elitoo``
01-17-2008, 14:09
Ами не успях да намеря друга такава тема и та пускам де..
Много бихте ми помогнали ако ми дадете съвет или мнение по темата и бих помолила тези които само ще репликират или ще се правят на интересни да не пишат.:)
Та проблемът ми е..че супер трудно се отпускам пред хората и че искам да съм някоя която всъщност не съм.Но и не само.По-добре да давам примери за които се сещам и надявам се да ме разберете.
Значи ..малко ми е трудно от къде да почна..
Винаги съм искала примерно да се забавлявам,да се смеем с приятелите ми,да е супер яко,дори да се лигавим малко или много.Но просто..де да знам...с тази компания с която съм сега е хипер хипер готино да сме заедно,но просто те измислят повечето смешни и остроумни глупости и просто аз си гълтам езика и не знам...те кажат някой лаф и за веднага ..не знам как да го нарека,всички които аз знам ги забравям..супер тъпо...и си втълпявам,че техните са много по-смешни и просто забравям моите.Те толкова мои де,щото съм с 2 компании,едната са от даскало,а другата от малки още като се познаваме и с тях ама хипер хипер се лигавехме и беше яко ,но от както се събирам с тези хора от даскалото и взех да ставам някакси банална за моите "стари" хора,защото забравям старите лафове,забравям "нашия" смях и лиготии,но и не мога да се отпусна пред новите ми приятели,те супер хипер се смят и лигавят и забавляват всички от даскало а аз просто..се подсмихвам и си стоя на едно място като стълб,абе не знам не мога да се освободя....все гледам дали хората зяпат насам какво си мислят,не ми пука тоест какво си мислят,но просто инстинкт,все едно някой ми го казва от вътре.Те се смеят смеят лафят ръсят глупости,с една дума-оригинални са а аз просто се смея на ТЕХНИТЕ лафове..не искам от вас да ми казвате лафове,а просто как да се отпусна..офф..даже и аз не знам защо я пускам тази обърканата тема..просто толкова съм се отпуснала във всяко едно отношение ,че нямам думи направо.Но вижте..ако не съм със приятелите ми от даскало това значи че в даскало трябва да съм самичка,но те ме приемат и съм радостна за това,но те си имат и други хора,ако откажа на единия да отида с него някъде това значи в даскало да си стоя на чина,а те си имат с кого да отидат и всички са така..просто имам чувството,че съм супер няква странна понякога..;(;(;( Ужасно ми е в момента,даже днес пак ТЕ нещо се драпаха,нещо се смееха и си викаха и хората много им се смяха,а аз стоях настрани и ги чаках да тръгнем и даже по едно време стояха стояха и едни почнаха да ме зяпат,.нали видяха,че съм с тях ама си стоя настрана и ми стана супер конфузно ,идваше ми да потъна в земята.Едно момиче ми каза веднъж"Просто някой ден ще спре да ти пука и да те интересува и от само себе си ще става" .. Но не става...Просто ... ;( Винаги хората около мен са център на внимание,а аз съм в сянка.В никакъв случай не искам да съм център на внимание,мразя много хора да ме зяпат,просто да мога да се отпускам пред хората,толкова много ли искам ?! ;( Винаги аз съм самичка примерно в стаята,а всички останали си имат с кого друг да излязат.И понякога като говоря имам чувството,че говоря на стената-никой не ме слуша...
:arrow: Редактиранот от Цветито
:arrow: 7-ма точка.
Много бихте ми помогнали ако ми дадете съвет или мнение по темата и бих помолила тези които само ще репликират или ще се правят на интересни да не пишат.:)
Та проблемът ми е..че супер трудно се отпускам пред хората и че искам да съм някоя която всъщност не съм.Но и не само.По-добре да давам примери за които се сещам и надявам се да ме разберете.
Значи ..малко ми е трудно от къде да почна..
Винаги съм искала примерно да се забавлявам,да се смеем с приятелите ми,да е супер яко,дори да се лигавим малко или много.Но просто..де да знам...с тази компания с която съм сега е хипер хипер готино да сме заедно,но просто те измислят повечето смешни и остроумни глупости и просто аз си гълтам езика и не знам...те кажат някой лаф и за веднага ..не знам как да го нарека,всички които аз знам ги забравям..супер тъпо...и си втълпявам,че техните са много по-смешни и просто забравям моите.Те толкова мои де,щото съм с 2 компании,едната са от даскало,а другата от малки още като се познаваме и с тях ама хипер хипер се лигавехме и беше яко ,но от както се събирам с тези хора от даскалото и взех да ставам някакси банална за моите "стари" хора,защото забравям старите лафове,забравям "нашия" смях и лиготии,но и не мога да се отпусна пред новите ми приятели,те супер хипер се смят и лигавят и забавляват всички от даскало а аз просто..се подсмихвам и си стоя на едно място като стълб,абе не знам не мога да се освободя....все гледам дали хората зяпат насам какво си мислят,не ми пука тоест какво си мислят,но просто инстинкт,все едно някой ми го казва от вътре.Те се смеят смеят лафят ръсят глупости,с една дума-оригинални са а аз просто се смея на ТЕХНИТЕ лафове..не искам от вас да ми казвате лафове,а просто как да се отпусна..офф..даже и аз не знам защо я пускам тази обърканата тема..просто толкова съм се отпуснала във всяко едно отношение ,че нямам думи направо.Но вижте..ако не съм със приятелите ми от даскало това значи че в даскало трябва да съм самичка,но те ме приемат и съм радостна за това,но те си имат и други хора,ако откажа на единия да отида с него някъде това значи в даскало да си стоя на чина,а те си имат с кого да отидат и всички са така..просто имам чувството,че съм супер няква странна понякога..;(;(;( Ужасно ми е в момента,даже днес пак ТЕ нещо се драпаха,нещо се смееха и си викаха и хората много им се смяха,а аз стоях настрани и ги чаках да тръгнем и даже по едно време стояха стояха и едни почнаха да ме зяпат,.нали видяха,че съм с тях ама си стоя настрана и ми стана супер конфузно ,идваше ми да потъна в земята.Едно момиче ми каза веднъж"Просто някой ден ще спре да ти пука и да те интересува и от само себе си ще става" .. Но не става...Просто ... ;( Винаги хората около мен са център на внимание,а аз съм в сянка.В никакъв случай не искам да съм център на внимание,мразя много хора да ме зяпат,просто да мога да се отпускам пред хората,толкова много ли искам ?! ;( Винаги аз съм самичка примерно в стаята,а всички останали си имат с кого друг да излязат.И понякога като говоря имам чувството,че говоря на стената-никой не ме слуша...
:arrow: Редактиранот от Цветито
:arrow: 7-ма точка.