chipi_kaoo
01-18-2008, 16:18
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Изречение и словосъчетание.
Частите на речта като части на изречението. Логика и граматика. Основни признаци на изречението – предикативност, граматическа оформеност и интонационна завършеност............................ .................................................. ..3
2. Видове словосъчетания...................... .................................................. ........6
3. Видове съчинителни връзки...................................... .................................9
4. Видове подчинителни връзки...................................... .............................10
5. Видове прости изречения според комуникативното намерение........13
6. Видове прости изречения по състав...................................... ...................15
7. Главни части на изречението............................ ........................................17
8. Второстепенни части на изречението.
Определение. Допълнение. Обстоятелствено пояснение. Сказуемно определение............................ .................................................. .........................20
9. Разширени,еднородни и обособени части на изречението..................27
10. Сложно изречение. Видове
Сложно съчинено изречение. Сложно съставно изречение (с подчинено подложно, с подчинено определително, с подчинено допълнително, с подчинено обстоятелствено)................... .................................................. ......28
Тема 1
Изречение и словосъчетание
Частите на речта като части на изречението. Логика и граматика. Основни признаци на изречението – предикативност, граматическа оформеност и интонационна завършеност.
Като владеещи език, който ни е роден, ние разполагаме с огромно количество данни, които обаче не ни се налага да анализираме. Поради това е лесно да се заблудим, че езикът е едва ли не създадена от навика система. Заблудата идва от факта, че езиковите явления са ни така обичайни, така сме свикнали с тях, че не ги забелязваме. Способността да възприемаме аналитично света закърнява под влияние на навика. Витгенщайн казва: “Най-важните за нас страни на нещата са скрити, защото са прости и добре познати, но неосмислени.”
Целта на науката е да оптимизира практиката. Практиката в различните области на съвременния живот поставя различни предизвикателства за професиите, в които се работи със средствата на речта, където е много важно езиковата активност да се основава на езикова компетентност и да се проявява в речева способност.
Общо свойство на езиковата материя е смисълът, а смисълът е въпрос на конвенция (на договаряне). Договореност означава ред, а редът се крепи на определен тип отношения. За генериране на изречение са необходими два вида материал:
- речник, който дава думите с техните значения;
- граматични езикови правила, които регламентират:
формоизменението на речниковите единици;
правилата за синтагматично свързване на речниковите единици по хоризонтала (това се изучава от синтаксиса);
Синтаксис (ст.гр.) – устройство, ред, организация
Ако трябва словесно да изразим идея, че определено човешко същество на 10 години на следващия ден ще изпрати съобщение в писмена форма, ще се използват следните лексикални единици:
дете утре пиша писмо
детето пишем писмото
деца : писма
децата : писмата
ще пиша
ще пише
:
писал
Детето утре ще пише писмо.
За да се получи съобщение в съответствие с идеята, от вертикално подредените словоформи в парадигмата на всяка дума се избира една точно определена словоформа и по определен начин се съчетава с други словоформи. За това Любомир Андрейчин отбелязва: “Синтаксисът е наука за частите на речта като части на изречението.”
Синтаксисът не се интересува от семантиката на думите, а само от правилата за свързване помежду им с цел предаване на някакво съобщение. Правилата на синтаксиса са различни от законите на логиката. Логиката е обща за всички хора, но общ синтаксис за всички няма. Една и съща мисъл в различни езици се оформя различно, не само с различни думи, но и с различни правила за изменението и линейното съчетание на тези думи.
Понятието като логическа категория и думата като лингвистична са съотносителни, но не са тъждествени. Изречение и съждение са понятия от различни области и също са съотносителни, но не са тъждествени. Съждението изразява една мисъл, от различните видове изречения най-близо до съждението е простото съобщително изречение. Изречението може да не изразява мисъл, а въпрос, подбуда, да е израз на емоция т.е. въпросителните, подбудителните, възклицателните изречения не са съждения.
Има сложни изречения, които съдържат повече от една мисъл, следователно те също не са съждения. Логиката сочи в съждението само два структурни елемента: субект и предикат. Синтаксисът освен главните части на изречението – подлог, сказуемо – изучава и второстепенните части: допълнение (пряко, непряко), обстоятелствено пояснение, определение (съгласувано, несъгласувано), сказуемно определение, приложение.
От казаното става ясно, че логика и граматика (в частност синтаксис), са съотносителни, но не тъждествени т.е. всички съждения са изречения, но не всички изречения са съждения.
Синтаксисът изучава:
1. Свободните словосъчетания.
2. Видовете изречения.
по функция (съобщителни, въпросителни, възклицателни, подбудителни)
по строеж (едносъставни, двусъставни, кратки, разширени, прости, сложни)
3. Частите на изречението.
4. Словореда.
5. Пунктоацията.
От синтактично гледище частите на речта се делят на: самостойни, които могат да изпълняват самостоятелна синтактична функция и несамостойни (служебни), които не изпълняват самостоятелна синтактична функция.
Самостойни части
част на речта част на изречението
глагол сказуемо
съществително име подлог
допълнение
обстоятелствено пояснение
определение
сказуемно определение
приложение
прилагателно име определение
подлог (когато е
субстантивирано)
числително име определение
подлог (когато е
субстантивирано)
сказуемно определение
наречие обстоятелствено пояснение
несъгласувано определение
мeстоимения всичко с изключение на
сказуемо
Несамостойни части
- съюз;
- предлог;
- частица;
- междуметие;
Това не значи, че синтаксисът не се интересува от синтактично несамостойните думи, наричани още служебни думи, напротив те имат много важна роля в синтактичния строеж на свързаната реч, защото изразяват връзките между отделните части на изречението и експлицират характера на връзката между отделните изречения в състава на сложното.
Предлозите като части на речта в изречението свързват думи с различна синтактична служба. Предлозите се подчертават заедно с думата, която въвеждат.
там с него
V V
Влязох в сградата с мениджъра на фирмата.
===== ===#==== ====/===== ~~~/~~~~~~
Съюзите свързват:
а) в простото изречение думи с една и съща синтактична служба, които се наричат еднородни части на изречението. Съюзите не изпълняват синтактична функция и за това не се подчертават;
Иван, Петър и Стоян дойдоха.
Дойде не само Стоян, но и Петър.
б) в сложно изречение съюзите свързват съчинено и подчинено свързани изречения;
Казах му и той запя фалшиво. (съчинителен съюз)
Казах му да запее фалшиво. (подчинителен съюз)
Казах му, че пее фалшиво. (подчинителен съюз)
Синтаксисът изучава и словосъчетанията като градивен материал на изречението. Словосъчетанието е съединение на най-малко две пълнозначни синтактично самостойни думи, които образуват граматическо и смислово единство. Синтаксисът изучава само свободните словосъчетания и не се интересува от фразеологичните.
Изречението е основна единица на свързаната реч, съществуват стотици дефиниции за изречение, но напрактика дори и дете може да каже кое съчетание от думи е и кое не е изречение, изречението има три основни признака:
1. Предикативност.
<А> <Б>
хвърлен камък Камъкът е хвърлен.
побеждаващ състезател Състезателят побеждава.
червена ябълка Ябълката е червена.
Признакът, приписван в примерите от група <А> и група <Б>, е един и същ, приписването на признака обаче става по различен начин. В примерите от група <А> признакът се приписва атрибутивно; в примерите от група <Б> се приписва предикативно. При атрибутивното приписване на признак се получава словосъчетание, а при предикативно – изречение.
Актът на предикацията издига факта в съждение и това води до изграждане на изречение. Предикативността е във връзка с категориите : време, лице, число.
2. Граматическа оформеност
3. Интонационна завършеност.
