PDA

View Full Version : Може ли помощ?



ludmilned
01-20-2008, 10:37
Трябва ми есе на тема "Моето училище". 8-[ :smt003

Callyer
01-20-2008, 10:41
това е есе опиши си училището :razz: :razz: толкова ли е трудно :D :D

sexa_na_kompleksa
01-20-2008, 11:09
Ето няколко есета, които могат да ти помогнат да напишеш работата си самостоятелно:

Моето училище . Есе

“Щастлив е онзи, който
се е научил да се учи”
Менандър

В индивидуалното си развитие човекът преминава през някоко основни фази. Първата от тях е семейството, в което той се изгражда като личност с мнение и характер, втората е училището, една от най-важните институции в живота на всеки подрастващ човек, а след това новото семейство и работата. Но тъй като това е есе за моето училище, ще трябва да се спра по-подробно на него.
Казват, че най-хубавата част от човешкия живот е свързана с училището му. Все още не знам дали е така, защото самият аз съм ученик. Но смятам, че училището ми даде много. То ме научи, че знанието седи в основата на всичко. Тук разбрах, че личността на човека зависи от хората около него, от родителите, от учителите. Но не е ли животът най-доброто училище за всеки от нас?
Народът е казал: “Човек се учи докато е жив”. Което изключва виждането, че събираме знания единствено в класната стая, от понеделник до петък. Тук не ни учат да обичаме, да различаваме добото от лошото, красивото от грозното. Това го научава всеки сам за себе си, въз основа на житейския си опит и основните знания, които са му дадени в училище. Но тук, в моето училище, разбрах каква е силата на познанието. Въпреки това то е само основата, то ни показва пътя, а ние сами трябва да продължим напред, защото да се учиш е като да гребеш срещу течението. Щом престанеш, то те връща назад.
Изграждайки себе си като индивидуални личности в глобалния свят, ние търсим алтернативния начин на живот, за да докажем себе си като осъзнати човешки същества. Опитваме се да избягаме от стандатния начин на обучение, за да го превърнем в удоволстие за младите хора. А и не само за тях, за всеки, който иска да се учи. В Германия има организации, които подпомагат хората, независимо от възрастта им, да се образоват, щом имат желание.
Една добра инициатива, която ще бъде полезна и у нас. Но за съжаление българинът още не е разбрал, че знанието е основата на живота и мисля, че не му отдава достатъчно внимание. Жалко! А българинът се слави по света със своята интелигентност и способности. Надявам се само скоро да не докажем на света обратното. Сигурен съм, че някой ще противоречи на това мнение, но нека се замисли дали учениците всеки ден не бягат от училище, защото смятат, че това, което получават тук няма да им трябва. Ето, и в моето училище се случва това всеки ден и сякаш се е превърнало в нещо нормално.
Все повече млади хора напускат страната ни, защото смятат, че тук нямат добра перспектива. А дали наистина е така? Може би окаяното положение на образователната ни система е виновна за това. И заради това училището винаги ще бъде на границата между добите и лошите преимущества на България.
Мога с гордост да заявя, че в моето училище разбрах какво значи да се учиш, да учиш другите, да знаеш и да се съмняваш, да искаш още и да търсиш, защото тъсейки откриваме себе си.
Но дали на мен училището ми е дало достатъчно, за да се реализирам успешно, където и да било, все още не знам, но вявам, че то ще остави следа в мен, която никога няма да забравя, защото това винаги ще бъде моето училище.







Моето училище

Кацнало на хълма, с разтворените си прозорци, моето училище прилича на птица, готова всеки миг да литне. Като своите ученици, които са поспрели за известно време да съберат сили и знания , за да полетят по широкия свят , изпълнени с надежди и мечти.
Моето училище – това са приятелите, които помним цял живот. От тук започва пътеката на истинските приятелства, защото преживяваме заедно радостите от успехите , страха от провала, изграждаме взаимното си доверие, изживяваме първите трепети на любовта, първите разочарования.Това е мястото, където израстваме като личности, където опознаваме себе си и другите. Мястото ,където се учим да общуваме , сблъскваме се и с лицемерието, завистта , с добрите и с лошите качества у човека. Мястото откъдето започва опознаването на истинския живот.
Моето училище – това са учителите , които помним цял живот.И добрите и лошите. Често са взискателни и строги и ние сме срещу това. Но ако трябва да сме честни, от това печелим, защото строгостта на учителя е по-полезна от ласките на родителя.Те са до нас в най-важните години от живота ни – учат ни, закрилят ни , порицават ни. Но ни дават знания, посочват пътищата на познанието, за да продължим напред , да станем личности.Често са ни приятели – прощават грешките ни, окрилят мечтите ни , съчувстват ни в бедите.
Моето училище – това са знанията.Те са необходими за нашия път.Нека не чакаме старостта да донесе със себе си мъдростта.Тайната е да се учи всеки ден нещо ново.Който се учи без желание, е като птица без криле.
Моето училище – това е огромното пъстроцветно пърхащо ято на учениците, когато веселият им смях в междучасията оглася простора. Закачливи погледи на момичетата, демонстрации на мускули от момчетата, звукът на мощен мотор и свистене на гуми.
Моето училище – светла и красива спирка по пътя,наречен живот, откъдето тръгваме подир мечтите си !






Сядам и се замислям защо ли трябва да определям училището като съдба?
Съдбата за това е света, който ме заобикаля и който очертава целия ми път.В този смисъл училището е начертало пътя ми в живота, то е определило моята съдба, затова смело мога да заявя, че училището е моя съдба.
Кое ме е формирало като човек? Само семейството ли? Аз вървя към моята съдба редом с приятелите си, които намерих тук в родното училище.С тях ме свързват интересите към математиката и компютрите, към литературата, театъра и музиката.Но само това ли?А безбройните лудории, закачките в междучасията, първите тайни?
Дори когато ще бъда с коси побелели, топлите спомени за родното училище, за любимата учителка ще ме сгряват и може би ще ми навяват малко тъга.
Училищетото стана моя съдба, защото то ми разкрива светове, поставяме в различни ситуации, научи ме да вярвам в себе си да ценя приятелството и да обичам родина си.
И то училището, ми даде импулса да бъда решителна, да се старая да бъда най-добрата и най-важното да успея в живота!
От училищната скамейка започнах да се оформя моето бъдеще и след време аз ще стана тази за, която си мечтая.
От всичко, което казах до дук мога да си направя един, обикновен извод:
Училището кове съдбите на хората, затова е тяхна съдба, затова е моя съдба.

ludmilned
01-20-2008, 13:22
това е есе опиши си училището :razz: :razz: толкова ли е трудно :D :D

:D :D ми при писане на есета и доклади съм ПЪЛЕН коцуз :razz: :D


мерси за инфото sexa_na_kompleksa :smt001 :smt001