Трябва ми спешно!! [Архив]

sexa_na_kompleksa

01-19-2008, 12:56

Виж това:

СОФОКЪЛ - „АНТИГОНА”
АНТИГОНА И КРЕОН - ДВЕТЕ ЛИЦА НА ТРАГИЧНОТО

Трагедията „Антигoна” на Софокъл е наречена от Аристотел образцова трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и че заклеймява всяка еднолична власт. Героите за¬щитават противоположни ценности - законността, от една страна, и моралните задължения, от друга.
И Антигона, и Креон имат силно развито чувс¬тво за дълг. Разбиранията на двамата герои за дълга обаче са различни. Креон, като тивански цар, чувства дълг към спазването на писаните за¬кони и реда и затова е безкомпромисен към враговете, предан на града си. Антигона - пле¬менница на Креон и дъщеря на Едип цар, разбира дълга като вярност към традицията за почит към мъртвия. Това е моралът на героинята. Из¬пълнението на нравствения и морален дълг към мъртвия е породен от сестринската й обич. Така в трагедията на Софокъл се сблъскват две сили - eдната, високият морал на Антигoна, и другата, властта и могъществото на Креон. Различно е от¬ношението към дълга на двамата герои.
Софокъл създава драматична ситуация, без да налага своето решение. Авторът изправя двама¬та противници - Креон и Антигона, като предста¬вя аргументите първо на Антигона, а след това и тези на Креон.
Заловена и доведена при Креон, нарушителката на царската заповед да не се погребва Полиник, защото е враг на народа, се държи гордо и смело. Тя признава, че съзнателно е нарушила издаде¬ната заповед:
Да, как не! Тя бе разгласена публично.
Антигона не носи чувство за вина, защото за¬коните на човешката етика не нарушават „непи¬саните” „ божи правила”:
Не смятах за могъщи твоите
повели, че да нарушава смъртният
неписаните вечни божи правила.
Активното й чувство за дълг се появява още в диалога й с Исмена - нейната сестра. Но слабата,- страхлива и нерешителна Исмена се опитва да я накара да се откаже от целта си, съветвайки я да не погубва целия род с тяхната смърт. Исмена носи чувство за дълг пред царя и закона и в на¬чалото се противопоставя на сестра си.
Въпреки че Антигона не познава съпружеската любов и щастието да бъде дарена с дете, тя пред¬почита смъртта пред слабостта и наказанието от боговете. Нейната смелост е интимно изповядана:
Не исках затова, от страх пред заповед
на смъртен, да получа наказание
от боговете. Знаех - смърт. Защо пък не?
Истинската болка и страдание не са породени от мисълта за смъртта, а от това, че брат й ще остане без гроб и почит, че ще бъде оставен за храна на дивите зверове. Гордото и твърдо пове¬дение на Антигона предизвиква възхищението на Хора и съпричастието, симпатиите на зрителите:
Личи си, с твърд характер е девойката,
от твърд баща. Не трепва пред нещастие.
Тази упоритост и гордост не се харесват на Креон, за когото законността, редът и подчине¬нието са най-важни. Възкачил се на престола след смъртта на синовете на Едип цар - Полиник и Етеокьл, Креон желае да издигне Тива. За него няма по-лошо предателство от това към родината и народа. Той вярва в своите принципи и е готов да наказва всеки, дръзнал да не се подчини. В първи епизод се разкриват принципите му на дър¬жавник:
И онзи, който слага над родината
приятеля си, е за мен нищожество.
...не ще мълча, ако съзра нещастие,
... надвиснало над моите съграждани.
... защото зная аз
че той, градът, спасява и че плува ли
щастливо той, намираме приятели.
И ще вдигна Тива с тези правила.
От тези позиции държавникът Креон издава и заповедта да не се погребва Полиник, защото е враг на града. Ограничавайки разбирането си за дълга до спазване на законността и реда в дър¬жавата и до подчиняване на всичко на интереси¬те й, Креон заявява:
...Не ще въздам на лошия
честта, която има най-достойният.
А който люби своя град и приживе,
и след смъртта си, той ще има почести.
Чрез образа на Антигона и чувството й за дълг пред човека, Софокьл поставя въпроса за отно¬шението към личността, както и проблема за ху¬манизма, за човечността на всички писани и не¬писани закони. И неслучайно! Тези въпроси въл¬нуват автора, защото във времето, в което съз¬дава трагедията, в обществото се заражда иде¬ята за силата на човешката хуманност.
