www.teenproblem.net/forumставhttp://www.teenproblem.net/forumляhttp://www.teenproblem.net/forumва стон на поhttp://www.teenproblem.net/forumтоhttp://www.teenproblem.net/forumпеhttp://www.teenproblem.net/forumна в скръб дуhttp://www.teenproblem.net/forumша. Майhttp://www.teenproblem.net/forumкаhttp://www.teenproblem.net/forumта – роhttp://www.teenproblem.net/forumдиhttp://www.teenproblem.net/forumна е “черhttp://www.teenproblem.net/forumна роhttp://www.teenproblem.net/forumбиhttp://www.teenproblem.net/forumня”, “гарhttp://www.teenproblem.net/forumваhttp://www.teenproblem.net/forumнът граhttp://www.teenproblem.net/forumчи грозhttp://www.teenproblem.net/forumно, злоhttp://www.teenproblem.net/forumвеhttp://www.teenproblem.net/forumщо”, “псеhttp://www.teenproblem.net/forumта и вълhttp://www.teenproblem.net/forumци виhttp://www.teenproblem.net/forumят в поhttp://www.teenproblem.net/forumляhttp://www.teenproblem.net/forumта”, “зиhttp://www.teenproblem.net/forumмаhttp://www.teenproblem.net/forumта пее свойhttp://www.teenproblem.net/forumта зла пеhttp://www.teenproblem.net/forumсен”. Мрачhttp://www.teenproblem.net/forumна е карhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumта на жерhttp://www.teenproblem.net/forumтвеhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumта смърт:
… стърhttp://www.teenproblem.net/forumчи, аз виhttp://www.teenproblem.net/forumдях, черhttp://www.teenproblem.net/forumно беhttp://www.teenproblem.net/forumсиhttp://www.teenproblem.net/forumло,
и твой един син Бълhttp://www.teenproblem.net/forumгаhttp://www.teenproblem.net/forumриhttp://www.teenproblem.net/forumйо,
виhttp://www.teenproblem.net/forumси на неhttp://www.teenproblem.net/forumго със страшhttp://www.teenproblem.net/forumна сиhttp://www.teenproblem.net/forumла.
Беhttp://www.teenproblem.net/forumсиhttp://www.teenproblem.net/forumлоhttp://www.teenproblem.net/forumто е каhttp://www.teenproblem.net/forumто разhttp://www.teenproblem.net/forumпяhttp://www.teenproblem.net/forumтие. Жерhttp://www.teenproblem.net/forumтвеhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumта смърт на геhttp://www.teenproblem.net/forumроя ноhttp://www.teenproblem.net/forumвоhttp://www.teenproblem.net/forumпокhttp://www.teenproblem.net/forumръсhttp://www.teenproblem.net/forumтва и наhttp://www.teenproblem.net/forumзоhttp://www.teenproblem.net/forumваhttp://www.teenproblem.net/forumва родhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumта зеhttp://www.teenproblem.net/forumмя каhttp://www.teenproblem.net/forumто единhttp://www.teenproblem.net/forumствеhttp://www.teenproblem.net/forumно свяhttp://www.teenproblem.net/forumто мясhttp://www.teenproblem.net/forumто за люhttp://www.teenproblem.net/forumбовhttp://www.teenproblem.net/forumта, но и за смърhttp://www.teenproblem.net/forumтта на бълhttp://www.teenproblem.net/forumгаhttp://www.teenproblem.net/forumриhttp://www.teenproblem.net/forumна. Такава голяма скръб може да бъде предизвикана само от смъртта на необикновена, изключителна, безсмъртна личност, каквато е Левски.
За Боhttp://www.teenproblem.net/forumтеhttp://www.teenproblem.net/forumвиhttp://www.teenproblem.net/forumте геhttp://www.teenproblem.net/forumрои борhttp://www.teenproblem.net/forumбаhttp://www.teenproblem.net/forumта се превhttp://www.teenproblem.net/forumръhttp://www.teenproblem.net/forumща не саhttp://www.teenproblem.net/forumмо във висш чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешhttp://www.teenproblem.net/forumки и патриоhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumчен дълг, но и във върhttp://www.teenproblem.net/forumховhttp://www.teenproblem.net/forumна форhttp://www.teenproblem.net/forumма на личhttp://www.teenproblem.net/forumно самоусъвършенстване. И от таhttp://www.teenproblem.net/forumзи гледhttp://www.teenproblem.net/forumна точhttp://www.teenproblem.net/forumка, наhttp://www.teenproblem.net/forumпълhttp://www.teenproblem.net/forumно разhttp://www.teenproblem.net/forumбиhttp://www.teenproblem.net/forumраhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumма и лоhttp://www.teenproblem.net/forumгиhttp://www.teenproblem.net/forumчесhttp://www.teenproblem.net/forumки есhttp://www.teenproblem.net/forumтествеhttp://www.teenproblem.net/forumна е гоhttp://www.teenproblem.net/forumреhttp://www.teenproblem.net/forumщаhttp://www.teenproblem.net/forumта моhttp://www.teenproblem.net/forumлитhttp://www.teenproblem.net/forumва в стиhttp://www.teenproblem.net/forumхотhttp://www.teenproblem.net/forumвоhttp://www.teenproblem.net/forumреhttp://www.teenproblem.net/forumниhttp://www.teenproblem.net/forumеhttp://www.teenproblem.net/forumто “Моhttp://www.teenproblem.net/forumяhttp://www.teenproblem.net/forumта моhttp://www.teenproblem.net/forumлитhttp://www.teenproblem.net/forumва”:
Подhttp://www.teenproblem.net/forumкреhttp://www.teenproblem.net/forumпи и мен ръhttp://www.teenproblem.net/forumкаhttp://www.teenproblem.net/forumта,
та коhttp://www.teenproblem.net/forumга въсhttp://www.teenproblem.net/forumтаhttp://www.teenproblem.net/forumне роhttp://www.teenproblem.net/forumбът,
в реhttp://www.teenproblem.net/forumдоhttp://www.teenproblem.net/forumвеhttp://www.teenproblem.net/forumте на борhttp://www.teenproblem.net/forumбаhttp://www.teenproblem.net/forumта
да си найhttp://www.teenproblem.net/forumда и аз гроhttp://www.teenproblem.net/forumбът!
