СПЕШНО анализ СПЕШНО

[sexy_malka]

Трябва ми спешно анализ на "Хоро" на Антон Страшимиров
мерси предварително :-)

[A_Loving_Girl]

Здр!Надявам се това да ти помогне ;)



АНТОН СТРАШИМИРОВ. „ХОРО"

За поколения читатели Антон Страшимиров е авторът на рома– на „Хоро". По логиката на някои литературни, но и на много нелите– ратурни механизми тази творба на писателя е отделена от останалото му творчество - огромно по обем и разнопосочно по идейните си и жанрови търсения. И в своята изолираност тя лесно бива „сакрализирана", а още по-лесно и без рсобено замисляне бива включвана в ед– но общо и ново за българската литература от 20-те години на нашия век тематично поле - т. нар. „септемврийска литература". Така рома– нът на Страшимиров застава редом със стихосбирките на Асен Разц– ветников „Жертвени клади" и на Никола Фурнаджиев „Пролетен вятър", до сборника ,,Ръж" на Ангел Каралийчев и до поемата „Септември" на Гео Милев. Но и в този коитекст - защото е обосо(5ен единствено според някои идейно-тематични белези на творбите, импулси-рани от конкретно историческо събитие - „Хоро" се чувства не на сво– ето сй място, сякаш и тук му е тясно и не особено уютно. Както впро– чем се чувстват и останалите произведения на изброените писатели „септемврийци". Както „Хоро", така и книгите на Разцветников, Фурнаджиев, Каралийчев и Гео Милев носят много повече семантични и поетико-структурни внушения от онова, което им предлага ограничи-телният кръг на нелитературния термин септемврийска литература. Друг е въпросът, че изброените творби имат нещо сродно помежду си - и като тенденция, и като поетика - но то би трябвало да се търси не толкова и не само на тематично равнище, а по логиката на тяхната модерност спрямо предшестващата ги традшщя в българската ли– тература. И може би това е вече чисто литературна причина романът на Страшимиров да бъде отделен от останалото му творчество, и то в такава степен, че да засенчи и дори да обезсили значението на всич– ки други негови романи, повести, разкази, драми.
В монографичните изследвания за творчеството на Страшимиров на романа „Хоро" е отделено специално място (Д. Б. Митрв, Мин– ко Николов, Ефрем Каранфилов, Страхил Попов). Дори нашето лите– ратурознание е създало две отделни книги-изследвания, посветени из– цяло на тази творба (Симеон Правчанов, Радосвет Коларов). След Ва– зовия роман „Под игото" едва ли друга епическа творба се е радвала на толкова голямо специализирано внимание. За „Хоро" е казано много, за него са изписани много повече страници, отколкото е обемът на самия роман. И този факт е многозначителен. Той подсказва, че творбата е усвоена от нашето литературознание и едва ли нещо ново би могло да се каже. Но при внимателно прелистване на стращщите, посветени на „Хоро", се вижда, че почти всички усилия на изследвачите са насочени в една и съща посока. И без да е търсен непременно, ефектът от критическите интерпретации отвежда към известно шаблонно и еднопланово гьлкуване на текста. Пр...