Паметта и забравата - ЕСЕ [Архив]

pepo_pmr

01-19-2008, 11:11

Спешно ми трябва есе на тема "Паметта и забравата".
Ако някой може да ми помогне ще съм ви много благодарен.

Ето и план за есето по който да се работи:

- паметта е единствената форма на безсмъртие
- начин да влезеш, да останеш в паметта на хората - чрез достойни дела в името на обществото, чрез подвига
- друг начин - да се окичиш с печална слава (пример: диктаторите от типа на Хитлер и Сталин)
- за какво служи паметта: тя осъществява връзката между поколенията, приемственост между тях, паметта служи за поука на поколенията, за нравствен пример, за възпитание
- забравата - най-лошата съдба, която може да сполети някого
- съществува и незаслужена забрава (хора, които имат съществен принус в някаква област са забравени поради човешката неблагодарност, немърливост, неправилна оценка)
- реабилитация - да възвърнеш несправедливо отнетото уважение и памет.

Ще съм много благодарен ако някой ми помогне, по-скоро, защото до вторник най-късно трябва да съм готов...

sexa_na_kompleksa

01-19-2008, 13:11

Виж това:

Паметта и забравата
Някога в древни времена, когато не е имало писмени знаци, хората са придавали устно от поколение на поколение спомена за преживяни събития. Хора, превърнати в живата памет на рода... Защо е било необходимо това? Може би, защото човечеството още от зората на своето съществуване е осъзнавало значението на паметта за прогреса и развитието. Човек е мислещо същество. Разумът ни отличава от безсловесните твари. Той е огънят, който осветява пътя ни към прогреса. Път, който няма да води напред, ако не съществува паметта. тя е в основата на човешкия опит. Благодарение на паметта трупаме знания, които предаваме на следващото поколениа. пак благодарение на паметта съхраняваме опита на нашите родители и деди.
Прогресът и развитието са немислими бе способността да се учим, а тя е тясно свързана с възможността да съхраняваме и възпроизвеждаме информация. Трупането на опит пизволява на индивида да преценява стойностното, да анализира и за обобщава наученото. Неслучайно се казва, че историята е майка на знанието. Съхраняването на събития от миналото, позволява на следващите поколения да се поучат от грешките на предходните и да ги избягват.
Смъртта обезсмисля човешкото съществуване. Търсенето на смисъл на живота, вълнува всеки човек. Затова всеки се стреми да направи нещо, с което да остане в спомените на следващото поколение. Това е възможно отново благодарение на паметта. Според психологията паметта може да бъде преднамерената и непреднамерена. Непреднамерената позволяма да трупаме жизнен опит, да формираме собствената си личностна индивидуалност въз основа на личностни качества, на натрупани спомени. Преднамерената памет ни позволява да усвояваме и съхранямаме знания, тя ни позволява да учим. Ако паметта е талкова необходима на човека, как да си обясним забравянето. Често правят паралел между човешкия мозък и компютъра. Всички знаем какво се случва с компютъра когато го претоварим с информация- нарушава се нормалното му функциониране, забавят се действията, които извършва, понякога блокира. Подобно е положението на мозъка. Претоварването му води до нарушения в жизнените и психичните процеси. това налага переодично освобождаване от ненужната информация. човек забравя това, което не му е необходимо и така разтоварва претоварената си памет. Има и друга причина за забравата- психологическите травми. Човек е устроен така, че да забравя събшития и негативни емоции, които застрашават психичното му здраве. Устроени сме така, че с времето да забравяме за преживените ужасни и болезнени мигове. Само така можем да запазим своята цялост и да се предпазим от саморазрушението. Частичната или пълната амнезия не са нищо друго, освен защитен механизъм за съхранявене на разсъдъка.
Паметта и забравата са част от човешката същност. Те са процеси, които не могат да съществуват независимо един от друг. Личностното израстване зависи от способността ни да развиваме своята памет, да съхраняваме и възпроизвеждаме при нужда необходимата информация. Без паметта живота ни не би имал смисъл, защото защо да живеем ако не съществуваха спомените, ако ги нямаше идеалите, мечтите и целите, ако ги нямаше чувствата и обичта към близките ни. паметта е коренът, който ни свързва със всичко ценно и значимо, заради което си струва да живееш.