Fallen`Angel
01-21-2008, 18:05
Писал съм няколко пъти тук за проблемите си и винаги те ми помагали, но аз самия не мога да изпълня някой от съветите #-o .. Ще разкажа накратко какво става при мен. :(
Моля ви да го прочетете и да си дадете мнението..
Преди много време се запознах с 1 момиче и тръгнахме. :grin: Може би някой от вас знаят какво е чувството, когато се харесвате с някого и тръгнете тогава ;-) . И от двете страни да има желание..така беше и при нас. Беше най готината ми връзка до сега и никога няма да забравя чувствата, които изпитах тогава. 8) Бяхме заедно 3 или 4 месеца.. На нея й се наложи да замине за нейния си град за месец и малко :( и така поддржахме врзка с нея по телефона. Беше готино, вярно - на моменти не се разбирахме, но това го има във всяка връзка. ;-) С нея бяхме хем приятели, хем гаджета.. и при това лудо влюбени един в друг. :wink: Никога не бях обичал момиче така, както нея. Говорихме си по цял ден, беше просто супер. Отидох при нея за няколко дни и тва бяха също най готините ми дни от цялата ваканция, а и от връзката ни изцяло.. :-D Когато тя се върна бяхме заедно още няколко дни и се наложи да се разделим..първоначално ми обясни (то си беше и така де..) че техните й правели проблем за това да си има приятел (била прекалено малка, а е на почти 16..) [-X Разделихме се, но супер много си мислихме един за друг. Бяхме разделени не от липса на чувства, а от обърканост и чувство за размисли. Станахме много близки с нея, почти като гаджета отново..беше суперско, но аз почти 90% от случайте прецаквах нещата.. #-o #-o Карахме се за глупости, за които не би трябвало да се караме, но.. :( Тя ми беше нещо като сестра, а аз на нея като брат..говорихме си и знаехме всичко един за друг. Когаот на някой му беше кофти и на другия му беше кофти..абе все едно сме заедно.. :shock: Мина време и така нещата станаха още по близки..разменяхме си и по някоя целувка, когаот бяхме сами.. :mrgreen: След време си говорих с нея за това, защо се разделихме..тя ми отговори, че съм я бил ревнувал - вярно, ревнувах я, но в границите на нормите. Питах я просто с кой е била, тя сама ми обясняваше кой какъв е, къде е ходила, кво е прайла..както и тя мен ме питаше такива работи, но се радвах, защото виждах, че я интересувах. ;-) След това нещата започнаха да загрубяват..започнахме да се караме..търпението един на друг ни се губеше, карахме се за дреболий, които после ставаха огромни скандали [-X И така лека полека шансовете си ги хвърлихме на вятъра.. Много пъти сме се обиждали, наранявали и т.н., но въпреки това пак продължаваме да се опитваме въпреки съдбата да поддържаме контакти. Не знам, имам чувството, че всичко е против нас двамата да имаме някаква връзка, било то и приятелска.. Не мога да си я избия от главата (нея). Минаха 6 месеца от както се разделихме и все още ми се въртят по цял ден мисли за нея - за това какво е било преди, колко готино съм се чувствал и така..живея с миналото, но когато остана сам е така. Вярно, замислям се понякога когато съм и сред приятели, но става рядко.. Винаги ми е било готино да си ги спомням, защото бяха най прекрасните мигове, които съм имал с момиче. Разбрах какво е да обичаш и да бъдеш обичан, но..явно не можем да сме заедно. Давах всичко за нея, карах я да се чувства като принцеса и т.н., не исках нищо от нея насила..просто самия аз имах желанието да й показвам всеки път какво значи за мен..
Сега мина много време и въпреки всички тея неща се опитвам да си ги избия от главата, защото ми пречат да продължа напред и да намеря някоя друга девойка, с която да бъда щастлив. Не мога и не мога да си я избия, защото я виждам всеки ден..говорим си и през деня се виждаме..не мога да се огранича..Знам какво трябва да направя и как да го направя, а не мога..Хората казват да слушаш разума си, когато си нещастен в любовта и аз го слушам, но все нещо ме влече към нея.. :-o
Та моля ви, какво бихте направили, как бихте продължили напред, какво..имам толкова много въпроси, а не знам какво да правя :? :?