В противоречие с основния драматургичен проблем са злобата и жестокостта, с които отв¬ръща Креон на изпълнените с желание за обич и топлота в живота думи на Антигона:
Не за вражда - за обич съм създадена!
Зловещо и непоколебимо звучи отговорът на царя:
За обич ли? Отивай в ада - там люби!
Коравосърдечието и бездушието на Креон проличават и при срещата със собствения му син - Хемон, който е годеник на Антигона. Бла¬городните идеи в началото на трагедията, изказа¬ни от царя - да брани града, да го издигне, да защитава гражданите, се променят. Властникът сам нарушава писаните закони и се обръща сре¬щу града, нарушава клетвата, погазва чувство¬то за дълг:
Градът ли ще диктува мойта заповед?
С риторичен въпрос Креон отговаря на обви¬ненията на сина си, че цяла Тива защитава и скър¬би за съдбата на Антигона. Разгневен и властен, Креон превръща своите права на владетел в нео¬граничени:
Не трябва ли тук аз да бъда властникът?
... Какво, нима градът не е на вожда си?
Подчинението за царя е най-важно в държава¬та и затова той мисли, че така би могъл да нало¬жи мир в нея:
Безредие - това е най-голямото зло!
...Тъй трябва да се пази ред и никога
не бива на жена да се поддаваме.
Креон е искрено убеден в правотата си. Той не се съобразява нито с думите на своя син, нито вярва в мнението на народа. Създал своя истина, царят не осъзнава, че би могъл и да греши. Не приема, че съществуват и други, освен писаните държавни закони - тези на човечността.
От друга страна, образът на Антигона е предс¬тавен в контрастна светлина. С отговорността, загрижеността към рода, към близките, със съст¬раданието и жертвоготовността си, с човечност¬та си тя превъзхожда тираничния властник. Независимо, че погубва младостта си, бъдещия си щастлив брак, невинната си любов, героиня¬та е щастлива в страданието си:
... Облага е
за мене да издъхна предивременно...
Та да живее като мене, в толкова
беди, смъртта не ще ли бъде щастие?
С трагизма и красотата на подвига си Антигона става морален победител в спора с Креон. Ней¬ното разбиране за дълга е обосновано и по-близ¬ко до обикновените хора, стремящи се към вяра, човечност, топлота.
И къде точно да търсим трагичното в образите на Креон и Антигона? Дали властелинът осъзна¬ва вината си след пророчеството на птицегадателя, в което съзира човешкия си страх от бого¬вете, чиито закони е отхвърлил:
Но запомни, че няма много кръгове
във бързия си бяг да стори слънцето,
когато ще дадеш мъртвец от своето
сърце - за друг един мъртвец - възмездие!
Като че ли едва в този миг Креон се замисля за своите дела и осъзнава вината си, грешките, ко¬ито е сторил, мъката, която е причинил.
Той не взема веднага решение, защото се стра¬хува да наруши законите, които така ревностно брани. Изплашен от проклятието, след кратък раз¬мисъл, Креон се втурва да погребе Полиник и да освободи Антигона. Той разсъждава вече не като владетел, а като баща, съпруг. Трагедията му е голяма, защото не успява да предотврати смърт¬та на най-близките си същества - на сина си, съп¬ругата си и на Антигона. Креон осъзнава, че веч¬ните закони трябва да се спазват. А те са нрав¬ствените повели на сърцето за изпълнен човешки дълг. Той е израз на личен морал и мъдро защи¬тена гражданска позиция. Това е единственото щастие, което познава сърцето, спазвайки непи¬саните „божи правила". В тях е и философският замисъл на творбата, обобщен от Хора: „За да бъде щастлив тоя земен живот, първо мъдри да бъдем!”
Разкривайки трагичната вина на Креон, Софокъл художествено интерпретира конфликта между родовите закони и държавните норми, характерни за неговата епоха. Над всичко остават човешката етика и нравствените критерии за щастие. То има трагична цена, ако пожелаем по-голямо зло на другите от това, което са ни стори¬ли: „...не искам по-голямо зло/за тях от туй, което те ми сториха.”