теми по философия

[jyji]

трябват ми 2 или поне само една от тези теми.Помагаите моля ви:
1.Можв ли човекът да бъде дефиниран чрез познанието
2.Шегувайки се човек може да каже всичко,дори и истината
3.Какво е отношението между съзнание и познание
4.Приемате ли тезата,че науката е източник на нови проблеми за човечеството
5.Ако нещо може да се счита за "висша ценност" и "висше благо",кое е то?
6.Проблемът за Бога философски проблем ли е?
7.Човек не може да избяга от философията.Как разбирате тази мисъл?
8.Вкакъв смисъл човек е постоянна част от природата?
9.Понятията интелигентен и разумен имат ли едно и също съдържание?
10.Възможна ли е човешката свобода след като е необходимо да се подчиняваме на законите?
11.Стремежът към свобода може ли да осмисли човешкия живот
12.Разсъждавайте за вредата от ползата и за ползата от вредата на философията
13.Малко познато еднозночно ли е с непознатото?
14.Ако Бог съществува или не съществува какво би било различно в човешкия живот?
15.Да защитаваш правата си означава ли да защитаваш своите интереси?
16.Да си отговорен означава ли да се откажеш от свободата си?
17.Как разбирате мисълта на Ницше,че съзнанието е създадено само да греши?
18.Какъв е вашият избор в живота-правото да създаваш или задължението да потребяваш?
19.В каква степен човешкият разум е в състояние да отговори на въпроса "Съществува ли Бог"?
20.Равнопоставени ли са всечки морални ценности или някои са по-важни?

[shooter]

http://referati.com/
http://pomagalo.com/

[jyji]

http://teen u4itel.com/
http://http://www.teenproblem.net/school/
Благодаря!Ама изобщо не ми помогна.

[shyshincetoOo]

И НА МЕН МИ ТРЯБВА ЕСЕ НА ТЕМА "Шегувайки се човек може да каже всичко дори и истината." ХИЧ НЕ МЕ БИВА В ТЕЗИ ЕСЕТА! :( :(

[SmilezZz]

За третата тема - виж дали ще ти свърши някаква работа

Съзнание, познание, знание. Основни закономерности на познавателния процес. Гносеологията е познание, знание, учение за самото познание. Тя прави опит да отговори какво е човешкото познаие, как то е възможно, какви са границите на човешките познавтелни възможности и способности, докато човек е в състояние адекватно и истинно да познава заобикалящата го действителност. Познавателният процес включва три основни компонента: субект на познание; обект на познание; познавателен образ. Познанието има две степени: сетивна и абстрактно-логическа. Сетивно познаие – давано от сетивата, познание за явленията. Тази степен на познанието има 3 форми: усещане; възприятия; представа. Абстрактно-логическа степен на познание – отразява в различна степен същността на нещата- има три форми: понятие; съждение; умозаключение. Понятие – отразява най-общото в нещата . Съждение – отразява връзката между предмета и неговият предмет с неговата съществена характеристика на този предмет. Умозаключение – отразява връзката, прехода от единично към общо и обратно при отделните неща. Обект на познанието условно може да бъде определен като движение от сетивното към абстрактното от логическо мислене от там към практиката. Приобобщаване на отделните факти познанието е движение към общото, повтарящото се същественото, закономерното. Прогнозирането дава възможност на човека да планира своята жизнена дейност.Абсолютизирането на сетивната степен на познанието в история на философията се нарича – сенсуализъм.
20. Проблемът на истината и неистината (очевидност, повторимост, общоприетост, полезност.Аристотел в своите произведения „Метафизика” и „Категории” определя философията като наука за познаието, мисленето, и истината. Въпросът за възможността на човек и човечеството да достигне до истинно знание лежи в основата на множество филисофски школи и направления. Има множество определения, разсъждения за същността на истината. За първи път Аристотел в посочените две книги определя истината като степен на съответствие между обекта и неговия образ в човешката глава. Ако към това определение прибавим факта на диалектичност, то едно съвършено определение за истината може да бъде формулирано така: Истината е степен на съответствие между конкретен обект и неговия конкретен образ в човешката глава. Степента на съответстие винаги ще се променя, истината винаги е относителна като постигане от човека. Абсолютната истина е адекватно знание за всички минали, настоящи и бъдещи проявления на конкретното нещо. Относителната истина – непълно знание за конкретни страни, свойства, черти на нещата. В цялостното социално културно общуване на човека се срещат различни възгледи за истината които взаимно се допълват но често носят неадекватно съдържание или неадекватно се прочитат или разбират. Сетивната очевидност е знаието за явленията в рамките на сетивните възможности, а явлението е само едно от многото канкетни проявления на същността на нещата.Разсъдъчната очевидност това е тази степен на формализиране на знанието при което се достига до най-малките мисловни единици. Много често факта на сетивна очевидност и повторимост на наблюдаващите процеси и явления се приема за достатъчно условие за истината на нещата. Ако едно явление е очевидно, повтарящо се за повечето хора, знанието за него поражда съгласие и то става общо прието.Човешката познавателна дейност е свързана в крайна сметка с полезното. Иситна и полезното са две различни категории, които вазимно се допълват, предполагат но от научна гледна точка не могат да се отъждествят. Полезното много често отклонява човека от търсенето на истината. Полезното може да бъде може и да не бъде истина.

[SmilezZz]

Шегувайки се, човек може да каже всичко, дори истината.

Зигмунд Фройд смята, че; „Шегувайки се, човек може да каже всичко, дори истината.” С това свое твърдение той доказва, че истината би могла да бъде поднесена и по-безболезнено. С шега се преглъща по-лесно правдата. Това е така, защото майтапът носи положителни емоции и настроение и по този начин не само разнообразява сивото ежедневие, но и спомага за баланса между добро и лошо.
Някои хора наричат определени лъжи „благородни”. Има ли такова нещо като неистина, изречена в името на нечие благополучие? Според мен това е извинение за хората които казват някоя „дребна” лъжа за да си осигурят моментни спокойствие и комфорт. Аз лично смятам, че лъжата е ненужна в нашия свят, тъй като си имаме истината, а тя е достатъчно солена, за да овкусява еднообразието на ежедневието ни. Освен това правдата е много по лесна и приемлива, отколкото лъжата, където има риск от оплитане в собствени неистини и влошаване на ситуацията. В една стара анимация една гъска излъга друга гъска, която харесваше, че й е счупено крилото и не може да лети, за да запази достойнството си. Но когато другата гъска разбра, лошо се разсърди. Не му даде шанс да каже истината, но обстоятелствата смекчиха нейната болка и той си призна, че се страхува от летенето нависоко и това е причината да не лети. Гъската каза, че просто е трябвало да й каже истината още в самото начало и понеже го обича го приема такъв какъвто е.
Искрените думи не са приятни, а приятните думи не са искрени, но по-добре да чуеш правдата и ако има нужда за бърза реакция, да се вземат съответните мерки, отколкото да си в неведение за нея .