PDA

View Full Version : Есе върху стиховете на Димчо Дебелянов



Lashes
01-23-2008, 14:40
значи спешно ми трябва есе на тема: Спомена за родния дом в стиховете на Димчо Дебелянов - надежда и безнадеждност
плсс хелп че ми трябва за утре и на вече де да го търся тва тъпо нещо :-s


т.7. Заглавието на темата трябва да бъде описателно.
MusicIsThekey

sherry
01-23-2008, 17:51
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=423&WorkID=14915&Level=1

chedence
01-23-2008, 18:48
1.ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ СПОМЕНА, МЕЧТАТА И РЕАЛНОСТТА
(ЛИТЕРАТУРНО ЕСЕ ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ)
В човешкото съзнание има три основни „по¬лета” на светоусещане. Две от тях са мечтата и реалността, често противоположни като по¬зиция във времето и пространството. Трето¬то, единствената силна връзка между другите две, е носталгичната мисъл за бленуваното ми¬нало - спомена. Границата между тези три вида възприемане е поставена различно, в за¬висимост от начина, по който те са оценени. В елегиите на Димчо Дебелянов преградите са почти изцяло размити и споменът, извисен до недостижима мечта, присъства във всяка ми¬съл на лирическия герой.
Предимството на спомените е, че веднъж попаднали в „ръцете” на паметта, те могат да бъдат оцветени в други багри, променени по форма и запазени в най-добрия им вид. От запомнените усещания, свързани с опреде¬лен момент, се запазва най-силното, а други¬те избледняват като ненужно натоварващи па¬метта. Затова и спомените, за разлика от ис¬тинските преживявания, са черни или бели, без много междинни нюанси.
Играта между предизвикващите носталгия „снимки” от миналото и реалността е като иг¬ра на пъзел - частички от тях се пренареждат и сливат в картини, носещи щастие със своя¬та красота и тъга, със своята нереалност. Ли¬рическият герой от елегиите на Дебелянов е превърнал съзнанието си в „галерия” от тези сглобени образи. Сред тях той се чувства за¬щитен от своя враг - реалността. Образите на родния дом, обичаната майка и „старата икона” са пред него, но неоправданото чув¬ство за „казън” и „мрачен затвор” му пречи да ги докосне или приеме като по-близки и реални. Любимите хора, предмети и места изпълват паметта му, но за него те имат друго съдържание. Стената между героя и бляно¬вете му е трагично миражна. Мисълта „вижда" мечтата, но тя се оказва спомен, който отдалечава героя от желаното.
Животът може да бъде описан като кръг, в който обичаното минало и мечтаното бъдеще са доближени в своята същност, докато аб¬сурдите на настоящето се движат от единия край към другия. Началото и краят, ражда¬нето и смъртта са равностойни по значение. Героят на Дебелянов желае неговият „мирен заник” да го върне към началото на кръговра¬та, към уюта на родното, познатото, обичано¬то. Смъртта му ще бъде в утешителното при¬съствие на оживелите спомени. Тяхната осъз¬ната красота и ценност са изтрили страха от тленния край и са усилили желанието за спо¬койствие и тишина.
Трудно е да балансираш между бленува¬ното и реалното. Винаги съществува опасност¬та да забравиш къде се движиш в момента, да потъваш в морето от спомени, докато из¬плуването и раздялата с него станат прекале¬но болезнени. Приспивният уют със своята прелест изтънява всяка граница на възприя¬тията. Както човек, прекарал часове на морското дъно, изпитва затрудне¬ние с дишането на повърхността, така и ли¬рическият АЗ на Дебелянов, потънал в тъгата на спомена, приема обикновените дразнения на реалността като болка, а не като усещане за собственото си съществуване.
Резултатът от смесената реалност, подре¬дена от лирическия герой, са два едновре¬менно допълващи се и противоположни свя¬та. В настоящето си той вплита тъгата от пре¬къснатата си връзка с миналото, а в мечтите си се чувства преследван от тази реалност, която е прекалено груба, за да присъства в неговия храм от спомени. Животът на героя е непълноценен и в двете създадени от него все¬лени. Той не принадлежи изцяло на нито една от тях и болката от тази липса на увереност го откъсва все повече от бленувания свят на ми¬налото. Дебеляновият лирически герой е раз¬късван между спомена, мечтата и реалност¬та.
И липсата, и съществуването на граница между човешко съзнание и подсъзнание, като „сънна” реалност на мечта и блян, са еднакво немислими. Затова разходките между гради¬ната на спомените и рая на мечтите винаги са възможни като сигурни начини да се откъс¬неш и скриеш от непоносимо грубото, драз¬нещото и болезненото - от реалността.


