философия [Архив]

sexa_na_kompleksa

01-17-2008, 15:15

Знам, че си писала да не ти търсиме теми, но намерих и за това ти го давам да го видиш, пък може и да си вземеш някоя и друга идея. ;)

Най-мъдро е времето, то разкрива всичко

Оказва се, че едно от нещата, от които човек е най-зависим, е времето. Но как може да сме зависими от нещо, което дори не можем да видим? Или го виждаме като погледнем циферблата на часовника? Но за мен онази машинка не е показател за време, а ориентир, по който да разберем колко минути ни остават до следващото задължение в програмата ни за деня.
Жалко е как може да сме подвластни от нещо толкова абстрактно и в същия момент всевластно. Уникална е магията на времето. Всяка отминала секунда е единствена и неповторима и връщане назад няма. Затова е най-добре да използваме всеки момент, така че да си го спомняме, а не да оставяме нещата просто да се случват.
Но в какво се крие мъдростта на времето? Да си мъдър значи да можеш, да се справяш, да знаеш отговорите на въпросите, които си способен да зададеш на себе си.
В тази насока времето е най-мъдро, защото с неговото преминаване всичко се разкрива, откриват се всички въпроси, които ни вълнуват.
Но как може да сме сигурни, когато често научаваме истината твърде късно? Сякаш стана банална репликата “когато му дойде времето”, защото не може да оставим всичко и да чакаме нещата да се случват сами. Все пак мъдростта на времето се крие в това да разкрива истината, а тя зависи от нашите действия в миналото.
Казват, че човешкият живот е съвкупност от късмет, хиляди вероятности и само една истина – тук и сега.
Напълно съм съгласна с това твърдение. Не вярвам в съдбата, а в това, че всичко е в ръцете ни и само времето може да разкрие дали стореното от нас е било най-доброто или не. Хиляди са вероятностите пред нас и възможностите след това. Можем да предположим какво ще стане, но крайния резултат може да ни го разкрие само времето. А истината? Истината е онова, което всички търсим и борейки се с времето, понякога го намираме. Но най-истинско си остава това, което се случва тук и сега.
А какво би станало, ако нямаше време? Нищо нямаше да има нито начало, нито край.
Нямаше нещата да се променят, нямаше ние да се променяме, нямаше да порастваме, а така нямаше да живеем пълноценно. Опитът, който натрупваме с израстването си, ни прави по-мъдри. Сякаш колкото повече време минава, толкова повече отговори намираме. Времето ми разкрива мъдростта си и ние поемаме от нея.
А различното време, различното място ни правят единствени и уникални, както всяка преминала секунда.
Една секунда може да погълне в себе си един цял човешки живот, докато в един час можем да открием само едно безцелно съществуване.
Но дали ние преминаваме през времето или то през нас? Може би като се вглеждаме в миналото и правим планове за бъдещето модерираме времето и преминаваме през него, а то ни отвръща със същото като ни състарява отвън и ни прави по-мъдри.
А изминалото време е една история. Ако се вгледаме в нея, ще видим чуждите, но и своите успехи и провали.
Можем да се поучим от тях и да направим нещата по-добри. От това дали искаме да променим нещо се разкрива същността ни, дали сме достатъчно силни и волеви да направим нещо повече.
Съхранявайки в мислите си моментите, които сме изживяли, поемаме в себе си от мъдростта на това време.
Усъвършенстваме себе си с всеки изминал ден, а бръчките по лицата ни не са признак на старостта, а на мъдростта, която вече притежаваме.