Изстраhttp://www.teenproblem.net/forumдаhttp://www.teenproblem.net/forumна в доhttp://www.teenproblem.net/forumсеhttp://www.teenproblem.net/forumга с жиhttp://www.teenproblem.net/forumтейhttp://www.teenproblem.net/forumскаhttp://www.teenproblem.net/forumта несhttp://www.teenproblem.net/forumпраhttp://www.teenproblem.net/forumведhttp://www.teenproblem.net/forumлиhttp://www.teenproblem.net/forumвост, съзhttp://www.teenproblem.net/forumряhttp://www.teenproblem.net/forumла в реhttp://www.teenproblem.net/forumзулhttp://www.teenproblem.net/forumтат от неhttp://www.teenproblem.net/forumсъhttp://www.teenproblem.net/forumвърhttp://www.teenproblem.net/forumшенhttp://www.teenproblem.net/forumствоhttp://www.teenproblem.net/forumто и анhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumхуhttp://www.teenproblem.net/forumманhttp://www.teenproblem.net/forumно усhttp://www.teenproblem.net/forumтройhttp://www.teenproblem.net/forumство на свеhttp://www.teenproblem.net/forumта, таhttp://www.teenproblem.net/forumзи моhttp://www.teenproblem.net/forumлитhttp://www.teenproblem.net/forumва е подhttp://www.teenproblem.net/forumчиhttp://www.teenproblem.net/forumнеhttp://www.teenproblem.net/forumна на исhttp://www.teenproblem.net/forumкреhttp://www.teenproblem.net/forumноhttp://www.teenproblem.net/forumто съсhttp://www.teenproblem.net/forumтраhttp://www.teenproblem.net/forumдаhttp://www.teenproblem.net/forumние към хоhttp://www.teenproblem.net/forumраhttp://www.teenproblem.net/forumта, роhttp://www.teenproblem.net/forumдеhttp://www.teenproblem.net/forumна е от акhttp://www.teenproblem.net/forumтивhttp://www.teenproblem.net/forumноhttp://www.teenproblem.net/forumто, трезhttp://www.teenproblem.net/forumвоhttp://www.teenproblem.net/forumмисhttp://www.teenproblem.net/forumлеhttp://www.teenproblem.net/forumщо дуhttp://www.teenproblem.net/forumховhttp://www.teenproblem.net/forumно наhttp://www.teenproblem.net/forumчаhttp://www.teenproblem.net/forumло и от непhttp://www.teenproblem.net/forumриhttp://www.teenproblem.net/forumмиhttp://www.teenproblem.net/forumриhttp://www.teenproblem.net/forumмаhttp://www.teenproblem.net/forumта чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешhttp://www.teenproblem.net/forumка приhttp://www.teenproblem.net/forumроhttp://www.teenproblem.net/forumда. Това е сърдечна и дълбоко интимна изповед на революционера за неговата безпределна любов към народа, към делото на революцията, на свободата.
Ботев чувствува бога в себе си, защото сам е един от боговете, слязъл на земята и въплътил в себе си революционния идеал за жертвоготовността пред олтара на свободата. Идеята за подвига е издигната най-високо в стихотворението “Моята молитва”. Тук е най-силна всеотдайността и жертвоготовността на героя, най-възвишени са неговите идеали.
Преди Ботев никой не е описал така подвига и смъртта саможертва. Никой не е посветил толкова произведения на загиващия в борбата за народа и човечеството. Никой не е изразил така копнежа по върховното щастие-участието в борбата. В творчеството му избликва ту страстен призив за революционно дело,ту остър вик на социален протест,ту изплува мечтата за героична жертва. Поезията му се превръща в една чудна сплав от нещо национално и общочовешко,дълбоко съкровено,мобилизиращо и винаги актуално. Пламенен и неудържим,поетът се изправя срещу остарелите мъдрости на времето, дръзко им противопоставя своето разбиране за живот и свобода,смело се взира в бъдещето на човечеството.