2.Споменът за родния дом в стиховете на Димчо Дебелянов – надежда и безнадеждност

Много поети изпробват своя талант в творчество, което дълго време е забравено от поколенията и те остават неизвестни. Не така стои въпросът с младия Димчо Дебелянов. Преждевременната му смърт лишава българската литература от един талантлив поет, изстрадал своите произведения и оставил на поколенията малко, но стойностно творчество. В елегиите си, той пише освен за разочарованията, впечатленията и първите радости от любовта, но и за родния дом. Дом , който всеки един от нас напуска рано или късно по една или друга причина. Твърде млад той бива сполетян от житейските несгоди - бедност и лишения. Именно поради тези несгоди неговата първа стихосбирка се издава посмъртност през 1920 година. В нея намират мясти и стихотворенията “Скрити вопли” и “Помниш ли, помниш ли”. В двете творби са изразени едновременно надеждата и безнадежността относно копнежът за “бащината къща” и “дните предишни”.
В стихотворението “Скрити вопли” лирическият герои провежда разговор с неприсъстващ, но все пак съществуващ събеседник. Човек, който разбира проблемите му, другар по неволя. Дори и да не е написано, от стихотворението ние разбираме, че героят не се надява, че някога ще се прибере у дома при майка си и близките :”О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!”
Поетът дава романтичен образ на бащината къща и на родната майка, в който носталгичните настроения пламват с пълна сила. Лирическият герой изпитва меланхолия по родния дом, нежна любов към майката и копнеж за интимно щастие. В цялото това настроение може да се долови частица надежда и то не за друго, а за собствената си смърт:”…аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина…”
Нататък в живота го тласка споменът от предишните радости и настоящото недоволство. Неговите нерадости са тези на хилядите “скръбни и нещастни”, които търсят “пристън и заслона” на живота. Тези вопли са на един неудовлетворен човек, човек с неблагополучно устроен личен живот, унижено човешко достойнство, убита младост и тъжни мисли и настроения. Дори Дебелянов възкликва “Много подли времена!” Не толкова различна е и другата му прекрасна творба, а именно стихотворението “Помниш ли, помниш ли”. В него е изразена точно тази безнадеждност, че някога ще може с радост да си спомня за отминалите дни, без това дълбоко да го наранява. Равнодушието от съдбата на човека в големия град кара лирическия герой да усеща в себе си изолираност и отчужденост от родовите ценности. Единствените светли спомени непрекъснато се преплитат с тъжни звуци. Безгрижността, безметежността на тихия двор се сменя с призрака на “мрачен затвор”, в който лирическият герой се чувства заключен. Нежността на белоцветните вишни се затъмнява от подтискащи жалби, а звънкият децки гръм се отпъжда от гръмки вопли. Децките дни са само спомен далечен и невероятен, а съзнанието за мрачното настояще е тежко и мъчително. Единствените, едва доловими “вълни” на надежда в това стихотворение се изразяват в желанието му нищо от досегашния му живот да не е истина:”сън е бил, сън е бил тихият двор, сън са били белоцветните вишни.”
В тези две произведения са показани както надеждите, така и отчаянието на един човек, който е изтърпял много страдания. Страдания, които го подтикват към смърт, но не като страхливец, а като доблестен мъж . Нека никой не изживява живота на този страдалник и нека всички помним, че трябва да си помагаме взаймно, за да се почувстваме и ние по – добре. Няма по – голяма награда от това да помогнеш на някого.Нека го правим заедно.


П.С.:Дано ти помогнат.По-готино ще стане ако ги слееш двете в едно.Успех :)

Lashes
01-23-2008, 19:32
мерси много :-)

chedence
01-23-2008, 20:03
Моля.Пак заповядай :-) :smt041

portokalka1994
12-15-2008, 19:01
mnogo polezna tema
10x :)