Словосъчетанието се произнася с интонация на незавършеност докато изреченията винаги се произнасят с завършваща интонация.
Детето плаче.
детето плаче =#= Детето плаче!
Детето плаче?
Интонационната завършеност е в основата на разликата между предикативната синтагма и краткото двусъставно просто изречение.
Предикативната синтагма това е словосъчетание състоящо се от подлог и сказуемо. Простото кратко двусъставно изречение също се състои само от подлог и сказуемо. Критерият въз основа, на който разграничаваме дали е предикативна синтагма или двусъставно просто изречение, е интонационната оформеност. Ако съчетанието от подлог и сказуемо е произнесено с интонация на завършеност, изречението е просто; ако същото словосъчетание е произнесено с интонация на незавършеност то е предикативна синтагма.
Изречението е основна, граматически оформена единица на свързаната реч, която се отличава със смислово и интонационно единство и има комуникативна значимост.
Тема 2
Видове словосъчетания
Има идеоматични (през куп за грош, от трън на глог и др.), устойчиви (от игла до конец, отварям си сърцето и др.) и свободни словосъчетания. Идеоматичните и устойчивите словосъчетания в потока на речта се използват като готов материал и не се изучават от синтаксиса. Той изучава само свободните словосъчетания.
От краен брой езикови единици (думи) по определен брой начини за синтактично свързване се получават безкраен брой изречения. В синтаксиса синтагматиката т.е. правилата за свързване по хоризонтал не е безкрайна и хаотична и се свежда до определени типове отношения.
Предикативни и непредикативни връзки между думите като непредикативните могат да бъдат съчинителни и подчинителни.
Типове синтактични
връзки
предикативни непредикативни
/ \
съчинителни подчинителни
I. В зависимост от характера на връзката се образува и съответното словосъчетание. Основното словосъчетание във всяко изречение е предикативното (предикативна синтагма). Предикативното словосъчетание се състои от име и глагол, които са свързани предикативно в резултат, на което името се превръща в подлог, а глаголът в сказуемо. Предикативната връзка се осъществява вътре в компонентите, които са еднакво главни т.е. подлогът и сказуемото взаимно съгласуват граматическите си характеристики и са еднакво главни части на речта.
Яде ми се ябълка.
=== # =
Ядат ми се ябълки.
Членовете на предикативната синтагма, които взаимно уеднаквяват граматическите си характеристики, са главните части на изречението: подлог и сказуемо.
Непредикативните връзки са два вида:
съчинителна връзка – осъществява се между равноредни т.е. еднакво главни една спрямо друга единици и се реализира на принципа на координацията. Всяка координативна верига по природа е отворена и може да се продължи с още един елемент (в случая дума). Съчинено свързаните думи изпълняват една и съща синтактична функция и се наричат еднородни части на изречението. Съчинителната връзка се характеризира с отношения на независима еднородност т.е. еднородните части изпълняват една и съща синтактична функция, но всяка от тях и смислово и граматически е независима от другите.
м.р., ед.ч. ж.р., ед.ч. мн.ч.
Подариха й гербер, роза, карамфили.
======= =/= =========/=========
<еднородни части>
Той, тя и родителите им се съгласиха на компромис.
=========
В съчинителни отношения влизат само еднородни категории (думи от една и съща част на речта), които запазват относителната си самостоятелност.
прилагателно име + прилагателно име
млада и хубава
хубава, но злобна
не само хубава, но и умна
съществително име + съществително име
дъжд и сняг
не сестрата, а братът
както дядото, така и бабата
наречие + наречие
рано или късно
денем и нощем
не горе, а долу
Подчинителната връзка се осъществява на принципа на субординацията, при която основното правило е командване отгоре надолу и подчинение отдолу нагоре. В подчинителното словосъчетание едната дума е главна (нарича се още доминанта или опора), а другата е подчинена.
главна дума главна дума
V V
весело дете бера маруля
~~/~~~
II. Видове словосъчетания в зависимост от опората.
1. Глаголни словосъчетания.
виждам морето пиша писмо
====== ==/=== ==== ==/==
2. Именни словосъчетания.
а) с главна част съществително име;
главна дума главна дума
V V
синьо небе кутия с бижута |чаша вода кутия цигари|
~~/~~ ~~~/~~~~ | ~~/~~ ~~/~~ |
<дискусионни словосъчетания>
б) с главна дума прилагателно име;
главна дума главна дума главна дума
V V V
отлъчен от църквата седнал на перваза затворен от години
~~~/~~~~~ ~~~~/~~~~ ~~~/~~~~
в) с главна дума наречие (адвербални словосъчетания);
главна дума главна дума главна дума
V V V
горе на дървото много късно твърде скромно
При сложните подчинени словосъчетания, които се състоят от повече от две думи има два основни вида подчинителни отношения: съподчинителни и последователно подчинение.
Отношение на съподчинение има, когато две или повече подчинени съставки към една опора са независими една от друга и всяка от тях образува словосъчетание с опората.
опора
V
книга за деца с илюстрации
~~~/~~ ~~~~~/~~~~~~
книга за деца
книга с илюстрации
опора
V
сок от портокали без захар
~~~~/~~~~~~ ~~/~~~~
сок от портокали
сок без захар
От логическо гледище при този вид подчинителни словосъчетания могат да се разгледат два случая, които и в граматическо отношение са различни.
към опората има няколко определения всяко от които конкретизира и стеснява обема на понятието назовано със съществително име.
та
руса дълга къдрава коса
~~~~ ~~~~ ~~~~~~~
пред опората има няколко определения. Всяко от определенията в съчетание с главната дума назовава понятие, различно от понятието назовано със съчетанието от друго определение плюс съществително име.
ния ния ия ед.ч.
Златен, сребърен и бронзов медал
~~~~~ ~~~~~~~ ~~~~~~
Отношение на последователно подчинение има, когато предходната подчинена част се превръща в главна за следходната.
главна дума
V
секретарката на директора на завода за рециклиране на отпадъци
~~~~/~~~~~~ ~~~~/~~~ ~~~~~~~/~~~~ ~~~/~~~~~~
Тема 3
Видове съчинителни връзки
Съчиненото свързване се осъществява на приниципа на координацията, съчинителната верига е отворена и това значи, че има възможност за присъединяване на още един компонент. Съчинено се свързват равноредни единици. В рамките на простото изречение съчинено свързаните думи са еднородни части:
и бащата
- еднородни подлози ( майката и детето заминаха);
, дядото
- еднородни допълнения ( срещнах майката и детето)
Съчинено могат да се свързват и еднакво главни едно спрямо друго изречения, получава се сложно съчинено изречение.
Различните съчинителни съюзи експлицират различни нюанси в смисъла на съчинено свързаните думи.
Видове съчинителни връзки:
съчинено съединително свързване – осъществява се безсъюзно (графично се отбелязва със запетая) и със съюза и, който стои в края на изброяването.
, , и
съчинено противопоставително свързване – осъществява се със съюзите а, но, ала, обаче, пък.
Той обаче не дойде.
=======
Той дойде, |обаче закъсня.
===== | ======
съчинено съотносително свързване (разделително) – или, другите съчинителни съотносителни съюзи са двойни като пред втората им съставка винаги се пише запетая (не само...,но и; както...,така и и др.).
Ние не знаем дали ще дойде, или ще откаже.
съчинено уточняващо свързване – осъществява се със съюзите: т.е., сиреч, демек.
=
, т.е.
сиреч
демек
Тема 4
Видове подчинителни връзки
Подчиненото свързване се осъществява на принципа на субординацията - има главна и подчинена част.
Видове подчинителни връзки:
1) съгласуване – при съгласуването главната (опорната) дума диктува рода и числото на подчинената съставка.
