PDA

View Full Version : Бушони



metaxa
01-15-2008, 20:07
Някаква информация ако може за бушоните :D

aniezina
01-15-2008, 20:56
Еми тва дето тати ми е казвал, е че са някви жички през което минава напрежението , и изгарят те вместо ел системата в случай че напрежението е прекалено голямо ама друго не знама ине намерих конкретна информация, пробвай в уикипедия :D

ApoLoGiCK
01-16-2008, 02:01
Пълзящата бушонизация - 3 (Бушоните - портрет и устройство)

Ако първата стъпка е да се научим, че бушонизацията съществува около нас, то втората е да се научим да разпознаваме, разбираме и предсказваме бушоните. (Те са видимата част от този процес - и, по този начин, естествена точка за въздействие.)

Бушоните на най-високо политическо ниво са лесни за разпознаване - по усиленото “поливане”, от медиите. (Особено тези медии, които доскоро са поливали други, доказани вече бушони. Ако сериозно мислите, че вестникът Х или телевизията У до вчера са били старателни популяризатори на който бушон им е наредено, а от днес отведнъж са станали независими пророци на истината… хм… май четивото по-нататък не е за вас. Ако пък не мислите така, надали ще ви е трудно да си направите списък от десетина медии, и като следите кого непрекъснато експонират и хвалят всичките, веднага да разпознавате бушона.)

На по-ниско ниво може да е по-трудно. При кметски избори могат да са от полза местни медии - ако са показали преди “бушоно-поливачески” характер, и особено ако собствениците им са с неясен произход на капиталите си и/или бейски маниери и навици, можете да се ориентирате по тях. В по-дребни социални единици, примерно фирми, е от полза директното идентифициране - ако собствениците са старателно пазена тайна, или официалният “собственик” си мени мнението като ветропоказател след разговори по телефона, водени с подмазващ се тон, си задайте въпроса “Мечката ака ли в гората?”…

Бушоните биват подбирани като правило с една точно определена цел - да вършат мръсотиите, с които кукловодът зад сцената не иска да си изцапа името. На високо политическо ниво - да крадат милиарди от джобовете ни. На ниско политическо, или на фирмено - да ни изцеждат като пране, в полза на джобовете на кукловода. Съответно, психологията им има много общи елементи; в рамките на съответната група те са буквално като клонинги.

Бушонът - кмет на неголямо населено място, или фирмен мениджър, е като правило брутален, агресивен и безпардонен. Той без никакво колебание орязва всякакви социални придобивки, или пък разходи на общината за свестни и полезни неща (освен ако не се изпълняват от фирма на кукловода, с 1000% печалба и мижав до нулев резултат). Подчинени, които посмеят да се възпротивят, в добрия случай биват уволнявани със задна дата, и последната заплата не им бива изплащана, без основание или обяснение. В не толкова добрия случай, или ако посмеят да си търсят правата или заплатата, в действие влизат отрепките сред фирмената охрана или дори направо еничерският отряд на кукловода.

На оставащите на борда също не им е лесно. Работното време бива увеличено, често с по десетина-петнайсет часа, с неадекватна или дори без никаква компенсация. Естествени загуби в производствения процес, които е нормално да бъдат покривани от предприятието, почват да бъдат удържани от заплатите на работещите “с цел намаляване на прахосничеството”, или друга подобна глупост. Често се обявяват “кражби”, които се удържат от заплатите на персонала (често след физическо малтретиране, което, естествено, цели не да разкрие крадеца - такъв просто няма - а да покаже на персонала какво ще му се случи, ако…). В държавните служби (кметства и пр.) служителите биват заставяни, обикновено със заплахи за работата им, да легитимират със себе си корупционни схеми (от които те най-често не получават нищо, въпреки че подписват документи, че са получили)… Списъкът може да бъде продължен едва ли не до безкрай. Написах колкото да даде представа за цялото.

Бушонът в по-голямата политика е безпардонен лъжец. Можете да го познаете дали лъже по това дали диша; в типичния случай ще предпочете да излъже дори ако му е по-изгодно да каже истината. Като характер и светоглед е идентичен с бушона от фирмено ниво; разликата е, че на фирмено ниво той държи тоягата (мениджърския пост), а на държавно ниво избирателите държат тоягата (бюлетината). Ако е глупав, дори налага в подчинените му звена съответни маниери, или прави дневни или нощни кориди с джипове, побои или гуляи в дискотеки, снимки с кукловоди или говорителите им по яхтите им, и т.н. Разчита на влиянието на кукловода в медиите, за да бъдат покривани от народа изпълненията му (те биват, но само за докато кукловодът не реши да го смени).

