Здравейте!Търсих в google но нищо не открих.... :neutral: Трябва ми анализ на Тартюф..,т.е.От колко действия се състои творбата и какво се разказва във всяко едно от тях.....Освен това и всички персонажи в творбата, като се посочи,всеки каква роля играе... :-o :roll:
Тартюф-анализ
“Тартюф” е най- често поставяната пиеса в целия свят, няма театър, който да не е включвал по няколко пъти в своята програма по няколко пъти тази забележителна комедия на Молиер. Популярността на пиесата се дължи на поставения в нея проблем и начина, по който е разрешен.
Действието на комедията се развива в Париж в дома на заможния боржуа Оргон. Пиесата започва с остър конфликт между г-жа Пернел, майка на Оргон и останалите членове на семейството. Пернел обвинява роднините си в неприемлив начин на живот и разрушаване на семейния ред. Елмира, Марияна, Дамис, Дорина, Клеант критикуват г-жа Пернел, която е неприятна, властна, злобна, бъбрива и вечно недоволна.
В поредицата от портрети, обрисувани от г-жа Пернел, липсва Оргон, но читателят знае, че той принадлежи към групата на Пернел и Тартюф. Неговата роля в семейните отношения е твърде голяма, тъй като той е глава на семейството и решава въпросите, свързани с имота.
Оргон е заслепен напълно от мнимите качества на Тартюф- набожност, скромност и безкористност. В негово лице той е намерил човека , на когото изцяло се е доверил:
Накрай по божи знак прибрах го аз у нас
и всичко тук добре потръгна оттогаз.
Той бди и чест е мен, че тук пред всяка друга
най- много е зает със мойта съпруга.
Той казва ми кой мъж я гледа похотлив
и тамо е от мен стократно по ревнив.....
Дълбоката заблуда на Оргон го прави смешен и жалък и създава конфликтите в семейството. От Дорина ознаваме, че Тартюф яде за шестима, уригва се на масата, “чувства се славно, пълнее, руменей...”. Тези детайли засилват контраста между традиционната представа за аскета- светец и Тартюф. Те подсказват, че неговият апетит няма да се ограничи само с трапезата, а ще се насочи и към дома, богатството, жената и дъщерята на Оргон. По нататъчното развитие на комедията доказва това чрез намерението на Оргон да даде дъщеря си за жена на Тартюф, въпреки че тя обича младия Валер. Това е възлов момент в композицията на комедията, защото именно срещу това решение на Оргон разумните членове на семейството започват борба, която довежда до разобличаването на Тартюф.
В последните сцени от четвърто действие чрез хитрия план на Елмира злодеят- лицемер бива разобличен. Заблудата изведнъж се разсейва и Оргон прогонва измамника. Неочакваният финал на пиесата напомня на хат=рактерните за античността трагедий. Но този финал завършва по този начин не само от необходимостта комедията да завърши щастливо. Той е бил израз на личната благодарност към краля подкрепил Молиер в трудната му борба за поставянето на пиесата.
Комедията "Тартюф" - анализ
Насочена срещу всички “фалшификатори на благочестието” както сам ги определя Молиер комедията “Тартюф” представя философията на лицемерието и негативното й въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност.
. С комедията си “Тартюф” Молиер язвително осъжда лицемерието, мнимите добродетели,наивното лековерие и безотговорноста,които са пуснали корени във всички сфери на живота. Художествените образи в комедията “Тартюф” са носители на една преобладаваща страст, порок или добродетел.Татрюф се е превърнал в синоним на лицемерието.
Класическия еталон на безбожника лицемер- Тартюф- живее в човешкото съзнание, проявява се в нравственото поведение на хората.
В мрежите на измамника ,скрит зад маската на добродетелен човек, попада Оргон. Заслепен от Тартюф той , както казва Дорина
“откак дружи със тоя мях надут …………е станал просто луд”. За него гостът му се е превърнал в изповедник и съветник,по значим от близките му.Успял да омае стопанина на дома , натрапника Тартюф заема ролята на съдник в него ”и съди, и кори и хули тука всички”.
.Всеки жест на набожност, щедрост,смирение и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника. На показ той излага онова,което бързо впечетлява лековерния Оргон. Привидно Тартюф се отказва от всички земни блага ”връщаше назад всеки мой подарък”. Голямата заблуда на лековерника става благоприятна основа за изявата и налагането на лицемерния набожник. С фалшивото си благоприличие, с надменното си самочувствие на божи представител, със скрити зад тях нахалство, лакомия и безочие, опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел. Целта е добре премислена и постигната блестящо.Влиянието на наглия измамник е обсебило ума и чувствата на Оргон дотолкова, че той вече не е способен ни най малко на реална преценка,дори вече не може да се трогне от проблемите на близките си .
Заслепението е дотолкова голямо,че бащата е готов да жертва щастието на дъщеря си единствено за да се хареса на Тартюф.
Молиер разкрива опасната философия на лицемерната набожност чрез крсноречиви определения и ярки метафорични сравнения.Те въздействат на читателите, като по този начин ги приобщава към своята идея-да разобличи лицемерието.
Убеден в безпогрешната си формула на измамничеството, скрит зад маската на лицемерието, Тартюф е съвсем безцеремонен. Обвинението на Дамис той дори не отрича, а чрез него изгражда сомообвинението си. Укорява се с толкова жар, че в крайна сметка невинния Дамис е изгонен от бащиния си дом и е лишен от наследство.Така с блестящо изиграната роля на оклеветен, лицемерът е съвсем близо до преследваната цел-да заграби имота и богатството на този,който ”по божий знак “ го е прибрал “ гол и бос във своя собствен дом”.
След явното разобличаване ,Тартюф не се отказва от набелязаната цел.Напротив, той става още по нагъл и настъпателен, защото вече държи в ръцете си всичко, което му е поверил Оргон-дома и тайните документи .Лицемерния злодей стига до там ,че без сянка на угризение се готви да изхвърли цялото семейство на Оргон от къщи.
В образа на Тартюф Молиер пресъздава типа на един особено опасен за обществото коварен измамник, чието изобличение съвсем не е лесно.
Умението да превръща в лична изгода добрите намерения на другите, да убеждава с жестове и заучено красноречие е срамно оръжие срещу човешката нравственост и почтенност.Авторът воюва срещу лицемерието защитавайки хуманните принципи за истина и справедливост.
Молиер създава комедията “Тартюф” като изобличение на лицемерната набожност, установила се като опасно явление във Франция през 17 век. Но комедията се превръща в безсмъртна творба, демаскираща една вечна човешка проява – лицемерието. Тя е присъда и над наивното лековерие и безотговорност. Само здравият разум може да се опълчи срещу коварството и прикрития егоизъм, да се издигне над тях и да избегне всички беди, които пороците неизменно носят.
Аз това открих :) Дано съм ти помогнала :)
Мерсииии :grin: :grin: Много ми помогна :---) :grin:
Гледай го в Младежкия театър.
Snake1996
12-04-2012, 12:41
Може ли някой да ми направи съпоставка на Елмира,Мариана и Дорина ? Моля ви се спешно е ! Ще съм много благодарен ,ако ми помогнете ! :) :) :)