главна дума
V
слънчев ден
Ден диктува своя род и число на подчинената съставка слънчев.
Съгласувани определения могат да бъдат само думи, които се променят по род: прилагателни имена, причастия, пълните форми на притежателните местоимения, някои въпросителни местоимения и производните от тях местоимения.
Правописни и правоговорни особености:
Аналитични глаголни форми образувани с -л- причастия, в учтива форма (Вие) са в мн. ч.
Добре дошли, господин Президент!
2) предложно свързване – опората (доминантата) присъединява подчинената съставка чрез предлог.
доминанта доминанта
говоря с приятели рано на сутринта
====/==== ~~~~~/~~~~~
доминанта доминанта
стая с прозорци късно през вечерта
~~~/~~~~~ ~~~~/~~~~~
доминанта
тежък за носене
~~~/~~~~
3) прилагане – формално прилагане е непроницаем вид подчинено синтактично свързване, защото липсва видима индикация за главната и за подчинената съставка. Независимо, че българският език е предимно аналитичен, т.е. предлозите имат важно значение при свързване на думи с различна синтактична служба. Прилагането като вид подчинително свързване е много по-фреквентно.
Зад привидни еднаквости се крият различни пораждащи механизми, за откриването на които се изисква система от допълнителни чисто синтактични аргументи с доказателствена стойност.
Дунав е река.
България е република.
Петков е професор.
изграждат се изречения за
идентификация
Приложението ( ) е дума, която дава допълнително название на същината, назована с главната дума в словосъчетанието.
главна дума
________
виждам хора(-та) доста |силен| спи доста
===== ==/== ~~/~ == =#=
4) управление - при управлението главната дума или опората диктува падежа на подчинената съставка.
В съвременния български език (СБЕ) падежите са се запазили само при личните местоимения и употребата на винителните и дателните форми е във връзката с преходността или непреходността на глагола.
Винителен падеж Дателен падеж
V V
виждам Х го отговарям на Х му
=/= я =/= й
срещам (пряко) ги казвам (непряко) им
поздравявам обяснявам
Своеобразна форма на управление в СБЕ е бройната форма, която е задължителна за същ.имена за лица м.р. ед.ч., след числително бройно и наречията колко, няколко.
два сина
двама сина
двама синове
5) подчинително присъединяване без подчинителен съюз с К-дума;
К-думите това са въпросителни (кой, къде, какъв и т.н.) и относителни местоимения (който, където, какъвто и т.н.). К-думите не са съюзи, а местоимения за това изпълняват синтактичната служба на думата, която заместват.
Срещнах Х. С Х се запознахме вчера.
=/== ==========
Срещнах Х, с когото се запознахме вчера.
====== =/= ===/== ========== ==#==
Ходих в Банско. В Банско има много туристи.
===#=== ===
Ходих в Банско, където има много туристи.
==#==
6) подчинено присъединяване с подчинителен съюз;
С подчинителен съюз се въвежда подчинено изречение:
за да, да – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел
ако – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие
при условие, че – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие
ли – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие
преди да, след като – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време
макар че, въпреки че – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка
че – полифункционален съюз
Главно изречение не може да се въведе с подчинителен съюз!
Тема 5
Видове прости изречения според комуникативното намерение на говорещия
Граматически оформена линейна последователност от думи, която има флективен възел (предикативен център) и е произнесена с интонация на завършеност така, че да носи информация, се нарича изречение.
Диференциалният признак, въз основа на който изреченията се делят на прости и сложни, е броят на предиктивните центрове (ядра). При наличие на един предикативен център изречението е просто, при повече от един предикативен център изречението е сложно.
Според комуникативното намерение на говорещия/според целта на изказването простите изречения са няколко вида:
1. Съобщителни - съдържат съобщения за факти или явления от действителността, представят относително завършена мисъл и от всички видове изречения са най-близо до съждението. Темпото им е спокойно, интонацията е низходяща, графично завършват с точка.
2. Въпросителни;
същински – съдържат въпрос и се образуват или с въпросителните частици ли, нали, нима или с пълнозначна К- въпросителна дума.
Въпросителната частица ли стои след думата, за която се пита.
Той ли трябва да отиде там?
Той трябва да отиде там ли?
Сега ли трябва да отиде?
Когато въпросителната частица ли стои след сказуемото превръща цялото изречение във въпросително. На въпрос с въпросителна частица задължително се отговаря с Да или Не.
Въпросителните изречения, образувани с К- въпросителна дума, не допускат отговор с Да или Не. К- въпросителната дума е в началото на изречението.
При ли въпросите не може да има повече от една съставка, а при К – въпросите може да има повече от една К- дума. Ако първата К- дума е подложна (напр. кой) след това може да се появи всяка друга К- дума.
Кой къде отива?
Кой колко иска?
Кой чии правомощия присвоява?
реторични – те са въпросителни по форма, но съобщителни по съдържание, защото съдържат в себе си отговора.
Колко пъти повтарях?
Кой да знае това?
въпросително-подбудителни и въпросително-възклицателни изречения – изразяват учудване, съжаление, възхищение, възмущение. Финалният препинателен знак може да е ?, !, а може да е ?! или !?.
Ще свършиш ли най-после?
Ще тръгнеш ли най-после?
Ама ти с ума си ли си?
въпроси-молба :
Бихте ли затворили вратата?
Бихте ли повторили?
3. Подбудителни – целта им е да подтикнат събеседника към действие, имат силно изразен модален характер и са най-далеч от съждението.
Образуват се с;
- глагол в императив:
Кажи!
- глагол в бъдеще време:
Ще кажеш!
- модален глагол:
Трябва да кажеш!
4. Възклицателни – с тях се изразяват чувства и за това те също са далеч от съждението.
По начин на образуване са:
с К- дума:
Колко си хубава, Господи, колко си хубава!
с междуметия и обръщения:
Моя страна, моя прекрасна страна!
Ах, колко си хубава!
5. Желателни – говорещото лице пожелава осъществяване на някакво действие. С модалния си характер са много близо до подбудителните изречение.
Де такъв господар като тебе да имахме!
6. Отрицателни – изразяват несъществуваща според комуникатора връзка или факт от действителността.
Биват два вида:
общоотрицателни – с отрицателна частица не се отрича сказуемото;
частичноотрицателни – когато отрицателната частица не стои пред друга част на изречението;
Не отговорите, а въпросите са важни.
Взех не речника, а помагалото.
Тема 6
Видове прости изречения по състав
Граматически оформена линейна последователност от думи, която има флективен възел (предикативен център) и е произнесена с интонация на завършеност така, че да носи информация, се нарича изречение.
Диференциалният признак, въз основа на който изреченията се делят на прости и сложни, е броят на предиктивните центрове (ядра). При наличие на един предикативен център изречението е просто, при повече от един предикативен център изречението е сложно.
По състав простите изречения се делят на двусъставни и едносъставни.
I. Двусъставни прости изречения.
Определят се като двусъставни, защото съдържат и двете главни части – подлог и сказуемо.
Те са:
кратки двусъставни изречения – съдържат само двете главни части (подлог и сказуемо), които са произнесени с интонация на завършеност;
разширени двусъставни – освен главните части (подлог и сказуемо) съдържат и второстепенни (допълнение, определение, обстоятелствено пояснение, сказуемно определение, приложение);
II. Едносъставни прости изречения.
Едносъставни прости изречения са тези, при които липсва едната главна част. Според това коя главна част липсва те се делят на:
Безглаголни (именни) изречения са тези, в които сказуемото липсва. Предикативността е имплицитно кодирана.