При подходящи обстоятелства тези роли могат да бъдат и разменени. Ако се чувства в силно положение, бушонът може да се прояви като брутален простак и на най-високо държавно ниво. (Класически номер на кукловодите, които искат да изгорят стабилизирал се и натрупал позиции бушон, е да му създадат усещане за безнаказаност, и после да го смъкнат чрез светлина върху глупостите, които е натворил.) Обратното, хитри бушони с амбиции за голямо израстване могат да предпочитат лъжите и интригите и на по-ниско ниво. (Успяват доста по-рядко, отколкото предполагат - бушонът се използва, за да бъде изгорен, а за изгорелия бушон виж по-долу.)

Психологията на бушона е психология на хиена. Мечтата му е той да коли и беси всичко наоколо, и няма нищо против да лиже задници като част от работата. (Тези два критерия са, по които бива избран. От свестни хора с достойнство бушони не става - и тези, които си търсят бушони, го знаят; освен това, те много трудно понасят идеята да работят със свестен човек с достойнство. Още един критерий за разпознаване на бушона, ако сте близо около него.) Където види по-слаб, той налита и захапва; където види по-силен - пълзи и скимти, и се опитва да го издебне в гръб.

Важен белег на бушона (основен критерий, по който го избират) е да не разбира, че е… бушон. Да се надява, че на кукловода му трябва мениджър на собственоста и/или публично лице, и да си въобразява, че с достатъчно еничерстване ще е негова дясна ръка, докато не успее да го преметне и да му вземе мястото. (Но не разбира, че ако на кукловода му трябваше човек за небушонни цели, той щеше да е в края на списъка.)

Бушонът знае, че е избран сред десетки други подобни, но не подозира, че е избран не по колко хитро е метнал кукловода, а по колко го е подценил. (Оттук едно важно следствие: бушоните могат да са хитри, но са късогледи глупаци - кукловодите обаче не са, за изненада на много хора.) Ако бушонът знае, че му предстои изгаряне, и се готви за него, изгарянето ще е много по-трудно и рисковано за кукловода. Затова и досетливите и предвидливи бушони са голяма рядкост, и обикновено се срещат в ситуации, в които кукловодите не са имали голям избор.

Основно правило на кукловодите е никога да не използват изгорен (независимо от кого) бушон повторно. Такъв бушон знае какво вероятно го очаква, и се готви - кукловодът рискува с него. Изключения се срещат пак когато кукловодът не е имал особен избор, или употребата е в различен бранш, където бушонът си вярва, че няма да е пак толкова лесно да бъде изгорен, или пък просто е толкова глупав, че не е научил нищо от първото си изгаряне. (Гошо Тъпото например беше използван като бушон поне десетина пъти, на различни нива и в различни браншове, всеки път успешно - не зная дали друг е достигнал този рекорд.)

Ако бушонът иска да избегне изгарянето, трябва да е много по-хитър, отколкото кукловодите му предполагат - а те винаги предполагат с известен запас. Необходимо е да знае абсолютно всичко за кукловодите си, да има за тях достатъчно компрометиращ материал (пак със запас), да е подсигурил всичко това да се срине на главите им, ако с него се случи нещо, и те да нямат как да избягнат това, и най-вече да е научил и натрупал всичко това незабелязано от тях - нещо, което е много трудно за постигане.

Единственият известен ми такъв в голямата българска политика е Филчев, при когото ключов в откриването и събирането на компрометираща информация пост се съчета с подходяща психология (параноидни наклонности; писал съм как те способстват за печеленето и задържането на властта в реално недемократични структури), и груба грешка на кукловодите му (подцениха го тежко, и то точно заради психическите му отклонения). Резултат: не му ли кефне нещо на Филчев, видимите пред медиите бушони на високо ниво се въртят като пумпали и правят еквилибристики, не само неразбираеми, но и трудни за вярване от масовия българин, за да не му скършат хатъра.

Съдбата на бушоните е като правило каквато заслужават: газене на околните, и за благодарност - изгаряне и изхвърляне. Това радва пострадалите, но не решава проблема им: докато кукловодът дърпа конците, задължително ще има нови бушони, и те по нищо няма да се различават от старите. Единственият начин нещата да се променят е кукловодът да изпусне конците, или да бъде изкаран на светло. И един удобен помощник с добри позиции в това начинание са… бушоните.

