damiaN_882
01-16-2008, 12:36
Интерпретаивно съчинение 8-ми клас "Дервишово семе" на Николай Хаитов.
Това е литературата.
http://i.data.bg/08/01/16/761295_orig.jpg
http://i.data.bg/08/01/16/761294_orig.jpg
1. Няма никакво значение каква е литературата. Текстът на разказа е еднакъв навсякъде. #-o Освен това е по-полезно да се кажат авторите на учебника, а не някаква снимка. Даже не е нужна, можеше просто да ги напишеш.
2. Има си тема на всяко интерпретативно съчинение. Не може да бъде върху целия разказ. На разказа може да се направи анализ... Примерна тема: (с цитат) " На това кръстопътче тъпча...". Трябва да уточниш темата.
И трето: Попринцип не съм заядлива, но днес имах много лош ден и търсих на кого да си го изкарам.
chipi_kaoo
01-16-2008, 14:30
Основният конфликт в разказа--- Дервишово семе (лис стр. 346 Анубис)
Разказът „Дервишово семе” от Николай Хайтов поставя сериозни въпроси, свър-зани с рода, ценностите му, тяхното отстоява-не и съхраняване. Противоре-чието между законите на рода и утвърждаването наличността пораждат драмата в творбата. Този конфликт довежда до раздвоение на света на Рамадан – той трябва да избира дали да следва повелите на патриархалното семейство, или да живее един щастлив живот със своята любима.
Основните конфликти в творбата са сблъсъкът м/у Рамадан и Руфат, който провокира главното противоречие, и душевните раздирания на главния герой м/у дълга към рода и любовта. Те са израз на по-голям и значим хуманитарен конфликт, произтичащ от сблъсъка на ценностите на родовия и съвременния свят.
Съществуват различни видове ценности. Те са различни за двамата съседи. Рамадан и Руфат се борят за една жена, Силвина, но по различни причини. Единият съперничи, защото я обича, другия - единствено заради родова връзка с нея.
Рамадан е задължен да следва родовите повели. Той няма право на избор. Единственият въпрос, който му задават е какви потури иска: „Вапцани ли искаш или сури?”
В сватбената нощ героят дори не знае, „Ама коя? Каква?” е неговата невеста. Вечерта се оказва, че дядото е намерил „момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета...” Белият цвят, както в творбата „Ангелинка” на Елин Пелин, означава доброта, красота, невинност. Описанието на Силвина, което прави Рамадан ни дава представа за външния вид на момичето. В тази нощ героят започва да играе на пумпал с първата си жена: ”...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал.” Но невинната детска игра прераства в истински чувства, в любов, която остава за цял живот: ”то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.” Когато се влюбва, той все едно дава сърцето си на Силвина. Когато братята й отнемат неговата първа любов, празната къща е сякаш душата на Рамадан без неговата половинка. Героят е наранен, отнето му е най-скъпото, най-ценното в живота – първата любов. Той не може да преодолее загубата, търси начин да види своята любима и го намира: ”...стъмнеше ли се – качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.”
След като връщат Силвина в селото като жена на Руфат, тя не смее да се покаже навън, защото новият й съпруг „я беше дъвчил, бузите й бе сдъвчил като тесто”. Рамадан знае, че съседът му съсипва Силвина, но не може да направи нищо, за да промени това. Той би убил Руфат, но знае, „че в затвора няма дупчица да има към Силвина”.
Само при-видно Руфат до края остава победител, защото получава непокътнато мо-мичето, което харесва, още докато е в двора на съседа му. Прода-дена за два пръча и купена като пред-мет, тя завинаги съхранява в сърцето си доверието към първия човек, в когото се е влюбила.
Упорит и постоянен в любовта си, до края главният герой не прекрачва грани-цата между злото и доброто, защото има достойнството да остане верен на себе си. И в най-трудните мигове на слабост да устои и да остане човек: „ Триста пъти съм го трепал и съживявал... Хиляди пъти го клах и драх.” За да се стигне до самопризнанието: „И слугувам, инак всичко ляга на Силвина. ”
Въпреки любовта си към Силвина той трябва да продължи рода, да запази дервишовото семе. Той се жени повторно, този път „всичко стана както трябва”. И дете му се ражда „още на седмия месец”. Детето видяло, че бърза дядо му и с два месеца по-рано се ражда. Три дена след раждането на бебето дядото ляга да мре. Родът е вече продължен и той може да умре спокойно.
След години той още е верен на своята първа любов, така детска и невинна. Той е готов пак да се превърне в герой нарушител, да мине през жена, деца и внуци, но да бъде пак със своята любима. Единствената пречка е Руфат „Жена, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида, но между нея и мене се проснал вдървения Руфат, лежи, не мърда!” Той би прегърнал Силвина дори пред очите на съседа си, но тя не дава, защото „Ако той беше звяр, не ставай и ти!” Тази сентенция е много съдържателна. Освен за конкретния случай, описан в творбата, можем да я отнесем и до съвременния живот.
Конфликтът в разказа „Дервишово семе” представя един хуманитарно и общественозначим сблъсък между ценностите на родовия свят и тези на модерното общество. Съдържа също и две изключително силни, жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто, че без любов и щастие човешкия живот се обезсмисля.