Sun_Shine`f
01-20-2008, 20:36
Лятото излизах с едно момче (аз съм на 17(почти), той на 25), бях влюбена в него, но общо взето ни делят около 300км и исках да се разделим мирно и спокойно. Само че аз не престанах да мисля за него, той за мен явно също... пишехме си по скайп, чувахме се по телефона.. и така тази Коледа пак се виждахме, после пак преживях раздялата (за 3ти път) и му казах, че не мога да издържа повече, да не ме търси, да забрави за мен... но той отново не го направи!
Когато съм с него не мога да мисля трезво, нещо ми става, не ме интересува бъдещето, а само настоящето и че искам да съм с него.. но когато съм далече от него си давам сметка за много неща. Имам много причини да го мразя, но всъщност бих му простила всичко.. страхувам се от себе си, защото всеки път си общавам, че това което е било няма да се повтори... а то пак става и пак. Трябва да го забравя, а ми е толкова трудно. Той е единствения човек, към който съм изпитвала нещо толкова силно, въпреки че взаимоотношенията ни се развиха доста бързо... с него мога да бъда истинска, да бъда себе си, да знам, че ще ме разбере.. да искам единствено да е щастлив, но явно за това си желание сега ще си плащам скъпо Confused Нещо в очите му ми вдъхваше доверие, беше грижовен и мил, беше различен от повечето момчета, с които съм излизала и не съм изпитвала нищо...
Снощи чашата на емоциите ми преля.. и на неговото "здр" в скайп, му казах да ме остави намира или ще съжалява, че ме познавал и до колкото го познвам, той няма да тръгне да ми отговаря, и след малко видях че ме блокирал от скайпа си. Преди няколко вечери отново си писахме (защото аз пък съм блокирала номерът му в телефона ми) и му казах доста болезнени неща, които обаче наистина ги мисля и той явно реши да не се занимава повече. Може би така е по-добре! Знам, че няма да ме забрави скоро, но трябва... аз повече не мога!
не искам съвет (то не знам какъв може в случая да се даде), просто да споделя....
Когато съм с него не мога да мисля трезво, нещо ми става, не ме интересува бъдещето, а само настоящето и че искам да съм с него.. но когато съм далече от него си давам сметка за много неща. Имам много причини да го мразя, но всъщност бих му простила всичко.. страхувам се от себе си, защото всеки път си общавам, че това което е било няма да се повтори... а то пак става и пак. Трябва да го забравя, а ми е толкова трудно. Той е единствения човек, към който съм изпитвала нещо толкова силно, въпреки че взаимоотношенията ни се развиха доста бързо... с него мога да бъда истинска, да бъда себе си, да знам, че ще ме разбере.. да искам единствено да е щастлив, но явно за това си желание сега ще си плащам скъпо Confused Нещо в очите му ми вдъхваше доверие, беше грижовен и мил, беше различен от повечето момчета, с които съм излизала и не съм изпитвала нищо...
Снощи чашата на емоциите ми преля.. и на неговото "здр" в скайп, му казах да ме остави намира или ще съжалява, че ме познавал и до колкото го познвам, той няма да тръгне да ми отговаря, и след малко видях че ме блокирал от скайпа си. Преди няколко вечери отново си писахме (защото аз пък съм блокирала номерът му в телефона ми) и му казах доста болезнени неща, които обаче наистина ги мисля и той явно реши да не се занимава повече. Може би така е по-добре! Знам, че няма да ме забрави скоро, но трябва... аз повече не мога!
не искам съвет (то не знам какъв може в случая да се даде), просто да споделя....