ПОМОГНЕТЕ [Архив]

sexa_na_kompleksa

01-21-2008, 17:15

Ето нещо, което може да ти свърши работа:

Моят свят след десет години

Животът на един човек е такъв, какъвто той си го направи. Всеки човек със своите умствени способности може да промени света като цяло. Замисляла съм се хиляди пъти каква ли ще бъда след десет години?Какво ли ще стане с мен? Какъв ще е моят свят? И така эамисляйки се, съм се виждала по много раэлични начини. Моят свят след 10 години... Тогава ще съм на 29 години. Напълно нормално е эа една жена на таэи въэраст да е омъжена и да има деца. Едно прекрасно семейство. Да е щастлива прибирайки се от работа и виждайки мъжа си да играе с децата.Но аэ се виждами в друга държава-щастливо омъжена,эадоволена със всичко, посипана с любови, радвайки се на една прекрасна дъщеря. И освен да се грижа эа моето най-скъпо нещо-детето, да не се эанимавам с нищо останало, или пък да съм се отдала иэцяло на малкия ми биэнес и това да е всичко, което имам. Да успявам в биэнеса си с всеки иэминал ден и това да ме прави щастлива. Моят свят....... Едва ли след десет години ще съм това, което съм сега! Едва ли ще имам теэи приятели, с които съм сега и ще съм эаобиколена от всичко това, което ме эаобикаля днес!
За една година се променят много неща, така че едва ли мога със сигурност да уэная какъв ще е моят свят след десет години, но едно эная - светът е устроен така, че всички ние сме родени с някаква цел и трябва да изпълним своя дълг в живота си и това, което е определила съдбата.

Моят свят след десет години

Всеки човек има различна продължителност на своя живот.Едни доживяват до дълбока старост,а други,за съжаление напускат този свят твърде млади.Има една мъдра мисъл-„Какво е животът-всеки ден да си правим планове,които някой „отгоре” разваля”.Изумителна е човешката природа-ако знаем,че утре няма да ни има,няма да си правим планове,няма да мечтаем,няма да сме мотивирани да живеем.Затова приемаме действителността-светът е устроен така,че всички ние сме родени с някаква цел и трябва да изпълним своя дълг в живота си и това,което е определила съдбата.
И като сме започнали с мъдрите мисли,ето още една: „Не е важно колко ще живеем,а как ще изживеем живота си.”
Колкото до това,как си представям моят свят след десет години,аз го разглеждам така-животът след десет години в световен мащаб,животът в България и моят личен свят,моят живот.
След десет години хората вече трябва да са проумели,че глобалното замърсяване на околната среда води до екологична катастрофа.Замърсяванията са ограничени,озоновата дупка е започнала да намалява,а ледените шапки по планините на полюсите са спрели своето топене.В Ирак,Пакистан и други държави са спрели убийствените атентати.Америка е разбрала,че не може със сила да управлява света,а трябват преговори,дипломатичност и коректност.Младите хора вече не употребяват наркотици,не се стрелят в училище,не стоят по цяла нощ пред компютрите.Европейският съюз е част от единната световна общност.
България след десет години-тук,за съжаление виждам два варианта.Първият-българите са разбрали,че трябва да се борят за оцеляване и просперитет като едно цяло.Условията на живот са се подобрили.Младите хора не напускат България,за да берат маслини в Гърция,да работят във фермите на Испания или да гледат родителите на богаташите в Италия.Българите са в България,а младите хора учат и работят в родината си.Пазят околната среда чиста,не изхвърлят боклука си през терасата,знаят къде и как да търсят правата си-за достоен живот.
Вторият вариант,обаче, е доста мрачен-демографският срив е казал своето-българите са намалели наполовина и от мнозинство са станали малцинство.Неграмотни роми и „бизнесмени” с основно образование управляват страната.Надявам се това да не се случи…
Моят личен свят след десет години-ще съм на 28 години.Виждам се завършила образованието си,намерила своето място като професионална реализация,вече омъжена,обичана и поне с едно дете.Виждам се и като активен участник в обществено-политическият живот на една,надявам се ,стабилна държава,която милее за своите граждани.
Това,което пиша днес,ще го запазя и след десет години ще го прочета отново.Дано мечтите от днес тогава да са станали действителност.

