BeautifulWorld
01-19-2008, 12:33
Имам да пиша есе по философия на тема "Ние сме във времето и времето е в нас. То нас променя и ние него променяме" Не искам готова разработка, а някой ако се сеща нещо, за което бих могла да пиша, ще съм благодарна, че зациклих откъм идеи.
sexa_na_kompleksa
01-19-2008, 13:09
Виж тук, може и да намериш нещо, което да те вдъхнови:
http://anahata.blog.bg/viewpost.php?id=45151
Ние сме във времето и времето е във нас
Винаги ме е интересувал отговорът на следния въпрос: Ние ли остаряваме, умираме и други се раждат сред неподвижното време, или времето, движейки се с равнодушно безразличие, безпощадно и винаги фатално със скорост шейсет секунди в минута ни води към онзи последен миг. С две думи- ние ли убиваме времето, или времето убива нас.
Това може би е от онези абстрактни въпроси, чиито евентуални отговори водят до нови и още по-трудни въпроси.Тогава да тръгнем от следното: ние сме “изтъкани” или “просмукани” от времето, то не е само “около” нас, но и “вътре” в нас. Оказва се, че не ние сме “във” времето, а времето е “в” нас, и в този смисъл “ от него не можем да избягаме” (както, впрочем, и от себе си не можем да избягаме!). Тази “неразличимост” на човек и време, дълбокото единение на двете, благодарение на което изобщо е възможен животът, е точката, от която следва да се тръгне в един опит за разбиране на времето, човека, живота, свободата. Живеейки, ние неизбежно се потапяме в цяла “бездна” от питания.
Какво е всъщност времето?Това е едната половина от двойнствената изначалност наречена "време и пространство"- тази,която изниква от самосебе си и създава всичко останало; тази,която няма логично обяснение, защото просто съществува.
Ние сме във времето- то е ресурс,ограничен за отделния човек,ние разполагаме с този ресурс и според него се измерват делата ни.Тук границите на "неразличимостта" на човек и време се размиват,защото докато времето има силата да ни владее,то ние можем само да разполагаме с него и да го категоризираме според точката,в която се намираме.
Да тръгнем от простото наблюдение, че не сме “извън” времето, а сме “във” времето; никой не е независим от времето, всички ние съществуваме в ефирната среда на един всемогъщ “времеви поток”, който ни “носи” нанякъде, най-често към неизвестното, понякога - в по-редки случаи - и там, където искаме.
Дори и да си мислим понякога, че го контролираме , истината е, че то контролира нас и ние му се подчиняваме.Може би, когато осъзнаем тази така проста истина животът ни ще бъде значително по-спокоен и ще постигнем хармония със себе си и природата.Затова не бива и да виним времето, а се постараем да извлечем позитивното в този негативно настроен свят.Защото едно е напълно сигурно- ние сме единица във времето за определен момент от цялото,то ни променя физически и морално така, както променя и всичко около нас.
Времето е изначална категория,която математиката би представила като права без начало и край, а физиката като постоянен непроменлив ток с неизчерпаем източник.Следователно ние сме само точки от правата и протони в безкрайното еднопосочно движение и именно заради това ние не можем да се връщаме назад и да променяме миналото.
Ние сме във времето и времето е в нас.
Скоро писах есе на тази тема,използвала съм в нея теорията на Аврелий Августин за времето.Тя напълно доказва твърденето.Потърси в google името на философа и информация за творчеството му.Там ще намериш теорията.