View Full Version : Не искам, но нямам избор ...
СЛучвало ло ви се е, да заобичате някого, толкова много, че да сте способни да го оставите настрани от живота си, като разберете, че той/тя не е щастлив с вас, и не иска да бъде с вас... без да изпитвате болка ? Или поне да ви се иска да не страдате много....поради факта, че намирате причина да не се борите за него...защото явно няма смисъл....... или каквото е там незнам........ ; (
Незнам какво мога да направя вече освен да спра да преследвам една от мечтите си.... друго порсто не ми остана............................ : (
cherinka
01-19-2008, 00:22
Не ми се е случвало.
По -скоро, според мен, това не се случва на оптимистичните глупаци.
Хаха, само как го казах.. та така..
тия екземпляри, на които МОЖЕ БИ им се е случвало, са ебати и рядката редкост, а и не съм склонна да се откажа от нещо, на което не му знам финала..
Винаги може още, винаги може повече.. винаги, винаги, винаги.
Ех, не знам от къде пъркам с толкова много оптимизъм....
СЛучвало ло ви се е, да заобичате някого, толкова много, че да сте способни да го оставите настрани от живота си, като разберете, че той/тя не е щастлив с вас, и не иска да бъде с вас... без да изпитвате болка ? Или поне да ви се иска да не страдате много....поради факта, че намирате причина да не се борите за него...защото явно няма смисъл....... или каквото е там незнам........ ; (
Незнам какво мога да направя вече освен да спра да преследвам една от мечтите си.... друго порсто не ми остана............................ : (
еми да случвало ми се е....е то неможе без болка...но поне зн че тя ще е (ако не с мен, а със него) щастлива истински
не съм се борил просто защото нямаше смисъл от това.....напротив почнах да пуша отново #-o ](*,)
Не ми се е случвало да не страдам, защото искам да е с мен, но все пак в един период не беше с мен...Не съм го вързала, а и не можех, не беше щастлив с мен...Но определено страдах, че се случва това.
ами така е...друго не ни остава освен да си мълчим и да се носим по-течението в такъв случай. Само ние знаем какво сме преживели, само знаем каква цена сме платили и плащаме все още може би за тази жертва, остава и едно малко кътче в серцето посветено на този човек, което неможе да бъде осквернено по никакъв начин... и всяко вглеждане в това кътче води до неистова болка..... а бе к'ви ги дънкам ?
имам нужда от нещо което да ме успокои в момента наистина... :(