Бушонът е удобен помощник срещу кукловодите по две причини. Първо, той има много повече информация кой е кукловодът и къде е уязвим, отколкото средностатистическият избирател. И второ, той е много по-глупав и некадърен в бушонизацията и кукловодството (по това е подбран): ако успее да овладее нещата и да поеме реалната власт в свои ръце, той няма да може да прави качествени бушонни изпълнения, и бързо ще се окаже на светло. (Нещо като стария Ленинов принцип “колкото по-зле, толкова по-добре”. ;-) ) Недостигът на готови за завинтване качествени кандидат-бушони, и по-добрата подготовка на наличните срещу изгаряне, пък може да улесни изкарването на светло на кукловодите.

Затова е добре да се помага на бушоните (и настоящи, и потенциални) да осъзнаят в точно каква позиция са, и какво ги очаква. Когато това разбиране стане популярно, то ще бъде подкрепено и от опита на бушоните, които не са му вярвали, или не са взели достатъчно и навременни мерки. Бушонизацията като стратегия е основана на поддържането на дистанция и изолация на бушоните от кукловодите: когато дистанцията и изолацията бъдат намалени, бушонизацията като подход започна да е несигурна и слабо ефективна. А това работи в полза на избирателите, фирмените служители и т.н. (Което ще рече - на тези като мен, и като който вероятно би чел тези редове. :-) )

ApoLoGiCK
01-16-2008, 02:02
Пълзящата бушонизация - 4 (Кукловодите)

Тук опираме до ключовата част на серията за бушонизацията - кои са, и какви са кукловодите.

Кукловодите са тези, които командват “бушоните”. Те са скритите собственици на империите, чиято мръсна работа вършат “бушоните” - без значение дали “империята” е фирмичка за няколко милиона, или многомилиардна държава в държавата. Те са постоянните консуматори, които биват предпазвани от бушоните; те са маскираните зад маските-бушони.

Какви са най-добре говори фактът, че имат нужда да се крият зад някого. Често се твърди, че тази нужда е оправдана от богатството им, за да живеят по-безопасно, но това е лъжа. Който иска да ги отвлича, изнудва или заплашва, рано или късно ще намери път към идентичността им. Освен това, истинската заплаха за тях са не маниаците-единаци, а едрите им конкуренти - а те задължително имат ресурсите да разкрият противника си. Истината е, че се крият, защото делата им не предполагат да бъдат уважавани или търпяни.

По-конкретните примери са безброй. Кукловодите са, които се грижат в джобовете на тайно техните фирми да отиват милиарди, но за здравеопазване, образование или култура - жълти стотинки. Те са, които насаждат навсякъде корупцията, за да може всеки да е погазвал закона, и съответно да има с какво да бъде държан и командван. Те са, които разлагат като гангрена “имунитета” на държавата - полиция, служби за борба с организираната престъпност, разузнаване и контраразузнаване (от продаване на държавата се правят най-големите пари). А също и имунитета на обществото - те налагат като “лидери” изметта (и по този начин учат хората да бъдат измет, за да успеят), превръщат продажни подлизурковци в “културтрегери”, послушни тъпанари в “герои”… В “Архипелагът Гулаг” Солженицин нарича криминалните престъпници, пращани в лагерите заедно с политическите, най-често за да ги командват, “изпитана трупна отрова”. Кукловодите са особено рафинирани проби от тази отрова.

Имената им ли? Не ги знам, въпреки че се досещам за някои. Трудно ми е да си представя Васил Божков - Черепа извън списъка им. Собствениците на групировката ТИМ - също; никога не съм си дал труда да им запомня имената, но надали- е трудно да бъдат намерени. Бих се смаял, ако извън списъка е и Боян Радев - той беше “кръстникът” и на ВИС, и на СИК, и на почти всички други силови групировки (напоследък западна - може и да е изпаднал). Бих предположил, че в него или близо до него са и братя Ковачки - влиянието им върху енергетиката и някои раздели на тежката промишленост в България се доближава до това на ТИМ в зърнената индустрия. Бих се учудил, ако извън него са поне две публични лица - Стефан Софиянски (по данни на няколко различни източника третият по състояние човек в България), и Димитър Калчев (всякакви опити да си изясня колко точно е влиянието му са опирали в многозначително мълчание - а това вече е доста информативно). Най-сетне, направо бих се смаял, ако извън него е фамозният, безкрайно потаен за медиите и майстор в дърпането на конците о.з. генерал от “службите” Любен Гоцев. Да си призная, за него не бих се учудил да е начело на този списък - единственият, когото мога да сложа наравно с него в създаването на модела на нова България като царство на изметта и корупцията, е покойният Андрей Луканов.