Благодаря ви..
Моля ви да го прочетете и да си дадете мнението..
Преди много време се запознах с 1 момиче и тръгнахме. :grin: Може би някой от вас знаят какво е чувството, когато се харесвате с някого и тръгнете тогава ;-) . И от двете страни да има желание..така беше и при нас. Беше най готината ми връзка до сега и никога няма да забравя чувствата, които изпитах тогава. 8) Бяхме заедно 3 или 4 месеца.. На нея й се наложи да замине за нейния си град за месец и малко :( и така поддржахме врзка с нея по телефона. Беше готино, вярно - на моменти не се разбирахме, но това го има във всяка връзка. ;-) С нея бяхме хем приятели, хем гаджета.. и при това лудо влюбени един в друг. :wink: Никога не бях обичал момиче така, както нея. Говорихме си по цял ден, беше просто супер. Отидох при нея за няколко дни и тва бяха също най готините ми дни от цялата ваканция, а и от връзката ни изцяло.. :-D Когато тя се върна бяхме заедно още няколко дни и се наложи да се разделим..първоначално ми обясни (то си беше и така де..) че техните й правели проблем за това да си има приятел (била прекалено малка, а е на почти 16..) [-X Разделихме се, но супер много си мислихме един за друг. Бяхме разделени не от липса на чувства, а от обърканост и чувство за размисли. Станахме много близки с нея, почти като гаджета отново..беше суперско, но аз почти 90% от случайте прецаквах нещата.. #-o #-o Карахме се за глупости, за които не би трябвало да се караме, но.. :( Тя ми беше нещо като сестра, а аз на нея като брат..говорихме си и знаехме всичко един за друг. Когаот на някой му беше кофти и на другия му беше кофти..абе все едно сме заедно.. :shock: Мина време и така нещата станаха още по близки..разменяхме си и по някоя целувка, когаот бяхме сами.. :mrgreen: След време си говорих с нея за това, защо се разделихме..тя ми отговори, че съм я бил ревнувал - вярно, ревнувах я, но в границите на нормите. Питах я просто с кой е била, тя сама ми обясняваше кой какъв е, къде е ходила, кво е прайла..както и тя мен ме питаше такива работи, но се радвах, защото виждах, че я интересувах. ;-) След това нещата започнаха да загрубяват..започнахме да се караме..търпението един на друг ни се губеше, карахме се за дреболий, които после ставаха огромни скандали [-X И така лека полека шансовете си ги хвърлихме на вятъра.. Много пъти сме се обиждали, наранявали и т.н., но въпреки това пак продължаваме да се опитваме въпреки съдбата да поддържаме контакти. Не знам, имам чувството, че всичко е против нас двамата да имаме някаква връзка, било то и приятелска.. Не мога да си я избия от главата (нея). Минаха 6 месеца от както се разделихме и все още ми се въртят по цял ден мисли за нея - за това какво е било преди, колко готино съм се чувствал и така..живея с миналото, но когато остана сам е така. Вярно, замислям се понякога когато съм и сред приятели, но става рядко.. Винаги ми е било готино да си ги спомням, защото бяха най прекрасните мигове, които съм имал с момиче. Разбрах какво е да обичаш и да бъдеш обичан, но..явно не можем да сме заедно. Давах всичко за нея, карах я да се чувства като принцеса и т.н., не исках нищо от нея насила..просто самия аз имах желанието да й показвам всеки път какво значи за мен..
Сега мина много време и въпреки всички тея неща се опитвам да си ги избия от главата, защото ми пречат да продължа напред и да намеря някоя друга девойка, с която да бъда щастлив. Не мога и не мога да си я избия, защото я виждам всеки ден..говорим си и през деня се виждаме..не мога да се огранича..Знам какво трябва да направя и как да го направя, а не мога..Хората казват да слушаш разума си, когато си нещастен в любовта и аз го слушам, но все нещо ме влече към нея.. :-o
Та моля ви, какво бихте направили, как бихте продължили напред, какво..имам толкова много въпроси, а не знам какво да правя :? :?
Благодаря ви..