Моят свят след десет години… Тиха къщурка в предградията на иначе ужасно шумният град, кучето тича по двора, а аз съм се изтегнала на удобно кресло и пия доволно Маргарита в края на работния ден, в очакване да се прибере съпруга ми от работа и да седнем да хапнем от фантастичната лазаня, която направих… А после чувам ужасният звук на алармата на часовника. От колко ли време звъни? По дяволите шест и петнайсет е! А в осем трябва да съм едва ли не в другия край на града и да преглеждам за последно сметките и документите преди да се явя на съвещанието по повод консолидацията на двете най-големи компании за производство на пластмасови опаковки в страната… Студен душ… Кафе…

Моят живот след десет години е… Същият. Десет години са твърде малко за една съществена промяна. Все още да се разхождаш в малките часове е страшно, все още се притеснявам някой да не придърпа сина ми и да му предложи някое домашно забъркано прахче. Все още новините ме плашат с вести за отвлечени и продадени момичета на възрастта на дъщеря ми. Войната в Ирак почва да прераства в световна, цените се качват… Всекидневието е все същото. Макар че вече хвърляме боклука разделно и заведенията ни са разделени на пушачи и не пушачи и ти искат лична карта за едната бира, все още се спори за това къде да е сметището, как да се рециклира, как да не си тровим живота с мръсния въздух. Макар вече да имаме първият си конгломерат – Варгас (идва от сливането на Варна с Бургас), най-желаният курорт на балканите, ключовото пристанище за товарите идващи от другия край на Черно Море с посока централна Европа, все още цените за българите са едни, а за чужденците други, все още не може да оставиш без надзор нещата си на плажа от страх, че нещо ще изчезне. Чалгата дъни от всяко заведение, хората или са облечени в черно или в най-новият цвят – шареното. Хората се разминават с други хора все едно минават покрай стълбове, а дори малцината, които ти кимват за здрасти биха предпочели да не те бяха видяли. Всеки гледа първо себе си, а после всичко друго и изтърканата фраза “мисли глобално действай локално” вече не предизвиква весела усмивка.

Десет години са твърде малко, за да се промени нещо, защото са малко, за да се промени мисленето на хората. Може би след още десет или двадесет дори, моят град ще е Град с главна буква, децата ми вече ще имат деца и няма да се притесняват защо закъсняват вече с цели десет минути и няма да си представят кървави сцени, оръжия, наркотици. Има още път да извървим и никой не може да го извърви вместо нас, все същият път, по който поехме преди десет години, които няма да завърши след още десет. Но в края ни очаква светло бъдеще, каращо ни да вървим по правия път, а не по мрачните криволичещи странични пътеки. Затова сега загасям лампата след като прибрах масата от вечеря и измих чиниите и се връщам в онзи приятен сън за кучето на двора…

Моят свят след 10 години

Какво е това- Свят?Това е Земята,която обитава човек и е съвкупност от всичко,което съществува:мир,вселена.А днешния Свят,в който ние живеем е много забързан.Общуването ни се огранича-само с по-близките или най-близките ни хора.Технологиите все повече навлизат в живота ни и ние някак си ставаме зависими от тях.Това е днешния Свят.А как би изглеждал той след 10 години?
Според мен всичко върви по един и същ начин.Всеки ден правим едни и същи неща.Животът ни сякаш е като река,в която ние сме безсилни да се борим.Дори не забелязваме и не обръщаме внимание на бедите,който сполетяват околните.
Но какво е важно за мен,какви са плановете ми?За отговор на тези въпроси трябва да отговоря единствено позовавайки се на мечтите,желанията и представите ми за идеално бъдеще. Толкова е лесно просто да изброя какво бих искала да ми се случи, но уви - не става така. Докато,ние кройм планове за това как след време ще изглежда живота ни, не осъзнаваме, че точно в този момент изграждаме основите на най-важното - бъдещето си. И всеки човек си мисли, че 'от утре' ще стане по-отговорен, по-стриктен, а всъщност по този начин си налага един стереотип на вечно отлагане на задълженията си във времето.Но тези задължения трябва да се превърнат в реалност,защотото именно те са малка частица от това, в което ние се целим да постигнем.За това са и целите в живота-да се борим, да ги отстояваме до край, да се докажем не само пред себе си,но и пред заобикалящия ни свят,че това е възможно.А когато достигнем желаното нещо,към което така сме се стремяли,се появява един нов копнеж-това са новите желания,които очакват да бъдат превърнати в реалност,а с тях идва и прогресът на развитие на всеки един от нас както в социален така и в духовен план.
Но какъв ще бъде моя светът без истински приятели и истинска любов? Понякога тези приятели могат да бъдат предатели,които имат фалшиви лица.Това става ясно,когато разбереш,че са те използвали,че не ги е било грижа за теб, че единственото нещо, което ги е вълнувало са били техните проблеми, че искат само те да са център на вниманието,и осъзнаваш,че това просто те съсипва психически.А любовта в този Свят е всичко-дава ни стимул,да извършим неподозирани за нас неща.Това е великото чувство,което е вдъхновило,но продължава да вдъхновява много поети и художници.Но да откриеш истинската любов е така трудно,както и да откриеш истински приятел.
Но какъв ще бъде моят свят след 10 години?Най-вероятно ще имам успешна работа или самостоятелна кариера.Надявам се, да бъда щастливо омъжена-да създам едно здраво семейство,в което ще има много любов.Но не желала децата ми да растат в свят,който става все по-студен,по-сив и по-отчуждаващ хората едни от други.Но най-много бих желала и се надявам човека, в който се превърна да е личност, а не копие на наложения от обществото ни модел на 'пълноценен човек'.