Не съм си дал труда да науча имената им с точност, защото не мога да ги докарам до умовете на хората. Повечето традиционни медии са под контрола на тези хора, а пък блогосферата още няма влиянието да бъде сред големите български медии. И може би още повече, защото повечето хора като че ли не се интересуват особено от тези имена. Било ги вълнувало да не ги смучат като вампири, а не кои са точно… Но спирането на това смукане задължително минава през научаване на имената им. Затова и тези имена са толкова пазени.

Какви са тези хора? Откъде са попаднали в този списък?… Обществените мемета обикновено споменават или “тайните служби”, или зловещи конспирации, или бивши комунистически дейци, или какво ли не… Истина е, че хората от “службите” имаха около Промяната много по-добри позиции от повечето други хора да си присвоят големи суми, и с тях и с връзките си с други хора от “службите” да придобият силно влияние. Истина е и че висши партийни дейци на много позиции бяха другата категория хора, която имаше такива позиции. От цялото Политбюро обаче не повече от 5-10% (и то като правило деца или роднини) успяха да се вредят в “новата Номенклатура”; предполагам, че и сред “службите” процентът на влезлите в списъка на кукловодите надали е голям. Като че ли основната му част са хора, издигнали се чрез безскрупулност, продажност и/или бруталност.

Пък и, да си призная, малко ме вълнува дали кукловодът Х е бивше политическо ченге, бивш партиен деец или бивша мутра. Далеч по-важното от какъв е бил е какъв е сега.

А още по-важното е как да престане да бъде такъв. Защото нищо не съсипва обществото и държавата ни както кукловодството и бушонизацията. Страната ни е пълна с кривици за оправяне - но почти всичките са създадени или/и защищавани от кукловоди и бушоните им… За щастие, начини за борба срещу тях има.

Класическият начин за борба срещу кукловода е изваждането му на светло. Веднъж попаднал в светлината на прожекторите, той се принуждава да изостави бушонизацията и да действа легално, да играе по правилата. Което е и целта.

Помощ за това може да се получи от легалния бизнес - включително най-едрия, може би дори предимно той. Кукловодите, които действат на тъмно, могат да натрупат пари и/или влияние много бързо, и така да се превърнат в заплаха за установените бизнеси. Затова и бих очаквал всеки голям, установен и легален бизнес да търси тайно начини да играе срещу тях. Само глупавите феодали обичат да граничат с бързорастящи, потайни и агресивни съседи.

Друг помощник в разкриването на кукловодите могат да се окажат самите бушони - писах за това в предишния си запис.

Трети помощник биха могли да са журналистите, и източниците им на информация. Вярно е, контролираните от кукловодите медии няма да публикуват откритията им - но Интернет вече е медия наравно с най-големите, дори за България. Така че, колкото и да не го вярват, журналистите имат начини да помогнат на… всъщност, най-първо на себе си и децата си.

Най-сетне, голям помощник могат да са и многобройните хора, които по един или друг начин знаят кой точно на кого дърпа конците - и също мислят за бъдещето на обществото и децата ни. Поискат ли, винаги ще се намери начин как да хвърлят светлина върху тези тайни. И да помогнат най-сетне държавата ни да се пооправи малко.

По великденски казано - да възкръсне.

ApoLoGiCK
01-16-2008, 02:03
Пълзящата бушонизация - 2 (Случаят “Амотера”)

Бушонизацията нанася най-страховити вреди на политическо ниво - но съществува не само на него. Много бизнеси са и високо доходоносни, и легални, но на цената на катастрофа за имиджа на този, който се занимава с тях. Изкушението за “бизнесмените” в тези области да се поучат от примера на политическите кукловоди е огромно.

Да вземем например неотдавнашния случай с акцията на ГДБОП срещу големите торент-сайтове. Възбудена и спонсорирана, по неофициални данни, от фирмата “Амотера”, която продава авторски права на филми. Изгодата за “Амотера” от тази акция е ясна на собствениците й (и на други хора, които не се замислят върху реалността или не са запознати с нещата) - значи предприемането й е оправдано в техните очи. (Дали е реално оправдано, е друга тема, без отношение към бушонизацията.)