Пот. Гола пръст. Смрад. Тъмничен въздух. Набърчени булки. Деца затъпели.
Безподложни изречения са тези, при които липсва подлог.
Безподложните едносъставни прости изречения биват:
определенолични изречения – възможността подложната позиция да остава празна е една от типологичните характеристики на СБЕ. Българският глагол е личен и спрегаем, т.е. глаголната флексия (окончанието) съдържа граматическа информация (лице, число, може и род) за името в подложна позиция. Това дублиране на информация позволява да се изпусне подлогът. По това българският език прилича на немски, италиански и френски, където подложната позиция трябва задължително да бъде запълнена с фонетично изразен подлог.
неопределенолични изречения – в тези изречения глаголът-сказуемо е в 3 л. мн.ч.
Търсят те по телефона.
Какво стана, скъсаха ли те?
От банката му върнаха парите.
обобщенолични изречения – сказуемото в тях е изразено с глагол в 2 л. и в неактуално сегашно време или в повелително наклонение. Типични са за пословици, поговорки, сентенции.
Вържи попа, да ти е мирно селото.
Не питай старило, питай патило.
Тази музика те кара да мечтаеш.
безлични изречения – сказуемото е изразено с глагол в 3 л. ед. и мн. ч. В други езици подлогът може да се отбелязва с то, а в български, в безличните изречения, се изпуска.
Es regent.
It rains.
Вали.
Безличните изречения се образуват както с възвратни така и с невъзвратни глаголи, някои от тях съдържат пряко, а други непряко допълнение.
с невъзвратни глаголи;
Вали. Гърми. Святка.
с възвратни глаголи;
Съмва се .Зазорява се. Очаква се.
с пряко и непряко допълнение;
Допада ми. Спори му. Яд го е. Весело ми е.
Безлични изречения се образуват и с безлично предикативна дума на –о или –е + формата на глагола съм в 3 л. ед. и мн.ч. (е, са).
Весело е.
Скучно е.
Може да има или да няма пряко или непряко допълнение.
Плаче й се.
Срам ги е.
Тема 7
Главни части на изречението
Подлог. Идентификация на подлога. Сказуемо. Видове сказуемо
Диференциалният признак, въз основа на който частите на изречението се делят на главни и второстепенни, е дали участват в образуването на предикативната синтагма (флективния възел). Ако участват са главни, ако не са второстепенни.
В основата на българското изречение се поставят двете части на речта - име (съществително, прилагателно, числително, местоимение) и глагол. Сдва след като се свържат предикативно, т.е. взаимно уеднаквят граматическите си характеристики, те се превръщат в подлог и сказуемо. Предикативната синатгма състояща се от двете главни части (подлог и сказуемо) е основата, от която започва изграждането на изречението.
От комуникативно гледище подлогът е главна част на изречението, която означава онова, на което чрез глагола-сказуемо се приписва предикативно активен признак, а сказуемото е тази главна част на изречението, чрез която предикативно се приписва активният признак. Следователно подлогът означава това, за което се съобщава нещо, а сказуемото означава това, което се съобщава.
Разпознаване на подлога:
Подлогът не назовава вършителя на действието, това е така, само когато сказуемото е изразено с глагол в деятелен залог. Когато сказуемото е изразено с глагол в страдателен залог семантичната роля агенс или вършител на действието и синтактичната функция подлог не съвпадат.
Семантична роля – агенс
Синтактична функция – подлог (сказуемото е глагол в деятелен залог)
Ученикът счупи прозореца.
=====
Прозорецът е счупен от ученика.
====== ===/=====
агенс ученик
Подлогът е тази дума, която в изречението може да се замести с лично местоимение в именителен падеж (аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те).
Подлогът е дума, която след промяна на сказуемото по число се променя, за да могат двете главни части взаимно да се съгласуват.
ед.ч.
Детето рисува картина.
===== картини. Яде ми се ябълка.
мн.ч. ===/=== === =/= =
Децата рисуват
======
Въпросите за откриване на подлог могат да се окажат подвеждащи.
какво? що?
Дървото падна. Весело ми е.
===== ===== # =
какво? що?
Изправиха дървото Играе ми се.
===/=== ==== # =
Членуване на подлога:
Подлогът, съгласуваното определение към него и приложението към подлога се членуват с пълен определителен член, когато са изразени с име в м.р. ед.ч.
Синът му пристигна.
Неговият син пристигна.
~~~~~~~~
Синът му Иван пристигна.
Тя, пролетта, дойде прекрасна.
====
Той, композиторът на кралете, умира беден.
Фигий, най-великият скулптур на Античността, живее в Атина.
Тъй като българският глагол е личен и спрегаем в СБЕ подлогът може да се изпусне, но информацията за него е кодирана в глаголната флексия.
Видове сказуемо:
1. Глаголно сказуемо.
просто глаголно сказуемо – състои се от формите на един глагол;
чета
бях чел
щях да съм чел
съставно глаголно сказуемо (СГС) – състои се от два глагола, единият модален или фазов, а вторият е лексикално пълнозначен;
V модален V V фазов V
мога да направя започвам да уча
трябва продължавам
преставам
спирам
Някои лексикално десемантизирани глаголи също образуват съставно глаголно сказуемо.
Камбаната взе да бие.
========
Войниците взеха да се завръщат.
================
сложно съставно сказуемо – състои се от формите на три глагола, от които един е лексикално пълнозначен, а другите два са фазов и модален;
Трябва да престана да пуша.
Мога да започна да работя.
Възможно е два глагола да образуват едно сказуемо, но е възможно да бъдат отделни сказуеми в рамките на сложно изречение. Това налага изработване на процедури за разграничаване случаите, прилагат се два теста за проверка.
Тест за потенциална двусубектност: когато двата глагола могат да бъдат в различни лица, са две различни сказуеми. Ако потенциалната двусубектност е невъзможна, двата глагола са две различни сказуеми.
СГС просто изречение
Аз мога да рисувам. * Аз мога ти да рисуваш.
============
СГС просто изречение
Аз трябва да изляза. * Аз трябва той да излезе.
============
S1 S2
Аз искам да отида. Аз искам ти да отидеш.
===== ======= Аз искам той да отиде.
Когато между двата глагола можем да заместим да със за да, изречението е сложно, защото двата глагола са две сказуеми. Ако да не може да се замести със за да, двата глагола образуват едно съставно глаголно сказуемо в просто изречение.
сложно изречение просто изречение
V V
Отивам да видя. Може да разбере.
====== ====
за да (въвежда подчинено за да
с цел да обстоятелствено за цел)
2. Именно сказуемо.
просто именно сказуемо – в СБЕ няма такова сказуемо, т.е. сказуемото в СБЕ винаги съдържа спрегаем глагол. Има езици, например рускят, в които съществува просто именно сказуемо, което не съдържа спрегаема глаголна форма;
Он студент.
съставно именно сказуемо – състои се от форма на глагола съм + име (съществително, прилагателно, числително);
Аз съм фотограф.
==========
Аз съм весел.
========
Аз съм първият.
==========
Съществуването на съставно именно сказуемо е възможно тъй като глаголът съм е битиен (екзистенциален), с него се означава съществуването на нещо. За да се осъществи предикацията е необходимо да се назове и нещото, за чието съществуване се съобщава.
Когато именната част на съставното именно сказуемо е изразена с име (същ., прил., числ.) в м.р. ед.ч. и трябва да се членува с пълен определителен член.
той
Моят любим спорт е футболът.
~~~~ ~~~~~ =========
Неговият бизнес е спортът.
Човек , който там лежи, е мо брат.
подчинено определително
изречение
сложно съставно именно сказуемо – състои се от модален (трябва, мога) или фразов глагол (започвам, продължавам, спирам) + съм + име.
