slan4iceto_n
01-19-2008, 13:21
Здрасти на всички! Знам, че това, което ще разкажа звучи малко банално, но все пак ще помоля тези, които са преживели подобно нещо да ми дадат съвет. И така преди една година се запознах с едно момче. Той е от моя випуск. Случи се така, че попаднахме в една компания и започнахме да движим нон-стоп заедно. Той се влюби в мен. Наистина много. аз гледах на него само като на забавен приятел, никога не съм си представяла, че може някога да имаме връзка. проблемът е, че нямах смелостта да му го кажа. Играех си с чувствата му, флиртувах с него, без да си давам сметка, че наистина съм го наранявала. За мен той беше перфектният приятел-когато бях депресирана той ми казваше колко съм готина, колко съм хубава, как не си струва да се ядосвам за глупости, винаги ме развеселяваше. Въпреки всичко в моите мисли беше само другият-този, който ме нараняваше, който си играеше с мен. постепенно започнах да използвам моя приятел като изкупителна жертва-държах се с него толкова ужасно, колкото този, който харесвах се държеше с мен. постепенно с приятеля изгубихме връзка-само по едно хладно "здрасти". реших да оправя нещата и да излезем заедно. тогава онзи, който харесвах ми звънна и аз излъгах приятеля си, че имам мн важна работа и трябва да се прибирам. после той ни видя и разбра, че съм го излъгала. тогава разбрах, че наистина държа на него. плаках много, извинявах му се. от този момент нататък нещо се промени. започнах да изпитвам чувства към него. разбрах, че той вероятно още държи на мен. чудя се обаче дали това което аз изпитвам не е пплод на страха че мога да изгубя този човек. ако тръгна с него и разбера че не искам да сме заедно и го зарежа той ще ме намрази завинаги. нз как да постъпя