Проблемът е, че провеждането на акцията задължително ще доведе до нежелани ефекти. Големите торент-сайтове може да са любимци само на тесен кръг съгласни с политиката на “плащай ми за каквото не е мое”, но акцията срещу тях, в този си вид, е погазване от държавна служба на закона и нарушаване на правата на потребителите, с цел бизнес-изгода на частна фирма. Нормално е масовият потребител на Мрежата да е възмутен от нея. Рискът от обратен негативен ефект върху собствениците е много висок - кампания срещу тях в Мрежата, бойкоти на други техни бизнеси, и т.н. Ако са известни, не биха посмели да я задвижат - загубите може да надхвърлят очакваните печалби.

Но не са. Собственик на “Амотера” е офшорната фирма “Амотера лимитид”, регистрирана на Вирджинските острови. Това не само й спестява известно количество данъци (не кой знае колко голямо - България няма с тях спогодба за избягване на двойното данъчно облагане), но и удобно скрива истинските собственици. На теория, легален начин да се научи кои са няма. Нито ако са спонсорирали газене на законните права на потребителите, нито ако продават права върху филми, за които не притежават права, примерно.

Анонимността е голямо удобство, когато действията ти смърдят на незаконност и непочтеност. Издирваш примерно устат простак, готов на всичко за пари и власт над един офис хорица, и го слагаш начело на фирмата. В ролята на… естествено, бушон. Той старателно ще лае по всеки, и ще доказва колко добър пазач е - в кръвта му е. Ще изцежда служителите до последна капка пот, ще се фука, ще гъзарее… Този тип хора са удивително еднакви - всеки ги е виждал, няма нужда да ги описвам подробно.

Ключовият детайл е, че те никога не разбират, че са бушони. Стане ли много напечено, добрият чичко собственик идва, и изритва възмутено гадняра-мениджър. За масово въодушевление на възмутени клиенти и странични лица, фирмен персонал и всички останали. Никой не си задава въпроса - абе тоя толкова добър чичко как назначи на работа толкова гаден мениджър? И дали следващият мениджър няма да е пак същият? Без значение дали защото чичкото е твърде наивен, и всеки го лъже, или защото всъщност е още по-голямо леке, и такива мениджъри му трябват (как да прецениш, като не го знаеш дори кой е?). Крайният резултат е същият…

Е, изгорелият бушон си е получил заслуженото, и наивниците сме щастливи. Царят умря, да живее царят. Новият с гаранция ще е по-добър, ще е истински апарат, няма да е бушон, нищо че е от същия продавач в същия магазин за ментета. Нали? Бравоо! Блажени сте, ваше е царството. Небесното. Земното е на лукавия, там не посягайте, там е мръсно, няма да ви е хубаво…

“Амотера” е само един от примерите около нас. Наоколо е пълно с бушони и скрити зад тях големи консуматори. Всеки собственик на малка фирма ще ви каже колко пъти за последните няколко години му се е наложило да сменя напълно изправния и работещ касов апарат, защото е излязла наредба за подмяната им с по-нови (задължително внесени от един и същи монополист). В случая бушонът е Министерският съвет, като колективен автор на наредбата. А скритият консуматор… пробвайте да се сетите кой е. От три пъти, като за начало.

Тази задачка е лесна. Малко по-трудна може да е задачата “чий бушон е Вальо Топлото” - но не е нерешима. Ще се въздържа от изброяването на още дълъг списък подобни задачки - сигурен съм, че всеки наоколо може да изреди списък, дълъг листове. Но ще препоръчам на всеки да си направи такъв списък. Не е нужно да отгатва чии са бушоните, достатъчно е да ги забележи в картинката. И не за някакви “действия” по него - а като упражнение.

Първото и най-важно от всички. Това, което цели да ни научи, че около нас има бушони, и че са много. И че е добре да ги разпознаваме, защото крият зад себе си тези, които тъпчат многокатни гуши от джоба ни, докато ние си броим останалите в него стотинки.

Защо започвам с “бушонизаторите на дребно” ли? Защото обикновено не си изпипват работата така добре, както тези на едро, и са по-лесни за учене на техен гръб. И защото бушонизаторите на едро скапват живота ни най-отгоре, на ниво държава - но тези на дребно го изпълват със скапаност и на всички по-долни нива. Смрадта почва да се носи не само от триъгълника псевдоготически сталински сгради в центъра на София, а отвсякъде… Спокойно - няма да пощадим и големите. Ще стигнем и до тях.

Има и следващи упражнения, и неща за учене. За тях обаче - по-нататък.

ApoLoGiCK
01-16-2008, 02:03
Надявам се да ти погне!!!!!!!!!!