Трябва да бъда готов. Продължавам да съм инат.
Мога да съм/бъда щастлив. Продължавам да бъда уморен.
3. Междуметно сказуемо (характерно за деца до 7-8 години)
Пляс във водата.
Аз говоря, а те хи-хи-хи.
Ние вървим, а той куцук-куцук.
Сказуемото може да се свързва с обекта на действието, т.е. да има допълнение (пряко или непряко) или означеното със сказуемото действие да се пояснява откъм време, място, начин и пр. т.е. сказуемото може да има обстоятелствено пояснение. Следователно второстепенните части от групата на сказуемото са: допълнения и обстоятелствени пояснения.
Тема 8
Второстепенни части на изречението
Второстепенните части на изречението не участват в изграждането на предикативната синтагма т.е. не образуват флективен възел, свързват се с някоя от двете главни части подчинително.
1. Определение.
Определението е второстепенна част на речта. За разлика от допълнението и обстоятелственото пояснение, които са от групата на сказуемото, определение може да има всяка част на изречението с изключение на сказуемото.
Позицията на определението може да е заета от една дума, от словосъчетание или от изречение. В простото изречение определението се свързва с определяемото подчинително чрез съгласуване, прилагане или предложно. Тъй като СБЕ е аналитичен, подчинителна връзка управление между определение и определяемо е невъзможна. Когато опорната дума е определяемо, което предписва рода и числото на подчинената съставка, определението е съгласувано.
Весел човек.
Силна радост.
Симпатично семейство.
Синтактична функция на съгласувано определение изпълняват части на речта, за които родът е морфологична категория, т.е. части на речта, които се променят по род: прилагателни, числителни редни, причастия, пълни форми на притежателните и възвратните притежателни местоимения, някои въпросителни (какъв, какъвто, някакъв, никакъв, всякакъв, чий, чийто, нечий, ничий).
Мястото на съгласуваното определение е пред определяемото, инверсията (когато определението е след определяемото) е стилистичен похват. Ако се налага членуване, членува се съгласуваното определение, а определяемото не се членува.
Пред едно определяемо може да има няколко определения. От логическо гледище са възможни две разновидности:
всяко определение стеснява и конкретизира обема на понятието назовано с определяемото;
руса дълга къдрава коса
В този случай, ако трябва да се членува, се членува само първото определение.
всяко определение в съчетание с определяемото означава различно понятие;
ия ия ния
бронзов, сребърен, златен медал
~~~~~~ ~~~~~~~ ~~~~~
бронзов медал # сребърен медал # златен медал
В този случай, ако трябва да се членува, се членува всяко от определенията, а определяемото се изразява с име е ед.ч.
Ако опорната дума се свързва с определението предложно или чрез прилагане, определението е несъгласувано. Несъгласувани определения са части на речта, които не се променят по род: съществителни, числителни бройни, наречия (вкл. местоименните наречия) и кратките форми на притежателните и възвратните притежателни местоимения.
вратата на стаята пет чаши прилагане
~~~/~~~~ ~/~
книга с разкази чаша вода
~~~/~~~~ ~~/~~
доста добри прилагане букет цветя
~~/~~ ~~/~~
твърде силни прилагане
~~/~~~
В СБЕ е напълно възможно съгласуваното определение да има свое несъгласувано.
Отстраненият от работа служител, бе възстановен.
~~~~~~~~~~~ ~~~~/~~~ ===========
Възможно е несъгласувано определение да има свое съгласувано.
родителите на малкото дете
~~~~/~~~~ ~~~
Между определяемото и определенията му съществъват отношения на :
последователно подчинение, при което подчинената съставака се превръща в главна за следващата;
секретарката на директора на завода за рециклиране на отпадъци
~~~~/~~~~~~ ~~~~/~~ ~~~~/~~~~~~~~ ~~~~~/~~~~
съподчинение, при което подчинените съставки нямат връзка помежду си, а всяка от тях се подчинява на главната;
гл. дума
книга за деца с илюстрации
~~~/~~ ~~~~~/~~~~~~
книга за деца
книга с илюстрации
Позицията на определението може да е заета от изречение, което е подчинено определително изречение.
Обичам цъфтящи цветя.
====== ~~~~~~ ==#==
Обичам цветя, които цъфтят.
подчинено определително
изречение
Съществуват и обособени определения. Обособяването се налага по следните причини:
за да се избегне досадно изброяване;
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа.
обособени определения
за да се избегнат повторения;
Закърпени тук-там, дрехите му бяха сравнително прилични.
обособено определение
Обособените определения задължително се заграждат със запетаи могат да се трансформират в подчинено определително изречение.
2. Допълнение.
Допълнението е второстепенна част от групата на сказуемото. Свързва се подчинително с него чрез:
прилагане;
бера цветя
чета книга
мисля глупости
предложно;
Илизам с Петър.
Отивам при колега.
управление – когато допълнението е изразено с лично местоимение, преходните глаголи диктуват В.п. на местоимението (виждам го, срещам я, поздравявам ги), когато глаголът е непреходен диктува Д.п. (обяснявам му, отговарям й).
Когато допълнението се свързва чрез прилагане и може да се субституира (замести) с винителни функции на личните местоимения, то е пряко допълнение.
му
Обяснявам на Иван.
Когато се свързва със сказуемото предложно и се субституира с дателни функции на личните местоимения, допълнението е непряко.
него
Излизам с Петър.
Специфична особеност на СБЕ за разлика от всички дгруги славянски езици с възможността в началото на изречението допълнението да се удвоява.
Мене ме е страх.
===/===
На мене ми е студено.
===/=====
Удвояването може да стане с помоща на пълна + кратка форма на лични местоимения във В.п. или Д.п., или чрез име + кратка форма на лично местоимение във В.п.
Сашо го е страх.
===/===
Детето го е страх.
===/===
На Петър му се спи.
===/======
Смесването на лични местоимения от различни падежи, в този вид конструкции, е недопустимо.
* Аз ме е страх.
* Той му е студено.
Удвоеното допълнение е първа синтактична позиция.
Позицията на допълнението може да е заета от изречение, което е подчинено допълнително.
Щастлив съм от съобщението.
========== =====/======
Щастлив съм, че ми съобщи(-ха).
==========
подчинено допълнително изр.
3. Обстоятелствено пояснение.
Второстепенна част от групата на сказуемото. Действието може да се поясни откъм място (там), време (тогава), начин (така), количество (толкова), цел, причина и т.н. Тази приглаголна позиция се заема от обсоятелствено пояснение или подчинено обстоятелствено изречение. Един глагол-сказуемо може да разкрива към себе си няколко адвербални позиции, т.е. да има няколко обстоятелствени пояснения.
В едно просто изречение също може да има няколко разнородни обстоятелствени пояснения.
Възможно е да има и еднородни обстоятелсвени пояснения.
Обстоятелственото пояснение се свързва със сказуемото подчинено чрез:
предложно;
чрез прилагане;
Позицията на обстоятелственото пояснение може да е заета от изречение и то е подчинено обстоятелствено изречение.
вид в просто изречение в сложно изречение
за време Идвам утре.
Идвам в петък. Идва, когато поиска.
Връща се, когато се свечери.
за място Живея тук.
Живея в града. Живея където уча.
Отивам където искам.
за причина Страда от любов.
Страда от мъка. Страда, защото обича.
за цел Бяга за здраве.
Бяга, за да бъде здрав.
за условия Пие се при болка.
Пие се ако боли.
за начин Отива без страх.
Отива без да се страхува.
за количество и степен Яде много.
Яде на корем. Яде толкова, че му прилоша.
Яде колкото иска.
за отстъпка Успява макар и бавно.
Успява, макар че се бави.
за изключване
Ще ида вместо да чакам.
за последица Обясни така, че всички разбраха.
Не бива да се смесват обстоятелствено пояснение и несъгласувано определение. Обстоятелственото пояснение винаги е в приглаголна позиция, т.е. образува словосъчетания със сказуемото, а наесъгласуваните определения са приименни разширения т.е. образуват словосъчетания с името, което определят.
4. Сказуемно определение.
Сказуемното определение се нарича малко изречение.
I. Иван влезе весел.
==== Иван отиде войник.
====
1. Иван влезе. 1. Иван отиде.
2. Иван беше весел 2. Иван е войник.
Изречение №2 е съкратено до една от съставките си (весел; войник). На един и същ подлог (Иван) предикативно се приписват два признака, вторият от които може да се представи съкратено. Така се получава сказуемното определение към подлога, когато е изразено с дума сказуемното определение към подлога получава граматическите си характеристики (род, число) от подлога.
Жената
влезе
====
развълнувано.
====#======
Мъжът
Хората
влязоха
======
1. Взех го за директор.
==== #
2. Взех го за директора.
=== # ====/=====
В случай №1 “за директор” е сказуемно определение, не може да се членува, със значение “взех го на работа”. В случай №2 е непряко допълнение със значение “сбърках го с друг човек”
II. Ожениха го млад.
=/=
1. Ожениха (Иван) го.
2. Иван беше млад.
В този случай сказуемното определение е към допълнението (го) следователно сказуемното определение може да е определение или на подлога, или на допълнението.
Разлика между определение и сказуемно определение:
▪ Определение може да има всяка част на изречението с изключение на сказуемото. Сказуемно определение имат само подлогът и допълнението.
▪ Определението образува словосъчетание с определяемото. Сказуемното определение образува словосъчетание с подлога или с допълнението само с помощта на сказуемото.
Позицията, която се заема от малкото изречение в традиционната граматика се нарича сказуемно определение.
Тема 9
Разширени, еднородни и обособени части на изречението
1. Разширени части.
Дадена синтактична позиция (на подлог, допълнение, обстоятелсвено пояснение) може да бъде заета от словосъчетание, което представлява разширена част от изречението. Например позицията на подлога може да е заета от словосъчетание, в което една синтактично самостойна дума е същинският подлог.
Разкритият от държавните власти чужд шпионин
~~~~~~~~ ~/~ ~~~~~~~~~ ~~~/~~ ~~~~ ------------ той
не би могъл да предаде
==================
посочените в разпечатката на доклада секретни данни
~~~~~~~~~ ~~~~~~/~~~~~ ~~~~/~~~~ ~~~~~~~ ==/== тях
по-рано от миналия вторник.
==#=== ~/~ ~~~~~~ ~~~/~~~ тогава
2. Еднородни части на изречението.
Основните характеристики на еднородните части на изречението са следните:
отнасят се към една и съща част на изречението и я поясняват от една и съща страна;
Бели, зелени, червени балони се издигнаха към небето.
изпълняват една и съща синтактична служба;
Обясних и на децата и на родителите.
====/==== ======/======
свързват се съчинително. Всяка от еднородните части образува словосъчетания с опората, т.е. с главната дума;
Не за радост и не за разтуха дойдох при тебе.
====#==== ====#===== ====== ===/===
3. Обособени части.
Обособени части на речта са тези части на изречението, които в потока на речта се изговарят с паузи от двете страни, изговарят се с по-особена интонация и по този начин се открояват в изречението.
Оттук Кара Феиз, ядосан и потъмнял, гледаше богатите чорбаджийски къщи, пълни с тежко имане, и се чудеше какво да прави.
Обособените части винаги се ограждат със запетаи.
Обособяването се налага по следните причини:
за да се избегне досадно изброяване;
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа.
обособени определения
за да се избегнат повторения;
Закърпени тук-там, дрехите му бяха сравнително прилични.
обособено определение
В просто изречение двете главни части (подлог и сказуемо) не се обособяват, а нормално не се обособява и прякото допълнение. Обособяват се съгласуваните и несъгласуваните определения, сказуемните определения, приложенията и всички видове обстоятелствени пояснения.
Тема 10
Сложно изречение. Видове
Както между думите в простото изречение са възможни координативни (съчинителни) или субординативни (подчинителни) отношения, така и простите изречения в състава на сложното могат да се свързват подчинително или съчинително.
Основен критерий, въз основа на който изреченията се делят на прости и сложни, е броят на сказуемите в тях. Едно сказуемо – просто изречение, две сказуеми – сложно.
Сложните изречения са:
сложни съчинителни изречения;
сложни съставни с различни видове подчинени изречения;
сложни смесени изречения;
1. Сложно съчинено изречение.
Сложното съчинено изречение се изгражда на принципа на координацията, т.е. състои се от равноредни изречения (еднакво главни), които са синтактично независими едно спрямо друго, макар че са смислово обединени.
Връзката между съчиненосвързаните изречения е безсъюзна или съюзна. Изборът на съюза се определя от семантиката на изказаното отношение между съдържанието на свързаните изречения. От всички съюзи и е най-малко натоварен семантично, използва се при свързване на две или повече изречения, между които има темпорални отношения на едновременност или последователност на събитията. Такива изречения могат да се свързват и безсъюзно, като последното се въвеждат и със съюз и изброяването свършва.
Отидох, питах, интересувах се и разбрах.
Видове сложни съчинени изречения:
сложни съчинени съединителни изречения – свързват се безсъюзно или със съчюзите и, та, па, изразяват отношение на последователност или едновременност.
сложни съчинени разделителни (съотносителни) – изразяват отношение на редуване или от възможните две се извършва едно от действията. Съотносителните съюзи са или, и двойните или-или, дали-или, ли-или, ту-ту, я-я, хем-хем, нито-нито, било-било, както-така и. Пред втората съставка на двойните разделителни съюзи винаги се пише запетая.
сложно съставно противопоставително изречение – изразява отношение на противопоставяне или съпоставяне по смисъл. Противопоставителните съюзи са: а, но, ала, ама, обаче, пък.
сложни съчинени уточняващи – с уточняващите съюзи, тоест, сиреч, демек, се свързват изречения чийто смисъл е един и същ, но е изказан с различни думи.
Пунктоационни особености:
пред втората част на разделителния (съотносителния) съюз се пише запетая;
случаи, в които се пише запетая пред съюза и:
когато пред съюза и свършва обособена част или подчинено определително изречение:
когато след съюза и стои частицата то:
Жена, и то хубава жена, стоеше на пътя им.
Сили, и то много сили са нужни, за да се справиш.
пред повторения съюз и се пише запетая, когато въвежда еднородни единици (при изброяване), но ако въвежда разнородни единици пред повторения съюз и не се пише запетая:
Дойдоха и майка й, й баща й, и брат й и я отведоха.
Мъжете влязоха, започнаха да говорят припряно и да спорят и като се поразгорещиха час два, се прибраха.
пред противипоставителния съюз обаче запетая се пише, защото с него се въвежда ново изречение, но обаче може и да е вметната дума, тогава запетая не се пише.
вметната дума
Тя обаче се върна.
Тя тръдна, обаче бързо се върна.
2. Сложно съставно изречение.
Дадена синтактична позиция може да е заета не само от една дума или словосъчетание, но и от изречение. Това изречение може да бъде подчинено подложно, подчинено допълнително и др.
Сложно съставно изречение е вид подчинително съчетание, изградено на принципа на субординацията, т.е. съдържа главна и подчинена част. Главното изречение може да присъединява подчиненото съюзно (с подчинителен съюз) или безсъюзно (с к-дума).
При анализ на сложното съставно изречение е важно да се открие подчиненото изречение на каква дума в главното се подчинява:
ако се подчинява на сказуемото в главното изречение подчиненото е или подчинено допълнително, или подчинено обстоятелствено, или подчинено сказуемно определително;
ако се подчинява на име в главното изречение, подчиненото изречение е подчинено определително;
ако се подчинява на наречие в главното изречение, подчиненото изречение е подчинено обстоятелствено;
ако главното изречение е безлично, подчиненото му изречение е подложно;
Второто важно нещо при анализа на сложното съставно изречение е да се установи начинът на свързване. Подчинените изречения се свързват с главното по два начина:
с подчинителен съюз (съюзно);
безсъюзно (с к-дума);
Подчинителните съюзи са:
за да, да – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел
ако – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие
при условие, че – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие
ли – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие
преди да, след като – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време
макар че, въпреки че – обикновено въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка
че – полифункционален съюз
Подчинените изречения в състава на сложното съставно изречение, запълват различни синтактични позиции:
Позицията на определението се трансформира в подчинено определително изречение.
Дойде дългоочакваният ден.
===== ~~~~~~~~~~~~~
Позицията на допълнението се трансформира в подчинено допълнително изречение.
Осъзна винана си. Вълнувам се за бъдещето си.
===== ==/=== ~/~ ========= ====/==== ~/~
Позицията на обстоятелственото пояснение се трансформира в подчинено обстоятелствено изречение.
Плаче без причина. Звънни ми на тръгване.
===== ====#==== ====== =/= ====#====
Плаче без да има причина. Звънни ми когато тръгваш.
подчинено обстоятелствено подчинено обсоятелствено
изречение изречение
Звънни ми преди да тръгнеш.
подчинено обстоятелствено
изречение
Правя всичко с мисълта за утре.
===== ===/== ====#=== ~~/~~~
Правя всичко като мисля за утре.
подчинено обстоятелствено
изречение
Позицията нa подлога се трансформира в подчинено подложно изречение.
Съобразителността е необходима за всеки.
========== ===/
chipi_kaoo
01-18-2008, 16:19
упражнения
Лично местоимение
И.п.
Лично местоимение
В.п. Д.п
Показателни местоименни наречия
Показателни местоимения
аз мене ме на мене ми там такъв
ти тебе те на тебе ти така такава
той него го на него му тогава такова
тя нея я на нея й толкова такива
то нас ни на нас ни с такава цел
ние вас ви на вас ви при такова условие
вие тях ги на тях им по такава причина
те пряко непряко
подлог допълнение обстоятелствено пояснение сказуемно определение
СИМВОЛИ ЗА ПОДЧЕРТАВАНЕ
подлог
=========
сказуемо
=====/====
допълнение
====#=====
обстоятелствено пояснение
~~~~~~~~~~ сказуемно определение
~~~~~~~~~~
съгласувано определение
~~~~~/~~~~~
несъгласувано определение
~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~ приложение
Той/тя
погледна
======= Към него/към нея/към тях
Мъжът
към фигурката.
======/=====
Слонът
към езерото
=====/====
Детето
към топката.
====/=====
Възрастният мъж с протрито яке от крокодилска кожа погледна към облечената
~~~~~~~~~ ~/~ ~~~~~~ ~/~ ~/~ ~~~~~~~~~ ~~/~~ ====== =#= ~~~~~~~~
в червено фигурка на детето.
~~~/~~~~ ==#=== ~~~/~~~
Дадена синтактична позиция може да е заета от една дума, но може да е заета и от словосъчетание. Това словосъчетание е някаква разширена част на изречението (разширен подлог, разширено допълнение, разширено обстоятелствено пояснение) и в него една самостойна дума е същинската част на изречението (същински подлог, допълнение, обстоятелство). Останалите думи в словосъчетанието са някакви определения:
съгласувано определение са думи, които се променят по род;
несъгласувано определение са думи, които не се променят по род;
Невнимателният пътник от туристическата група блъсна грубо пакетa в ръцете
~~~~~~~~~~~~~ ---------~/~ ~~~~~~~~~~~ ~~/~~ ===== ==#= ==/== ~~~/~~~
на жената.
~~~~/~~~~
Селяните нямаше да признаят за бягството на младежа.
=============== ====/===== ~~~~/~~~~
Декораторката беше повикана спешно от стопанката на изгорелия апартамент.
=========== ==#=== ====/======~/~ ~~~~~~~ ~~~~~/~~~~
Изправеният пред дъската младеж отговори изчерпателно на въпросите му.
~~~~~~~~~~ ~~~~/~~~~~~ ======= ===#====== ====/===== ~/~
Сестра й й помага.
~/~=/= ======
Идеята го парализираше от страх.
~~ =========== ===#===
//
Шапката
стоеше
====== нахлупена
върху очите му.
====/===== ~/~
нахлупено
====#====
С тоя гняв Лазар я прогонваше от мислите си.
=/= ~~ =/== =/= ======== ===#==== ~/~
Тая вечер момчетата се бяха събрали много бързо в задното дворче на голямата
~~~ =#== ============ ~~/~~ =#== # ~~~~~~ ==#== ~/~ ~~~~~~~
жълта жилищна кооперация.
~~~~ ~~~~~~~ ~~~~/~~~~~
Минаването му стресна двете дежурни сестри.
~/~ ====== ~~~~ ~~~~~~~ ==/==
Високите кули на конака стърчаха самотни в синьото небе.
~~~~~~~ ~~~~/~~~ ======= # ~~~~~~ =#==
Вместо сладко от боровинки може да се употреби друго сладко.
======/==== ~~~~~/~~~~~ ================ ~~~~
Този уважаван в чужбина фестивал остана незабелязан в родината си.
~~~ ~~~~~~~~ ~~~~/~~~ ===== ====#==== ~/~]
Тя щеше да продължава да взема морфин до пълното разрушение на организма
====================== ===/=== # ~~~~~~ ====#==== ~~~~~~/~~~~
си.
~/~
Тя щеше да продължава да взема морфин докато напълно разруши организма си.
====================== ===/=== =#=== ==#=== ======= ===/==== ~/~
подчинено обстоятелствено изречение
Специалистите провериха състоянието на решетките.
======== ====/===== ~~~~~/~~~~~
Специалистите провериха какво е състоянието на решетките.
подчинено допълнително изречение
Зашеметяващо ухание облъхна лицето на плахо приближаващия господин
~~~~~~~~~~~ ====== ==/===~/~ ~~/~~ ~~~~~~~~~~~~
Шмиц.
~~/~~
Зашеметяващо ухание облъхна лицето на господин Шмиц, който плахо
приближаваше.
подчинено определително
изречение
От много години тези деца мечтаеха за почивка на море.
=#= ~~/~~ ==#== ~~~ ======= ====/=== ~~~/~~~
От много години тези деца мечтаеха да почиват на море.
подчинено допълнително изречение
Погледът на стария моряк се спря върху изскочилото сякаш от дълбините на
~/~ ~~~~~ ~~/~~ ====== ==/== ~~~~~~~~~ ~~/~~ ~~~~~~/~~~~ ~/~
океана малко островче.
~~/~~~ ~~~~ ===/====
Погледът на стария моряк се спря върху малкото островче, което беше изскочило сякаш от дълбините на океана, и той се зарадва.
подчинено определително изречение
В речта си развълнуваният човек говори за необходимостта от ясни прaвила.
===/== ~/~ ~~~~~~~~~~~~ ===== =======/======= ~~~/~~ ~~~/~~~
В речта си развълнуваният човек говори за необходимостта правилата да бъдат
ясни.
подчинено допълнително изречение
Разглезеното синеоко момиченце плачеше безпричинно.(с подчинено обст.)
~~~~~~~~~~ ~~~~~~ ====== ====#=====
Разглезеното синеоко момиченце плачеше без да има причина.
При затруднение човек търси подходящ съвет. (с подчинено обстоятелствено)
======#===== ==== ~~~~~~~~ ==/==
Когато се затруднява, човек търси подходящ съвет.
Причините за провала на реформата се търсят в показаното от някои политици
~~~~/~~~~ ~~~~~/~~~~ ======= =/= ~~~~~~~~ ~/~ ~~~~~ ~~~/~~~~
нежелание за сътрудничество. (с подчинено определително)
===/===== ~~~~~~~/~~~~~~~
Причините за провала на реформата се търсят внежеланието за сътрудничество, което някои политици показаха.
По радиото съобщиха за отлагането на рокфестивала. (с подчинено
===/===== ======== ====/===== ~~~~~~/~~~~~~~
допълнително)
По радиото съобщиха, че рокфестивалът е отложен.
Находчивостта е важна за всеки човек. (с подчинено подложно)
====== =/= ~~~~ ==/==
Да си находчив е важно за всеки човек.
Сложно изречение
...това, да... Вечната младост е в това, да търсиш и намираш зелената трева на пустинята.
…това, къде... Относно това, къде да паркирам, намам никаква идея.
...това, кога... Зададе ми въпрос относно, това кога е насрочено събранието.
...това, как... Знаех всичко за това, как беше извършено престъплението.
едносрични съюзи без собствено ударение примери
..., но за да... Казах, но за да съм по-сигурна, повторих.
..., че ако... Разбрах, че ако не отида, ще дойдат да ме вземат.
..., а когато... Заспах, а когато се събудих, тях ги нямаше.
След завършване на подчиненото изречение въведено с втория съюз следва запетая, която маркира началото на подчиненото изречение въведено с първия съюз.
многосрични съюзи със собствено ударение примери
..., защото, когато... Уплашиха се, защото, когато се събираше съдът, винаги се случваха неприятни работи.
След завършване на подчиненото изречение въведено с втория съюз следва запетая, която маркира началото на подчиненото изречение въведено с първия съюз.
ДУМИ, УБИЙЦИ съюзи примери
... не за да Върнах се не защото те обичам, а заради
друго.
само ако
даже който
чак защото Върнах се само защото те обичам.
именно .
.
.
.
тъкмо Върнах се именно защото исках теб.
може би
сигурно Попитах не за да разбера, а за да го ядосам
едва
неизменяема дума
примери
1. 2. 3. главно изречение
Ако в онова, което ми казвате, има истина, правим първия си пробив.
главно изречение
Всички очакваха, че дяволитата Христина, която обичаше да се шегува, ще се откаже, но тя стоеше горда и права и гледаше хората в очите.
Винаги съм изпадал в умиление, представяйки си я мъничка, хвърчаща, приличаща на връбче, с лице усмихнато и сияещо като на ангелчетата, изписани в черквата.
1. главно изречение
С цялото си същество бе отдаден на магията на женската плът, която го
2. главно изречение
правеше глух и сляп за околния свят, и само в кратки мигове на отрезвение се
3. главно изречение
питаше и недоумяваше защо хората се делят на партии, защо спорят и се карат, когато в живота има толкова ласки и любов, толкова щастие и красота.
Сега, когато знам цената на много неща и тайни човешки, ще кажа със
сигурност, че не бива да се отнема на човек представата за прекрасното, защото тя е
по-необходима от хляба, тъй като без нея сме като скотоподобни от алчност за земни блага.
1 главно изречение
Завладяна от неизлечима мания, тя тероризираше всички обитатели на големия дом, като ги смяташе едва ли не за натрапници, които са се вмъкнали
2. главно изречение
незаконно в дома й, и ежедневно им устройваше скандали.
1. главно изречение 2. главно изречение
Той е орисан да извърши неща, неразбираеми за него самия, и ако предположенията ми излязат верни, ще опиша неговото пътуване, макар да знам, че мога само да гадая как е започнало.
1. главно изречение
Старецът се зачуди не на тая смърт, която, каквато и да е, все е краят на един
2. главно изречение
човешки живот, а се зачуди едва когато един от двата бряста изсъхна.
Струваше й се, че за една нощ, прекарана с този мъж, тя би могла да пожертва всичко, но когато моментът настъпи, тя се поколеба.
1. главно изречение
Следобед, когато остана сама, Елисавета се опита да си представи бъдещата им
2. главно изречение
среща, която очакваше с нетърпение, и с изненада откри, че въображението й е като парализирано.
Вчера, когато всички работещи по проекта дойдоха, аз разбрах, че решаването на проблема е сложено на широка основа не само защото от централата искаха така.
1. главно изречение
Като видя как синът му Иван изсипва в колата претъпкани шиници зърно, той
2. главно изречение 3. главно изречение
се разсърди силно, развика се високо и ядосан напусна хамбара.
Синтактична грешка
Открити са стенописите в най-източната част на Боянската църква, които се реставрират от години.
В най-източната част на Боянската църква са открити стенописите, които се реставрират от години.
Повечето лондонски вестници публикуваха вчера снимки на лейди Ди по монокини, на яхтата “Сахара”, разговаряща с Ал Файет.
Вчера повечето лондонски вестници публикуваха снимки на лейди Ди, разговаряща с Ал Файет, на яхтата “Сахара”.
Престъпниците сграбчили младежа и го натикали в лека кола със софийска регистрация, която била полицейска.
Престъпниците сграбчили младежа и го натикали в полицейска лека кола със софийска регистрация.
В кратко изявление шефът на Пентагона съобщи, че приема оставката и благодари на Пърл за работата му, който остава с ранг на обикновен съветник.
В кратко изявление шефът на Пентагона съобщи, че приема оставката и благодари за работата на Пърл, който остава с ранг на обикновен съветник.
На извънредна среща на високо равнище, Европейският съвет трябва да обсъди окончателния вариант на проекта за бъдещата конституция на разширения 25-членен съюз, който е подготвен от Европейския конвент.
На извънредна среща на високо равнище, Европейският съвет трябва да обсъди окончателния вариант на проекта за бъдещата конституция на разширения 25-членен съюз. Проектът е подготвен от Европейския конвент.
1. Направете синтактичен разбор на простото изречение:
Първият му въпрос към Ивана бе свързан с възможността за турне в чужбина.
~~~~~~ ~/~ ~~~~/~~~~ ======== ======/===== ~~~/~~~ ~~~~/~~~
2. Трансформирайте простото изречение,от задача 1, в сложно съставно с подчинено определително.
Вариант 1
Първият въпрос, който зададе на Ивана, бе свързан с възможността за турне в чужбина.
Вариант 2
Първият му въпрос към Ивана бе свързан с възможността за турне, което да се проведе в чужбина
3. Поставете препинателните знаци.
Стоян Кралев се зае да обяснява закона за бракоразводите, като повтори няколко пъти, че Мона, ако се разведе, ще вземе детето със себе си, за да принуди Иван да признае, че то е и без това негово.
4. Определете броя на главните изречения.
главно изречение
Наложи се да ги вика по име и да им дава думата, но те едва се надигаха от местата си, мълчаха или мънкаха, че има грешка, има и прошка.
5. Редактирайте.
Данните са от представително изследване на общественото мнение, което е от септември.
Вариант 1
Данните, в представителното изследване на общественото мнение, са от септември.
Вариант 2
Данните са от септемврийското представително изследване на общественото мнение.